Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д. Михов административно дело №2993/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.40а от
Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/.
Образувано е по жалба вх. № 18514/26.10.2018г. на Д.М.Д.
*** против мълчалив отказ на Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна да се произнесе с решение, предвид постановено от
Административен съд гр. Варна Определение № 10877/21.09.2018г. Иска се съдът да отмени мълчаливия отказ и да задължи
административния орган да се произнесе с решение. На основание чл.26, ал.2 от
Закона за правната помощ, на жалбоподателя е предоставена правна помощ, като му
е назначен адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ. В съдебно
заседание, проведено на 12.02.2019г., процесуалния представител на
жалбоподателя е направил уточнение, че се оспорва Заповед № ЗИХУ
42/Д-В/26.07.2018г., изразявайки становище за незаконосъбразност на същата.
Счита постановения отказ за невъзможен, позовавайки се на здравословното
състояние на жалбоподателя, което се явява основата слагаща началото на цялата
верига за отпускане на помощ, респ. и на правна такава с оглед охраняване
интересите на заявителя.
Ответникът по жалбата, не изразява становище.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
Жалбоподателят е
подал Заявление-декларация № ЗИХУ 42/Д-В/2331/17.07.2018г. /л.38/ за
отпускане на целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства,
приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПМИ/, като е посочил, че
желае да му бъде отпусната целева помощ за медицинско изделие /покупка/. Със
Заповед № ЗИХУ 42/Д-В/26.07.2018г. на основание чл.42, ал.3 от Правилника за
прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания, във връзка с чл.44,
ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /отм./, директорът на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна е отказал исканата целева помощ на
основание чл.42, ал.2 от ППЗХУ и във връзка с чл.44, ал.5 от ЗИХУ /отм./ поради
неизпълнение от страна на жалбоподателя на чл.39 от ППЗИХУ. Заповедта е
оспорена пред Административен съд гр. Варна и е образувано административно дело
№ 2361/2018г. С Определение № 10877/21.09.2018г. съдът е прекратил
производството по делото и е изпратил административната преписка на Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, който да се произнесе
с решение по жалбата на Д. против Заповед № ЗИХУ 42/Д-В/26.07.2018г. След
депозиране на жалбата, по която е образувано настоящото производство е издадено
Решение № 03-РД06-0069/07.11.2018г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Д.. Според
представените по делото доказателства се установява, а и между страните не се
спори, че с Експертно решение № 04052, зас. № 157 от 06.10.2016г. на ТЕЛК – І
ви състав МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, на Д. е определена 79% трайно
намалена неработоспособност със срок до 01.10.2019г. Водещата диагноза според
представеното експертно решение е шизофрения, а общото заболяване – параноидна
шизофрения, увреждане лумбосакралните коренчета. Приложена
по делото е и епикриза от Неврологично отделение при МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД гр.Варна относно хоспитализацията на жалбоподателя в периода 27.11.2017г. до
02.12.2017г., от която е видно, че поставената окончателна диагноза на Д. е
М51.1 Увреждане на междупрешленните дискове в поясния отдел на гръбначния стълб
с радикулопатия.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от жалбата, становищата на страните и представените и приети от
съда писмени доказателства и административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган в законоустановената форма, поради което не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност. Съдът намира обаче, че оспорената заповед е
издадена в противоречие на материалния и процесуалния закон.
За да постанови отказ за закупуване на медицинско
изделие, административния орган е счел, че не са изпълнени условията на чл.39
от ППЗИХУ и на обстоятелството, че към
заявлението не е приложен медицински протокол относно назначените помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия /ПСПСМИ/.
Настоящият състав намира, че посоченото не може да
бъде основание за постановяване на оспорения отказ.
Целите, залегнали в чл.2 от ЗИХУ /отм./ са
равнопоставеност, социална интеграция, подкрепа и интегриране на хората с
увреждания, които не биха се постигнали с постановяването на отказ от
предоставяне на ПСПСМИ. Съобразно §1, т.9 от Закона за хората с увреждания /в
сила от 01.01.2019г./, „помощни средства, приспособления и съоръжения“ са
пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена
функция на човешки орган с цел увеличаване на възможностите за самообслужване,
за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания. Съгласно
предписанието на чл.30, ал.2 от АПК, административният орган е длъжен да укаже
на заявителя отстраняване на недостатъците на искането, като приложи нужните
документи. Предвид обстоятелството, че това не е извършено, отказът е
постановен без извършването на задължителните процесуални действия по подаденото
заявление. Липсата на надлежни действия в изпълнение на визираното задължение,
което в случая е безспорно, следва да се квалифицира като нарушение на
административнопроизводствените правила. Нарушение на
административнопроизводствените правила е допуснато и във връзка със
задълженията на административния орган, произтичащи пряко от разпоредбите на
чл.35 и чл.36 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК съществен реквизит на
административния акт е изложението на фактическите основания за издаването му.
В настоящия случай административния орган не е положил всички усилия за
изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и
непълнота в доказването, което е в противоречие с правилата на чл.35 и чл.36 от АПК. Не е извършен анализ на факти и събиране на всички доказателства от
значение за случая.
Предвид това съдът счита, че след като се е произнесъл
по заявлението без проведена процедура
по чл.30, ал.2 от АПК, както и без събрани относими за случая доказателства, Директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ е постановил отказ, който се явява
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. При условията на
чл.173, ал.2 от АПК, съдът следва да изпрати преписката на административния
орган, който следва да събере необходимите за установяване на фактите по случая
доказателства, след което да се произнесе по същество.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗИХУ
42/Д-В/26.07.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна за произнасяне по заявление № ЗИХУ
42/Д-В/2331/17.07.2018г. на Д.М.Д. *** за отпускане на целева помощ за
изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и
медицински изделия /ПСПМИ/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: