Р Е Ш
Е Н И Е № 271
гр. Пловдив,27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на девети декември,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
при секретар Петя Цонкова,като
разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1631/19г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.240 от ГПК.
Образувано по молба на С.Т.П.,ЕГН-********** за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение № 1724/07.05.2019г.на ПдРС,12-ти гр.с.,постановено
по гр.д.№ 19137/18г., с което е осъден молителят да заплати на „Кредитреформ
България“,ЕООД,гр.София следните суми: 500лв.неплатена главница по договор за
кредит № **********; 559,30лв.наказателна лихва върху неизплатената главница за
периода 04.12.15г.-31.01.18г.; 78,16лв.такса за експресно разглеждане на
заявката за кредит и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба- 30.11.18г.до окончателното изплащане на вземането,както и
разноски в размер на 300лв.
В молбата на С.Т.П.
се посочва,че неприсъственото решение е постановено при невъзможност същият да
се яви лично в проведеното единствено съдебно заседание на 07.05.19г.поради
влошеното му общо здравословно състояние и предвид извършените му медицински
манипулации,което съставлява основание за отмяна на решението по чл.240,ал.1,т.3 от ГПК.Иска се от съда да отмени атакуваното решение и да
върне делото на ПдРС за разглеждане от друг съдебен състав.Ангажира
доказателства.
Ответникът по
молбата за отмяна-„Кредитреформ България“,ЕООД,ЕИК-*********,гр.София изразява
становище за неоснователност на молбата за отмяна на неприсъственото решение по
съображения,изложени в писмено становище. Молбата е подадена от надлежна страна,която
има правен интерес да обжалва постановеното решение и в срока по чл.240,ал.1 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането на
молбата за отмяна ПдОС намира за установено следното:
В първоинстанционното
производство е предявен иск от „Кредитреформ България“,ЕООД против С.Т.П. с
правно основание чл.79 във вр.с чл.6 от ЗПФУР.Препис от исковата молба е
изпратен на ответника по нея-молител в настоящото производство и е получен
редовно на 11.12.18г.Въпреки дадените в съобщението указания,че ответника може
да подаде в едномесечен срок писмен отговор,както и посочване на последиците от
неподаването на такъв отговор в срок,С.П. не се е възползвал от предоставената
му от закона възможност и не е подал отговор на исковата молба в срок.
С определение от 12.03.19г.ПдРС
е насрочил делото в открито съд.заседание,за което ответникът отново е призован
надлежно на 18.03.19г.В тази призовка отново са дадени указания на П. за
последиците от неподаване на писмен отговор и неявяване в съд.заседание,без да
е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,както и
възможността да заяви с писмена молба желание за ползване на правна помощ.На
проведеното на 07.05.19г.първо и единствено съдебно заседание по делото
ответникът отново не се е явил,не е изпратил представител и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С оглед на това първостепенният
съд е приел,че са налице процесуалните предпоставки,визирани в разпоредбата на
чл.238 вр.с чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение,като
предвид представените с исковата молба
писмени доказателства е направил извод за вероятната основателност на иска.
Съдът се е произнесъл
с неприсъствено решение,предмет на настоящото производство.
В молбата се твърди,че
молителят от дълги години страдал от сърдечно заболяване и за датата на
проведеното по делото съдебно заседание на 07.05.19г.общото му здравословно
състояние било влошено предвид извършените му медицински манипулации,което
представлявало пречка за явяването му в съдебното заседание.В молба от
24.10.19г.допълва,че не е упълномощил адвокат да го представлява за насроченото
съдебно заседание,тъй като финансовото му състояние не позволявало заплащането
на адв.възнаграждение.В подкрепа на твърденията си е ангажирал доказателства - представена
е епикриза на П.,издадена от УМБАЛ „Пълмед“ООД,гр.Пловдив,от която е видно,че
същият е бил в лечебното заведение на лечение в отделението по инванзивна
кардиология от 12.04.19г.до 14.04.19г.,когато е изписан.Разпитан е и един
свидетел-Д. П.,брат на молителя,който заявява,че на 06.05.19г. на П. му
прилошало и към 16-17ч.се наложило да викат Бърза помощ.Родителите на молителя
били притеснени и го помолили на другия ден да не ходи на делото,а да го
отложи,защото не се чувства добре.
В
конкретния случай въпросът,около който се концентрира молбата за отмяна,е
наличието на хипотезата на чл.240,ал.1,т.3 от ГПК-особени непредвидени
обстоятелства,които страната не е могла да преодолее, поради което не е могла
да се яви лично или чрез повереник в откритото съдебно заседание.В тази връзка
следва да се отбележи,че макар законът да не дефинира понятието "особени
непредвидени обстоятелства",то в правната доктрина и съдебната практика се
приема,че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези
обстоятелства,които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са
препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки
проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.Сред
особените непредвидени обстоятелства,според практиката на ВКС,се подреждат
такива като природни бедствия,прекъсване на пътищата,внезапно тежко заболяване
и прочие причини,които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята
на страната. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и
непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките
на чл. 240,ал.1, т. 3 от ГПК.
Молителят сочи, че не е могъл
да се яви лично на насроченото съдебно заседание,нито да упълномощи
адвокат.Като причина за тази невъзможност излага съображения,свързани с влошено
здравословно състояние и прилошаване вечерта преди провеждането на съдебното заседание.Установеното с приетите
доказателства здравословно състояние на молителя-ответник към датата 07.05.2019г.обаче
не съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.240,ал.1,т.3 от ГПК.От приложената
епикриза е видно,че той е пролежал в болница само два дни и то близо 20 дни
преди датата на съдебното заседание.В същото време единствените доказателства
относно здравословното състояние на молителя към момента на провеждане на
съдебното заседание на 07.05.19г.са показанията на свидетеля,които обаче не сочат на някакво внезапно и особено тежко
състояние на молителя на 07.05.19г.,което да е довело до невъзможност
на същия да се яви в съдебното заседание.Прилошаването му е станало предишната
вечер,но няма данни да е продължило и на следващия ден.Няма данни и за издаден
болничен лист или лекарско предписание молителят да не може да се яви в
съд.заседание.Отделно от това съдът
разглежда показанията на свидетеля в светлината на чл.172 от ГПК предвид
близката родствена връзка на същия с
молителя,а тези показания не са подкрепени от други доказателства за състоянието на П. към 06-07.05.19г.като напр. такива за посещение на екип на Бърза помощ,за каквото
се съдържат данни в показанията на свидетеля.
Не
се твърди,че молителят-ответник е имал упълномощен адвокат преди 07.05.19г., а
че не е ангажиран такъв поради затруднено финансово положение.Тук е мястото да се отбележи,че защитата на П. е
можела да се осъществи не само от упълномощен от него адвокат,но от лице от
кръга на тези по чл.
32 от ГПК, а при необходимост и по реда на правната помощ,ако той е
материално затруднен ( в този смисъл са Определение № 88/14.10.2009 г. по т. д.
№ 715/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение № 988/03.11.2009 г. по гр. д. №
869/2009 г., ГК, ІІ ГО на ВКС). Съответно страната е имала възможност да поиска
от първоинстанционния съд отлагане на делото поради влошено здравословно
състояние или поради трудност да намери адвокат,което в случая ответникът не е направил,
макар и да е бил уведомен лично още на 18.03.19г.за насроченото за 07.05.19г.открито
съдебно заседание.
При
така приетото настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна
на постановеното първоинстанционно решение,доколкото не се установиха
предпоставките,визирани в разпоредбата на чл. 240,ал.1,т. 3 от ГПК.
Разноски на ответника по молбата за
отмяна „Кредитреформ България“,ЕООД не следва да се присъждат,тъй
като макар да са представени доказателства за извършването им и списък на
разноските,такива не са поискани от страната.
Водим
от изложеното и на основание чл.240,ал.1,т.3 от ГПК,Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Т.П.,ЕГН-**********
за отмяна на постановеното против него влязло в сила неприсъствено решение №
1724/07.05.2019г.на ПдРС,12-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 19137/18г.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: