РЕШЕНИЕ
№ 171
гр.
Враца, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.04.2022
г. /дванадесети април две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 93 по описа за 2022 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Б.З.М., чрез пълномощника * И.С., против Решение № 12 от 14.01.2022 г., постановено по АНД № 323/2021
г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. С оспореното решение е потвърдено НП
№ 26-0000407 от 17.06.2021 г., издадено от Директора
на РД „АА“ - Враца, с което на основание чл. 96, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева за нарушение по чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че нарушението не е доказано, както и че
посочената като нарушена законова норма не съответства на описаните в НП
фактически обстоятелства. Поддържа се, че случаят е маловажен и са били налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска
се отмяна на решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
- РД „Автомобилна администрация“ – Враца, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. От законния му представител е депозиран писмен отговор по
касационната жалба, в който развива доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебния акт.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Бяла Слатина е НП
№ 26-0000407 от 17.06.2021 г., издадено от Директора
на РД „АА“ - Враца, с което на основание чл. 96, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр на касатора е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за нарушение по чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр.
При
осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените писмени
и гласни доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила по ЗАНН, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
Приел
е за безспорно установено, че ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.“ с лиценз на Общността за превоз
на пътници № 0781 е допуснал да бъде извършен превоз на пътници по редовни
автобусни линии гр. Б.С. – гр. П. – гр. Б. С. с час на тръгване от Б.С. в 08:30
часа, видно от маршрутно разписание № 6201 и тахографски лист, както и по редовна
автобусна линия гр. Б. С. до гр. В. и обратно, видно от маршрутно разписание с
час на тръгване 12:15 часа от гр. Б.С., като и двата превоза са извършени на
07.09.2020 г. от водача Л.Г.Л., който е управлявал автобус „М.“ с рег. №
********, като автобусът не е включен в лиценза на ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.“, видно от
справка в отдел Лицензи на ИА АА. Въззивният съд е приел, че с извършеното
деяние са осъществени признаците на визираното в процесното НП административно
нарушение по чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр. Направил
е извод за законосъобразност на издаденото НП и го е потвърдил.
Решението е
неправилно.
Съгласно чл. 7а, ал.
1 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и
товари на територията на Република България само с моторни превозни средства,
за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари,
или заверено копие на лиценз на Общността.
Нормата на чл. 7, ал.
1 от ЗАвПр регламентира изискването Министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица да издават
лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с
което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават
съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен
превоз на моторно превозно средство.
По делото не се
спори, че ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.“ притежава лиценз на Общността за превоз на пътници
№ 0781. Последният обаче е наказан за това, че е допуснал извършване на превоз
с моторно превозно средство, което не е включено в лиценза му. В посочената
като нарушена правна норма на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр не е предвиден състав на
допустителство, поради което същата не съответства на словесното описание на
нарушението в АУАН и в НП.
Административнонаказващият орган е
приложил санкционната разпоредба на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, съгласно
която се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или
разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно
средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на
Общността. От текста на тази норма е видно, че тя съдържа както диспозиция,
така и санкция, поради което ако АНО установи, че разписаното в нея правило за
поведение не е изпълнено, то следва да я посочи едновременно като нарушена и
санкционна, тъй като съдържа правните последици при неизпълнение на
диспозицията.
Като е приел, че нарушената правна
норма е определена законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и своевременно
направено искане за разноски от страна на касатора, такива му се дължат на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК. В касационното
производство е представен договор за правна защита и съдействие от
20.01.2022 г. /л. 9 от КАНД № 93/2022
г./, от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение от 450,00 /четиристотин
и петдесет/ лева. В първоинстанционното
производство е представен договор
за правна защита и съдействие от 01.10.2021 г. /л. 47 от АНД № 323/2021 г. на
РС – Бяла Слатина/, от който е видно, че касаторът е договорил и заплатил в
брой адвокатско възнаграждение от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Претенцията за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер.
Разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на ИА „АА“.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 12 от 14.01.2022 г., постановено по АНД № 323/2021 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, с
което е потвърдено НП № 26-0000407 от 17.06.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП № 26-0000407 от 17.06.2021
г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Враца, с което на ЕТ „Б.Д.Т.– Б.М.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.З.М., на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева за нарушение по чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТ „Б.Д.Т.–
Б.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Б.З.М., сумата от 450,00
/четиристотин и петдесет/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД
№ 93/2022 г. по описа на АдмС – Враца и сумата от 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 323/2021 г. по
описа на РС – Бяла Слатина.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.