№ 189
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100506052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело №
2017900400856 по описа на ЧСИ Р.И., рег. № 790 срещу Постановление за разноски от
14.04.2021 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на
длъжника за намаляване на размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя
от 400 лева на 200 лева, както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че приетото от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение е прекомерно предвид липсата на фактическа и правна сложност на
посоченото изпълнително дело, поради което следва да бъде намалено до минималния
размер от 200 лева, за образуване на изпълнителното дело, предвиден в чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Навеждат се доводи, че към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е
извършено само действието по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело от
страна на процесуалния представител на взискателя, а след нея други действия не са били
извършвани. На следващо място се излага, че следва да бъде намален и размера на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Моли да бъде отменено като незаконосъобразно Постановлението за разноски, с
което е постановен отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера,
предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., както и пропорционалната такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски по делото.
Взискателите по изпълнителното дело В.Н.Б. и К.В.Б., чрез пълномощника им адв.
1
И.П. са депозирали възражение по частната жалба, в законоустановения срок по чл. 436, ал.
3 ГПК, в което е изложено становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че
заплатените от взискателите и приети като дължими разноски за адвокатско възнаграждение
са в минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се се, че така заплатеното
адвокатско възнаграждение е само за образуване на изпълнителното дело, като от страна на
взискателите не се претендират разноски за водене на изпълнителното дело, а само за
образуване и то в минимален размер. В тази връзка се излага, че по делото има двама
взискатели, поради което адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнителното
дело са в размер на 400 лв. – по 200 лв. за всеки взискател.
Поради изложеното, молят съда да остави без уважение подадената частна жалба
против постановление от 14.04.2021 г. за приемане на разноски по изпълнителното дело.
Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в
които е изложил становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на
страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20217900400856 по описа на ЧСИ Р.И., рег.
№ 790 е образувано по молба от 05.04.2021 г. на В.Н.Б., ЕГН ******* и К.В.Б., ЕГН
*******, и двамата чрез адв. И.П. и адв. И.Ю. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
30.03.2021 г. на основание съдебно решение по гр.д. № 18148/2019 г. на СРС, 153 с-в и гр. д.
№ 4661/2020 г. на СРС, III Б с-в срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД.
Към молбата за образуване на изпълнително дело са приложени пълномощно,
договор за правна защита и съдействие, по силата на които В.Н.Б. и К.В.Б. упълномощават
адв. И.П. и адв. И.Ю., заедно и поотделно да ги представляват по образуваното
изпълнително дело. В договорът за правна защита и съдействие изрично е посочено, че
платеният в брой хонорар е в размер от 200,00 лв., за всеки един от взискателите.
На 07.04.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
На 14.04.2021 г. е депозирано възражение с вх. № 8776 срещу размера на разноските
по изпълнението, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателите В.Н.Б. и К.В.Б..
С постановление от 14.04.2021 г. за приети по делото разноски, ЧСИ Р.И. е отказала
да редуцира приетите по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатски
хонорар на процесуалния представител на взискателя, като е счела, че същият е в
минимален размер за всеки от взискателите – по 200 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
2
По основателността на жалбата:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и
когато разноските на взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна
е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, уредена в част І на ГПК – Общи правила,
поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други относими обстоятелства.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31.07.2020г./ за защита по
изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение
за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2
от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В случая по делото се установи, че изпълнителното дело е образувано по молба на
двама взискатели за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, който
обективира вземане на всеки един от двамата взискатели за присъдените им съдебни
разноски за заповедното производство в общ размер на 252,57 лв., съразмерно на
отхвърлената срещу ответниците част от исковете /съотв. по 126,28 лв./, както и за
адвокатско възнаграждение в общ размер от 300 лв. /съотв. по 150 лв./ - разноски в исковото
производство, т. е. са налице две отделни вземания на различни лица срещу един и същи
длъжник. Ето защо при образуване на изпълнително производство за принудителното им
събиране следва да се приеме, че възникват самостоятелни процесуални отношения между
всеки един от взискателите и длъжника, по които всяка една страна има право на разноски,
при условие, че са налице и останалите предпоставки, предвидени в чл. 78 ГПК за тяхното
възлагане в тежест на насрещната страна, което в случая се установява – с молбата за
образуване е заявено искане за разноски, а съобразно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС и удостовереното в представеното пълномощно/договор за правна
помощ плащане в брой съдът следва да приеме, че възнагражденията от по 200 лв. са
заплатени.
От материалите по изп.д. № 20217900400856 по описа на ЧСИ Р.И., рег. № 790 е
видно, че взискателите на В.Н.Б. и К.В.Б. са направили своевременно искане за присъждане
на направените от тях разноски. Освен това, по делото са представени и доказателства за
реално заплащане от всяко едно от тези лица на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на по 200 лв. Това се установява от договорът за правна защита и съдействие от
02.04.2021 г., които са подписани от упълномощените адвокати, който е кредитора на
3
задължението за получаване на възнаграждение, и с изявлението си, направено в т. III от
съдържанието на договора е удостоверен фактът, че сумата от 400 лв. е заплатена в брой от
всеки един от взискателите, както следва: по 200 лв. за всеки един от взискателите.
Договорът, в тази си част представлява разписка, поради което и се ползва с доказателствена
сила по отношение на факта, че е договорено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство по делото в размер на 400 лв., както и че същото е заплатено
на адвокатите.
В случая, от страна на длъжника е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което
настоящият състав намира за неоснователно, предвид обстоятелството, че същото се
претендира за всеки един от взискателите и е в минималния размер от 200 лв., предвиден по
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка за
съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната
на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на
делото, като обаче се съобрази с размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет
/ВАС/, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на
осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, това са
размерите, определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от
Наредбата/. В настоящата хипотеза, от страна на процесуалния представител на
взискателите са извършени действия само по образуване на изпълнително производство от
името на всеки един от двамата взискатели, поради което минималният размер, който се
следва на адвоката е по 200 лв. – за всеки един от взискателите за образуване на
изпълнителното дело или общо 400 лв.
В този размер е и възнаграждението, заплатено от всеки един от взискателите по
сключените с адвокатите договори за правна защита и съдействие. Ето защо, съдът намира,
че възражението, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото е неоснователно.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Постановление за
приети по делото разноски от 14.04.2021 г., с което ЧСИ Р.И. е отказала да редуцира
приетите по делото разноски в размер на 400 лв. като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Като последица от това, ЧСИ не дължи и съответна съразмерна корекция на таксата
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, поради което и същата правилно не е редуцирана от съдебния
изпълнител.
С оглед изхода на делото и своеврменно заявеното искане за присъждане на разноски
в настоящото съдебно производство, такива се следват на ответниците по жалбата, като
същите са в размер на по 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение или общо 400 лв.,
което следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* срещу
Постановление за разноски от 14.04.2021 г. по изпълнително дело № 2017900400856 по
описа на ЧСИ Р.И., рег. № 790 в КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
размерът на приетото адвокатско възнаграждение на взискателите от 400 лева на 200 лева,
както и на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
В.Н.Б., ЕГН *******, с адрес: гр. София, ж.к******* сума в размер на 200 лв.,
представляваща направени в настоящото производство разноски, и на К.В.Б., ЕГН *******,
с адрес: гр. София, ж.к******* сума в размер на 200 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5