Р Е
Ш Е Н
И Е №260055
гр. Пловдив, 13.01.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Десислава
Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6007/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №20-0432-000135 от 30.06.2020г. на ** сектор към ОД
на МВР – Пловдив, 01 РУ Пловдив, с което на Р.О.Ш., ЕГН:**********, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят
атакува наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно по изложени в
жалбата си съображения и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител – адв.Д., поддържа жалбата и прави същото искане.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 22.06.2020г., около 00:20 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Кичево” - № 70, посока запад, Р.О.Ш. бил
спрян за проверка от служители на 01 РУ на
МВР – Пловдив при управление на л.а. „Рено“ модел „Клио” с рег. № **,
собственост на О.Р.Ш., ЕГН:**********. В хода на последната у свид. Е.Н.Д. – **към
01 РУ при ОД на МВР – Пловдив, възникнали съмнения, че Р.Ш. управлявал
горепосочения автомобил след употреба на наркотични вещества, за което бил
поканен да бъде тестван за употреба на наркотици и техните аналози с техническо
средство „DrugCheck 5000” LOT
№ ARLK 0008, но водачът отказал. На
жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване с №089139 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, но такава
не била извършена. За така констатираното нарушение свид. Е.Д. съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №170696/22.06.2020г.,
в който посочил за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил
подписан без възражения от жалбоподателя, като такива не постъпили и в срока по
чл.44 от ЗАНН, след което административнонаказващият орган /АНО/ издал
обжалваното наказателно постановление /НП/.
Така изложените фактически положения, при
които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за
безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя
Е.Н.Д., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те
са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
На базата на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно
наказващият орган е квалифицирал поведението на Р.О.Ш. за това, че е отказал да
бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл.174,
ал.3 от ЗДвП. Съгласно нарушената разпоредба водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв. Посочената разпоредба предоставя възможност
на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо
средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване за наличие в кръвта на наркотични вещества или техни
аналози, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата
проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е
да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото
е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай
същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Иначе
казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното
деяние като проявлението, на която и да е от тях възпрепятства контролната
дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай безспорно
жалбоподателят е притежавал качеството водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не се оспорва и обстоятелството, че на
процесната дата и място Р.Ш. е отказал да се подложи на първично установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози посредством техническо средство, нито
пък се установяват данни и се твърди
от жалбподателя, да е извършил химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Нещо повече, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В
конкретния случай констатациите в АУАН, не само не са опровергани, доколкото
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за оборване на същите, но и изцяло
се подкрепят от събраните по делото доказателства - показания на актосъставителя,
който изрично потвърди в съдебно заседание посоченото в АУАН, както и писмените
доказателства по административнонаказателната
преписка. По този начин в условията на кумулативност Ш. е
реализирал и двете форми на изпълнително деяние по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Нарушението е на формално извършване и със самия факт на обективиране на
отказа и възпрепятстване на проверката, същото се явява довършено, за което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези - време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване
на органите на реда да извършат необходимия контрол.
Обжалваното НП е издадено от оправомощен и
затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи.
Неоснователно е и възражението, че от
съдържанието на НП не ставало ясно за какво точно деяние е бил санкциониран
жалбоподателят, както и въз основа на кой закон. Това е така, тъй като ясно е
посочено и в акта и в постановлението, че е била нарушена нормата
на чл.174, ал.3 ЗДвП, а тя въвежда, както позитивно правно правило за
поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му - /виж Решение
№809 от 21.04.2016г. по к.а.н.д. №388/2016г. на Административен съд – Пловдив/,
като последната съдържа и няколко алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние, но за осъществяването на нарушението е достатъчно
реализирането и на само една от тях, като е възможно в условията на
кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние -
/виж Решение №871 от 20.04.2018г. по к.а.н.д. №383/2018г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив./
От гореизложеното е видно, че
в конкретния случай е вменено извършването на
нарушение по една от предвидените
в закона алтернативи, а именно, че лицето е отказало да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества
или техни аналози, при констатирано управление на МПС.
Нарушението е на формално извършване и със
самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката,
нарушението се явява довършено. Тези съставомерни обстоятелства са надлежно
описани, както в АУАН, така и в НП поради което и възражението за допуснати
нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗДвП при описание на нарушението са неоснователни.
Действително при словесното
описание на нарушението от правна страна е допусната известна непрецизност в
НП, доколкото е възпроизведен целият текст на нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП.
Това не води обаче до накърняване правото на защита на жалбоподателя, доколкото
в обстоятелствената част на НП нарушението е описано фактически по начин, който
не буди съмнение, коя конкретно от алтернативните форми на изпълнителното
деяние се вменява във вина, а именно, че
нарушителят отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство „DrugCheck 5000” LOT № ARLK
0008 за установяване на употреба на наркотични в-ва или
техни аналози.
Правилно според съдебния
състав е приложена и санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП с наложени
съответно предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно
нарушение - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия
орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Констатираното нарушение
разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска,
което прави и невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в процесния случай.
Предвид изхода от спора,
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от въззиваемата
страна не е направено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№20-0432-000135 от 30.06.2020г. на ** сектор към ОД на МВР – Пловдив, 01 РУ
Пловдив, с което на Р.О.Ш., ЕГН:**********, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания
- ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/
лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.И.