МОТИВИ към
Присъда № 129/18.04.2017г. по НОХД 1836/2016г. по описа на
ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.Г.Ц.
за това, че на 27.10.2015г. в гр. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание сс отличава
с изключителен цинизъм и дързост -престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По делото
е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия П.И.И. за това, че на 27.10.2015г. в гр. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание сс отличава
с изключителен цинизъм и дързост -престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, които счита за доказани по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимите за виновни в
извършването на деянията, за които са предадени на
Съд, като им наложи наказание „лишаване от свобода”,
изпълнението на което да бъде отложено пореда на чл.66 от НК.
Подсъдимият П.Г.Ц. не се признава за виновен, дава обяснения по случая.
Подсъдимият П.И.И. не се
признава за виновен, дава обяснения по случая.
Граждански искове не са предявени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
П.Г.Ц. е роден на ***г***, б., български
гражданин, със средно образование, неработещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
П.И.И. е роден на ***г***,
живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, неработещ, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Свидетелите Д.П. и В.Х.
били служители при Общинско предприятие „Ч." гр. Пловдив, като свил. Х.
заемал длъжността „о. р", а
свидетелят П. - длъжността „ш" в описаното предприятие. При изпълнение на
служебните им задължения, свързани със сметосъбиране, почистване и поддържане
на Ч.та, свидетелите Х. и П. се придвижвали със служебен автомобил - камион. На
27.10.2015г. Х. и П. били на работа, като работното им време започвало от 05:00
часа сутринта. Около 05:35 часа двамата се намирали на ул.
„Райко Д."***, пред Централни хали, където бил паркиран и служебният им
автомобил, като осъществявали дейност по почистване на
Главната улица в гр. Пловдив. Свид. В.Х. бил намазал с препарат за почистване
някои от изградените пред Централни хали пейки, а свид. П. се намирал в
кабината на паркирания наблизо камион. По същото време от малка улица, намираща
се в близост до Халите в гр. Пловдив, на Главната улица излезли подсъдимите П.Ц. и П.И..
Същите били във виД.нетрезво състояние, били шумни и придвижвайки се по ул.
„Райко Д."***, забелязали свид. В.Х.. Той също ги забелязал и след
като същите го приближили, им направил забележка, като им казал: „Стига сте
викали". В отговор на направената им от свид. Х. забележка, подсъдимите И. и Ц.
започнали да викат на висок глас
срещу свид. Х. и да го псуват, като използвали неприлични думи. След като забелязал
случващото се и чул псувните на двамата подсъдими, насочени срещу
свид. Х., свид. П. излязъл от камиона и се приближил към тримата. П. забелязал, че подсъдимите били виД.много
раздразнени, не преустановяват виковете и псувните и вече започвали да нападат
свид. Х.. П. се опитал да застане между двамата подсъдими
и
свид. Х., като по този начин попречи на първите да приближават
свид. Х. и за тази цел бил поставил двете си ръце пред гърдите на П.Ц.. В този
момент подс. И. посегнал с юмрук и ударил в
областта на лицето, в лявото слепоочие, свид. В.Х.. От
своя страна П.Ц. също замахнал с ръка и ударил с юмрук в тила свид. Х., от
които удари свид. Х. залитнал и паднал на земята. Свид. П. се опитал да помогне
на свид. Х., като му подал ръка и го вдигнал от земята Ц. замахвал с ръка и
успял да удари свид. П., като му нанесъл един удар в областта на лицето, по
лявата му скула, след което замахвал с ръка втори път срещу свид. П., но не
успял да го удари. От нанесения му от Ц. удар, свид. П. паднал на земята. В същото време двамата подсъдими
отново
се насочили към свид. Х., като викали насреща му и се опитвали да го ритат и да
му нанасят още удари. Свид. П. се изправил и хванал за дрехата подс. И., а подс. Ц. отново се
опитал да удари свид. П., който се предпазил с ръка. Ц. отишъл до разположено в
близост заведение, находящо се срещу Централни хали в гр. Пловдив, взел оттам
един стол и носейки стола в ръце, се насочил към свидетелите Х. и П., но бил
спрян от охранителя на заведението и хвърлил стола. След това Ц. отново
започнал да псува свидетелите Х. и П., като викал насреща им: „Ще ви
застрелям", „Ще ви заколя",
„Майка ви ще е..". Свид. В.Х. отишъл до паркираният в
близост служебен автомобил, взел оттам метална тръба и с нея нанесъл един удар
в областта на главата на подс. П.Ц.. Случващото
се забелязал свид. С.А.С. - охранител при Общинско предприятие „Общинска
охрана" гр. Пловдив, който изпълнявал служебните си задължения по охрана
на обект „Римски стадион" гр. Пловдив за времето от 19,00 часа на
26.10.2015г. до 07,00 часа на 27.10.2015г. Свид. С. правил обход около „Римски
стадион", когато чул викове и шум, уведомил за забелязаното от него
колегата си - свид. Т.В., сигнализирал за случилото се и още двама свои колеги
и се отправил към мястото пред Централни хали. Отивайки там и след като
забелязал, че двамата подсъдими са злоупотребили с алкохол, свид. С. се опитал да се намеси и да го укроти. И. и Ц.
станали агресивни спрямо свид. С., като му казали, че той според тях „е
никакъв" и е „обикновен пъдар", след което започнали да го дърпат за
униформата. Ц. забелязал служебния знак, носен от свид. С., на който пишело
„Общинска охрана" и който свид. С. носел на външния десен джоб на
служебното си униформено облекло и казал на свид. С., че за него този знак не
означава нищо. Подсъдимите се опитали да нанесат удари по свид. С.,
но били възпрепятствани за това от пристигналите на място колеги на свид. С..
Въпреки намесата на други лица, намиращи се на същото място, Ц. успял да нанесе
един удар с юмрук по лявата вежда на свид. С., като непосредствено след това И.
също замахнал с юмрук и успял да нанесе два удара на свид. С. - един в челото и
един по дясното му рамо. П.И., след като забелязал, че по главата на обв. Ц.
има кръв, около 5,54 часа на 27.10.2015г. сигнализирал на тел. 112, като
обяснил на служителя при Районния център 112, че е възникнало сбиване. На място
се приближили работници в обект на „Алекс Фуудс", находящ се
на ул. „Райко Д."*** - свидетелите Д.С.И., П.Б.Ч., И. и Ч. занесли хартия на подс. Ц., с която същия избърсал
потеклата по главата му кръв. Последният показал на приближилите
се
свидетели И. и Ч. раната на главата си и започнал да пита свидетелите П. и Х.: „Къде е
желязото?". За случая били сигнализирани
полицейските органи при 04 РУ на МВР гр. Пловдив, като на място били изпратени свидетелят А.С.Д. и колегите му Ж.А. и М.Т.. Полицейските
служители установили самоличността на двамата подсъдими и на свидетелите Д., П. и С.. На място пристигнал
и екип на Спешна медицинска помощ, който откарал П.Ц. в лечебно
заведение, където му била оказана медицинска помощ. Подс. П.И. бил отведен в
04 РУ на МВР гр. Пловдив и в 06,45 ч. на 27.10.2015г. бил задържан за срок до 24 часа
по реда на ЗМВР. След като бил прегледан в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД
гр. Пловдив, П.Ц. също бил отведен в 04 РУ на МВР гр. Пловдив, където в 8,40 часа
бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза №
1102/2015г., от чието заключение е видно, че при прегледа на свид. В.И.Х. се
установили травматични отоци и кръвонасядания в областта на
главата, като му е било причинено болка и страдание.
В хода на разследването е
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза № 1103/2015г., от чието заключение е
видно, че при прегледа на свид. Д. В.П. се
установили травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, като му
е било причинено болка н страдание.
По досъдебното производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 17/2016г., като в
заключението на същата е посочено, че на П.Г.Ц. му били
причинени: контузия на главата, три разкъсно-контузни рани на главата и две
охлузвания на левия крак. В заключението си вещото лице е посочило още, че
охлузванията на левия крак биха могли да са получени при
падане, но различната локализация на раните на главата изключва да са получени в
резултат на падане. На Ц. е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от ПК.
В хода на досъдебното
производство била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на П.И.И., според
заключението на която той не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ - Пловдив и не страда от психично заболяване. И. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период-27.10.2015г., може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
може да участва във всички фази на наказателния процес и да се защитава сам.
