О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1144
гр.Плевен, 09.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева частно касационно административно дело № 434 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и чл.19, ал.8 и ал.17 от Правилник за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи.
С Решение № 558 от
15.04.2022 г. /с характер на определение/, постановено по гр.д.
№ 20214430102047 по описа на Районен съд
– Плевен за 2021 год., е оставена без разглеждане като процесуално недопустима
жалбата на М.П.К. вх.№ 4484/24.03.2021 г. срещу мълчалив отказ на Общинска
служба „Земеделие“ гр.Долни Дъбник да се произнесе по подаденото от него заявление
вх.№ РД-12-05-6/30.01.2020 г., и е прекратено производството по делото.
Срещу постановеното решение /с характер
на определение/ е подадена частна касационна жалба /наименована частна въззивна
жалба/ от М.П.К., допълнена с уточнение. Моли решението да се отмени, като
твърди, че същото изобилства с неточности, има нелогични и противоречиви
мотиви. Твърди, че е налице втори мълчалив отказ, иска да му се изплатят
разходите за ВЛ, като съдът да се произнесе служебно при нов отказ за
произнасяне. Иска да се глобят началникът на ОСЗ Долни Дъбник и юрисконсулт И Д.
Твърдението, че е налице връчване по надлежния ред на решенията на ОСЗ от
20.01.2020 г. и 15.07.2021 г. счита за невярно, същите не са му връчвани. Сочи,
че заявлението му от 30.01.2020 г. е по чл.19б от ППЗСПЗЗ.
По делото не е постъпило възражение по частната касационна жалба от ответника - ОСЗ гр.Долни Дъбник.
РС е приел, че жалбата на К. е недопустима, тъй като с посоченото заявление е поискал да бъде обезщетен по преписка за обезщетяване за признатото, но невъзстановено право на собственост върху имот от 11,012 дка, с равностоен имот от общинския поземлен фонд, като са посочени два възможни имота.
РС е приел за установено, че М.П.К. е наследник на П . Ц, починал на 24.12.1995 г. От протокол №Д182/05.01.1993 г. установил, че на П К. Ц е било признато и определено право за възстановяване на собственост върху общо 51,700 дка. земеделски земи с план за земеразделяне. Поради заемане на голяма част от землището на село Горни Дъбник от водни площи, с протокол №1/31.08.1999 г. Поземлената комисия е определила коефициент на редукция за землището на с.Горни Дъбник, възлизащ на 0,79, като площта на всички земеделски земи, възстановени в землището следвало да бъдат намалени с 21%. С решение №03-А/08.12.1999 г. е възстановено правото на собственост на П К. Ц върху следните имоти: нива от 2,611 дка., трета категория, имот № 041011 в местността „Гергов геран“; нива от 28,800 дка., трета категория, имот №058006 в местността „Гергов геран“; нива от 9,285 дка., втора категория, имот №217011 в местността „Равнището“, или общо 40,696 дка. С Решение №Д182/31.03.2000 г. е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 10,857 дка., на стойност 8523,00 лева. Решението е постановено в състав – Председател и трима членове. От представеното ксерокопие на Решение №418/19.06.2018 г. на Адм.съд – Плевен, постановено по адм.д. №21/2018 г. се установява, че е обявено за нищожно Решение №Д182/31.03.2000 г. на ПК гр.Долни Дъбник, с което е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка. Видно от представения препис на Решение №Д182/31.03.2000 г. е, че е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка. на стойност 8644,00 лева. Решението е постановено в състав – Председател, секретар и трима членове. От представено заверено ксерокопие от Заявление вх.№437/15.11.2018 г. на ОС Земеделие гр.Долни Дъбник е установено, че М.К. е поискал от ОСЗ отново да разгледа въпроса за обезщетяване за разликата между възстановеното право на собственост и признатото, но невъзстановено право на собственост до общия размер от 51,700 дка. С решение №Д182С/20.01.2020 г. ОСЗ е определила правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 10,857 дка. на стойност 8523,00 лева. Няма данни това решение да е обжалвано. От Заявление вх.№РД-12-05-6/30.01.2020 г. на ОС Земеделие гр.Долни Дъбник е видно, че М.К., въпреки постановеното на 20.01.2020 г. решение, е поискал да бъде обезщетен със земеделска земя, като посочва свободни имоти - имот №31006 от 11,800 дка. в местността Бояджийска падина и имот №16001 от 11,603 дка. в местността Помашка падина, и двете ниви- собственост на Община Долни Дъбник, срещу доплащане от 785,00 лева за декар. На това заявление К. е получил отговор с изх.№РД-12-05-6-1/06.03.2020 г., с което го уведомяват за постановеното на 20.01.2020 г. решение. Непроизнасянето от ОСЗ – Плевен по заявлението от 30.01.2020 г. е прието за мълчалив отказ от ПлРС с решение №260579/15.12.2020 г., като преписката е върната на ОСЗ – гр.Долни Дъбник за произнасяне по подаденото заявление. С решение №Д182Р/15.07.2021 г. ОСЗ е определила на П К. Ц правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 0,155 дка. зем.земя на стойност 122,00 лева. Няма данни това решение да е обжалвано. Във връзка с оспорване на подписа, поставен на заявление/декларация от 21.10.1994 г. е назначена съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, подписите срещу текста „Подписали“ и подписите в Данъчна декларация по чл.26 от ЗМДТ с вх.№80292/14.03.1998 г. от името на И Г К, са изписани от едно и също лице.
