Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 23. 11.
2021 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Деница Кръстева
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 398 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.54, ал.
6 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на „П.и. “ ЕООД , представлявано от
управителя А.М.Б. , допълнена с уточнителна молба с.д. 4606/26.03.2021 г., против
заповед № 18-144/4.01.2019г. на Началника на СГКК-Варна в частта й , с която е одобрено изменение в КККР на гр. Варна чрез нанасянето като нови обекти на сграда с идентификатор **собственост на Н.Б.С.
и сграда с идентификатор **без данни за собственост и се заличава като обект от
КККР сграда с идентификатор **с площ от 203 кв.м. С развити в жалбата доводи за
материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като нанесените като
нови обекти на КККР сгради с идентификатори 946.3 и 946.5 представлявали всъщност самостоятелни
обекти от неправилно заличената единствена
и неделима сграда с идентификатор 946.2 ,
се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваната заповед и за връщане на преписката на СГКК-Варна със
задължение да възстанови в срок съществуващото преди процесното изменение
отразяване на имотите в КККР, а също така и присъждане на съдебни разноски и
адвокатски хонорар. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения адвокат А., включително с представената от
него писмена защита с. д. 17603/29.11.2021 год.
Ответникът - началникът на СГКК-Варна ,
с внасянето на преписката в съда изразява писмено становище за отхвърляне
на жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на платеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна Н.Б.С. , чрез упълномощения адвокат Х. изразява становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и претендира присъждане на
разноски съгласно представен списък и допълнително платеното възнаграждение за вещо лице.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
На 19.11.1987 г. е сключен между И. Б. А.
и Н.Б.С. договор за групов строеж за изграждане на двуфамилна вилна сграда за
жилищни нужди в парцел **, кв.50 на гр. Варна, по отношение на който И. А. притежава
½ ид. част, а на Н. С. е отстъпено право на строеж. Договорено е И.
А. да построи по стопански начин лявата част с югоизточно изложение състоящо се
от две изби, предверие, склад, ПРУ, гараж на приземния етаж, стълбище за първия
и втория етаж, дневна, трапезария, кабинет, кухня , WC, дрешник, две антрета, четири спални, тоалет, а Н.С.
да построи дясната
част със североизточно изложение състоящо се от две изби, предверие, склад,
ПРУ, гараж на приземния етаж, стълбище за първия и втория етаж, дневна,
трапезария, кабинет, кухня, WC, дрешник, две
антрета, четири спални, баня , тоалет. Въз основа на одобрените за строежа
проекти за двуетажна двуфамилна сграда е издадено на И. А. разрешение за строеж
№ 331/23.12.1987 г. за етапно строителство , а на Н.С. е издадено разрешение за
строеж № 332/23.12.1987 год. Строежът е изпълнен в отклонение от одобрените архитектурни проекти и
издадените разрешения за строеж, като първоначално е изградена от И. А. югоизточната
част , чийто зид към другата част е изпълнен с дебелина от 25 см., а на ниво
партер с дебелина от 40 см. По-късно и на втори етап е изпълнена от Н.С.
североизточната част, като успоредно на първоначалния зид е изпълнен втори зид
с дебелина от 25 см. Във втория зид са
изградени нови ст. б. колони, които са носещи само за сградата със
североизточно изложение, като под този зид е изпълнена основа с дебелина от 50
см. , а между ст. б. колони са изградени нови ст. б. греди само за тази част от
сградата. Двете части са изпълнени на три етажа с по-голяма застроена площ от предвидената в проекта, включително тавански етажи вместо неизползваемо
подпокривно пространство , като надзида на североизточната част е по-висок от
този на югоизточната част. Всяка част има собствено вътрешно стълбище, отделни
входове всеки от които със собствено външно стълбище за достъп до първи етаж, самостоятелни ЕЛ и ВИК инсталации, отделни
водомери и по три електромера за всеки
етаж. В дворното място е разположена една обща септична яма до която извън две
части отива един хоризонтален канализационен клон. На 31.08.1999 г. е сключен между И. Б. А., А. М.А. и Н.Б.С. договор за доброволна делба № *, том *,
рег. № *, дело № * г. , съгласно който И. и А. А. получават в общ дял и
изключителна собственост лявата част на двуфамилната сграда с югоизточно
изложение, състояща се от партерен етаж и гараж, първи етаж, втори етаж и таван – складово помещение, с обща РЗП
от 231, 20 кв.м. , а Н.Б.С. получава в
дял и изключителна собственост дясната част на
двуфамилната сграда със североизточно изложение, състояща се от партерен етаж,
две складови помещения, ПРУ и гараж, първи етаж, втори етаж и таван – складово помещение
, с обща РЗП от 231, 20 кв. м. С договор за дарение по н. а. № *, том *, рег.
№ *, дело № * от ** г. /л.28-29 от преписката/ , Н.Б.С. придобива ½
ид. част от дворното място в което е построена сградата предмет на делбата ,
находящо се в гр. Варна, к**, с площ от 1200 кв.м. , представляващо парцел *,
кв. * по плана на вилна зона „Дружба“, гр. Варна. С договор за покупко-продажба от 16.11.2007 г.
по н. а. № *, том *, рег. № *, дело № * г. , И. Б. А. продава на „П.и. “ ООД
½ ид. част от УПИ * , както и представляващият СИО с А. М.А. и
придобит с горепосочената делба недвижим имот - жилищна сграда представляваща лявата част / с
югоизточно изложение/ от две самостоятелни огледални жилищни сгради, изградени
на калкан. При одобряване на КККР на гр. Варна със заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на изпълн. директор на АГКК , придобитата
чрез покупко-продажбата от „ П.и. “ ООД сграда
и тази придобита от Н.Б.С. с извършената делба, са нанесени в КК като една сграда с
идентификатор **с площ от 203 кв.м. Въз основа на подадено от Н.Б.С. заявление до главния архитект на Район „Приморски“
е издадено удостоверение за търпимост № 193/19.11.2018 г. , съгласно което
построената без необходимите строителни книжа в ПИ ** триетажна еднофамилна жилищна сграда
със ЗП от 100 кв.м. и РЗП от 295,10 кв.м. е допустима и представлява търпим
строеж по смисъла на ЗУТ. Удостоверението
заедно с проект за изменение на КККР е представено от Н.Б. С. *** със заявление
вх. № 01-490635/11.12.2018 год. За образуваното въз основа на това заявление
адм. производство не е уведомен управителя на „П.и. “ ЕООД, тъй като след покупко-продажбата дружеството не е било
вписано в КР като собственик на придобитата жилищна сграда. Приемайки наличието
на допуснати при одобряването на КККР непълнота
и грешка, тъй като тогава нанесената една сграда с идентификатор **всъщност представлява две отделни сгради,
едната от които собственост на Н.Б. С.,*** издава обжалваната заповед №
18-144/4.01.2019 г., с която заличава като обект на КККР сграда с идентификатор
**и нанася като нов обект с
идентификатор **сградата която е собственост на Н.Б. С., а тази която е
придобита от „П.и. “ ЕООД нанася с
идентификатор ** , но без да отразява собствеността в КР, съобразявайки се с
липсата на предходно такова вписване. По причина на последното, заповедта не е
съобщавана на „П.и. “ ЕООД, при което след като узнава за нея управителят
подава жалба до АС-Варна, която е приета с вх. № 2975/24.02.2021 год.
При така установените обстоятелства,
съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима. По
делото не е налице спор, че нанесената с обжалваната заповед като нов обект на
кадастъра сграда с идентификатор **е идентична с тази придобита от „П.и. “ ООД
по договора за покупко-продажба сключен с И. Б. А. и А. М.А. . При така притежаваното от жалбоподателя
вещно право на собственост към момента
на издаване на обжалваната заповед, макар и същото да не е било вписано в КР, то
същият се явява заинтересовано лице по смисъла на пар.1,т.13 от ДР на ЗКИР,
поради което има правен интерес от съдебно обжалване. Категорично установен и безспорен е факта, че
обжалваната заповед не е била съобщавана на „П.и. “ ЕООД, поради което противно
на заявеното от пълномощника на Н.Б.С. становище, жалбата не е просрочена –
срокът за оспорване не тече от датата на узнаване на адм. акт, а от датата на връчването
му на адресата по уредения в закона начин, каквото в случая липсва.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
По делото няма спор относно
компетентността на адм. орган и формата на адм. акт - спорът основно е концентриран по приложението
на материалния закон. Във връзка с последното, становището на жалбоподателя е , че неправилно с обжалваната
заповед били нанесени като нови обекти на кадастъра сгради
с идентификатори **и ** , тъй като те не представлявали сгради по смисъла на
чл.23, т.2 от ЗКИР, а представлявали съгласно чл.23, т.3 от ЗКИР два самостоятелни
обекта в една сграда. По отношение на липсващото негово вписване в КР като
собственик на сграда 946.5 , жалбоподателят не повдига спор, но оспорва
извършеното заличаване като обект на кадастъра на сграда с идентификатор **,
като иска съдът да постанови решение за връщане на съществуващото преди
изменението положение. Това искане на
жалбоподателя не съответства на становището му за наличието на два
самостоятелни обекта, тъй като преди изменението такива не са били нанесени в
КК – единствено е била отразена сграда с идентификатор 946.2. Представените от
жалбоподателя като писмени доказателства договор за групов строеж, одобрен
архитектурен проект и разрешения за строеж, съвсем не са достатъчни за да
обосноват тезата му за наличието на два
самостоятелни обекта в една неделима сграда по причина на това, че строежът не е
изпълнен в съответствие с тези документи – несъмнено установен от извършените
две съдебно-технически експертизи е фактът, че на практика строежът не е
изпълнен в съответствие с одобрения проект , т.е. касае се за незаконен строеж,
в подкрепа на който факт е и наличното
по делото удостоверение за търпимост № 193/19.11.2018 год. При тези
обстоятелства и незачитайки сключения с участието на праводателя
му договор за доброволна делба от 31.08.1999 г. , както и незачитайки клаузите
от собствения си придобивен акт – договора по н. а. № 73 от 16.11.2007 г.,
жалбоподателят обосновава твърдението си за съществуването на една неделима сграда с аргумент, който по
съществото си е такъв за наличието на
етажна собственост в която той и Н. Б. С.
били собственици на отделни самостоятелни обекти по смисъла на пар.1, т.1 от ДР
на ЗКИР. Съобразно правата на собственост, обективното и безспорно разположение
в поземления имот на т. нар. от жалбоподателя две части на една неделима сграда е по хоризонтала, поради което
казусът не касае типичната за вертикалната етажна собственост разпоредба на
чл.38, ал.1 от ЗС, която въпреки тази характерна особеност на случая е
приложима, но не в погрешно схващания от пълномощника на жалбоподателя смисъл.
Това е така, защото наличието на общи части не представлява безусловен признак
за съществуването в условията на етажна собственост само и единствено на отделни самостоятелни обекти в една сграда,
т.е. при същите условия могат да се намират и две отделни сгради. Такава е
хипотезата на т. нар. диагонална етажна собственост, именно в която според съда
се намират нанесените като нови обекти на кадастъра сгради 946.3 и 946.5
– при нея се съчетават хоризонталното разположение на отделните сгради в
поземления имот и вертикалното разположение на самостоятелни обекти във всяка
една от тях, наличието на каквито се установява от заключението по т.4 от
повторната съдебно-техническа експертиза – отделните етажи във всяка една от
двете сгради представляват самостоятелни обекти. В съдебната практика,
показателно в това отношение е решение №
118 от 2.07.2014 г. по гр. дело № 6772/2013 год. на І-во ГО на ВКС, според което когато едно
пречиствателно съоръжение обслужва няколко сгради в един имот или в различни
имоти, то представлява по естеството си обща
част по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗС. Настоящият
казус е точно такъв – сградите не са
свързани към представляващата публична собственост улична канализационна мрежа,
а имат една обща септична яма , която съгласно чл.24, т.7 от З-на за водите
представлява частна собственост. Фактите за наличието на обща септична яма и водещ
към нея един разположен извън сградите хоризонтален канализационен клон не са
спорни по делото, но очевидно погрешна е дадената им от пълномощника на
жалбоподателя тяхна правна интерпретация, т.е. невярна е тезата му , че ако
бъде прието наличието на две отделни сгради, то собствената на „П.и. “ ЕООД
сграда би останала без отходна
канализация – септичната яма и хоризонталния канализационен клон остават общи
части съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, включително и защото те са разположени в общото дворно
място, по отношение на което дружеството
и Н.Б. С. притежават по ½ ид. част. Изложеното налага извода, че общият
двор и общото пречиствателно съоръжение не представляват в случая правно
релевантни белези за наличието на една неделима сграда, респективно за наличието на два отделни самостоятелни обекта
в нея. Не
съответства на обективните факти и твърдението на жалбоподателя, че нанесените в
кадастъра нови обекти * и * формирали единно в строително-архитектурно отношение
тяло и затова представлявали една неделима сграда с
общи строителни елементи – основи, колони, зидове, плочи. Тези негови твърдения
са изцяло опровергани от заключението на
вещото лице П.К.М. по повторната съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за правилно и обосновано – то е извършено от строителен инженер конструктор след подробно обследване, включително чрез разкъртвания и разпробиване с цел осигуряване на нужните
разкрития на въпросните архитектурно-строителни елементи. Според това
заключение, сградите нямат обща конструкция – те са изградени на калкан като
всяка от тях има самостоятелен калканен зид, имат отделни ивични основи и отделни стомано -бетонни колони, между плочите
на сградите няма връзка, нямат общ покрив предвид различната височина на
надзида, имат отделни входове и самостоятелни ЕЛ и ВИК инсталации. Оспорването
от страна на жалбоподателя на това заключение е изцяло необосновано – дори като
се остави настрани факта, че той е възпрепятствал вещото лице като не му е осигурил
достъп до неговата сграда, то оспорването е абсолютно голословно, тъй като не е
базирано на нито един реален факт, а единствено почива на предположения. В тази
връзка съвсем хипотетичен и съответно необоснован характер има заключението на строителния инженер-геодезист по първата съдебно-техническа експертиза, тъй
като то е дадено без да е извършен оглед на собствената на заинтересованата
страна сграда, за което вещото лице К. не е бил възпрепятстван по какъвто и да
било начин от Н.Б. С., а също и без каквито и да било замервания, което на практика
представлява отсъствие на елементарно обследване на сградите. При така
установената липса на единна конструкция на т. нар. североизточна част и югоизточна
част на процесния строеж , то налице са
две отделни сгради по смисъла на чл.23, т. 2 от ЗКИР. Съобразно тези обстоятелства, фактът, че при
първоначалното одобряване през 2018 г.
на КККР, тези две отделни сгради
са били нанесени в КК като една сграда с идентификатор 946.2, правилно е
квалифициран с обжалваната заповед като грешка по смисъла на чл.51, ал.1, т.2 ,пр.
ІІ от ЗКИР. С отстраняването на тази грешка по реда на чл.
54 от ЗКИР, адм. орган е приложил правилно материалния закон с издадената от
него заповед № 18-144/4.01.2019 г. , по отношение на която не е налице спор
относно конфигурацията и площта на нанесените като нови обекти на кадастъра сгради с идентификатори 946.3 и 946.5. Прилагайки тази процедура, адм. орган е
допуснал процесуално нарушение като не е уведомил представителя на „П.и. “ ЕООД
за образуваното адм. производство, което нарушение обаче не е съществено, тъй като не води до
различно приложение на материалния закон. Обжалваната заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона, която изисква данните в кадастъра да бъдат
отразявани в съответствие с
действителното фактическо и правно положение на обектите на кадастъра. Така
обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК налага
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, сторените от
жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл. 143 ,
ал.4 от АПК същият следва да възстанови на заинтересованата страна Н.Б.С.
сторените от нея разноски по делото за платено възнаграждение на вещо лице по
повторната експертиза в размер на 440 лв. и платено
в размер на 1000 лв. адвокатско
възнаграждение по договор на л. 155 с адвокат Н. Х. - съдът не уважава възражението на
жалбоподателя за прекомерност като има предвид минималният размер от 900 лв. по чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба №1 /9.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата сложност на спорните обстоятелства.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „П.и. “ ЕООД,
представлявано от управителя А.М.Б. , против заповед № 18-144/ 4.01.2019 г. на
Началника на СГКК-Варна в частта й , с която е одобрено изменение на КККР на
гр. Варна чрез нанасянето като нови обекти на кадастъра на сгради с
идентификатори **и **и е заличена като обект на кадастъра сграда с
идентификатор **.
ОСЪЖДА „П.и. “
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Б.С. , ЕГН ********** с адрес ***, **за
разноски по делото сумата от 1440 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :