РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2083
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ
при
секретаря Г.Г. и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното
от съдия Георгиева к.а.н.д № 2104 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.С.С., ЕГН
**********,***, чрез адв. В., против решение № 1203/04.07.2023г., постановено
по АНД № 2397/2023 по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено
издаденото наказателно постановление № 23-1030-010033 от 01.02.2023 г. на впд
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което на
касатора С. на основание чл. 182, ал.5, вр. с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 (шестотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
постановеното решение. Изтъкват се пороци на приложения към административната
преписка протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-523/ 12.05.2015 г. относно липсата на попълнени реквизити, в
частност номер на първо статично изображение, поради което не може да се
установи дали нарушението е заснето в диапазона на работа на техническото
средство. Счита като нарушение и
непосочването на номера на техническото средство, поради което не може да се
установи, че това е техническото средство, описано в протокола по чл.10 от
Наредбата. Твърди като особено съществено нарушение от страна на съда липсата
на мотиви по възражението относно различното място в описанието на нарушението.
Всичко това в съвкупност, според жалбоподателя, води до извод за недоказаност
на нарушението и нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на лицето. Претендира отмяна на решението на РС и отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Ответникът – началник група в ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
намира жалбата за неоснователна, а решението на районния съд счита за правилно.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.
За да потвърди издаденото наказателно
постановление, състав на Районен съд –Пловдив приема за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на въззивния съд и приетите по делото
доказателства, че в случая правилно жалбоподателят е бил подведен под
административнонаказателна отговорност за извършено по чл.21, ал.1 от ЗДвП
нарушение. Съдът е обсъдил представените доказателства и установеният в тази
връзка по реда на чл.188 ЗДвП нарушител. Приел е, че като е превишена скоростта
над 31 км/ч, правилно органът е пристъпил към съставяне на АУАН, тъй като е
налице кумулативно наказание за този вид нарушение. Съдът е обсъдил и
представения към преписката протокол по чл.10, ал.1 от наредбата, като е
посочил, че е налице вписан номерът на АТТС както в протокола, така и на
приложения снимков материал/изображение, от което се вижда по ясен и
недвусмислен начин номерът на автомобила, който е заснет.
В пределите на касационната проверка по чл.
218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение от
обективна и субективна страна. Събраните писмени и гласни доказателства са
достатъчни, за да обосноват извод, че С. в качеството му на водач на МПС е
извършил вмененото му нарушение. Районният съд изключително подробно,
последователно и обосновано е извършил цялостна проверка на проведеното
административнонаказателно производство и по наведените доводи от
жалбоподателя, и по неповдигнати такива.
Не се споделят възраженията за липсата на доказаност
на извършеното нарушение и допуснати процесуални нарушения.
Така относно възражението, че съставеният
протокол по чл.10, ал.1 от наредбата не е попълнен с всички реквизити, съдът
намира за неоснователно. Както правилно е посочено от въззивната инстанция,
посочени са както в протокола, така и в АУАН и НП моделът на АТТС - ARH CAM S1, както и индивидуалният
номер на устройството – 120ССА8, мястото и посоката, както и времевият период,
в който същото е работело – от 11.00ч. до 19.00ч. на 14.05.2022 г., а така също
и последното статично изображение. Всички тези данни се намират и върху самото
статично изображение /снимковия материал/. Предвид наличието на посочените
изчерпателни данни, необходими за конкретизацията на случая, само липсата на
изписано начално изображение в протокола се явява несъществено и не влияе на
правото на защита на соченото за нарушител лице.
По второто възражение в касационната жалба –
посочи се по-горе в изложението, че както в съставения протокол по чл.10, ал.1
от наредбата, така и в АУАН и НП е посочен моделът на АТТС - ARH CAM S1, а така
също и индивидуалният номер на устройството – 120ССА8, заснело нарушението, за
което от своя страна е представено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол от проверка от 02.12.2021 г., поради което твърденията на
касатора не отговорят на истината.
Не се споделят и възраженията на касатора
относно неправилно посочване на мястото на нарушението. Действително е налице
разминаване в протокола, където е посочено, че се касае за път II 86, км 20+100, а в АУАН и в НП е посочено, че
нарушението е извършено на път II 86, км 21+100. Посочената в изображението
информация за GPS координатите
на заснемащото устройство при извършена справка в Google maps 42.043500 24.839200 съвпада
с данните за Републикански път ІI-86, км 20+100, като последният се намира малко
след общински път за гр. Куклен - 19,5 км, и общински път за кв.Долни воден –
22,8км. В същата отсечка обаче се намират и км 21+100. Поради това
разминаването в посочените километри е несъществено, тъй като попадат в една и
съща пътна отсечка на контролираната територия и ограничението на допустимата
максимална скорост е същото.
Ето защо, въз основа на така изложените по-горе
фактически и правни съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо и правилно.
Ето защо, на основание чл.221, ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1203/04.07.2023г., постановено по АНД № 2397/2023 по описа на Районен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.