РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на първи юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Алина
Тодорова, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 11068 по описа
за 2018 год., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 376500/02.04.2018 г., постановено по гр.дело № 64454/2016
г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 113, ал. 3 ЗЗП и чл. 113, ал. 5 ЗЗП, че „Б.“ ЕООД, ЕИК *******дължи
на П.В.М., ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 325,00 лева, предсталвяваща подлежаща на възстановяване заплатена цена
за покупка на бойлер „Stiebel Eltron”, модел PSH – 80, заедно с
предпазен клапан тип SV на Stiebel Eltron,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2016
г. до окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 55,00 лева, представляваща
подлежаща на възстановяване сума за смяна на редуцил
вентил на бойлер „Stiebel Eltron”,
модел
PSH – 80, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от 27.01.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане; 3/ сумата от 40 лева, представляваща
заплатена цена за извършване на регулярна профилактика на бойлер „Stiebel Eltron”,
модел
PSH-80, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; 4/ сумата от 120,00,
представляваща заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; 5/ сумата от
199,00 лева, представляваща заплатена цена за покупка на нов бойлер Tesy, ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; 6/ сумата от
100,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4293/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и по въпроса за разпределение на отговорността за разноски
в производството пред себе си, съобразно изхода на спора, като е осъдил ответника „Б.“ ЕООД да
заплати на ищеца П.В.М. сумата от 575 лева, представляваща разноски по делото.
С молба от 23.04.2018 г. ищецът П.В.М. е поискал от първоинстанционния съд да допълни решението си в частта за
разноските, като присъди на ищеца направените от последния разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4293/2016 г. за държавни такси и
адвокатско възнаграждение.
С определение от 25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016
г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на ищеца за допълване на решението в частта
за разноските, като е приел, че в мотивите си съдът се е произнесъл по искането
на ищеца за присъждане на разноски, като изрично е посочил, че такива не следва
да му се присъждат, тъй като не са били претендирани
от заявителя в заповедното производство.
Срещу решение № 376500 от 02.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в е подадена въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕООД, в която се излагат
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение.
Поддържа се, че ищецът не е представил доказателства,
установяващи обстоятелствата относно наличието на твърдяната от него повреда на
процесния бойлер, провеждането от негова страна на
надлежно рекламационно производство, както и
разваляне на сключения с ответника договор за покупка на вещта. В тази връзка
се сочи, че представеният от ищеца констативен протокол, изготвен от нотариус,
не установява несъответствие между закупения от ответника бойлер и уговореното
в договора за продажба, както и че липсва надлежно уведомяване от ищеца към
ответника за твърдяната от него повреда в бойлера и искане за отстраняването на
тази повреда.
Поддържа се, че представените от ищеца телефонни
разпечатки, издадени от телефонен оператор, не установяват по никакъв начин
провеждането на рекламационно производство.
Сочи се, че ищецът не установява извършването на
надлежно разваляне на сключения с ответника договор за покупко-продажба на процесния бойлер, както и че липсват доказателства ищецът
да е върнал на ответника бойлера, чиято покупна цена иска да му бъде върната.
По отношение на претенцията за възмездяване на
нотариални такси във връзка с изпращане на нотариална покана, въззивникът намира, че същата представлява искане за
разноски извън съдебното производство, което е недопустимо.
По отношение претенцията за възмездяване стойността на
закупен от ищеца нов бойлер се излагат съображения, че същата е извън предмета
на отношенията между страните и съставлява договорно отношение с трето лице,
поради което престацията на ищеца по тази покупка не
би следвало да се отнася към отговорността на ответника.
Поддържа се още, че по делото са останали недоказани
твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди. В тази връзка
се сочи, че от страна на ищеца не е доказано, нито твърдяното увреждане, нито
същото да е причинено от страна на ответника.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне
в цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна П.В.М. е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който се
излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че от
страна на ищеца е доказано обстоятелството за редовно проведено рекламационно производство, за което са представени писмени
доказателства, включително нотариална покана от ищеца до ответника.
По отношение твърдението, че ищецът не е върнал процесния бойлер се излагат съображения, че с приложената
по делото нотариална покана ищецът е направил опит да осъществи контакт с въззивника – ответник, включително да му върне повредената
вещ за поправка, като въпреки получаването на поканата, ответникът не е проявил
активност и не се е свързал с ищеца, за да се разреши възникналия проблем.
Поддържа се, че процесния договор, сключен между
страните по делото се счита развален с факта на получаване от ответника на
исковата молба.
Посочва се, че от показанията на разпитания по делото
свидетел се установяват повредата в бойлера и причинно-следствената връзка
между повредата и претендираната неимуществена вреда.
Поддържа се, че исковите претенции са доказани и
правилно са уважени от първоинстанционния съд.
Моли се потвърждаване на обжалваното първоинстанционно
решение. Претендират се разноски.
Срещу определение от 25.05.2018 г. постановено по
гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в на основание чл. 248 ГПК е
постъпила частна жалба вх. № 5116370/10.07.2018 г. от П.В.М., с която се
излагат съображения, че в настоящия случай е била налице хипотеза на допълване
на съдебното решение, в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че в
т.9, б. „в“ от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
изрично е направено искане за присъждане на направените в заповедното
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като към
заявлението е приложен договор за правна помощ от 21.01.2016 г., удостоверяващ
заплащането на сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, както и
документ за платената държавна такса.
Моли се за отмяна на обжалваното определение от 25.05.2018
г. постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в и за
уважаване на молба за допълване на решение № 376500 от 02.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в в частта за
разноските. Претендират се разноски за държавна такса в производството по
частната жалба.
В законоустановения срок „Б.“
ЕООД е депозирал отговор на частната жалба, с който се моли за оставането
ѝ без уважение. Поддържа се, че изложените в частната жалба доводи за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение
са изцяло неоснователни и не се подкрепят от фактите по делото.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран на 27.01.2016 г. със заявление по чл. 410 ГПК от П.В.М., ЕГН **********,
с което е поискано да бъде разпоредено длъжникът „Б.“
ЕООД, ЕИК *******да му заплати следните суми: 1/ сумата от 325,00 лева, предсталвяваща подлежаща на възстановяване заплатена цена
за покупка на бойлер „Stiebel Eltron”,
модел PSH – 80, заедно с предпазен клапан тип SV на Stiebel
Eltron, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.11.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане; 2/ сумата от 55,00 лева, представляваща подлежаща на възстановяване
сума за смяна на редуцил вентил на бойлер „Stiebel Eltron”, модел PSH – 80,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане; 3/ сумата от 40 лева, представляваща заплатена
цена за извършване на регулярна профилактика на бойлер „Stiebel
Eltron”, модел PSH-80, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; 4/ сумата от
120,00, представляваща заплатени нотариални такси, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане;
5/ сумата от 199,00 лева, представляваща заплатена цена за покупка на нов
бойлер Tesy, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.01.2016 г. до окончателното ѝ изплащане; 6/ сумата от
100,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.01.2016 г. до окончателното
ѝ изплащане.
На 09.03.2016 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 4293/2016 г., по описа на СРС,
ГО, 56 състав, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора посочените в заявлението суми.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „Б.“
ЕООД, ЕИК *******. Във връзка с горното на заявителя П.В.М., ЕГН ********** е
указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск
за установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е
предявил иск срещу длъжника за претендираните в
заявлението суми.
Въззивната жалба срещу решение
№ 376500 от 02.04.2018 г., постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 56 с-в е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу акт, който
подлежи на инстанционна проверка, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
С атакуваното първоинстанционно
решение се обжалва решението на първоинстанционния
съд в цялост.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните не спорят, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в това число фискален бон от 07.11.2009 г. и
гаранционна карта № 26380/07.11.2009 г., издадени от ответното дружество „Б.“
ЕООД, наличието на облигационна връзка, възникнала по силата на сключения между
тях договор за продажба на процесния бойлер „Stiebel Eltron”,
модел
PSH-80.
От представената по делото гаранция № 26380 от
07.11.2009 г. се установява също, че страните по горепосочения договор са
уговорили основен гаранционен срок от 5 години за процесния
обемен бойлер „Stiebel Eltron”,
модел PSH-80, както и разширена гаранция в размер на 10 години на водосъдържателя, която е уговорено, че ще важи само при
извършване на платени профилактични прегледи от оторизиран сервиз на всеки 2
години от датата на продажбата, при които ще се проверява състоянието на
анодно-магнезиевата защита, предпазния вентил и термостата /ако е необходимо ще
бъдат заменяни срещу заплащане/, съгласно приложена таблица на обратната страна
на гаранционната карта.
Видно от отбелязванията върху
намиращата се на обратната страна на горепосочената гаранционна карта таблица,
както и от представения фискален бон от 07.11.2013 г. се установява, че от
страна на купувача – ищец в настоящото производство са изпълнени изискванията
за ползване от разширената гаранция в размер на 10 години, доколкото на всеки
две години от закупуването на бойлера са извършвани уговорените профилактични
прегледи, като при последния от 07.11.2013 г. е извършена и смяна на редуцир вентил, за което ищецът е заплатил сумата от 55,00
лева.
От представената по делото нотариална покана от
11.03.2015 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 в Нотариалната камара се установява,
че ищецът П.В.М. е уведомил ответника „Б.“ ЕООД за констатирано несъответствие
на потребителската стока с договора за продажба, а именно, че при завъртане на
крана за топлата вода, тече ръждива вода. С нотариалната покана ищецът е
уведомил ответника за констатираното несъответствие в процесния
обемен бойлер „Stiebel Eltron”,
модел PSH-80, като същевременно го е поканил в срок от една работна седмица от
получаване на поканата да предприеме действия по ремонтирането на бойлера и
привеждането му в съответствие с договора за продажба, а при невъзможност за
ремонт да го замени с аналогичен или подобен по характеристика и параметри
продукт. С нотариалната покана от 11.03.2015 г. ищецът М. е поканил ответното
дружество да изпрати свой представител на 06.04.2015 г. в 16:00 часа на адрес:
гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „******, за да се
извърши оглед и да се констатира щетата. Екземпляр от нотариалната покана е
връчен на представител на ответното дружесто на
27.03.2015 г., видно от отбелязванията върху същата.
Видно от приобщения към доказателствения
материал по делото протокол акт № 103, том 3, рег. № 10012 по описа на нотариус
Р.Д., рег. № 274 в Нотариалната камара се установява, че на 06.04.2015 г.
нотариус Д.е посетил адреса, находящ се в гр. София, ж.к.
„Банишора“, ул. „******, като е установил, че в 16:00
часа, а и след това не се е явил представител на „Б.“ ЕООД.
От приобщените по делото сметка/фактура №
**********/12.03.2015 г. и сметка/фактура № **********/14.04.2015 г., издадени
по реда на чл. 89 ЗННД от нотариус Р.Д., с рег. № 274 в Нотариалната камара се
установява, че от страна на ищеца в полза на нотариус Р.Д. са били заплатени
нотариални такси за изготвените нотариална покана 11.03.2015 г. и констативен
протокол от 06.04.2015 г. в общ размер от 120,00 лева.
От представените по делото гаранционна карта и фискален
бон от 10.05.2015 г. се установява, че на същата дата ищецът П.М. е закупил от
„Т.Б.“ АД бойлер марка Tesy, модел GCV 80-44-3.0 B11TSR за сумата от
199,00 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел О.Т.С.се
установява, че същият познава ищеца, че знае за процесния
уред, както и че същият е закупен от „Б.“. Установява се също, че от м. 09.2014
г. процесния бойлер не работи, във връзка с което в
апартамента на ищеца нямало топла вода, като се налагало ищецът и неговото
семейство да посещават жилището на свидетеля Соколов, за да посрещат нуждите си
от топла вода. Установява се още, че за периода от повредата на процесния бойлер до покупката на нов, ищецът е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобсто и
стрес от липсата на топла вода.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба еподадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част.
Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
По оплакванията във въззивната
жалба за необоснованост на съдебното решение и нарушение на материалния закон:
Страните не спорят относно наличието на облигационна
връзка, възникнала по силата на сключения между тях договор за продажба на процесния обемен бойлер „Stiebel Eltron”, модел PSH-80.
Предвид обстоятелството, че ищецът е придобил стока,
която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност, същият
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Същевременно
ответникът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. С оглед на това
нормите на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г. регулират спорното правоотношение.
По силата на сключения между страните договор за
продажба на обемен бойлер „Stiebel Eltron”, модел PSH-80 страните са уговорили основен
гаранционен срок от 5 години за процесния обемен
бойлер „Stiebel Eltron”,
модел PSH-80, както и разширена гаранция в размер на 10 години на водосъдържателя, която е уговорено, че ще важи само при
извършване на платени профилактични прегледи от оторизиран сервиз на всеки 2
години от датата на продажбата, при които ще се проверява състоянието на
анодно-магнезиевата защита, предпазния вентил и термостата /ако е необходимо ще
бъдат заменяни срещу заплащане/, съгласно приложена таблица на обратната страна
на гаранционната карта. От събраните по делото доказателства се установи, че
потребителят е изпълнил всички необходими условия за ползване от уговорената по
договора разширена гаранция, за което са извършени необходимите профилактични
прегледи и смяна на редуцир вентил, за което ищецът е
заплатил сумата от 55,00 лева.
Нормата на чл. 112 ЗЗП регламентира, че при
несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има
право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира
между извършване на ремонт на стоката или замяната ѝ с нова, освен ако
това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален
в сравнение с другия.
В случая ищецът е направил рекламация пред ответника, като
е поискал за приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Това е станало
с изпратената и получена от ответното дружество нотариална покана от 11.03.2015
г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 в Нотариалната камара, получена от представител
на „Б.“ ЕООД на 27.03.2015 г., с която ищецът уведомил ответното дружество за
констатираното несъответствие на продадената вещ с уговореното в договора и
поканил ответното дружество да изпрати свой представител на 06.04.2015 г. в
16:00 часа на адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, ул.
„******, за да се извърши оглед и да се констатира щетата. По делото не са
събрани доказателства за това, че ответникът е отстранил констатирания
недостатък в рамките на установения в нормата на чл. 113, ал. 2 ЗЗП едномесечен
срок. Дори напротив, видно от протокол акт № 103, том 3, рег. № 10012 по описа
на нотариус Р.Д., рег. № 274 в Нотариалната камара се установява, че на
06.04.2015 г. нотариус Д.е посетил адреса, находящ се
в гр. София, ж.к. „Банишора“, ул. „******, като е
установил, че в 16:00 часа, а и след това не се е явил представител на „Б.“
ЕООД. Протоколът в тази му част има характер на такъв съставен по реда на чл.
593 от ГПК. Съгласно тази разпоредба при удостоверявания за явяване или неявяване
на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя
констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или
несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, изложени
във въззивната жалба, че не е доказано от страна на
ищеца проведеното от негова страна рекламационно
производство.
След изтичането на горепосочения срок по чл. 113, ал. 2
ЗЗП за потребителя възниква правото да развали договора и да му бъде
възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на
потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП, на основание чл. 113, ал. 3 ЗЗП.
Нормата на чл. 113, ал. 5 ЗЗП предоставя възможност на потребителя да иска и обезщетение
за претърпените вследствие на несъответствието вреди. С предявяването на исковете,
предмет на делото, ищецът се е възползвал именно от регламентираната в чл. 113,
ал. 3 и чл. 113, ал. 5 ЗЗП възможност.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че в процеса са доказани всички кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 113, ал. 3 ЗЗП, а именно наличие
на сключено правоотношение по покупко - продажба,
несъответствие на стоката с договора за покупко -
продажба, предявяване на рекламация и изтичане на срока по чл. 113, ал. 2 ЗЗП,
като същевременно от страна на ответното дружество не са представени
доказателства, а и не са наведени твърдения, че стоката е приведена в
съответствие с договора за покупко - продажба.
В тази връзка неоснователно се явява и наведеното във въззивната жалба възражениe, че от страна
на ищеца не са представени доказателства за разваляне на процесния
договор за покупко-продажба на обемен бойлер „Stiebel
Eltron”, модел PSH-80. В трайно установената съдебна
практика, включително на върховната съдебна инстанция се приема, че исковата
молба, с която се претендират последици от разваляне на договор /какъвто е
настоящият случай/, съдържа имплицитно волеизявление за разваляне на договора,
в случай че длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичане
на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок /в този смисъл
решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО и решение
№ 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ВКС, III ГО/. Видно от
документите по делото ответното дружество не е изпълнило задължението си да
приведе стоката, предмет на процесния договор за
покупко-продажба, в съответствие с уговореното между страните.
Предвид горното искът с правно основание чл. 113, ал. 3
ЗЗП за възстановяване на заплатената сума, като цена на процесния
обемен бойлер „Stiebel Eltron”,
модел PSH-80 по сключения между страните по делото договор за покупко-продажба
е основателен и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния
съд.
По отношение на исковете с правно основание чл. 113, ал.
5 ЗЗП вр. чл. 82 ЗЗД, настоящият съдебен състав
намира следното
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 5 от ЗЗП
потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на
несъответствието вреди. Елементите на фактическия състав включват неизпълнение
на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във
вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД
е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с
неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от
неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите,
настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които
нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на
задължението.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства се установи, че претендираните
от ищеца имуществени и неимуществени вреди са такива, които представляват пряка
и непосредствена последица от невъзможността да се ползва процесния
бойлер, тъй като извършването на разходите е обусловено именно от настъпилата
повреда, т.е.налице е пряка причинно-следствена връзка.
В тази връзка следва да бъде посочено, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи, че в резултат на
настъпилата повреда в процесния бойлер и
бездействието на ответника, изразяващо се в неизвършване на ремонт или подмяна
на същия, съобразно уговорките по договора и осигурената разширена гаранция,
ищецът е бил лишен от възможността да ползва топла вода, считано от 09.2014 г.,
като предвид липсата на предприемане на действия по привеждане на стоката в
съответствие с уговорките между страните, потребителят е закупил нов бойлер, за
което са представени доказателства, разходите за който следва да бъдат възмездени,
доколкото се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
извършения разход и неизпълнението на задълженията на ответника по сключения с
ищеца договор за покупко-продажба на обемен бойлер „Stiebel
Eltron”, модел PSH-80.
По отношение на възраженията, че претенцията за
възмездяване на заплатени от ищеца нотариални такси има характер на искане за
разноски извън съдебното производство, настоящият съдебен състав намира същите
за неоснователни. Това е така, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява категорична връзка между неизпълнението на задължението за привеждане
на процесната вещ в съответствие с уговореното между
страните и настъпилите вреди за ищеца, изразяващи се в заплащане на
възнаграждение за предоставени нотариални услуги. Настъпването на твърдените в
исковата молба вреди за ищеца произтича пряко от неизпълнението на договорното
задължение на ответника, като в този ред на мисли, следва да бъде посочено, че
същите са настъпили във връзка с проведено рекламационно
производство по отношение направеното искане до продавача – ответник да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба, и са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на задълженията по договора и предвидената между
страните гаранция от страна на ответното дружество.
По отношение възраженията на въззивника,
че претенциите на ищеца – въззиваем за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на задълженията по
сключения между страните по делото договор, от страна на ответното дружество,
настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. От показанията на
свидетеля О.Т.С.се установява, че същият познава ищеца, че знае за процесния уред, както и че същият е закупен от „Б.“.
Установява се също, че от м. 09.2014 г. процесния
бойлер не работи, във връзка с което в апартамента на ищеца нямало топла вода,
като се налагало ищецът и неговото семейство да посещават жилището на свидетеля
Соколов, за да посрещат нуждите си от топла вода. Установява се още, че за
периода от повредата на процесния бойлер до покупката
на нов, ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобсто и стрес от липсата на топла вода. Предвид
горното, въззивният съд намира, че претенцията за
възмездяване на неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на
задължението на ответното дружество да приведе процесния
бойлер в съответствие с изискванията на договора за покупко-продажба, сключен
между страните по делото е доказана по основание, като по отношение на
определянето на размера на дължимото обезщетение, въззивният
съд намира, че същия правилно е отмерен от страна на първоинстанционния
съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
От отбелязванията върху гърба
на представената по делото гаранционна карта № 26380/07.11.2009 г., както и от
представения фискален бон от 07.11.2013 г. се установява, че от страна на
купувача – ищец в настоящото производство са изпълнени изискванията за ползване
от разширената гаранция в размер на 10 години, доколкото на всеки две години от
закупуването на бойлера /на 10.11.2011 г. и на 07.11.2013 г./ са извършвани
уговорените профилактични прегледи, като при последния от 07.11.2013 г. е
извършена и смяна на редуцир вентил, за което ищецът е
заплатил сумата от 55,00 лева, за която е издаден касов бон, представен като
доказателство по делото. Предвид горните установени по делото обстоятелства, и
като съобрази, че за извършване на профилактика на процесния
бойлер от страна на ищеца са извършени разходи в размер на 40 лева, съобразно
ценоразписа, съдържащ се в цитираната по-горе гаранционна карта от 07.11.2009
г., настоящият съдебен състав намира, че основателни се явяват и претенциите за
възмездяване на имуществени вреди в резултат на установеното по делото
несъответствие във вещта, предмет на сключения между страните по спора договор,
изразяващи се в извършени разходи за провеждане на профилактични прегледи и
смяна на редуцир вентил на процесния
обемен бойлер „Stiebel Eltron”,
модел PSH-80.
Предвид всичко гореизложено, и тъй като крайните изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, решение № 376500/02.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, следва да
се потвърди.
По отношение на подадената срещу определение от
25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56
с-в по реда на чл. 248 ГПК частна жалба, настоящият съдебен състав намира
следното:
Частната жалба срещу определение от 25.05.2018 г.
постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в е подадена в
срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна
проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
С решение № 376500/02.04.2018 г., постановено по гр.дело
№ 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в първоинстанционният
съд се
е произнесъл и по въпроса за разпределение на отговорността за разноски в
производството пред себе, съобразно изхода на спора, като е осъдил ответника „Б.“
ЕООД да заплати на ищеца П.В.М. сумата от 575 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
В мотивите на решение № 376500/02.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в, съдът е
посочил, че в проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 4293/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 56 състав не са били претендирани
разноски и такива не са били присъдени с издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. В тази връзка и позовавайки се на разрешенията дадени в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че не следва да се
произнася по искането на ищеца за присъждане на разноски, извършени в
заповедното производство.
С молба от 23.04.2018 г. е подадена молба от ищеца с
искане за допълване на първоинстанционното решение в
частта за разноските и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
325 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, сторени в проведеното заповедно производство по ч.гр.д. №
4293/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
Във връзка с горепосочената молба първоинстанционният
съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил молбата без
уважение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта
и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е
способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на
съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този
смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ
Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично
произнасяне по разпределение на отговорността за разноски в заповедното производство,
направено в мотивите на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира, че с молбата от 23.04.2018 г., първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за изменение
на решението в частта за разноските.
Видно от документите по делото в проведеното пред СРС на
19.02.2018 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на П.В.М. – адв. К. е направила искане за присъждане на разноски, като
е приложила и списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендират и разноски за
държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Предвид горното се налага извод, че
молбата по чл. 248, с която е бил сезиран първоинстанционния
съд е такава за изменение на решение № 376500/02.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в в частта за разноските, като
същата е допустима и правилно е разгледана по същество от районния съд.
Въззивният съдебен
състав не споделя мотивите на първоинстанционния
такъв, с който молбата от 23.04.2018 г. е оставена без уважение.
От документите по делото се установява, че действително
с депозираното от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 27.01.2016 г. е направено и искане да бъде разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя и разноски в производството за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, за заплащането на които се съдържат доказателства
в кориците на делото.
Видно от издадената на 09.03.2016 г. по ч.гр.д. №
4293/2016 г. по описа на СРС, ГО , 56 състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е пропуснал да се произнесе по направеното в заявлението
искане за разноски в заповедното производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В този ред на мисли следва да бъдат взети предвид
разрешенията, дадени в мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с които е дадено разрешение на въпроса за
приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство. Съгласно разрешенията в
мотивите към т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато заповедният съд е пропуснал да се произнесе по
направено в заявлението искане за разноски в заповедното производство е налице
непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.
Следователно за жалбоподателят – кредитор е съществувала правна възможност за
иницииране на производство по чл. 248 ГПК, доколкото с издадената на 09.03.2016
г. заповед за изпълнение на парично задължение, заповедният съд е пропуснал да
се произнесе по направено в заявлението искане за разноски в заповедното
производство. Съгласно чл. 248 ГПК в срока за обжалване, а ако решението не
подлежи на обжалване в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени решението в частта за разноските.
Доколкото по аргумент от чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение на подлежи
на обжалване, кредиторът е могъл да инициира производство по чл. 248 ГПК в
едномесечен срок от издаване на заповедта за изпълнение. Жалбоподателят е
направил такова искане едва с исковата си молба, т.е. повече от осем месеца
след издаване на процесната заповед за изпълнение на
парично задължение, поради което това негово искане е преклудирано
и е подадено след законоустановения срок по чл. 248,
ал. 1 ГПК. Предвид горното правилно първоинстанционният
съд е оставил искането на ищеца за изменение на решение № 376500/02.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в в частта за
разноските без уважение, доколкото не са били налице предпоставки за извършване
на исканото изменение.
Предвид изложените съображения обжалваното определение от
25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56
с-в, с което молбата от 23.04.2018 г. подадена от ищеца с искане за допълване
на първоинстанционното решение в частта за разноските
и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 325 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, сторени
в проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 4293/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 56 състав, следва да бъде потвърдено, макар и с различни мотиви, възприети
от въззивния съд.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски пред въззивната инстанция има въззиваемият
П.М., който е направил искане за присъждането на такива до приключване на
устните състезания във въззивната инстанция и е
представил доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева.
Предвид горното и на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати
на П.В.М. сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
По направеното от П.В.М. искане за присъждане на
разноски за държавна такса, заплатена за подадената въззивна
жалба срещу определение от 25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 56 с-в, настоящият съдебен състав намира, че същото не
следва да бъде уважавано, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е
самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на
разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез
неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по
същество съдебния акт (в този смисъл Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д.
№ 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по
ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г.
по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Съответно произнасянето на съда
по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция
има вече присъдени разноски и следователно нови разноски не се дължат (така
Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК).
Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и
самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса
относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК.
Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института
на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Освен горното частната жалба е
неоснователна по същество, поради което неоснователна се явява и претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските, сторени в частното производство по
обжалване на определение от 25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016
г. по описа на СРС, ГО, 56 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
376500/02.04.2018 г., постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 56 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение от
25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016 г. по описа на СРС, ГО, 56
с-в.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.В.М., ЕГН **********
с адрес: *** на основание чл.
273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението
в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по частната
жалба срещу определение от 25.05.2018 г. постановено по гр.дело № 64454/2016 г.
по описа на СРС, ГО, 56 с-в има характер на определение, което е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.