О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 387
гр.Стара
Загора, 27.10.2020г.
Старозагорският
административен съд, VIІI състав, в закрито заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди и двадесета година:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 622 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на З. М. С. *** срещу Мълчалив отказ на Директора на ТД на
НАП – гр.Пловдив за произнасяне по повод искане на основание чл.173 от ДОПК за
отписване като погасени по давност публични задължения и прекратяване на изпълнително дело №*********/2016г. С жалбата се моли съда да отмени
оспорения мълчалив отказ, с които е отказано отписване на публични задължения
общо за сумата от 446,47 лева, като неправилен, постановен при неспазване на
материалния и процесуалния закон, и постановен в разрез с целта на закона.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, в
писмено становище обосновава недопустимост на жалбата и моли съда същата да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Алтернативно счита, че жалбата е неоснователна. Претендира заплащане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
При извършената проверка относно допустимостта на
жалбата, съдът установи следното:
С молба от 04.09.2020г., адресирана до
Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив с препис до старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, жалбоподателка З.С. е поискала на
основание чл.173, ал.1 и сл. от ДОПК да бъдат заличени публичните й задължения
по данъчни декларации, подробно посочени в молбата. Направено е също искане за
прекратяване на изпълнително дело №*********/2016г. и вдигане на всички
обезпечителни мерки, взети по него. Молбата на С. е заведена в ТД на НАП с
вх.№94-00-5691/08.09.2020г.
Във връзка с подадената молба, с писмо
изх.№С2000024-178-0023762/11.09.2020г. на старши публичен изпълнител при ТД на
НАП по същество е отказано отписването на погасени по давност публични
задължения, като с писмото С. е уведомена, че към настоящия момент задължението
й по изпълнително дело №*********/2016г. е в размер на 451,05 лева, в това
число главница 324 лева и лихва 127,05 лева до 11.09.2020г. По отношение на
наложените обезпечителни мерки в писмото е посочено, че постановлението, с
което същите са наложени, е оспорено като е издадено Решение №282/25.08.2020г.
на Директор на ТД на НАП, което е предмет на разглеждане по образувано съдебно
производство.
При тези данни настоящият съдебен състав
преценява жалбата като недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл.173,
ал.1 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както
и в случаите предвидени от закон. В случая неправилно непроизнасянето на Директора
на ТД на НАП – Пловдив по направеното искане е квалифицирано като мълчалив отказ по смисъла на чл.58,
ал.1 от АПК. За да е налице мълчалив отказ,
следва компетентният административен орган да е задължен по силата на закона да
се произнесе по искането в предвидения срок. Съгласно правилото на чл.58,
ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта, но не всяко бездействие на
администрацията е мълчалив отказ по
смисъла на чл.58,
ал.1 АПК. Мълчалив отказ е налице
само когато искането е отправено до компетентния административен орган и се
отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на
административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено
действие, т.е. когато органът има нормативно предвидено задължение да се
произнесе по направеното искане.
В разглеждания случай Директорът на ТД на
НАП – Пловдив не е имал правомощието да се произнесе по отправеното искане по чл.173
от ДОПК, тъй като от доказателствата по административната преписка
безспорно се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката,
че във връзка със събирането на задълженията, чието отписване се иска, пред ТД
на НАП – Пловдив, отдел „Събиране“, е образувано изпълнително дело №*********/2016г.
Само ако за вземането не е образувано изпълнително производство, искането за
отписване на публични задължения следва да се подаде и разгледа от органа,
който е компетентен да установи задължението. В случаи като настоящия – когато
има образувано изпълнително дело, компетентен във връзка с всички действия по
принудителното събиране на държавните вземания е публичния изпълнител, на
когото е възложено събирането, поради което Директорът на ТД на НАП – Пловдив
не е компетентен и няма задължение да се произнесе по направеното искане,
поради което не е налице мълчалив отказ,
респ. годен за обжалване административен акт.
Дали процесните вземания са погасени
по давност, респ. дали са налице основания за прекратяване на производството по
принудително събиране, са въпроси, които при висящо изпълнително производство
са от компетентността на публичния изпълнител, защитата срещу чиито действия се
осъществява по реда на чл.266 и
сл. от ДОПК и от който жалбоподателката не се е възползвала докрай, тъй
като не е обжалвала Писмо изх.№С2000024-178-0023762/11.09.2020г. на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП пред Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Само в производство по реда на чл.268
от ДОПК – след сезиране със жалба срещу решението по чл.267
от ДОПК, съдът може да упражни контрол на действията на публичния
изпълнител. Косвен контрол за законосъобразност на актовете/действията и
бездействията на публичния изпълнител и на решаващия орган по чл.267
от ДОПК е недопустим. На съда са подведомствени единствено
жалбите срещу решения на решаващият орган, с които той се е произнесъл по
подадена до него жалба срещу действията на публичния изпълнител, каквито
представляват отказа за отписване на задължение по давност, респ. отказа за прекратяване на изпълнително дело.
По така изложените съображения
съдът намира, че липсва годен за обжалване административен акт – Мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП – Пловдив
да се произнесе по искането на жалбоподателката за отписване на публични
задължения и прекратяване на изпълнително дело №*********/2016г. Налице
са основания по чл.159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като
недопустима и прекратяване на производството по делото.
С оглед изхода на спора жалбоподателката З.
М. С. следва да бъде осъдена да заплати на ТД на НАП - Пловдив разноски за
осъществена юрисконсултска защита в размер на 100 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З. М. С. *** срещу Мълчалив отказ на
Директора на ТД на НАП за произнасяне по повод искане на основание чл.173 от ДОПК за отписване като погасени по давност публични задължения и прекратяване
на изпълнително дело №*********/2016г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 622/2020г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА З. М. С.,
ЕГН:**********,***, да заплати на ТД на НАП – гр.Пловдив направените разноски в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: