№ 326
гр. Казанлък, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20225510200562 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 14 от 03.05.2022 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, П.. Жалбоподателят „С.Б.Н.Р.Б.“
ЕАД (“СБР-НК“ ЕАД), С., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го
отмени. Оспорва извършеното нарушение. Счита, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въз основа на
незаконосъобразен акт. Надвишеното водоползване се дължало на технически
причини, които не били от компетенциите на жалбоподателя. В условията на
евентуалност жалбоподателят иска прилагане на чл. 28 от ЗАНН и отделно счита, че
наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв. е несъразмерна.
В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. К., който в подробни писмени
бележки оспорва отново обосноваността и законосъобразността на НП. Претендира за
разноски по делото
Въззиваемата страна в с.з. и в писмено становище чрез старши юрисконсулт
Неделя Гавраилова счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП.
Претендира за юрискносултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е частично основателна.
1
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че във
връзка с получен сигнал от св. Й.Г., директор на филиал П.Б. на “СБР-НК“ ЕАД за
нарушено равномерно водоподаване след извършени ремонтни дейности на сондаж №
3, находище на минерална вода П.Б. на 12.01.2022 г. била извършена проверка от
експерти на Басейнова дирекция. При проверка на шахтата на “СБР-НК“ ЕАД било
установено, че били монтирани две хоризонтални центробежни помпи с неизвестни
характеристики монтирани на тръбопровод 80 мм. На нагнетателния тръбопровод било
монтирано водомерно устройство „Itron“ с фабр. № D14XG019359, Qn=25 м³/h с
отчетени 215446 м³. В хода на проверката при работеща една помпа било отчетено по
водомерното устройство водочерпене 4,72 л/с в рамките на 2 мин и 7 сек и повторно
замерване за 1000 л в рамките на 3 мин. и 37 сек, съответстващо на 4,60 л/с, което
надвишавало разрешения дебит в размер на 3,327 л/с по издаденото разрешително на
дружеството за водовземане на минерална вода № ********* от 24.07.2009 г.,
изменяно с решения на МОСВ с краен срок 24.08.2029 г. След констатацията
служителите на БД са регулирали спирателния кран след водомера до максималната
пропускателна способност.
С деянието си дружеството не е спазило чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите
(ЗВ) относно условията на издаденото разрешително и надвишавало с 1,273 л/с
разрешения дебит от 3,327 л/с
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН по закона за водите №
8 от 22.02.2022 г., констативен протокол № СЗ-061, констативен протокол № СЗ-062,
констативен протокол № ПВ3-2 от 12.01.2022 г., констативен протокол № ПВ2-42 от
16.03.2021 г., сигнал с рег. № СЗТ[1]1 от 12.01.2022 г., разрешителното за водовземане
от минерална вода № 01610208 от 24.07.2009 г., решение № 267 от 16.10.2009 г. за
изменение на разрешително № 01610208 от 24.07.2009 г. за водовземане на минерална
вода и решение № РР-3737 от 14.01.2020 г. за продължаване срока на действие на
разрешително № 01610208 от 24.07.2009 г., изменено с решение № 267 от 16.10.2009 г.
на Министъра на околната среда и водите, решение № РР-1866 от 14.02.2014 г. за
служебно изменение на разрешително № 01610208 от 24.07.2009 г. за водовземане от
минерална вода, издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с
решение № 267 от 16.10.2009 г. с приложение и показанията на св. В., които
кореспондират помежду си.
В писмените бележки на адв. К. фактическата обстановка се оспорва доколкото
се твърди, че надвишеният дебит се дължи на засмукване на въздух, който
продължавал и след издаденото предписание за смяна на помпите и на техническото
решение. В този смисъл са и показанията на свидетелите Г. и Е..
Съдът счита обаче, че релевантен по този въпрос е моментът на проверката,
извършена от св. В. и не приема възражението. Нито св. Г., нито св. Е. установяват, че
2
към момента на проверката и направените тестове и замервания е имало засмукване на
въздух вместо вода, а безспорно от КП № ПВ3-2 от 12.01.2021 г. (л. 39) на проверката е
присъствал св. Е.. От показанията на св. В. се установява, че към момента на
проверката помпите са работили и нямало засмукване на въздух и ако е имало такова
засмукване помпата е нямало да работи. Било е направено замерване както по
индивидуалния водомер на болницата, така и по общия водомер и двата показали
превишение на водовземането. Според съда не без значение е, че при извършената
проверка са била установени помпи с неизвестни характеристики и всички технически
предписания не само в този протокол, но и в последващи проверки с КП № СЗ-062, КП
№ ПВ2-42 относно спазване на дадени предписания и проверка на изпълнените. Те
касаят отстраняване на технически причини, като монтиране на помпи с подходящи
технически характеристики, съобразени с даденото разрешение, самозасмукващи и
издържащи на агресивната вода, преместване на едната помпа от шахтата на
жалбоподателя в шахтата на сондажния кладенец, монтиране на възвратни клапани.
Дори с КП № СЗ-062 е било установено, че предписанията са били изпълнение и
водовземането е в рамките на даденото разрешително. Протоколите са били подписани
без възражения от присъстващите лица.
Следователно превишението на водоползването действително се дължи на
технически причини, но поради използването от жалбоподателя на неподходящо
помпено оборудване, т.е. дължи се на действия на самия жалбоподател, от което
следва, че той е автор на деянието. Техническото съобразяване на водоползването по
даденото разрешение е задължение на жалбоподателя. Ето защо съдът не споделя
фактическите възраженията в писмените бележки в частта им „Нарушения на
материалния закон“.
Следователно НП се явява обосновано.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ според който
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ.
За извършеното нарушение АН е наложил наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лв. по съответната санкционна норма на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗВ,
според който за отклонение с количество от 1 до 10 л в секунда наказанието е от 500 до
5000 лв. При определяне на наказанието АНО не е установил отегчаващи
обстоятелства, установил е липсата на повторност, а наказанието е било прието на
базата на тежестта на нарушението. Тъй като наказуемостта в ЗВ е определена в
пропорционален порядък спрямо превишението на водовземането, то и размера на
наказанието при резултатно нарушение като извършеното следва да се определи в
същия порядък при липса на отегчаващи обстоятелства. В НП е било прието, че
3
надвишението е с 1,273 л/сек.
Следователно справедливо и напълно съобразено с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН е когато наказанието (Х) се определи по формулата Х=(4500х1,273):9, където
числото 4500 е разликата между минималното и максимално наказание предвидено в
закона, числото 9 е разликата между максималното и минималното превишено
количество, съответстващо на наказанието, а числото 1,273 е реално превишеното
количество водоползване.
Следователно законосъобразното наказание е имуществена санкция в размер на
636,50 лв. и в този смисъл НП следва да се измени.
Няма основание да се счита, че нарушението е било маловажно по см. чл. 28 от
ЗАНН, тъй като дори за по-малко количество превишено водоползване (чл. 200, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗВ) се предвижда наказуемост.
Не се споделят възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, посочени в писмените бележки и жалбата, както следва:
I.1. Не можело да се установи еднозначно моментът на откриване на нарушителя
и на датата на нарушението; НП не съдържало дата на нарушението в противоречие с
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съдът не приема възражението.
Съдът отбелязва, че първата част от възражението касае обосноваността на НП –
доказване на датата на нарушението и неговия автор. По делото няма противоречиви
доказателства относно тези обстоятелства. След извършената проверка на 12.01.2021 г.
и констатациите по нея, нарушението е било установено към тази дата чрез обективни
способи, а по делото няма доказателства, че нарушителят е бил неизвестен за да се
налага да бъде откриван. Обстоятелството, че проверката е била инициирана от самия
жалбоподателя само по себе си не смекчава отговорността му за нарушението, а само
показва пълната липса на яснота относно същността на проблема;
В първи и втори абзац от НП се сочи, че датата на проверка е 12.01.2021 г.
ЗАНН не задължава НП да излага изводи (мотиви), от фактическа и правна страна, от
което следва, че датата на нарушението се определя от самите обстоятелства в НП. В
тях са били посочени мястото на проверка - находище на минерална вода П.Б. на
12.01.2022 г. в гр. П.Б., помпена шахта на жалбоподателя и превишение на
водовземането в разрез с дадените разрешения.
Следователно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е бил спазен не само относно датата на
нарушението, но и и по отношение на мястото и начина му на извършване;
II.2. При съставяне на АУЕАН не са били взети предвид възраженията на
жалбоподателя в него, допълнителните такива, а в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
АНО не ги е разгледал и обсъдил.
4
Възражението е неоснователно.
Разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН (съдържание на НП) не
задължават АНО да обективира в НП преценката си по възраженията и въпреки това на
л. 14, стр. 2 на НП), АНО е посочил, че възраженията на неоснователни.
При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени
процесуални нарушения нерелевирани от жалбоподателя.
Основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с
оглед действителната сложност на делото, участието в едно с.з., изготвяне на
становище и крайният резултат от него на осн. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да се определи такова в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 14 от 03.05.2022 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, П., с което на жалбоподателя
„С.Б.Н.Р.Б.“ ЕАД (“СБР-НК“ ЕАД), С., ЕИК *** е било наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА
наказанието на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 636,50 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, П., ЕИК *** юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5