Въз основа на така установените факти, РС е приел, че следва да се произнесе инцидентно на основание чл.17, ал.2 от ГПК по Решение №Д182Р/15.07.2021 г. и Решение №Д1182С/20.01.2020 г., издадени от ОСЗ-гр.Долни Дъбник, като е приел, че същите са валидни административни актове. Приел е, че са съобщени и не са били обжалвани. Посочил е, че процедурата по признаване право на собственост върху земеделската земя, отговаряща на условията на чл.10б от ЗСПЗЗ, и обезщетяване на правоимащите за невъзстановяването му, преминава през три етапа, съобразно материалната разпоредба на чл.19а от ЗСПЗЗ, която се прилага при следване на процедурните норми на чл.19, ал.8, ал.11, ал.12, ал.16-18 от ППЗСПЗ. Първото решение се постановява по реда на чл.18д от ППЗСПЗЗ с предмет признаване правото на собственост по чл.10б от ЗСПЗЗ и отказ да бъде възстановено. Второто решение в процедурата е с правно основание чл.19, ал.4, т.1 от ЗСПЗЗ и се постановява по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ с предмет признаване на правото на обезщетение и определяне на неговата стойност, но не и на неговия вид. Третото последно решение от процедурата по признаване на права и определяне на обезщетение за невъзстановяването им в хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ е по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, като Общинската служба постановява решение с правно основание чл.19а, ал.4, т.3 или т.4 за определяне вида на обезщетението. С това решение по аргумент от нормата на чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ се определя вида на обезщетението, съобразно стойността на правото на обезщетение, утвърдена с решението по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Посочил е, че така нормативно определените етапи на провеждане на обезщетителната процедура са задължителни, като всяко едно решение се издава въз основа на влязло в сила решение от предходния етап.
Приел е, че с оглед Решение №Д182/31.03.2000 г. /с което е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка., от които за обезщетяване с поименни компенсаторни бонове 11,012 дка. на стойност 8644,00 лева/, Решение №Д1182С/20.01.2020 г. и Решение №Д182Р/15.07.2021 г. са налице доказателства за решения на ОСЗ Д.Дъбник по първите два етапа от процедурата. В случая жалбата на М.К. е била допустима към момента на подаването й, но поради настъпване на нови обстоятелства – издаване на искания от жалбоподателя административен акт - Решение №Д182Р/15.07.2021 г., което допълва до размера от 11,012 дка. Решение №Д1182С/20.01.2020 г., правният интерес от оспорването на мълчаливия отказ е отпаднал и жалбата е станала недопустима. Следователно, макар при подаването на жалбата за жалбоподателя да е съществувал правен интерес от оспорването, то този правен интерес е отпаднал впоследствие и това е основание за приложение на разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК жалбата се оставя без разглеждане, а съдебното производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес от оспорването. Липсата на правен интерес съдът счел за абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на оспорване. С оглед на гореизложеното, РС е приел, че жалбата на М.К. с вх.№4484/24.03.2021 г. следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
Според касационната инстанция решението на РС /с характер на определение/, с което се прекратява делото, е неправилно. РС не е изяснил в пълнота фактите, а по отношение на събраните решения на ОСЗ е приел, че същите имат съдържание, каквото те нямат.
Видно от Решение №Д1182С/20.01.2020 г. и Решение №Д182Р/15.07.2021 г. /л.50,53 от делото пред РС/, същите са постановени на основание чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ, като със същите се определя правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, и в тях е посочена стойността на обезщетението. В същите не е посочено дали обезщетяването става със земя или с поименни компенсационни бонове /ПКБ/, а е посочено, че може да стане и по двата начина. Следва да се отбележи, че с Решение №Д182/31.03.2000 г. /което не е прогласено за нищожно-л.3 от делото пред РС/ е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11,012 дка., но не е посочено дали обезщетението следва да стане със земеделска земя или с ПКБ, налице са и двете възможности. Посочено е, че обезщетението /независимо от вида му/ следва да е на стойност 8644,00 лева. От тези решения е видно, че ОСЗ два пъти се е произнесла по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, но липсва произнасяне по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ.
Следователно, по заявлението на К. от 30.01.2020 г., не е налице произнасяне с тези решения, доколкото с това заявление същият изрично изисква да бъде обезщетен със земя. Същият с това заявление всъщност иска издаване на решение по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, като претендира обезщетението да е изцяло със земя. Двете посочени от РС решения – от 20.01.2020 г. и от 15.07.2021 г. не са такива по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, правният интерес на К. да иска издаване на решение по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ не е отпаднал, и именно затова решението на РС /с характер на определение/ е неправилно, и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново произнасяне - по същество.
При произнасянето си по същество РС следва да има предвид следното:
В приобщеното по делото пред РС решение № 418 от 19.05.2018 г. по адм.д. №21/2018 на Административен съд Плевен е посочено, че: „Към делото е приобщено гр.д. №1065/2007 г. на РС - Плевен, по което К. е оспорвал за законосъобразност същото решение на ПК. С решение № 160/30.07.2007 г. РС е прекратил делото, като е намерил, че решението на ПК подлежи на оспорване само по отношение на стойността на дължимото обезщетение, а в случая жалбата е относно начина на обезщетение, и е прекратил делото. С Определение № 1671 от 13.02.2008 г. на ВАС решението на РС е оставено в сила. Видно от мотивите на определението на ВАС, решение №Д182 от 31.03.2000 г. на ПК не определя вида, а само размера на обезщетението, а вида на същото се определя от последващо решение. Сочи се такова под номер Д 182 от 6.07.2000 г.“
С оглед на така изложеното в приобщеното съдебно решение е твърде вероятно да е налице произнасяне с решение от ОСЗ по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, с което наследниците на Ц, между които е и К., да са обезщетени с ПКБ. Вероятно по тази причина на наследниците на Ц е издадена депозитарна разписка от Централен депозитар /л.41 от делото пред РС/. РС следва да събере заверен препис от преписката по възстановяване на собствеността върху земеделска земя на П К. Ц, за да установи налице ли е такова решение по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ.
Доколкото мълчалив отказ може да бъде формиран само по въпрос, по който органът дължи произнасяне, и не се е произнесъл, РС следва да съобрази дали е налице решение номер Д 182 от 6.07.2000 г. по преписката, или решение с друг номер и дата, с което се определя обезщетение със ПКБ по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ. Дори същото да не е влязло в сила, след като е налице произнасяне, мълчалив отказ по последващо заявление за обезщетяване със земя не може да бъде формиран, тъй като органът вече се е произнесъл. В случай, че е налице произнасяне, следва да се прецени налице ли е мълчалив отказ. Но в случай, че липсва произнасяне по реда на чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ, включително и когато постановеното по този ред решение е отменено, или е прогласено за нищожно, и не е налице последващо произнасяне от ПК /ОСЗ/ по същия въпрос, следва да се прецени дали е нищожен отказът по заявлението на К., в който случай-при положителен отговор- да се върне делото като преписка за произнасяне от ОСЗ.
С оглед на установеното, че подписът под заявлението за вида на обезщетение – с ПКБ, е положен от съпругата на Ц, следва да се съобрази дали по преписката е налице съответно пълномощно. Ако такова не е налице, и липсва заявление за вида на обезщетението, включително в срока по § 29, ал.1 от Преходни и заключителни разпоредби към Постановление № 121 на Министерския съвет от 25 март 1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 28 от 1997 г., попр., бр. 43 от 1997 г., изм., бр. 57 от 1997 г., в сила от 13.03.1997 г.), и ако ОСЗ следва да се произнесе, РС при тълкуване на закона следва да укаже на органа да съобрази при произнасянето приложима ли е разпоредбата на §29, ал.2 от същите ПЗР, съгласно която разпоредба непосочилите в законовия срок начин на обезщетение се обезщетяват с инвестиционни бонове.
По останалите твърдения в частната касационна жалба съдът съобразява следното:
Разноските по делото пред РС, включително за ВЛ, зависят от изхода му, като същите могат да бъдат присъдени на К. само при благоприятен изход на делото за него. Глоби на членове на ОСЗ могат да се наложат по реда на чл.306 и сл. от АПК, ако е било инициирано такова производство по съответния процесуален ред, но не и в хода на касационно производство по частна жалба срещу акт на РС от настоящия съдебен състав. Доколкото пред РС не е приобщена преписката, липсват доказателства за връчване по надлежния ред на К. на решенията на ОСЗ от 20.01.2020 г. и 15.07.2021 г., като съдът отбелязва, че писмото на ОСЗ до К. от 06.03.2020 г. /л.52 от делото пред РС/ няма доказателства да му е надлежно връчено.
Твърдението в частната касационна жалба, че заявлението на К. от 30.01.2020 г. е по чл.19б от ППЗСПЗЗ, е неоснователно. По този ред се обезщетяват лица в други случаи – български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), както и тези, на които съгласно Закона за организация на Нова Добруджа от 1 април 1914 г. румънската държава е иззела една трета (третина) от собствените им земеделски земи. В случая наследодателят Ценков не попада в тези хипотези. По същата причина в случая не е приложима и разпоредбата на чл.19а от ППЗСПЗЗ, посочена от РС в неговите мотиви.
Воден от изложените мотиви и
на основание чл. 235 от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение № 558 от
15.04.2022 г. /с характер на определение/, постановено по гр.д.
№ 20214430102047 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване
на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/