№ 1453
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100511328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7364 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 28281, по описа на
СРС за 2021 г., 29 състав, ЗД "Б.И." АД е осъдено да заплати на ЗАД "Б. В.И.Г." сумата
от 1279,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по щета № 470420212104703 за вредите, причинени на л.а. "Киа Сийд" с рег.
№ ******* при ПТП, настъпило в гр.София на 29.01.2021 г., в резултат на виновно
поведение на водач на л.а."Ауди А3" с рег.№ ******* със застрахована гражданска
отговорност при ЗАД "Б. В.И.Г.", ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
окончателното плащане.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба,
подадена от ЗД "Б.И." АД, против решението в неговата цялост. Въззивникът излага
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че по делото било
безспорно установено, че водачът на автомобила, застрахован при дружеството, няма
вина за настъпване на ПТП, т.е. липсва съпричиняване, поради което исковата
претенция била неоснователна. Счита, че ПТП настъпило изцяло по вина на водача на
другия автомобил, застрахован при ищеца. Моли решението да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена,
евентуално, в случай, че въззивният съд също приеме, че е налице съпричиняване - да
намали определеният от СРС процент на приноса.
Въззиваемото дружество в законоустановения срок е подало писмен отговор, с
който е оспорило подадената въззивна жалба, като е поискало същата да бъде оставена
без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като
основателен, в тежест на ищеца е докаже наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена
застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и
сочения механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената
връзка между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.
В случая ищецът претендира, че на 29.01.2021 г. в гр.София, в района на
кръстовището на ул."Джон Атанасов" и ул."Емилиян Станев", било извършено ПТП
между МПС "Ауди А3" с рег,№ *******, като последният, движейки се по
ул."Емилиян Станев", навлязъл в лентата на насрещното движение и реализирал ПТП с
МПС - "Киа Сийд", с рег.№ ******* като вина за настъпилото произшествие имали и
двамата водачи, поради което претендира заплащането на половината от заплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" на собственика на увредения
автомобил, застрахован при ищцовото дружество - "Киа Сийд".
Ответникът не оспорва, че е реализирано ПТП между двата автомобила, на
посочената дата, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена за лек автомобил "Ауди А3", наличието на валидно
застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско" за автомобил "Киа
Сийд" при ищцовото дружество, причинените щети, тяхната стойност, както и че е
било заплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил обезщетение в
размер на 2508, 04 лв.
Единственият спорен между страните въпрос е налице ли е соченото от ищеца
съпричиняване на ПТП и в какъв размер от страна на водача на автомобила,
застрахован при ответника, т.е. извършил ли е виновно действия, респ. бездействия,
които да стоят в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и респ. причинените
щети и дължи ли възстановяването на част от застрахователното обезщетение,
заплатено от ищеца.
Съгласно чл.154,ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В случая ищецът носи тежестта да
установи пълно и главно твърдяното от него съпричиняване.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, заключението на
която съдът кредитира поради неговата обоснованост и логичност, като е приет
следния механизъм на ПТП: на 29.01.2021 г., около 21:56 часа, лек автомобил "Киа
Сийд" се движи по ул."Джон Атанасов" в посока от бул."Черни връх" към ул."Емилиян
Станев" и на кръстовището с последната, водачът предприема маневра десен завой,
при която реализира ПТП с движещия се частично в лентата за насрещно движение и
идващ от дясната му страна автомобил "Ауди А3".
2
Възприетият механизъм на ПТП от вещото лице се подкрепя и от събраните
гласни доказателства - показанията на двамата водачи, както и двустранния протокол
за ПТП. По делото не се твърди, а и не се ангажират доказателства да е налице причина
- избягване на обективно препятствие на платното за движение в посоката, в която се е
движел автомобил "Ауди А3", или изпреварване, което да е разрешено, поради която
водачът да е имал основание да навлезе в платното за насрещно движение. Самият
водач на автомобила, разпитан също не сочи категорично каква е конкретната причина
да се е движил в средата на пътното платно. Ето защо с поведението си водачът на
автомобил "Ауди А3" е извършил нарушение на правилото, обективирано в
разпоредбата на чл.16,т.1 от ЗДвП, което забранява на водача на ППС да навлиза или
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.
Водачът на другия автомобил също е извършил нарушение на правилото на чл.25,ал.1
от ЗДвП, което изисква водач на ПТП преди да предприеме маневра за завиване
надясно или наляво по друг път да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, като се съобрази с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Ако всеки един от водачите беше съобразил
поведението, което се изисква от него в конкретната ситуация на пътната обстановка,
не би се стигнало до настъпването на ПТП, поради което извършените нарушения от
водачите и на двамата участници съдът намира за равностойни. Ето защо правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че гражданската отговорност за репрариране на
причинените щети на автомобил "Киа Сийд" следва да се понесе от всеки един от
водачите в размер на 50 %, като в случая ответникът като застраховател по
"Гражданска отговорност" на автомобил "Ауди А3" има задължение да заплати
половината от застрахователното обезщетение на ищеца, който се е суброгирал в
правата на увредения собственик, заплащайки му дължимото обезщетение за
репариране на щетите по силата на сключен договор за застраховка "Каско".
С оглед изложеното, решението, предвид неговата правилност следва да бъде
изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 456,06 лв. с ДДС, като
представя доказателства за заплащането му, като съдът не намира размера му за
прекомерен, поради което този разход следва да бъде признат и присъден в полза на
въззиваемия.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7364 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 28281, по описа на СРС за 2021 г., 29 състав.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК: ******* да заплати на ЗЕАД "Б. В.И.Г.", ЕИК:
******* разноски по делото в размер на 456,06 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4