Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260063
гр. ВРАЦА, 09.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 09.10.2020 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ С.ОВА
Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на
секретар МАРИЯ ЦЕНОВА като разгледа докладваното от съдия С.ОВА в.гр.дело N 281
по описа за 2020
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
45/16.01.2019 г. по гр.д.№ 3976/2018 г. Районен съд-Враца е отхвърлил
предявения от С.Г. Б., с ЕГН **********
и адрес ***, против С.Г.Б., с ЕГН **********,
Ц.Г.Б., с ЕГН **********, и Р.Р.К., с ЕГН **********, конститутивен иск
с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 идеални части от
правото на собственост върху урегулиран поземлен имот с идентификатор №
500.1611, целият с площ от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с
площ от 722 кв.м., отреден за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния
план на гр. ***, ЕКАТТЕ 39846, община ***, обл. Враца, ***,одобрен със заповед
№ 142/10.09.1996г. на Кмета на Община *** заедно с построената в имота една
сграда под № 500.1611. 1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна,
цялата със застроена площ от 71 кв.м. при граници и съседи: имот №500.400 –
поземлен имот на Г. К. В., имот № 500.395 – поземлен имот на П. К. Ц. и др.;
имот № 500.1613 – поземлен имот на И. Б.Б. и др.; имот № 500.399 – поземлен
имот на Д. Р. Д. и др.; имот №500.9565 – улица на община ***, прехвърлени с
договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С. П. с район на
действие РС-Враца, вписана под № 006 при НК. Със същия съдебен акт на
ответниците в производството са присъдени разноски.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба вх. №
1856/04.02.2019г. от ищеца С.Г.Б., чрез пълномощника му адв.В.Л..
В жалбата се
правят оплаквания, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с материалния закон и по-конкретно с
разпоредбата на чл.33 ЗС и с трайната съдебна практика на ВКС по приложението
на тази норма. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че
искът не е предявен в срока по чл.33, ал.2 ЗС. Посочва се, че при постановяване
на обжалвания съдебен акт са допуснати и съществени нарушения на процесуалните
правила: свидетелските показания не са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност; извършено е превратно тълкуване на свидетелските показания; не са
обсъдени всички наведени от ищеца доводи; неправилно е ограничена възможността
му да ангажира свидетелски показания, а на ответниците са допуснати по-голям
брой свидетели. Сочи се още, че неправилната преценка на доказателства е довела
и до необоснованост на решението в частта относно момента на узнаване за
извършената сделка. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК, с
което искът да бъде уважен.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК не са постъпили отговори на жалбата от въззиваемите С.Г.Б., Ц.Г.Б.
и Р.Р.К..
Въз основа
на въззивната жалба е образувано в.гр.д.№ 188/2019 г. по описа на Окръжен
съд-Враца. С постановено по същото дело Решение № 149/14.05.2029 г. въззивният
съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск с правно
основание чл.33, ал.2 ЗС.
Въззивното
решение е обезсилено с Решение № 20/24.06.2020 г. по гр.д.№ 3379/2019 г. на
ВКС, ІІ гр.отд. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
След връщане
на делото е образувано в.гр.д.№ 281/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца. В
изпълнение на дадените в касационното решение указания по приложението на
процесуалния закон, с Разпореждане № 295/08.07.2020 г. ОС-Враца е указал на
ищеца, че следва да отстрани нередовностите в исковата молба и приведе същата в
съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, като изложи
самостоятелни твърдения по обстоятелствата, от които извежда правото си да иска
изкупуване относно идеалните части на всяка една от ответниците С.Г.Б. и Ц.Г.Б.
поотделно; посочи момента и начина, по които е узнал за всяко от отделните
разпореждания, обективирани в НА № 132, т.ІV, рег.№ 4614, дело № 419 от 2017 г.
на нотариус С.П.; формулира петитум по отношение на всяка от сделките.
Постъпила е молба-уточнение вх.№ 4891/20.07.2020 г.
от С.Г.Б., в която се излагат фактически твърдения и се формулира самостоятелен
петитум по отношение на всеки от исковете.
Преписи от
молбата са връчени на ответниците, като в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор вх.№ 260337/24.08.2020 г. от Ц.Г.Б.
и Р.Р.К., чрез пълномощника им адв.Л.Я..
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:
Както в
първоначалната искова молба, така и в молбата-уточнение, се посочва, че ищецът С.Г.Б.
и ответниците С.Б. и Ц.Б. са наследници на Г. С. Б., починал на 30.04.2008 г.,
като С.Б. е негова преживяла съпруга, а ищецът и ответницата Ц.Б. са негови
деца. Твърди се, че в наследство е останал недвижим имот, придобит от
наследодателя и съпругата му С.Б. в СИО, а именно: урегулиран поземлен имот с
идентификатор № 500.1611, целият с площ
от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден
за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. ***, при посочени
в първоначалната искова молба постройки, граници и съседи. Сочи се, че на 17.11.2017 г. с нотариален
акт № 132, т.ІV, рег.№ 4614, дело № 419/2017 г. ответниците С.Б. и Ц.Б. са
продали на ответницата Р.Р.К. /внучка на първата и дъщеря на втората/, която
към момента на сключване на сделката е била малолетна и е представлявана от
своя баща и законен представител Р. К. П., за сумата от 5 500 лв. своите
собствени общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 4/6 ид.ч., собствени на първата
ответница С.Б., и 1/6 ид.ч., собствени на втората ответница Ц.Б..
В
първоначалната искова молба и в уточнителната такава ищецът навежда доводи, че
извършените две продажби, обективирани в посочения нотариален акт, са в
нарушение на закона - чл.33, ал.1 ЗС, тъй като преди извършването на продажбата
не е бил канен от нито една от ответниците-продавачи да изкупи съответната й
съсобствена част от имота; при извършването на продажбите не са представени
пред нотариуса писмени доказателства, че на ищеца е предлагано изкупуване на
идеалните части на останалите съсобственици; липсват декларации от ответниците
- продавачи съгласни изискванията на чл.33, ал.1, изр. последно ЗС.
В
уточнителната молба се посочва, че ищецът е разбрал едновременно и случайно и
за двете сделки, като това е станало инцидентно при отИ.ето му в началото на
м.07.2018 г. в Община ***, за да се снабди с документи за недвижимия имот.
Прави се
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на
ответниците С.Г.Б. и Р.Р.К. правото на ищеца С.Г.Б. да изкупи на основание
чл.33, ал.2 ЗС продадените 4/6 ид.ч., собственост на С.Г.Б., за сума,
съответстваща на тази идеална част от продажната цена от 5 500 лв.
Прави се
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на
ответниците Ц.Г.Б. и Р.Р.К. правото на ищеца С.Г.Б. да изкупи на основание чл.33,
ал.2 ЗС продадената 1/6 ид.ч., собственост на Ц.Г.Б., за сума, съответстваща на
тази идеална част от продажната цена от 5 500 лв.
В срока по
чл.131 ГПК пред първоинстанционния съд е постъпил отговор от ответницата
С.Б., с който оспорва
предявения иск. Счита, че исковата молба е
подадена извън двумесечния срок, предвиден
в закона. Твърди, че срокът следва да бъде броен от датата на
продажбата, а не от датата на узнаването за нея от ищеца. Заявява, че нито устно, нито писмено е
канила ищеца да изкупи нейната част от имота при каквато и да е цена. Излага,
че в края на 2017г. бащата на третата ответница Р. е започнал да демонстрира, че е
собственик на цялата къща. Сочи, че продажбата е извършена при запазване на
право на ползване за продавачите. Твърди,
че през пролетта на 2018 г. е възникнал конфликт между нея, ищецът и
съпругът на дъщеря й по повод процесния имот. Прави възражение, че не е получила плащане за
прехвърлителната сделка и желае да бъде развален договорът за покупко-продажба
и да бъде направена делба между тях.
При
разглеждането на делото пред въззивната инстанция С.Г.Б. ангажира писмени
становища, в които заявява, че не оспорва въззивната жалба и предявеният против
нея иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС следва да бъде уважен изцяло.
В срока
по чл.131 ГПК пред първоинстанционния съд е
постъпил отговор и от ответниците Ц.Б. и Р.К.. Твърдят, че при подготовка на
сделката за прехвърляне на идеалните части на Р., нейният баща Р. К. е уведомил устно ищеца за предстоящата продажба, но той е отказал да изкупи дяловете им.
Твърдят, че въпреки че в нотариалния акт е записано, че сделката е продажба,
ответницата Ц.Б. е
дарила своите идеални части на дъщеря си и е налице прикрита сделка. След извършване на сделката отношенията между
ищеца и неговата сестра, ответницата Ц.Б. и
съпруга й Р. К. се влошили допълнително, като поводът за това е
демонстрираното от последния желание да разшири дейността си
като земеделски производител, като обработва и част от процесния имот, но ищецът не е дал съгласие. Посочва се, че по повод
промяна на партидата на имота в ЧЕЗ била използвана неистинска декларация от
името на Ц.Б., която подала сигнал в полицията и се е наложило ищецът
да даде обяснения пред органите на
МВР. Твърди се, че след като ответницата Ц.Б. е дарила собствените си идеални части на дъщеря
си, то не е следвало да предлага своите идеални части
на ищеца. Прави се възражение, че ищецът
е предявил иска след преклузивния двумесечен срок от извършване на сделката.
При новото
разглеждане пред въззивната инстанция, ответниците заявяват, че поддържат
изложените пред първата инстанция твърдения, касаещи сключването на сделките, в
т.ч. и твърденията, че още през есента на 2017 г. ищецът Б. е знаел за
подготовката за сделките и е казал да не го занимават и че няма да дава пари.
Във връзка с указанията на ВКС се пояснява, че се поддържат и направеното
възражение за привидност на сделката за покупко-продажба на 1/6 ид.ч. от имота,
сключена между Ц.Г.Б. и Р.Р.К., като се твърди, че действителната сделка е
дарение. Във връзка с това възражение се представя нововъзникнало писмено
доказателство - обратно писмо, дадено от мнимия продавач Ц.Г.Б. на мнимия
купувач Р.Р.К., което разкрива симулативността на продажбата и установява
действителната воля за дарение. Повторно се излагат съображения, че доколкото
не е налице договор за покупко-продажба, а договор за дарение, то разпоредбата
на чл.33 ЗС е неприложима, както и че
ищецът е пропуснал преклузивния срок за предявяване на иска.
След като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от приложеното по делото удостоверение за наследници
№ 94-С-142-2/05.07.2018 г., изд. от Община ***, се установява, че след смъртта
на Г. С. Б.,***, починал на 30.04.2008 г., негови законни наследници са
преживялата му съпруга – ответницата С.Г.Б., синът му – ищецът С.Г.Б. и дъщеря
му – ответницата Ц.Г.Б..
Безспорно е
и обстоятелството, че по силата на наследственото правоприемство наследниците
на Г. С. Б. са станали съсобственици на поземлен
имот № 500.1611, целият с площ от 788 кв.м., за който е образуван урегулиран
поземлен имот IV, целия с площ от 772 кв.м. и отреден за жилищно застрояване в
кв. №62 по регулационния план на гр. ***, ЕКАТТЕ 39846, общ. ***, обл. Враца, ***,
одобрен със заповед №142 от 10.09.1996г. на кмета на Община ***, заедно с
построената в имота една сграда с идентификатор 500.1611.1, на два етажа,
масивна, жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 71 кв.м., при права: 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга С.Б. и по
1/6 ид.ч. за всяко от децата С.Б. и Ц.Б..
Не се спори,
а и от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот
№132, том IV, рег. № 4614,
дело №419/2017г. на нотариус С. П. с район на действие РС-Враца, вписана под
№006 при НК, се установява, че на 17.11.2017г. С.Г.Б.
и Ц.Г.Б. са продали на Р.Р.К. /внучка
на първата и дъщеря на втората/, представлявана от своя баща и законен
представител Р. К. П., собствените си
5/6 идеални части от недвижимия
имот за сумата от 5500 лева, като продавачите
С.Г.Б. и Ц.Г.Б. са си запазили пожизнено безвъзмездно право на ползване. По делото са приложени скица
№228/05.07.2018г. на имота
и удостоверение за данъчната му
оценка изх.№ **********/ 05.07.2018г.
В подкрепа
на твърденията си, че сделката е привидна в частта, в която ответницата Ц.Б. е
продала на дъщеря си Р.К. собствената си 1/6 ид.ч. от имота и прикрива дарение,
при новото ръзглеждане на делото във въззивната инстанция е представен
документ, озаглавен „обратно писмо”. В същото се сочи, че се дава от Ц.Г. на дъщеря
й Р.К. в уверение на това, че сключената между тях сделка за покупко-продажба е
изцяло привидна и прикрива действителната сделка между същите страни, която е
дарение. Документът не носи дата, но според изявлението на пълномощника на ответниците,
същият е съставен след решението на касационната инстанция.
Спорен между
страните е въпросът относно точния момент, в който ищецът е узнал за сключената
между ответниците сделка.
В подкрепа
на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е представил удостоверение
№ 102/23.07.2018г. на Община ***, от което се установява, че в Общинска администрация *** е получено
заявление с вх. №94-Р.364-1/29.06.2018г. от Р.Р.К. за вписване на НА № 132, т. ІV, рег. № 4614, н.д. № 419 от 17.11.2017г. за УПИ ІV1611 в
кв.62 по кадастрален и регулационен план на гр. ***, общ. ***, първият одобрен
със заповед № 27/1991г., вторият одобрен със заповед №142/1996г. Посочено е, че
нотариалният акт е отразен в цифровия модел на плана и разписните книги към
него на 03.07.2018 г.
По искане на
ответниците Ц.Б. и Р.К., по делото е приложена прокурорска преписка на РП-Враца,
образувана по сигнал с вх. №1691/04.07.2018г. От
съдържащата се в същата данни, единственото
относимо към настоящия правен спор обстоятелство може да бъде извлечено от
даденото писмено сведение от С.Б., съдържащо извънсъдебно признание, че към момента на даване на сведението - 16.07.2018г., ищецът вече е знаел
за извършеното прехвърляне на имота.
В подкрепа
на твърденията си относно момента на узнаване, пред първата инстанция страните
са ангажирали и гласни доказателства.
От
показанията на свидетелката А. И., която е съседка на ищеца, се установява, че С.Б. е
дошъл в дома й в началото на месец юли 2018г. и й е показал нотариалния акт, с който
процесният имот е прехвърлен на ответницата Р.К..
Според свидетелката, ищецът е бил видимо разстроен и е споделил, че е узнал за извършената сделка същия ден, тъй като
следобеда майка му е дала нотариалния акт на неговата съпруга. Пред
свидетелката ищецът е казал, че ако е знаел по-рано, не би
вложил толкова средства за ремонт на къщата. Свидетелката установява, че ищецът е правил ремонти, изградил е стопански
постройки, а от началото на 2018 г. е започнал да прави изолация на обитавания
от него втори етаж и да слага ламинат. Свидетелката посочва, че е секретар на
Община ***, но в това си качество не е била запозната с нотариалния акт, тъй
като не отговаря за обработката на постъпващите документи за собственост.
Предполага, че ищецът я е потърсил, тъй като родителите им са били много близки
и той знае, че тя може да работи с нормативни актове и да му обясни какво пише
в нотариалния акт. Заявява, че не е
чувала страните да имат спорове помежду си, но че не е толкова близка на ищеца, за да й бъдат споделяни такива
неща. Посочва също, че е влизала в дома на С.Б., но не на
гости, а само за да види какви ремонти е направил.
От
показанията на доведените от ответниците свидетели Г. К. и И. П. се установява
различен момент на узнаване на сделката. Свидетелят
К., който е познат на страните по делото, заявява,
че е бил очевидец на скандал
между съпруга на ответницата Ц.Б.
и ищеца С.Б., който се е състоял пред магазин
„Домашен майстор” в град ***. Свидетелят заявява,
че се е приближил до тях и ги е попитал какво става, при което щецът
му е казал „можеш ли да си представиш, прехвърлили са имота
на Р.”. Според свидетеля, този спор е станал на 4 или 5 май 2018г., като обяснява, че си
спомня това, тъй като има бизнес с месо,
имал е уговорка с клиент да му достави месо за празника -
Гергьовден и срещата им била пред магазина. Свидетелят П., който е далечен роднина на страните, заявява , че е срещнал ищеца във фоайето на читалището в
гр. ***, където се намира и данъчната служба. Пред
свидетеля ищецът е споделил,
че майка му /ответницата С.Б./ е прехвърлила къщата на Р.. Свидетелят заявява, че не знае те да имат друга къща, освен
тази, в която живеят в гр.***. Казал му също, че се е карал с бащата на ответницата Р. - Р.
пред магазин „Домашен майстор”. Посочил е, че този разговор се е състоял около
Гергьовден 2018г., което си спомнял, тъй като трябвало да се купува месо за
празника.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Съдът е
сезиран от С. Г.Б. с два кумулативно съединени иска с правно основание чл.33,
ал.2 ЗС - за изкупуване на притежаваните от ответницата С.Г.Б. 4/6 ид.ч. от
съсобствен недвижим имот и за изкупуване на притежаваната от ответницата Ц.Г.Б.
1/6 ид.ч. от същия имот, които са били продадени на ответницата Р.Р.К. с
нотариален акт №132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С. П. с
район на действие РС-Враца, вписана под № 006 при НК.
Правото
на изкупване по чл. 33, ал. 2 ЗС е от категорията на
преобразуващите субективни права, защото предоставя възможност съсобственикът–изкупвач едностранно да
предизвика правна промяна в правната сфера на съсобственика–продавач. Това право възниква при наличието на следните предпоставки: наличие на съсобственост върху недвижимия имот; идеалната
част на някой от съсобствениците да е прехвърлена с действителен договор за
покупко-продажба в полза на трето лице, което не е съсобственик; другите
съсобственици да не са поканени да изкупят частта на продавача, да са поканени
при привидни условия или да е представена неистинска
декларация пред нотариуса от съсобственика–продавач, че никой от останалите
съсобственици не е приел неговото предложение. Законодателят предвижда двумесечен преклузивен срок за предявяване на този
иск.
В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно
и главно доказване, че е съсобственик в процесния имот
и че е извършено прехвърляне по договор за покупко-продажба между ответниците
на дялове от съсобствения имот.
Ответниците следва да установят, че преди сключването на договора между тях на
ищеца е било предложено изкупуване при същите условия. Ответницата Ц.Б. следва да докаже
възражението си за недействителност на скючената между нея и ответницата Р.К.
сделка за покупко-продажба на 1/6 ид.ч. от имота поради привидност и прикрИ.е на дарение. Всяка от
страните следва да докаже твърденията си относно момента, в който ищецът е
узнал за сключената между ответниците сделка.
Между
страните не се спори, а и от
събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, наличието
на съсобственост върху недвижим имот с идентификатор №
500.1611, целият с площ от 788 кв.м., за
който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден за жилищно
застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. ***, ЕКАТТЕ 39846, община ***,
обл. Враца, ***, одобрен със заповед №142/10.09.1996г. на Кмета на Община ***
заедно с построената в имота една сграда под № 500.1611.1, двуетажна масивна
жилищна сграда – еднофамилна, цялата със застроена площ от 71 кв.м., при права: 1/6 ид.ч. за ищеца С.Б., 4/6 ид.ч. за
ответницата С.Б. и 1/6 ид.ч. за ответницата Ц.Б..
По безспорен
начин се установи и обстоятелството, че всяка от ответниците С.Б. и Ц.Б. е
извършила продажба на съответно притежаваните от нея идеални части от имота в
полза на трето за съсобствеността лице – Р.К., представлявана от своя баща и
законен представител Р. К., като двете продажбени сделки са обективирани в един
нотариален акт № 132, том IV, рег. № 4614, дело № 419/2017г. на нотариус С. П.
с район на действие РС-Враца, вписана под № 006 при НК.
В
депозирания пред първата инстанция отговор на исковата молба ответницата С.Б.
заявява, че не е получила пари за продадените от нея 4/6 ид.ч. от имота, но не
прави възражение за недействителност на сделката. Направила е искане за
разваляне на сделката, което не е прието за разглеждане от районния съд.
В
депозирания отговор от ответниците Ц.Б. и Р.К. се прави възражение с правно
основание чл.17, ал.1 вр. чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за недействителност на
сключената помежду им продажбена сделка за 1/6 ид. част от имота, поради
привидност и прикрИ.е на договор за дарение. Единственото ангажирано
доказателство в подкрепа на тези твърдения е представеният при новото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция документ, озаглавен „обратно
писмо”. Настоящият съдебен състав е приобщил същият към доказателствения
материал, тъй като съставянето му е извършено след касационното решение, с
оглед на което представлява нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.266,
ал.2, т.2 ГПК. Съдът обаче намира, че въз основа на така представения документ
не могат да бъдат приети за доказани твърденията на ответниците за наличието на
относителна симулация на сключената помежду им сделка за покупко-продажба като
прикриваща дарение, поради следните съображения:
Когато
страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него
престации, а други, различни от посочените, този договор е привиден. За
доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение, страните
изготвят обратно писмо /пълен обратен документ/, което трябва да е подписано от
всяка от страните по оспорената сделка и
да установява в цялост действителните им отношения. Обратното писмо доказва
директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други
доказателства. Определено писмено изявление може да се третира като обратно
писмо и в случаите, когато изхожда от страната, която оспорва доводите за
привидност. Възможно е да е налице и друг документ, т.нар.начало на писмено
доказателство, който не разкрива директно симулацията /не съдържа признание за
нея/, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно
страните по сделката да не са желаели настъпването на последиците й и са
направили волеизявленията привидно. Наличието на такъв документ сам по себе си
не е доказателство за симулацията, но е предпоставка за преодоляване на
установената в чл.1641 ал.1, т.6 ГПК недопустимост на свидетелските показания и
в този случай симулацията може да бъде доказана чрез събиране на гласни
доказателства.
В конкретния
случай представеният документ, озаглавен „обратно писмо”, е подписан само от
една от страните по сделката – продавачът Ц.Б., но не и от купувача Р.К., която
при сключване на договора не е навършила пълнолетие, но е била представлявана
от своя баща и законен представител Р. К.. При това положение не може да се
приеме, че е налице пълен обратен документ, установяващ относителна
симулативност на сделката. Освен това този документ не изхожда от страна, която
оспорва доводите за привидност, а тъкмо напротив - подписан е едностранно от
страна по сделката, позоваваща се на нейната
симулативност, поради което не може да бъде противопоставен на ищеца,
който не е страна по сделката, като диспозитивен документ, разкриващ
действителната воля на страните по сделката. На следващо място, съдебната
практика приема, че не се изисква обратното писмо да бъде издадено непременно
на датата, на която е сключен привидният договор, а това може да стане преди,
след или заедно с него. В случая обаче т.нар. ”обратно писмо” е съставено в
хода на настоящето съдебно производство, само и единствено за нуждите на
процеса и обслужване защитната теза на ответниците като удостоверява изгодни за
издателя му факти, поради което съдът приема, че няма доказателствена сила. По
делото не са представени други доказателства в подкрепа на твърденията за
симулативност, поради което въззивният съд приема за неоснователно и недоказано
направеното от ответниците Ц.Б. и Р.К. възражение за недействителност на
сделката.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че и двете продажбени
отношения, обективирани в нотариален акт № 132, том IV, рег. № 4614, дело №
419/2017г. на нотариус С. П. с район на действие РС-Враца, са действителни.
Между
страните не се спори и не са представени
доказателства в обратен смисъл, че ищецът не е бил канен да изкупи дяловете на
своите съсобственици преди извършването на продажбата от тяхна страна.
Последният
релевантен факт за основателност на предявените
искове е спазването на
преклузивния двумесечен срок, уреден в чл.33, ал.2
ЗС.
В отговора
по чл.131 ГПК ответницата С.Б. прави възражение за недопустимост на предявения
против нея иск, поради неспазване на посочения срок. Съдът
намира това възражение за неоснователно. Непротиворечива е съдебната практика /в този смисъл - Решение
№ 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о., ГК и др./, че съдът се произнася с решение независимо
дали искът е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, тъй като
изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС,
а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято
защита е предявен иска, е част от спорния предмет, прави се от съда след
преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на
страните и се обективира в съдебното решения. Следователно, ако искът е
предявен след изтичане на срока по чл.
33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е погасено, поради което исковата
претенция е неоснователна, т. е. изводите дали е спазен срока или не във всички
случаи се правят при спазване на процесуалните правила за събиране и преценка
на доказателствата и са относими към основателността на иска, а не към неговата
допустимост.
В отговора по чл.131 ГПК ответниците Ц.Б. и Р.К.
правят възражение за пропускане на срока, тъй като същият започва да тече от
датата на извършване на продажбата – 17.11.2017 г. и до датата на предявяване
на иска – 24.08.2018 г. са изтекли повече от два месеца. Това възражение е
неоснователно, тъй като съгласно константната съдебна практика срокът започва
да тече от узнаването за сключената сделка, като само при наличие на отправена
покана, този срок започва да тече от момента на извършване на продажбата. / в
този смисъл Решение №383/26.10.2010г. по гр.д. №532/2010г., ІІ г.о., ВКС,
Решение № 197/03.08.2012г. по гр.д. №1430/2010г. ВКС, І г.о. и др./.
В конкретния случай с изложените от страните
твърдения, както в първоначалните искова молба и отговори, така и с
депозираните при новото разглеждане на спора във въззивната инстанция
уточняваща искова молба и отговори, като спорен и по двата предявени иска е
въведен момента на узнаване за сключената сделка от страна на ищеца.
За точната или предполагаема дата на
узнаването и че това е станало в рамките на двумесечния срок по чл.33, ал.2 ЗС,
тежестта на доказване е на страната, която черпи права, т.е. на ищеца по делото
/в този смисъл Решение № 209 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 6472/2007 г.,
Второ ГО/. При направено възражение, че
съсобственикът-ищец знае за промяната от по-ранен момент и двумесечният срок е
пропуснат, тежестта за доказването е на релевиралите възражението ответници /в
този смисъл Решение № 1 от 23.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5355/2007 г., Второ ГО/.
В случая
ищецът поддържа, че и за двете продажбени сделки е узнал случайно в един
и същи момент – в началото на м.07.2018 г., когато е отишъл в общината, за да
се снабди с документ за имота, като в негова тежест е да докаже тези твърдения.
В отговора на исковата молба ответницата С.Б.
признава, че не е уведомявала сина си за извършената сделка, но същевременно
твърди, че още в началото на 2018 г. бащата на Р. е започнал да демонстрира
действия по своене на имота. Пред въззивната съдебна инстанция С.Б. заявява, че
признава предявения против нея иск, но това становище изключва единствено
нейната доказателствена тежест, но не и тази на ищеца и необходимостта същият
да докаже наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск, в т.ч.
спазването на преклузивния двумесечен срок за предявяването му от момента на
узнаването.
Ответниците Ц.Б. и Р.К. също твърдят, че
ищецът е узнал за сключената помежду им сделка преди сочения в исковата молба
период, като поддържат това свое становище през цялото развитие на съдебното
производство. В тежест на всеки от тези ответници е да докаже твърденията си за
по-ранен момент на узнаване.
От
показанията на доведената от ищеца свидетелка А. И. се установи, че в началото
на м.юли 2018 г. ищецът е дошъл при нея и й е казал, че е същият ден е разбрал,
че останалите съсобственици са прехвърлили правата си върху имота на
ответницата Р.К., като й е показал и нотариалния акт. Представен е и писмен
документ – удостоверение от Община ***, от което се установява, че ответницата Р.Р.К. е подала заявление за вписване на сделката на 29.06.2018г., както и че нотариалният акт е отразен в
цифровия модел на плана и разписните книги към него на 03.07.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира, че от
писменото доказателство по никакъв начин не се установява момента на узнаване
от ищеца на сключената между ответниците сделка, а единствено моментът, от
който в Община *** е била достъпна информация за тази сделка. Нито от този
документ, нито от показанията на свидетелката И. се потвърждават изложените в
исковата молба твърдения, че в началото на м.07.2018 г. ищецът е посетил
общинската администрация и е поискал да му бъде издаден документ за имота, във
връзка с което е разбрал за извършената сделка. Напротив, от показанията на
свидетелката И. се установява, че макар и тя да е общински служител, е била посетена
от ищеца в дома й, а не на работното й място, както и че ищецът й е казал, че
същият ден съпругата му е получила нотариалния акт от майка му. Настоящият
състав намира, че няма основание да не дава вяра на показанията на тази
свидетелка, тъй като същата няма родство със страните и не е заинтересована от
изхода на делото. При преценката на показанията й обаче следва да бъде взето
предвид, че свидетелката
възпроизвежда единствено това, което
ищецът е споделил с нея относно момента
на узнаването, както и че свидетелят е отишъл при нея с цел да й покаже документа на собственост.
Показанията на свидетелката относно споделеното от ищеца не изключват
възможността последният да е знаел в по-ранен момент за сделката, но да не е
виждал нотариалния акт. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че
показанията на доведените от ответниците свидетели К. и П. не са в противоречие
с показанията на свидетелката И. и също могат да бъдат кредитирани. Първият от
тези свидетели установява, че в началото на м.май.2018 г. е бил очевидец на
скандал между ищеца и бащата на ответницата Р.К., при който ищецът му е казал,
че имота е прехвърлен на Р.. Вторият свидетел установява, че в рамките на същия
ден е срещнал ищеца, който е споделил с него, че е имал скандал с Р. К., както
и че майка му /ответницата С.Б./ е прехвърлила частите си от имота на Р.. Тези
показания също са дадени от лица, които не са в родствена връзка и зависимости със страните и не са
заинтересовани от изхода на делото. Същите се отличава с конкретика относно
мястото, на което се е случил скандала - пред магазин „Домашен майстор” в гр. ***,
относно последователността, в която са се случили събитията, както и относно
факта, който им е помогнал да запомнят конкретния период, в който са проведени
разговорите с ищеца, тъй като е било в периода около празника Гергьовден. Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че са налице
противоречия в показанията на свидетелите на ответниците, тъй като свидетелят К.
е посочил, че скандалът е бил на 05.05.2018 г., който е съботен ден, а
свидетелят П. сочи, че е срещнал ищеца на работното си място в Община ***. Тази
теза не може да бъде възприета, тъй като ищецът К. не посочва точна дата, а
казва, че скандалът е бил на четвърти или пети май. Не могат да бъдат възприети
и доводите за неправдоподобност на показанията на свидетеля К. с оглед
посоченото място на уговорена среща с клиента му, тъй като е възможно пред
посочения магазин да има място /напр.паркинг/, което е удобно за целта на
срещата – предаване на месо.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът не е доказал по категоричен начин твърденията си
относно момента, в който е узнал за сключените между ответниците сделки, както
и относно повода, по който е станало това. Проведеното от ищеца доказване е
разколебано от ангажираните от ответниците Ц.Б. и Р.К. гласни доказателства, от които се
установява, че ищецът е знаел за сделките в по-ранен момент /началото на м.май
2018 г./, т.е. повече от два месеца преди предявяването на иска. При така събраните доказателства не може да
бъде направен и извод за различен момент, в който ищецът е узнал за двете
продажби.