В хода на досъдебното
производство била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза и на П.Г.Ц., според
заключението на която той не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ - Пловдив и не страда от психично заболяване. Ц. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл
да-ръководи постъпките си към инкриминирания период-27.10.2015г., може да възприема и възпроизвежда фактите от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
може да участва във всички фази на наказателния процес и да се защитава сам.
Горната фактическа
обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимите П.Г.Ц. и П.И.И., както
и от показанията на свидетелите В.И.Х., Д. В.П., С.А.С., Д.С.И., П.Б.Ч., Т.Г.В., Л. М.К., А.С.Д., И.Г.М., С.В.С.,
М.Г.Т., Ж. П А., депозирани в
хода на съдебното производство, от показанията на свидетелите Х., П., С., Д., С., М., дадени в досъдебната
фаза на процеса и приобщени по предвидение в чл.281 от НПК ред, както и от писмените доказателства по делото -
заключения на съдебно-медицинска, съдебно-психиатрични експертизи, справки
съдимост, характеристични справки.
Настоящият състав отчасти възприема
обясненията на подсъдимите Ц. и И. и като цяло
кредитира показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и
обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост
от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват извършените престъпления,
личността на извършителите-именно подсъдимите И. и Ц. и техните
лични действия, имали за резултат противоправни и забранени от закона
последици, свързани с нарушаване забраната за нарушаване на обществения ред.
Съдът напълно се доверява на
заключенията на изготвените, приети и неоспорени от страните съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрични експертизи, които намира за обективни, всестранни,
незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и
опит, в съответствие с материалите по делото.
В тази връзка настоящият състав не
възприема изложената от подсъдимите
версия относно част от протеклите събития на инкриминирана дата, а именно, че
не са нападали по
какъвто и да било начин свидетелите Х. и П., а единствено Ц. е бил ударен от
първия от тях. Така изложеното
напълно се опровергава от показанията на всички останали разпитани свидетели по
делото – очевидци на
случая. На първо място свидетелите Х. и П., които единствено
са присъствали на нанесените удари, са категорични, че са проследили действията на двамата подсъдими, както и това, че те
първи са нанесли удари /повече от едни/ на Х., след неговата забележка, че
подсъдимите вдигат шум. Така заявеното от свидетелите
без съмнение се подкрепя и от напълно обективното, безпристрастно и неоспорено
от страните заключение на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
която не само е установила, че в резултат на инцидента на инкриминираната дата
на пострадалите са причинени травматични отоци и кръвонасядания в областта на
главата, като им е било причинено болка и страдание, но е
конкретизирала и механизма на тяхното получаване. В тази връзка е налице
категоричното становище на експерта, че същите е възможно да бъдат получени по
време и начин, съобщени от Х. и от П., а именно на 27.10.2015г. около 06.00часа
при нанесен побой с юмруци и ритане.
На
следващо място не отговаря на обективната истина, установена въз основа на
събраните по делото доказателства, твърдението на подсъдимите И. и Ц., че те
първо са били нападнати от свид. Х., който ударил с метална тръба в главата
подс. Ц. и след това те просто реагирали на действията му. Относно това
обстоятелство отново е налице противоречие между неговите твърдения и
показанията на горецитираните свидетели – очевидци. Наистина и Х., и П. отричат
изобщо да е бил нанасян удар от първия на подс. Ц., но видно от приобщените по
делото писмени доказателства – съдебно- медицинско удостоверение, издадено на
посочения подсъдим и показанията на всички останали свидетели по делото, по
главата на Ц. е имало кръв и той е бил отведен за преглед в болнично заведение.
Поради всичко това настоящият състав намира, че този подсъдим наистина е бил
ударен от свид. Х. с част от оборудването, намиращо се в служебната им машина,
но това е станало в последствие. Едва след като двамата подсъдими са нападнали
както Х., така и П. по повод направената им забележка на висок тон, чак тогава Х.
се е защитил, като се е опитал да отблъсне нападението посредством нанасяне на
удар на Ц.. Във връзка с това следва да се посочи, че в настоящите мотиви не
следва и няма да бъде обсъждано посоченото от защитата доказателство – оптичен
носител, доколкото за същото е установено с надлежна експертиза, че е негодно
да възпроизведе съдържащата се в него информация – запис на инцидента. Така или
иначе, обаче, безспорен остава фактът на насенен удар от свид. Х. на подс. Ц.,
но настоящият състав приема, че това е станало в резултат и като отговор на
противоправното нападение на двамата подсъдими спрямо този свидетел. Вярно е и
това, че нито този свидетел, нито другият очевидец – Х., признават за така
нанесения удар, но по мнение на съда това не се дължи на желание да прикрият
свое нападение спрямо подсъдимите, ана чисто житейското опасение за наличието
на негативни последици спрямо тях, макар ударът да е бил нанесен в последствие.
Що се касае до незначителните разминавания м показанията на Х. и П. относно
поредносттна на протеклите събития, то това намира своето логично обяснение в
изтеклия значителен период от време от датата на инцидента и разпита им пред
настоящия състав. Още повече, че тези детайли са изяснени чрез приобщаване към
доказателствата по делото на показанията на тези свидетели, дадени в
досъдебната фаза на процеса, които очертават една съвсем ясна, подредена и
непротиворечива картина на протеклите събития.
Поради всичко изложено съдът намира, че по
делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществените от подсъдимите и
свидетелите действия, както и
това, че автори на инкриминираните деяния са именно подсъдимите Ц. и И..
Настоящата съдебна инстанция
намира, че при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият П.Г.Ц. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна съставомерните признаците на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.10.2015г. в гр. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание сс отличава
с изключителен цинизъм и дързост.
От своя страна
подсъдимият П.И.И. също е реализирал от обективна и субективна страна състава
на деяние по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 27.10.2015г. в гр. Пловдив, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание сс отличава
с изключителен цинизъм и дързост.
Обект на
престъплението хулиганство са установеният в страната ред и общественото
спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Престъплението
не може да се осъществи чрез бездействие. С непристойните действия трябва грубо
да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към
обществото. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк или с
евентуален умисъл, а хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми, като освен това публичността не е задължителен елемент
от състава на престъплението. Разграничителните критерии между дребното
хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на
обществената опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2
УБДХ и чл. 325 от НК. Дребното хулиганство е
административно нарушение с по-ниска обществена опасност. Разграничението
трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на
обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност.
Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.2
от НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез
които е подчертана значително по-висока обществена опасност. В този смисъл
хулиганството се отличава с изключителна дързост, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. На следващо място дали е налице съставът на хулиганството или
друго престъпление се определя от съдържанието и направлението на умисъла на
виновния, мотивите и целта и от извършените от него активни действия,
дезорганизиращи в една или друга степен нормалните, съответствуващи на
правилата на обществото взаимоотношения. Чрез хулиганството може да бъде
нарушен общественият ред във всички сфери на живота и дейността на гражданите.
За квалификацията на извършеното като престъпление по чл.325 от НК необходимо
да се установи наличието на хулигански мотив за реализиране на деянието.
Хулиганският мотив като задължителен елемент от субективния състав на
престъплението е стремежът на дееца да прояви своето явно и грубо неуважение
към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила
на приличие, да прояви груба сила, гаврене и издевателство над личността на
другиго. Същевременно съдебната практика е категорична, че е налице хулиганска
проява и в случаите, в които деецът реализира състава на това престъпление, но
при форма на вината евентуален умисъл, воден от желанието да постигне друг,
пряко целен резултат. Известно е, че при евентуален умисъл в рамките на един и
същ причинно-следствен процес се осъществяват два резултата: пряко целеният и
допълнително настъпилият. В обективно отношение между тези два резултата
съществува идентична връзка на зависимост от деянието, което ги причинява. Те
не са последователни, а едновременно следствие на едно и също деяние. Или с
други думи, при евентуалния умисъл и пряко целения и допълнително настъпилия
резултат са една комплексна и същевременно кумулативна последица на деянието,
което ги поражда. Поради тази причина, обективно е невъзможна избирателност за
допускането или изключването на който и да било от двата резултата. В
субективно отношение обаче, такава избирателност, макар и на по-друга плоскост,
съществува: деецът, съзнавайки, че допълнителният резултат е възможно условие
на пряко целения, може да се откаже от осъществяване на последния, за да
изключи настъпването на първия. Когато не последва такъв отказ и се предприеме
изпълнителното деяние, причинната връзка е вече поставена в действие с еднаква
валидност както за прекия, така и за допълнителния резултат. Следователно,
съзнанието за възможността от настъпването и на допълнителния (съставомерен)
резултат не се е оказало достатъчен контрамотив за въздържане от деянието.
Доминиращ (решаващ) мотив за неговото извършване в този случай не може да бъде
друго, освен приоритет в постигането на пряко преследваната цел от дееца,
съчетан с безразличие към възможните други съставомерни последици. Поради тази
двупосочност на психическия процес при евентуалния умисъл е наложително да се
направи следното разграничение. В чисто субективен план деецът взема решение за
постигане на определен резултат и това е неговата пряка цел. Деянието, като
посредник между решението и целта, създава висока степен на вероятност да
причини и друг, при това непременно съставомерен резултат. Тази възможност
произтича от конкретната особеност на обективните връзки между деянието-причина
и закономерно следващите от него изменения в действителността извън пряко
целените. Допълнителните последици от същото деяние, когато те са съставомерни,
законодателно не са включени в пряката цел на дееца - чл. 11, ал. 2 НК. Поради тази причина
допълнителните последици, макар обхванати от съзнанието на дееца, не са
подчинени на същия психологичен механизъм: потребност, мотивация, цел, решение,
деяние и резултат, както това е при пряко целените. Различието е съществено.
Пряко преследваната цел от дееца в повечето случаи се покрива с резултата.
Формирането на целта се предхожда от проявлението на субективно осъзнати
потребности. Въз основа на тях се пораждат мотивите и подбудите, които от своя
страна конкретизират целта. При допълнителна конкуренция на основния мотив с
други допълнителни мотиви "за" и "против" се взема решение
за постигане на целта, т.е. за осъществяване на изпълнителното деяние. Очевидна
е неизменната, взаимна вътрешна връзка между мотивите и целта. Съотношението е
аналогично на кондицио сине кванон, т.е. всеки един от тези два основни
психологични елемента е невъзможен без другия, и на следващо място - нито един
умишлен човешки акт, като поведение или конкретно действие, е невъзможен без
който и да е от тях (мотиви и цел). Това важи обаче само за деяния, извършени
при пряк умисъл, както и за пряко целеният резултат при евентуалния умисъл.
Посоченото разрешение не може да се приложи за допълнително настъпилия резултат
при евентуалния умисъл най-вече поради това, че този резултат е извън пряката
цел на дееца. В този случай липсва директна и неотразима връзка между мотивите
на деянието и допълнително причинения резултат. Законодателят изрично е изключил
тази връзка, защото е ограничил волевото субективно отношение на дееца към
същия резултат само до степен допускане, като евентуално възможен наред и
поради даден приоритет на пряко целения. Ето защо, само при прекия умисъл
мотивите за извършване на едно деяние могат да бъдат въздигнати в квалифициращо
обстоятелство: напр. убийство с користни цели, за да се прикрие друго
престъпление, по хулигански подбуди и др., докато при евентуалния умисъл
мотивите за деянието, причинило и допълнителния съставомерен резултат, могат да
бъдат най-различни, в т.ч. и правно неукорими, но никога сами по себе си
квалифициращо обстоятелство. При евентуалния умисъл подлежи на изследване
мотивът на деянието, предприето за постигане на пряко преследваната цел от
дееца. Допълнителният резултат е съзнавана и възможна функция на основната
субективна цел на дееца. Ето защо, при евентуалния умисъл мотивите за
извършване на деянието следва да се отнесат не към реално настъпилия
допълнителен резултат, а към психологическите причини, предизвикали
изпълнението на пряката цел.
В
конкретния случай престъплението е извършено и от двамата подсъдими – И. и Ц. именно при такъв
евентуален умисъл. Същите са водени пряко от основната си цел – да разрешат спора,
възникнал между тях и свид. Х., но същевременно са предприели действия за
постигането на тази цел, имали за резултат нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото. Така двамата подсъдими, водени
преди всичко от раздразнението си спрямо Х. му нанесли удари с юмруци и го
ритали, пряко възприемайки, че по този начин накърняват установените норми за
добро поведение в обществото. Въпреки това и двамата подсъдими се съгласили с
настъпването на този противоправен резултат, целейки директно да постигнат
основната си цел – саморазправа със свид. Х..
