Решение по дело №56/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 29.03.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито................................

заседание.........седми март……..........................................................................................................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..................................................

^{Членове:}........Петър Балков.........................................................................

........Росица Радославова...............................

при секретаря..............Ева Димитрова.............................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Стилиян Грозев...............................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов.......................................................................................в.н.о.х....дело №...56...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:....................................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 141, постановена на 28.11.2018г. по НОХД № 1901/2018г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия И.А.А. за виновен в това, че на 06.03.2018г., в Русе, в условията на опа­сен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. В. И. и С. С. И., заблуждение - че дъщеря му е претърпяла катастрофа с автомобил и спешно трябва да бъде откарана в София за лечение и с това им причинил имотна вреда в размер на 1300 лв., поради което и на основание чл.211, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.54 и чл.58„а” от НК, го осъдил на лишаване от свобода за три години и четири месеца, като определил да бъде изтърпяно при пър­во­начален строг режим.

Недоволен от присъдата останал адв.И.Д. ***, служебен защитник на подсъдимия И.А., който я об­жал­ва с молба да бъде изменена, като се намали размерът на наложеното наказание. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена още при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият И.А. и защитникът му, ­поддържат жалбата на наведените в нея основания.

В последната си дума подсъдимият моли наказанието да бъде намалено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жал­бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият И.А. е роден на ***г. в София. Български гражданин, със завършено средно образование. Не рабо­ти. Семеен е, с едно дете. Живее постоянно в с.Български извор, Област - Ловеч. Осъждан е седемнадесет пъти, предимно за измами. Против него и в момента има други висящи наказателни производства за таки­ва престъпления. Изтърпявал е многократно наказание лишаване от сво­бода. След последното такова наказание за срок от три години и четири месеца бил освободен на 18.07.2016г.

В началото на март 2018г. подсъдимият пристигнал в Русе, къ­дето имал намерение да си набави средства чрез измами. На 06.03.2018г. около 14 часа в кв.„Възраждане” срещнал свид.Г. И. Спрял го и като го заговорил, разбрал, че е работил в „Захарен завод” и „Хлебна мая”. Представил се като „К.”, който работел като шофьор на директора на бившия „Захарен завод”. Убедил го, че се познават оттам и споделил, че има дъщеря на 17 години, със счупен крак, тъй като я блъснал таксиметров автомобил. Имала и други увреждания, поради което трябвало да я откарат в София, за което нямал средства. Свидетелят го поканил в дома си, където изчакали съпругата му - свид.С. И. Представил ѝ го като стар познат в нужда, на когото трябва да помогнат. Като забелязал, че свидетелката се колебае, подсъдимият добавил, че иска парите на заем, който обещал да върне до вечерта. След като се съгласила, двамата със съпруга ѝ дали на подсъдимия 1300 лв.

Тъй като не се обадил в уговорения срок, свидетелите осъзнали, че са измамени и подали оплакване в полицията.

Като анализирал така установените фактически положения, пър­воинстанционният съд обосновано приел, че подсъдимият И. А. осъществил състава на чл.211, вр. чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 06.03.2018г., в Русе, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у Г. И. и С. И., за­блуждение, че дъщеря му е претърпяла катастрофа с автомобил и спеш­но трябва да бъде откарана в София за лечение и с това им причинил имотна вреда в размер на 1300 лв.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.

От съдържанието на въззивната жалба и становищата на подсъдимия И.А. и неговия защитник следва, че авторството и вината на последния са безспорни. Единствените аргументирани оплаквания се отнасят до размера на наложеното наказание. Според допълнителните съображения, към въззивната жалба, първостепенният съд бил пропуснал да обсъди като смекчаващо вината обстоятелство подбудите за извършване на престъплението - а именно изключително влошеното материално положение на подсъдимия, а също така влошеното му здравословно състояние и оказаното съдействие на разследването.

Тези оплаквания не се споделят от въззивната инстанция. В делото няма никакви данни за материалното състояние на подсъдимия, но дори да се приеме, че е влошено, не са събрани доказателства за причините от които е породено това състояние. Освен това, предмет на престъплението е немалка по размер сума, а в делото има данни, че по същото време подсъдимият е измамил и други лица. Получените по този начин значителни средства са много повече от необходимото за издръжка на подсъдимия и семейството му. На последно място трябва да се отбележи и това, че липсата на доходи въобще не може да извини каквото и да било престъпно поведение. Към настоящия момент подсъдимият е на петдесет и девет години. Тази възраст макар и значителна, все още не е преклонна. Той е работоспособен и доколкото няма данни да страда от някакви заболявания, би могъл да осигури прехраната си с трудови доходи.

Що се отнася до оказаното съдействие на разследването, , този довод е относим, но неоснователен. Районният съд го е отчел при определяне на наказанието, като отмерил санкция при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства.

В жалбата се твърди също, че при постановяване на присъдата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не е конкретизирано. При цялостната проверка на наказателното производство пред първата инстанция, въззивният съд не констатира наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия И.А. са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени на­ру­ше­ния на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо, поради по­ра­ди което присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.335 ал.1 т.1 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 141 от 28.11.2018г., постановена по НОХД № 1901/2018г. от Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.