При горните съображения, настоящият съдебен
състав намира, че не е налице последната предпоставка за уважаване на
предявените искове с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, а именно – исковете да са
предявени в двумесечен срок от узнаване на продажбите, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Районният съд е достигнал до правилни
материалноправни изводи относно неоснователността на претенциите, но в
нарушение на процесуалните правила се е произнесъл само по един иск, без да
отчете, че се иска изкупуване по две продажбени правоотношения. Ето защо
обжалваното решението следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново
такова, с което по отношение на всеки от двата кумулативно съединени искове да
бъде извършено самостоятелно произнасяне чрез отхвърлянето им.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените
разноски по делото пред трите съдебни инстанции, както следва: на ответницата С.Б.
– 300,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция; на ответницата Ц.Б. – общо 1100,00 лева за адвокатско
възнаграждение, от които 300,00 лева за първата инстанция, 300,00 лева за
въззивната инстанция и 500,00 лева за касационната инстанция, както и разноски
за внесени държавни такси за касационното обжалване в размер на 85,00 лв.; на
ответницата Р.К., лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител Ц.Б. – общо 1800,00 лева за адвокатско възнаграждение, от които
600,00 лева за първата инстанция, 600,00 лева за въззивната инстанция и 600,00
лева за касационната инстанция, както и разноски за внесени държавни такси за
касационното обжалване в размер на 85,00 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 45/16.01.2019 г. по гр.д.№ 3976/2018 г.
на Районен съд-Враца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г. Б., с ЕГН ********** и адрес ***, против С.Г.Б.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, и Р.Р.К., с ЕГН **********, участваща в процеса
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., с ЕГН **********
и адрес: ***, конститутивен иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 4/6 идеални части от правото на
собственост върху урегулиран поземлен имот с идентификатор № 500.1611, целият с
площ от 788 кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. ***,
ЕКАТТЕ 39846, община ***, обл. Враца, ***,одобрен със заповед №
142/10.09.1996г. на Кмета на Община *** заедно с построената в имота една
сграда под № 500.1611. 1, двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна,
цялата със застроена площ от 71 кв.м., прехвърлени от С.Г.Б. на Р.Р.К. с
договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С. П. с район на
действие РС-Враца, за сума, съответстваща на тази идеална част от цялата
продажна цена от 5 500 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Г. Б., с ЕГН ********** и адрес ***, против Ц.Г.Б.,
с ЕГН **********, и Р.Р.К., с ЕГН **********, участваща в процеса лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., с ЕГН ********** ***, конститутивен иск с правно основание чл. 33,
ал. 2 ЗС за изкупуване на 1/6 идеални части от правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот с идентификатор № 500.1611, целият с площ от 788
кв.м., за който е образуван УПИ ІV, целият с площ от 722 кв.м., отреден за
жилищно застрояване в кв. 62 по регулационния план на гр. ***, ЕКАТТЕ 39846,
община ***, обл. Враца, ***,одобрен със заповед № 142/10.09.1996г. на Кмета на
Община *** заедно с построената в имота една сграда под № 500.1611. 1,
двуетажна масивна жилищна сграда – еднофамилна, цялата със застроена площ от 71
кв.м., прехвърлени от Ц.Г.Б. на Р.Р.К., чрез нейния баща и законен представител
Р. К. П., с договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижим имот №132, том IV, рег. №4614, дело №419/2017г. на нотариус С. П. с
район на действие РС-Враца, за сума, съответстваща на тази идеална част от
цялата продажна цена от 5 500 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК С.Г. Б., с ЕГН ********** и
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Б., с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 300,00 лв., представляваща направени пред
първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК С.Г. Б., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Б., с ЕГН **********
и адрес: ***, направени пред трите съдебни инстанции разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1100,00 лева, както и направени пред касационната
инстанция разноски за държавна такса в размер на 85,00 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 ГПК С.Г. Б., с ЕГН
********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Р.Р.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, участваща в процеса лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Ц.Г.Б., с ЕГН ********** и
адрес: ***, направени пред трите съдебни инстанции разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1800,00 лева, както и направени пред
касационната инстанция разноски за държавна такса в размер на 85,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........