Във
връзка с горното съдът намира за неоснователни възраженията на защитата. Преди
всичко без съмнение деянията на подсъдимите са реализирани на обществено място
– в началото на деня, в централната градска част на гр. Пловдив, непосредствено
до обществени заведения. Освен това вече се посочи, че извършеното от тях е
станало достояние на голям брой лица, присъствали на скандала, което отново
мотивира извода за публичност на деянието. Що се отнася до конкретните действия,
с които е изразено явното неуважение към обществото, то това без съмнение е
дърпането, бутането и нанасянето на удари от Ц. и И. както на свид. Х., така и
на свидетелите П. и С., което по своята същност представлява демонстрация не
само на незачитането на техния телесен интегритет, а и изразява пренебрежителното
отношение на дейците към установените в обществото като цяло норми на добро
поведение и добро отношение към останалите граждани. Нещо повече – извършеното
наистина се отличава с особена дързост, тъй като въпреки намесата на други хора
подсъдимите не само не са прекратили противоправното си поведение и
накърняването на добрите порядки, а дори са отправили агресията си към други
хора, опитващи се да им попречат – свид. С.. Следва да се посочи и още, че
напълно липсва провокация от страна на свидетелите към подсъдимите да извършат
нападението си, тъй като от една страна вече се посочи, че ударът по Ц. е
нанесен от Х. в опит последният да се защити, а П. и С. са се намесили и
наистина са ги избутали, но не за да им навредят или по хулигански подбуди, а
за да им попречат да продължат да упражняват насилие над Х..
При определянето вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите, съобразявайки се с целите на специалната
и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че в конкретния казус на П.Ц. и П.И. следва да бъде
определено и наложено наказание “лишаване от свобода” за
всеки от тях. Според настоящият състав именно с това наказание могат да бъдат
постигнати целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция,
визирани в чл.36 от НК и най-вече да се осъществи предупредителното действие на
санкцията както спрямо самия деец, така и по отношение на останалите членове на
обществото. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита всички обстоятелства
по делото и по-конкретно превесът на смекчаващите отговорността и на двамата
подсъдими
обстоятелства. Като такива се отчитат чистото им съдебно минало,
невисоката обществена опасност на извършеното, в сравнение с други подобни
престъпления, липсата на настъпили съставомерни имуществени вреди, добрите
характеристични данни, младата им възраст. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не се установяват. Ето защо, при така посочените обстоятелства,
настоящият състав е на становище, че най-справедливо е както на
П.Г.Ц., така и на П.И.И. да бъде определено и наложено наказание при
условията на чл.54 от НК в размер, по-нисък от средния и ориентиран към
минималния такъв, предвиден в санкцията на съответната норма от НК. Поради това
на двамата подсъдими следва да се наложи наказание ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за всеки от тях.
Предвид отсъствието на предходни
осъждания на двамата подсъдими и с оглед размера на наложените с настоящата
присъда наказания от по девет месеца „лишаване от свобода”, съдът намира,
че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенции НЕ Е
необходимо така наложените на подсъдимите наказания да се изтърпят от тях реално. Поради
това и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложените на подсъдимите П.Г.Ц.
и П.И.И. наказания от по девет месеца „лишаване от свобода“ следва да бъде
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в
законна сила.
Видно от
материалите по делото двамата подсъдими са били задържани по реда на ЗМВР на
27.10.2015г. за срок до 24часа. Поради това и на основание чл.59 ал.1 от НК от така наложените на
подсъдимите П.Г.Ц. и П.И.И. наказания от по девет месеца „лишаване
от свобода“ следва да бъде ПРИСПАДНАТО времето на горепосоченото
задържане, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Иззетите по делото веществени доказателства 1 бр. магнитен носител с фабричен надпис Verbatim, CD - R; 1 бр. магнитен носител
с фабричен надпис ЕМТЕС, CD – R следва ДА
СЕ УНИЩЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
С оглед признаването на
подсъдимите за виновни
по повдигнатите им обвинения по
чл.325 ал.2 от НК, то П.Г. Ц. и П.И.И., на основание чл.189 ал.3 от НПК, следва
да бъдат ОСЪДЕНИ ДА
ЗАПЛАТЯТ направените по делото разноски в размер на
460.88 /четиристотин и шестдесет лева и 88 ст./, или всеки от тях да заплати от по 230.44 /двеста и тридесет лева и
44 ст./
Причините извършването на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждия телесен интегритет.
По изложените съображения Съдът постанови и
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.