О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 614
гр.
Пазарджик, 15.11.2019 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЦИСЛАВ МАРАТИЛОВ
ДИМИТЪР БОЗАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Трънджиева В.гр. дело № 782 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Районен съд Пазарджик , с което е прекратено производството
по гр.д.№ 3115 по описа на съда за 2018 година на основание чл.231 ал.1 във
връзка с чл.229 ал.1 т.1 от ГПК.
В срок определението е обжалвано от С.Р.,ищец в производството.
Съдът неправилно приел ,че никоя от страните по делото не е направила
искане за възобновяване,като тълкувайки поведението на Р. стигнал до извода ,че
той желае запазване на договора.
С.Р. направила искане за възобновяване на делото и нямало основания за
прекратяване по отношение на нея.
Подържа се тезата ,че съпрузите не са задължителни другари и не е
необходима тяхната съвместна процесуална легитимация.
Моли определението да бъде отменено.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени изложените доводи и доказателствата по делото намира
частната жалба за допустима , а по същество основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на И.Р. и С.Р.
против Х.Р. с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
На 15.01.2019 година производството е спряно по съгласие на страните.
След спиране на производството е постъпила молба от И.Р.,с която е оттеглил
пълномощията на адв.М..
На 31.01.2019 година е постъпила молба от
адв.М. ,като пълномощник на другия ищец-С.Р., с искане за възобновяване
на делото.
По тази молба съдът не се е произнесъл .Разпоредил е делото да се докладва
след постъпване на молба и от другия
ищец, съответно след изтичане на шестмесечния срок.
След изтичане на срок от шест месеца е постановил обжалваното определение ,
с което е прекратил производството по делото.
За
да постанови определението си ,съдът е приел, че
съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална
легитимация , а следователно и задължително другарство както по исковете ,
предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите
вещи, така и за потестативните права, насочени към промяна в принадлежността
или обремеността на общите вещи. В случая предявеният иск е конститутивен по
правната си природа, тоест с него се предявяват потестативни права , тъй като
се иска промяна в правоотношенията между спорещите страни с вещноправни
последици.
Това становище на съда не е съобразено с
приетото по задължителен за съдилищата начин в Търкувателно решение №3 по т.д.№
3/2016 година ОСГК.В това решение е прието ,че установената до момента на приемането му съдебна
практика е подържала и тезата за
задължителност на другарството на съпрузите и се е основавала именно на т.12 на
ППВС 2 от 1977 година,в което е прието,че"когато се касае до спор с
вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното
правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за
двамата съпрузи". Оттук е изведен изводът, че "поради това искът следва
да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи"- но не като изискване за
съвместна процесуална легитимация, а само доколкото в процеса те имат
качеството на необходими другари,поради което неучаствалият в процеса съпруг
може да иска отмяна по на влязлото в сила съдебно решение. Това постановление
не е разрешило по задължителен начин въпроса относно вида на необходимото
другарство -задължително или факултативно, още повече, че мотивите на
постановлението сочат именно на необходимо факултативно другарство предвид
еднаквостта в материалноправното положение на съпрузите, но не и на
задължително другарство като предпоставка за допустимост на процеса.
Приема
се в това решение още,че възприемането на тезата, че другарството на съпрузите
по делата за собственост е задължително, би могло да доведе дотам, че при
фактическа раздяла, влошени отношения или несъгласие на единия съпруг за
предявяване на иск за собственост и др., правото на защита на другия съпруг не
би могло да се реализира предвид изискването за съвместна процесуална
легитимация. Така едно признато от Конституцията и закона
право, каквото е правото на иск, ще бъде отречено на основание, което законът
не предвижда. По този начин може се застраши самото притежание на правото на
собственост върху общата вещ, което, при процесуалното бездействие на
съпрузите, може да бъде придобито от друг правен субект на оригинерно
основание.
Тези разсъждения са напълно приложими и към настоящия
случай.
Със
задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, защото при
отказ на задължителния другар да се присъедини като ищец към първоначалния ищец
по делото, производството се прекратява. Затова то е уредено като изключение
само в изрично предвидените от закона случаи: например при спорове за
установяване на произход по чл. 68
и 69 СК,
при процесуална субституция и др., както и когато естеството на спора налага
това. Предвид ограничителния му характер, задължителното другарство не може да
се тълкува и прилага разширително по отношение на хипотези, в които законът не
го предвижда или естеството на спора не налага задължително участие на
определени лица/също прието в цитираното ТР/.
Освен
,че не споделя този довод на съда ,взъззивната инстанция намира ,че този въпрос
е поставен и обсъждан преждевременно.Един от ищците е поискал възобновяване и съдът
е следвало да възобнови производството
,като едва тогава би могъл да разбере
какво е намерението на другия ищец по отношение на спорния предмет.
Правилно
съдът е посочил,че когато
задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице или когато
не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид
и обем/ какъвто е процесния случай/ очевидно е , че волята на съдоговорителите
и намерението на прехвърлителите са били приобретателят да изпълнява
едновременно и неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на
всички правоимащи , а те -да получат общо, да се ползват едновременно и
неразграничено от тях. По правило развалянето на целия договор поради
неизпълнение по отношения на някой от кредиторите може за се иска ако
неразделността съществува и то при участието на всички страни по договора и не
против волята на тези кредитори, които искат запазване на договора / Решение
№346/2011 г, IV г.о., Решение №178/2012г, ІІІ г.о. на ВКС- тези съдебни решения
са цитирани непълно и първото от тях напълно опровергава тезата на съда ,а
второто е неотносимо/.
Според Тълкувателно решение № 30 от
17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС когато задълженията за
издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато не е било
уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем,
приобретателят следва да изпълнява едновременно и неделимо задълженията по
издръжката и грижите по отношение на всички кредитори, а последните да ги
получат общо. При евентуално неизпълнение по отношение на някой от кредиторите
ще е налице частично изпълнение, което по същество е неточно изпълнение на
договора. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по
отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може
да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това.
Очевидно
е при така изложеното ,че не само съдът преждевременно е направил изводи
,оценявайки вероятности,но и ,че крайните му изводи за необходимост от
съвместна процесуална легитимация са неправилни. Неоправдано е разширено понятието
и приложението му, като
чрез прекратяването на производството всъщност е възпрепятствано правото на ищцата
, подала молба за възобновяване на производството да упражни едно свое
гарантирано от Конституцията право.
По
изложението съображения,съдът намира ,че обжалваното определение е неправилно и
следва да бъде отменено.
Производството
следва да бъде върнато на първоинстанционния съд ,който след като възобнови
производството да извърши дължимите съдопроизводствени действия.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ
определение на Районен съд Пазарджик от 2.09.2019 година , постановено по
гр.д.№ 3115 по описа на съда за 2018 година,с което е прекратено производството
по делото .
ВРЪЩА делото на първоинстанцония съд за изпълнение на указанията.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.