Р Е Ш Е Н И Е
№
15.07.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2621/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. *** против С.Г.В., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
1036/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че
същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода
01.05.2003-31.01.2016г., и не е погасил задълженията си. Общите условия за
ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г
и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди
се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият
период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота,
е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Твърди се, че
от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
дължи сумата от общо 614,15лв., от които сумата от 535,90лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и
сумата от 78,25лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-12.02.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
Ответникът
С.Г.В.,чрез адв. В. К., в срока на чл.133 от ГПК, признава предявеният иск.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №
679/19.02.2016г., по ч. гр.д.№ 1036/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок
е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото, с оглед на изрично
заявеното от ответника признание на иска, с протоколно определение от дата 12.07.2016г.,
на основание чл.237, ал.1 от ГПК, е прекратено съдебното дирене и е даден ход
по същество на спора.
Настоящето решение, с оглед
разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, се
постановява въз основа на направеното от ответника признание на иска, поради
което същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не
противоречи на закона и на добрите нрави и страната, направила признанието,
може да се разпорежда с него-чл.237, ал.3 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
бъде признато за установено спрямо ответника, че от общо 614,15лв., от които
сумата от 535,90лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 78,25лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2013-12.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-18.02.2016г., до
окончателното й изплащане.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени
разноски по делото. По делото, от страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на разноските, в частта им
относно заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед материалния интерес
по делото – под 1000лв., и съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№1/2004г. на ВАС, размерът на възнаграждението по настоящето производство
следва да бъде определено в минималния предвиден такъв – 300лв., като се
съобрази, че делото е приключило в кратък срок и спорът няма особена правна или
фактическа сложност. Съдът приема, че възнаграждението от 300лв., е общо за
осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото производство,
като дължимото юрисконсултско възнаграждение, не следва да се изчислява, и присъжда
отделно за заповедното, и за исковото производство. Кредиторът разполага с
процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на
заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие
исково производство, а от друга страна направо по исков ред. При определяне
размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска
събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще
избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК,
Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими
при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК. Поради горното, и при претендирани в
заповедното производство от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение
от 180.00лв., след уважаване на възражението за прекомерност и поради
изложените по-горе съображения, съдът редуцира възнаграждението на
представителя на ищеца, до размер на сумата от 120лв. Следва в полза на ищеца,
да бъдат присъдени разноски, по настоящето дело, общо в размер на 195лв
Следва в полза на ищеца, да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, в размер на 31,08лв.
Доколкото искът е изцяло
основателен, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.Г.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от *** В.,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”,
№128, сумата от общо 614,15лв., от
които сумата от 535,90лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 78,25лв- лихва за забава,
за периода 02.04.2013-12.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-18.02.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издаден заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, №
679/19.02.2016г., по ч. гр.д.№ 1036/2016г.по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Г.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от *** В., със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 195лв., съставляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Г.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от *** В., със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата 31,08лв., съставляваща направени разноски по ч. гр.д.№ 1036/2016г
на ПлРС.
РЕШЕНИЕТО СЕ ПОСТАНОВЯВА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.237, АЛ.1 ОТ ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: