№ 1137
гр. Бургас, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100501401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1333/15.06.2023г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр.д. № 7631/2022г. С това решение съдът отхвърля исковете на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет.2, офис 4, представлявано от
Д.Б.Б. да се приеме за установено по отношение на А. Й. Н., ЕГН: ********** от ****, че
последният дължи на дружеството следните суми: 600 лева, представляваща главница по
договор за поръчителство от 30.08.2018г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Н.,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор
за цесия от 23.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022г. до
окончателното плащане, 123,84 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018г. до
29.06.2018г. и 55,85 лева – обезщетение за забава за периода от 02.03.2018г. до 28.06.2022г. с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., за които суми са издадени заповеди
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2089/01.07.2022г. и №
2601/29.08.2022г. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 4209/2022г.
Подадена е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против
решение № 1333/15.06.2023г. В жалбата въззивното дружество твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с приложимите
материално-правните норми и трайната съдебна практика. Жалбоподателят иска от съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от него
искове. Не прави искане за събиране на доказателства. Претендира разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище по
делото, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД прави искане за уважаване на жалбата и за
присъждане на извършените съдебни разноски – държавна такса и юрисконсултско
вънаграждение в размер на 150 лева.
1
Въззиваемата страна – А. Й. Н. не представя писмен отговор.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 29.06.2022г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми: 600 лева – главница,
платена от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор за потребителски
креди № 1019818/30.01.2018г., сключен между „Кредисимо“ АД и А. Й. Н., вземането по
който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 23.08.2021г.; 123,84 лева – договорна
лихва за периода от 01.03.2018г. до 29.06.2018г.; 55,85 лева - обезщетение за забава за
периода от 02.03.2018г. до 29.06.2022г. без периода о 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
Районен съд – Бургас издава заповеди за изпълнение на парично задължение №
2089/01.07.2022г. и № 2601/29.08.2022г., с които разпорежда Н. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД заявените суми, ведно със съдебни разноски в размер на 57,72
лева. Н. подава възражение по чл.414 от ГПК, в резултат на което „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД предявява установителен иск за сумите, за които са издадени двете заповеди.
Ответникът Н. оспорва основателността на исковете като твърди, че е заплатил
чистата стойност на кредита и прави възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит. Н. подчертава, че този договор е сключен в разрез с целта на чл.2 от
ЗПК при неизгодни условия, тъй като с него е наложено сключване на друг договор – за
поръчителство с лице, избрано от кредитодателя.
В хода на исковото производство са представени договор за потребителски кредит №
1019818/30.01.2018г., сключен между „Кредисимо“ АД и А. Й. Н., ведно с общи условия на
дружеството – кредитор, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, договор за предоставяне на поръчителство от 30.01.2018г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и А. Й. Н., уведомление за предсрочна изискуемост на
кредита от 17.08.2021г., уведомление от 20.08.2021г., че задължението на Н. е платено от
поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, договор за цесия от 23.08.2021г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД ведно с потвърждение по чл.99, ал.3 от ЗЗД и
уведомление до длъжника. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, според задължението на Н. не е платено от поръчителя „Ай тръст“ ЕООД, а е
извършено прихващане на насрещни разчети между поръчителя „Ай тръст“ ЕООД и
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Въз основа на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми,
Районен съд – Бургас приема, че разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора за потребителски
кредит, в която е предвидено задължение за кредиполучателя да сключи договор за
поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл. ІV от ЗЗД, тъй като с нея се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК Поради това, ответникът не дължи изпълнение
по нищожния договор за предоставяне на поръчителство, от който ищецът черпи права като
цесионер на вземанията по него. В допълнение към това, съдът посочва, че 536,40 лева от
сумата, която Н. внася за погасяване на задължението си по договора за кредит е отнесена за
погасяване на задължението по договора за поръчителство. Въз основа на тези решаващи
мотиви, съдът отхвърля исковете.
2
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 1333/15.06.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). ГПР по кредита се
изчислява по формула, съгласно приложение № 1 като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. В ал.4 от цитираната правна норма е въведена
забрана за петкратно превишение на ГПР над законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Нарушаването на тази забрана е скрепено със
санкция, която е разписана в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузите в договор, които
надвишават определения минимум. Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1,
т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни,
такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.
В конкретния случай, в договор № 1019818/30.01.2018г. е посочен ГПР в размер на
50,00%. Едновременно с това, в чл.4, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължава да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо
лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Последицата от неизпълнение на това
задължение е уредена в чл.4, ал.2 от договора – счита се, че същият не поражда действие.
Според чл.4, ал.1 от договора за поръчителство, кредитополучателят дължи на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга.
Осигуряването на обезпечение по договора от кредитодателя срещу възнаграждение,
платимо от кредитополучателя, представлява друг вид разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на
ЗПК, който трябва да бъде отнесен към ГПР. При положение, че посоченият в договора ГПР
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Като е
достигнал до този извод и е обобщил, че с договора за поръчителство се цели заобикаляне на
забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, районният съд е постановил правилно решение. С
3
възнаграждението, уговорено в полза на поръчителя, кредиторът в действителност
увеличава възнаграждението по кредита, което е забранено от нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
При това положение, изводът на решаващия съд, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за
потребителски кредит е нищожна на основание чл.26, ал.2, предл.ІV от ЗЗД и
кредитополучателят не дължи изпълнение по нея е правилен и обоснован.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1333/15.06.2023г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр.д. № 7631/2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4