№ 38
гр. Ямбол , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Добрина Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500164 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на К. Д. Б. чрез
пълномощника му адв.К., АК Сливен против решение № 46/19.04.2021 г., постановено по
гр.д.№ 1856/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.Сливен, ж.к. „Сини
камъни" № 31, вх.Д, ет.8, ап.15 против „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Ормана" № 34,
представлявано от М.В.Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, за признаване на уволнението със заповед №
72/09.04.2020 год. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и
за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което е останал без работа
поради уволнението като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и го осъжда да заплати на дружеството
направените по делото разноски в размер 1000 лв.
Иска се отмяна на този акт уважаване на исковите претенции по обективно
съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ,
както и направените пред двете инстанции разноски.
Счита се, че съдът не е изложил митиви, въз основа на кои от събраните доказателства
е формирал правните си изводи, а само е описал събраните по делото доказателства. Не са
1
събрани доказателства относно това, че отсъствието от работа на въззивника е довело до
бездействие на сектор „Строителство“ и до неизпълнение на възложените СМР, съответно
до вреди за работодателя. Посочената причина за отсъствие от работа от страна на
уволнения е напълно основателна – въведената епидемиологична обстановка и
съществуващата в тази връзка непосредствена опасност за живота и здравето му,
контактувайки с работници от рисковите групи – ромската махала е била затворена малко
след неговото дисциплинарно уволнение. Преустановяването на работа от страна на
въззивника е станало в съответствие с изискванията на чл.283 от КТ и чл.22 от ЗЗБУТ,
поради което не е налице дисциплинарно нарушение, за което е наложено дисциплинарното
наказание.
В законоустановения срок въззиваемата страна „Геострой инженеринг“ ЕООД
гр.Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а
постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се
желае да бъде потвърдено като се присъдят направените разноски. Излагат се подробни
съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба
твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства като е изложил
съответните мотиви след анализ на събраните доказателства. Въззивникът едва с въззивната
си жалба навежда обстоятелства, които са и правно ирелевантни по отношение на
основанието за налагане на дисциплинарното наказание – възражението за приложение на
чл.283 от КТ е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Съдът е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
Страните, редовно призовани за съдебно заседание чрез своите пълномощници
поддържат взетите с въззивната жалба и отговора по нея становища и доводи.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на К. Д. Б. от гр. Сливен
против „Геострой Инженеринг“ ЕООД гр. Ямбол, с която се желае да бъде отменена
Заповед № 72/09-04-2020 г. на „Геострой Инженеринг“ ЕООД за прекратяване на трудовото
му правоотношение и да бъде признато уволнението му за незаконно, да бъде възстановен
на заеманата от него длъжност преди уволнението „главен инженер на предприятие“ и да
бъде осъден ответника работодател да му заплати обезщетение за оставане без работа в
резултат на незаконно уволнение за период не повече от 6 месеца от датата на уволнението
09.04.2020 г. в размер 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
уволнението, както и направените по делото разноски. Твърди се, че на 30.03.2020 г. поради
обосновани притеснения за здравето си ищецът Б. е депозирал пред работодателя си чрез
неговата електронната поща молба за 5 дневен платен годишен отпуск, в работно време в
15.37 ч. На 31.03.2020 г. 15.05 ч. отново чрез електронната поща ищецът е депозирал молба
да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск, в която подробно е описал и
2
обосновал причините за това. Независимо от това на същия ден 31.03.2020 г. работодателят
се обадил да каже на ищеца, че отказва да уважи молбата му. Вместо да предприеме
необходимите действия за създаване на безопасни условия на труд, на 03.04.2020 г.
ответникът е издал заповед, с която е поискал ищецът да представи писмени обяснения във
връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.
Ищецът е депозирал писмените си обяснения, като отново подробно е изложил какви са
причините за отсъствие от работа – притесненията за здравето си във връзка с пандемията от
Ковид 19 и обявеното в страната извънредно положение. Въпреки тези обяснения
работодателят му е наложил дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ с
единствен мотив – поради липса на доказателства за наличие на уважителни причини за
неявяването му на работа за два поредни работни дни – 31.03.2020 и 01.04.2020 г. Ищецът
счита, че заповедта за уволнението му е немотивирана, изложени са само фактически и
правни основания за издаването, но липсват мотиви, не са обсъдени обясненията на ищеца,
поради което се желае отмяна на заповедта въз основа на този чисто формален критерий.
Ответникът в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва предявения иск като
твърди, че извършеното дисциплинарно уволнение е мотивирано правилно и
законосъобразно, изложени са съображения за това, че ответното дружество към момента, в
който ищецът е поискал да бъде в 5 дни платен годишен отпуск е изпълнявало отговорен и
голям строеж и Б. в качеството му на главен инженер строителство е следвало да организира
строителния процес и контрола на изпълнението на СМР. Подадената от ищеца молба е
възприета като такава без мотиви за неотложност за искането на ползването на тези 5
работни дни платен отпуск и въпреки, че не е получил разрешение да ползва поискания
отпуск Б. не се е явил на работа в посочените 2 работни дни. Потвърждава се изложеното от
ищеца, че молбата му за отпуск е оставена без уважение за който факт ищецът е уведомен
лично от Управителя на дружеството по телефона. Оспорват се и твърденията, че в
предприятието не са взети мерки за предпазване от инфекция с оглед обявеното извънредно
положение, а напротив работодателят своевременно е предприел противоепидемични мерки
наложени със съответните заповеди и до момента на депозирани на писмения отговор не е
имало случаи на заразяване в предприятието, а в същото време изпълнението на
противоепидемичните мерки от работниците е задължение и следва да се организира и
контролира от самия ищец, който изпълнява длъжността „главен инженер предприятие“.
Оспорват се и твърденията на ищеца, че в заповедта са изложени само фактически и правни
основания без мотиви, като поради всичко това се желае отхвърляне на иска.
Пред районния съд е представен трудов договор № 686/25.03.2019 г., с който К. Д. Б. е
назначен на длъжност „главен инженер предприятие“ при категория „персонал и ръководни
служител“ в „Геострой Инженерин“ ЕООД с основно трудово възнаграждение 1000 лв. и
основен платен годишен отпуск 20 дни. И от двете страни е представена молба от К.Б. от
30.03.2020 г. до „Геострой Инженеринг“ ЕООД, с която същият моли да му бъде разрешено
да ползва 5 дни платен отпуск, считано от 31.03.2020 г. Не е спорно, че поискването на
ползване на този отпуск, както и отговорите на работодателя в тази връзка с били
3
извършвани по електронната поща и по телефона, за което твърденията на страните
съвпадат, включително и относно датите и часовете, в които се е случвала тази
комуникация. На 31.03.2020 г. Б. е депозирал още една молба до работодателя си, с която го
моли да бъде одобрена молбата му за платен годишен отпуск, подадена на 30.03.2020 г. във
връзка с извънредното положение, обявено в РБългария и обявената пандемия от Ковид 19.
В тази молба Б. сочи, че като служител е преценил, че не се спазват засилените
противоепидемични мерки – работниците не носят необходимите предпазни средства, не
извършват дезинфекция, те са контактни лица – членове на семействата им са се завърнали
от т.нар. рискови държави и не спазват задължителната карантина. Предвид епидемичната
обстановка и ежедневните му взаимоотношения с контактните му лица Б. сочи, че според
него има сериозна и непосредствена опасност за здравето му, поради което моли да бъде
одобрена молбата му за платен годишен отпуск, изпълнявайки препоръките на
правителството да стои в къщи с цел ограничаване на пандемията. Отново по електронната
поща е изпратил същата молба от 30.03.2020 г., а на представеното от работодателя копие е
отбелязано неговата резолюция „не“ и подпис, за което както се посочи Б. е бил уведомен
лично по телефона.
Със Заповед № 38/03.04.2020 г. на основание чл. 193, ал.1 от КТ работодателят е
наредил Б. да представи в 2 дневен срок от получаване уведомление за тази заповед писмени
обяснения относно нарушение на трудовата дисциплина – служителят не се е явявал на
работа на 31.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. като не е уведомил за причината за неявяването си
и не е представил доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието си. В
заповедта е посочено, че обясненията се искат във връзка с процедура по налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. С уведомление от 07.04.2020 г. от
работодателя на Б. е напомнено, че са му изискани писмени обяснения, които следва да даде
в двудневен срок от получаване на това уведомление, както и че заповедта е изпратена на
неговия имейл и е получена от него на 03.04.2020 г. Такива писмени обяснения са
депозирани от Б. пред работодателя на 09.04.2020 г. и в същите е заявено, че на 30.03.2020 г.
е подал молба за отпуск, на другия ден е посочил обяснения за причината за отсъствието си
и отново повтаря, че във връзка с обявената пандемия и въведените противоепидемични
мерки, в същото време ежедневните му взаимоотношения с контактните лица, които не
спазват противоепидемичните мерки е сметнал, че има сериозна и непосредствена опасност
за здравето му.
Със заповед № 72/09.04.2020 г. работодателят е наложил на К.Б. на длъжност „главен
инженер“ в „Геострой Инженеринг“ ЕООД дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено, поради неявяване на работа на
31.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. без уведомяване на работодателя и при липса на
доказателства за наличие на уважителни причини за отсъствието. Въпреки твърденията на
ищеца Б. в заповедта са изложени подробни мотиви от работодателя относно наложеното
наказание, в които е описана подробно посочената по-горе и от съда и от страните
4
фактическа обстановка: След работно време на 30.03.2020 г. Б. изпраща до имейла на
дружеството снимка от телефона си с молба, с която моли да му бъде разрешен 5 дни платен
отпуск считано от 31.03.2020 г. Поради обстоятелството, че е пратил копие и не е
представил оригинал на молбата си за отпуск същата не е входирана, служителят направо си
е тръгнал, не е разговарял и не е уведомил управителя си за намеренията си, до този момент
е ползвал от началото на годината 6 дни платен отпуск, а е налице производствена
необходимост и изпълнение на неотложни СМР, поради което молбата е оставена без
уважение. Въпреки, че Б. е бил запознат с това, не се е явил на работа в двата посочени дни,
а отсъствието му е довело до бездействие на работниците от сектор „Строителство“,
съответно до неизпълнение на възложените СМР и големи вреди за дружеството. В
мотивите на заповедта за уволнение е посочено още изпълнението на процедурата по чл. 193
от КТ за това, че заповедта, с която са поискани обяснения от Б. му е била изпратена по
ел.поща на 03.04.2020 г., но по направено от него по телефона искане заповедта му е
изпратена втори път и по пощата. Работодателят след като се е запознал и взел предвид
обясненията, е посочил в мотивите, че е приел липса на основателни причини за неявяване
на работа, на доказателства за това, безотговорно отношение към изпълнение на трудовите
задължения и причинени вреди на дружеството. Тежестта на нарушението се изразява в
пълно неизпълнение на разпореждане на управителя, а предвид обстоятелствата, при които е
извършено – възложени неотложни СМР, това поведение на служителя води до извода на
работодателя, че за отсъствието му от работа не са налице уважителни причини, поради
което е налице основанието по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – неявяването на работа в течение на 2
последователни работни дни и е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“. Заповедта е получена лично от Б. на 13.04.2020 г.
Към отговора си ответното дружество е представило още длъжностната
характеристика за заеманата от Б. длъжност „главен инженер предприятие“, като от
основните му длъжностни задължения е „ръководи, координира, организира и контролира
дейностите по техническото, технологичното и организационното развитие на
предприятието“. Представени са посочените в мотивите на заповедта за уволнение заповеди,
въз основа на които за 2020 г. до този момент Б. е ползвал 6 дни платен годишен отпуск.
Представени са заповедите, с които на Б. е предоставено да ползва служебен автомобил,
наредено е да извършва начален, периодичен, ежедневен, извънреден инструктаж на
работното място на работниците и служителите на отдел „Строителство“ по обекти на
фирмата заедно с Д.К. – „техник строителство“.
Във връзка с твърденията си, че с оглед пандемията от Ковид 19 работодателят е взел
противоепидемични мерки, е представена Заповед № 63/20.03.2020 г., с която управителят
на дружеството е определил работна група за по-добра координация и контрол по
извършване оценката на риска, както и извършената оценка на риска, предложените мерки и
действия, с които да бъдат наложени. Преди това със заповеди № 61 и № 62 от 18.03.2020 г.
работодателят е наредил на основание чл.281 от КТ да бъде проведен извънреден
инструктаж с персонала във връзка с усложнената епидемична обстановка във връзка с
5
вируса и е наредено въвеждане за незабавно изпълнение в предприятието на девет
организационни и три технически мерки. В хода на първоинстанционното производство е
представен констативен протокол за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“
от 30.04.2020 г. във връзка с настъпилата епидемиологична обстановка, при която проверка
не са констатирани нарушения по спазване изискванията на трудовото законодателство.
Във връзка с твърденията си в мотивите за наложеното дисциплинарно наказание, че
към момента, в който е поискано и неразрешено на ищеца да ползва 5 дни платен годишен
отпуск, е била налице производствена необходимост и неотложни СМР, ответникът е
представил разрешение за строеж № 10/13.02.2020 г. от Община „Тунджа“, с което на
„Геострой Инженеринг“ ЕООД е разрешено да извърши строителство на „Селскостопански
склад“ в землището на с. Калчево.
Пред районният съд са дадени в съдебно заседание лични обяснения от ищеца Б. за
това, че не е бил на работа на 31.03.2020 г. и 01.04.2020 г., тъй като бил пуснал молба за
отпуск поради причина, че не се спазвали мерките, които са описани в прикачено към
молбата му писмо.
Разпитани са били и свидетели – Д.Б. баща на ищеца, който заявява, че синът му е бил
уволнен дисциплинарно от „Геострой Инженеринг“, но не знае защо. Свидетелят твърди, че
семейството му е четиричленно, включително и синът му К., като всички живеят на един
адрес, в един апартамент, което ги е притеснило във връзка с настъпилата пандемия и във
връзка с това, че преди да бъде уволнен синът му бил доста притеснен и споделял, че на
работата му не се спазват мерките въведени със заповед на Министъра, най-вече от
работниците от ромската махала. От страна на ответника е бил разпитан като свидетел
работещият в дружеството юрисконсулт – М., който излага установените вече с писмени
доказателства фактически обстоятелства относно искането на отпуск от служителя,
неразрешаването на ползването на този отпуск, наложеното дисциплинарно наказание и
предхождащата го процедура по искане на обяснения, както и относно взетите от
работодателя противоепидемични мерки незабавно след обявяване на извънредното
положение в страната.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
6
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и 3 от КТ – за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и
присъждане на обезщетение за времето, през което уволненият е останал без работа поради
уволнението. Тъй като в случая се касае за дисциплинарно уволнение, наложено като
дисциплинарно наказание първо следва да бъде извършена преценка за неговата законност и
дали е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Въззивният съд
споделя изводите на районният съд, че дисциплинарното наказание „дисциплинарно
уволнение“ е наложено законосъобразно, тъй като първо съгласно изискванията на чл. 193
от КТ работодателят е изискал обяснения от наказвания служител преди налагане на
дисциплинарното наказание и е наложил същото след като е получил тези писмени
обяснения макар и с установеното по делото закъснение такива да бъдат дадени от
наказвания Б.. Съдът счита, че са спазени изискванията и на чл. 195 от КТ за това, че
дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в която са посочени
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание след
запознаване с нейното съдържание съдът възприема като напълно мотивирана, като в
същата подробно са посочени причините за налагане на дисциплинарното наказание и
причините, поради които работодателят е приел, че с дадените от Б. писмени обяснения
същият не излага основателни причини за неявяването си на работа, както и не представя
доказателства за това.
Разгледано по същество съдът намира извършеното дисциплинарно уволнение на К.Б.
за правилно и законосъобразно. Безспорно е, че К.Б. не се е явил на работа на 31.03.2020 г. и
на 01.04.2020 г., както и че на 30.03.2020 г. е поискал от работодателят си да ползва 5 дни
платен годишен отпуск, което не му е било разрешено и за което той е бил надлежно
уведомен. Въпреки, че не му е било разрешено ползването на искания отпуск, Б. не се е явил
на работа на посочените две дати. Съгласно съдебната практика неявяването на работа на
служителя в периода, за който е отправил до работодателя искане за отпуск без такъв да му е
бил разрешен съставлява дисциплинарно нарушение предвидено в чл.187, ал.1 от КТ, както
е възприето в решение № 44/15.02.2012 г. по гр.дело № 532/2011 г. I-во г.о. на ВКС и
решение № 418/17.08.2010 г. по гр.дело № 522/2009 г. на IV-то г.о. на ВКС. Ползването на
отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което служителят носи дисциплинарна отговорност. От събраните по делото
писмени доказателства и дадените от ищеца обяснения в съдебно заседание, въззивният съд
преценя, че процесното дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа в
два последователни дни поради поискано ползване на отпуск, което не е разрешено, е
извършено. Според чл. 173, ал.1 от КТ платеният годишен отпуск се ползва само с писмено
разрешение от работодателя. В случая не е спорно, че работодателят категорично не е
разрешил ползването на отпуск заявено от Б., както по първоначалната му молба от
30.03.2020 г., така и в последствие след депозираните от него пояснения за причини, поради
които желае да ползва отпуск.
7
Във връзка с твърдението си, че е изложил основателни причини за ползване на
искания отпуск, а именно епидемиологичната обстановка, обявеното извънредно положение,
неспазване на предпазните мерки от страна на работещите, за които Б. отговаря и ръководи,
в настоящото въззивно производство същият като въззивник се позовава на хипотезата на
разпоредбата на чл.283 от КТ. Според този текст работникът или служителят има право да
откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и
непосредствена опасност за живота или здравето му като незабавно уведоми прекия
ръководител. В тези случаи продължаването на работа се допуска само след отстраняване на
опасността по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител. Съдът
счита, че в настоящият случай тази предпоставка на КТ, оправдаваща неявяването на работа
на въззивника в двата процесни дни не е налице. Действително с допълнителна молба към
молбата си за ползване на отпуск, служителят Б. е изложил съображения за това, че чувства
застрашено своето здраве предвид епидемичната обстановка, ежедневните му
взаимоотношения с контактни лица, които не спазват противоепидемичните мерки, поради
което е счел, че има сериозна и непосредствена опасност за здравето му. Така изложените
причини, поради които Б. счита за застрашено своето здраве, са твърде общи и неконкретни
– няма посочени конкретни лица, които не спазват конкретни мерки или че работодателят не
е взел конкретни мерки, за да защити живота и здравето на своите служители и работници,
поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 283 от КТ, оправдаваща
неявяването на Б. на работа в два последователни работни дни. При неконкретното
посочване на причините от страна на Б. не може да бъде направен извод за възникнала
сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му от една страна и от друга
страна не може да бъде изисквано от работодателя да отстрани опасността, от която
служителят се е почувствал застрашен, за да се върне впоследствие на работа. Ноторно
известно е, че обявеното извънредно положение на 13.03.2020 г. поради пандемията от
Ковид 19 имаше два месеца действие, а продължава и към настоящия момент във вид на
епидемиологична обстановка при издадени в този период многобройни заповеди, както на
държавно ниво, така и видно от делото на локално ниво за противодействие и спазване на
противоепидемични мерки в обществени и работни помещения.
Във връзка с позоваването на разпоредбата на чл. 283 от КТ пълномощникът на
въззивника посочи съдебна практика – решение № 94/25.07.2016 г. по гр.дело № 4449/2015
г. на IV -то г.о. на ВКС. Това решение въззивният съд намира за неотносимо към
настоящият казус, тъй като в него е обсъждан подобен на настоящия проблем – неявяване на
работа поради наличието на предпоставките на чл.283 от КТ, но поради това, че служителят
се е считал застрашен да изпълнява трудовите си задължения, тъй като е бил заставен да
управлява автомобил, който е бил повреден и неотремонтиран, т.е. налице са конкретни
обстоятелства, от които работникът се е почувствал застрашен за своето здраве и живот и
които обстоятелства съдът намира за коренно различни от изложените в настоящото
производство от уволнения служител Б.. Въпреки това от представените пред районният съд
писмени доказателства за своевременно взети противоепидемични мерки съдът счита, че
8
работодателят е извършил необходимите действия, за да защити живота и здравето на
своите работници и служители в състояние на пандемия, като включително въззивникът Б.,
тъй като е изпълнявал ръководна длъжност е следвало да извършва контрол по
изпълнението на тези организационни и технически мерки.
При неоснователност на първия от кумулативните искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
отмяна на извършеното уволнение, неоснователни се явяват и останалите два иска за
възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225 от ГПК,
поради което същите са правилно отхвърлени от първоинстанционния съд.
С оглед всичко изложено до тук, въззивният съд преценя атакуваното съдебно решение
за постановено правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 1000 лв.
На основание изложеното ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/19.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 1856/2020 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА К. Д. Б., ЕГН ********** от гр. Сливен, ж.к. „Сини камъни“ бл.31, вх.Д,
ап.8 да заплати на „Геострой Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. „Ормана“ № 34, представлявано от М.В.Т. направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9