Р Е
Ш Е Н
И Е № 260019
гр. Пловдив, 08.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 349/2020 г., намира
за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 2556/25.02.2020 г. от Е.Ш.М. ЕГН ********** и Н.Б.О. ЕГН **********
против решение № 45/04.02.2020 г., постановено по г. д. № 57/2019 г. по описа
на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 557 от КЗ,
предявен от Е.Ш.М. ЕГН ********** за осъждане на Г. Ф, ЕИК *** да заплати
сумата от 145 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на Б*О* А*, в резултат на пътно транспортно произшествие,
настъпило на 02.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане от
02.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен
иска с правна квалификация чл. 557 от КЗ, предявен от Н.Б.О. за осъждане на Г. Ф,
ЕИК ** да заплати сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Б* О*А*, в резултат на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 02.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено
плащане от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателите молят
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи предявените
искове в пълен размер. Претендират разноски.
Ответникът счита, че
жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК ** счита, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски.
ДСП – К не е взела становище по същество.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Искове с правна
квалификация чл. 557 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Е.Ш.М.
ЕГН ********** и Н.Б.О. ЕГН ********** *** против Г. Ф, ЕИК**, с адрес: ***.
Ищец Е.Ш.М. ЕГН **********
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от
145 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от смъртта на Б* О*А*, в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило
на 02.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане от 02.06.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ищец Н.Б.О. ЕГН **********
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от
200 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от смъртта на Б* О* А*, в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило
на 02.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане от 02.06.2016 г. до
окончателното изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК** счита, че
исковете са неоснователни.
Не се спори между страните, че Б О Ае загинал при ПТП, настъпило на
02.06.2016 г. и причинено от А* Б* К* при управление на лек автомобил „О* В*“ с
per. № **, в условията на
независимо съпричиняване със С* М*У*.
Няма спор, че за лек автомобил „Ф*” с per. № **, управляван от С*М* У*, в който е пътувал Б*О* А*, не е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
При това положение е налице хипотезата на 557
от КЗ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.
Ответникът твърди, че
смъртта на А* е настъпила при условията на независимо съпричиняване, доколкото
същият не е бил със сложен предпазен колан.
Това възражение е
неоснователно. Видно от заключението на техническата експертиза (л. 191 – 202
от делото на ОС), леталният изход не би бил предотвратим от действието на
поставен предпазен колан.
В исковата молба се
твърди, че Е.Ш.М. е съжителствала на съпружески начала с Б* О* А*. Това
твърдение е основателно и се доказва от представения препис от удостоверение за
раждане № **********/19.05.2011 г. (л. 99 от делото на ОС), както и от
показанията на свидетел Л* М., която е майка на ищец М. (л. 174 от делото на
ОС). Видно от тези показания Е.М. е живяла с А* в продължение на 8 години в
Словения, родило им се дете и после дошли при нея на гости. Живеели си много
добре до момента на катастрофата. След това Е. постоянно плачела, била притеснена,
страдала. Сега работи в гр. П* б* и е преживяла смъртта на Б*.
Загубата на фактически
съпруг е тъжно събитие в живота на всеки човек и неминуемо води до
причиняването на негативни изживявания, които имат характер на неимуществени
вреди. Но интензитета на тези вреди, респективно размерът на дължимото
обезщетение зависи не само от съществуващата емоционална връзка, но и от
доказаните факти, от които да се направи сравнително обективен извод за степента
на привързаност между фактическите съпрузи и как загубата се е отразила на по-нататъшния
начин на живот. Представените по делото доказателства доказват наличието на
силна привързаност и на съществени трудности, но се твърди, че Е. вече е
преживяла смъртта на Б*.
В конкретния случай, въз основа на
установената фактическа обстановка и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл.
52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 55 000.00 лева е справедлив общ паричен еквивалент на
интензитета на причинените неимуществени вреди от процесното трагично събитие.
Няма спор, че сума в
посочения размер вече е заплатена от ответника на ищец М.. Ето защо исковата
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в
съответната част, следва да бъде потвърдено.
В исковата молба се
твърди, че Н.Б.О. ЕГН ********** е дъщеря на Б* О* А*. Това твърдение е основателно
и се доказва от представения препис от удостоверение за раждане №
**********/19.05.2011 г. (л. 99 от делото на ОС).
Към момента на
трагичното събитие О. е била на пет години.
Според показанията на
свидетел К* (л. 175 от делото на ОС), детето пита за баща си, мъчи се да плаче
за него.
Загубата на родител е
тъжно събитие в живота на всяко дете и неминуемо води до причиняването на негативни
емоции, които имат характер на неимуществени вреди. Но интензитета на тези
вреди, респективно размерът на дължимото обезщетение зависи не само от
съществуващата родствена връзка, но и от доказаните факти, от които да се
направи сравнително обективен извод за емоционалната връзка между ищеца и
неговия родител и как загубата се е отразила на детето. Представените по делото
доказателства не дават възможност да се обоснове наличието на силна привързаност
и на съществени трудности при преживяването на загубата.
В конкретния случай, въз основа на
установената фактическа обстановка и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл.
52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 65 000.00 лева е справедлив общ паричен еквивалент на
интензитета на причинените неимуществени вреди от процесното трагично събитие.
Няма спор, че сума в
посочения размер вече е заплатена от ответника на ищец О.. Ето защо исковата
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
До тези правни изводи
е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в
съответната част, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78,
ал. 10 от ГПК, на З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК**, в качеството на трето
лице помагач на Г.
Ф, ЕИК **, разноски не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане в
тази, което следва да бъде оставено без уважение. А и няма жалба във връзка с
обратния иск.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/04.02.2020 г., постановено по г.
д. № 57/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 557 от КЗ, предявен от Е.Ш.М. ЕГН ********** за осъждане на Г. Ф, ЕИК ** да заплати сумата
от 145 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на Б* О* А*, в резултат на пътно транспортно произшествие,
настъпило на 02.06.2016 г., ведно с обезщетение за забавено плащане от
02.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен
иска с правна квалификация чл. 557 от КЗ, предявен от Н.Б.О. за осъждане на Г. Ф,
ЕИК ** да заплати сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на Б* О* А*, в резултат на пътно
транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2016г., ведно с обезщетение за
забавено плащане от 02.06.2016 г. до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК **, в
качеството на трето лице помагач на Г. Ф, ЕИК **.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на З. „Б.и.“ АД ***, ЕИК **, в качеството на
трето лице помагач на Г.
Ф, ЕИК ** за присъждане на разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: