РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Р., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500357 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
М. Д. Г. от гр.Р. е обжалвала решението на Районен съд-Р., постановено по гр.д.№
579/2022г.,с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск срещу ЧСИ Ц. Г. с район
на действие РОС за сумата 9555.41лв.,представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразни действия по изп.д. № 20127600400816 по описа на
ответния ЧСИ.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и
уважаване на иска по подробно развити в жалбата съображения,поддържани и в съдебно
заседание.
Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност и иска
потвърждаване на решението,като излага подробни съображения за неговата правилност.
Претендира разноски.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Жалбоподателката твърди, че от незаконни действия на ответника в качеството му на
ЧСИ, пред когото било образувано изп.дело № 20127600400816 претърпяла имуществени
вреди в размер на исковата сума.
1
В първоинстанционното производство е установено, че през 2013г. за парични
задължения на ищцата, по процесното изп.д., ответника е изнесъл на публична продан
недвижим имот в гр.Р., в който била включена сграда с идентификатор *********** с обща
площ 144 кв.м., с предназначение: друг вид сгради за обитаване, намираща се в поземлен
имот с идентификатор **********. С Постановление от 12.08.2013г., ЧСИ е възложил целия
имот на спечелилия публичната продан Д. Д., въпреки, че задължението е единствено на
ищцата и половината от имота е собственост на съпруга й Д. Г.. Впоследствие, с
Постановление от 23.08.2016г. ответния ЧСИ коригира грешката и възлага на купувача ½
ид.ч., като в обстоятелствената част е посочено, че сградата е от 40 кв.м., а не с реалната
площ-144кв.м. През 2019г. е извършена разпоредителна сделка, обективирана в НА №196,
том 2, рег.№6326, д. №311/27.06.2019г. на нотариус с рег.№***, вписан като акт №21, том
22, д. №4241/27.06.2019г. на СВ – Р.. Несъответствието в квадратурата на имота, вписана в
НА и отразеното в СВ, съобразно Постановлението за възлагане, принудило ищцата да
предяви иск за прогласяване недействителността на сделката, в частта за продажбата на
104/144 ид. ч. от процесния имот. По образуваното гр.д.№6***/2019г., РРС е уважил
претенцията, но решението е изцяло отменено и иска отхвърлен с решение по в.гр.д.
№754/2020г. на РОС, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр.д.
№2634/2021г. на ВКС. Г. е осъдена да заплати разноски в размер на 5272.00лв. по
посочените гр.дела – неолихвяема сума, във върза с което срещу нея било образувано
изпълнително дело №2019140401064 общо за сумата 6426.41 лв. Освен за тази сума, Г. е
направила разноски на обща стойност 3129.00лв.– заплатени държавни такси и
възнаграждения за процесуално представителство по водените дела.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните в първа инстанция
писмени доказателства и не се оспорва от страните.
Съгласно чл.441,ал.1,пр.1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията
на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение.За да бъде ангажирана отговорността на ответницата, по делото следва да се
установи, че със свое противоправно и виновно поведение, при изпълнение на дейността си
като частен съдебен изпълнител, тя е причинила имуществени вреди на ищцата в качеството
й на длъжник в изпълнителния процес, като претърпените вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Както безпротиворечиво приема ВКС в своята практика/напр. Решение № 264 от
8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о., Решение № 281 от 11.12.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 3219/2014 г., III г. о. и др./, пряка последица означава директно въздействие
върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако
не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй
като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.
Няма основания в настоящия случай жалбоподателката да прехвърли на съдебния
изпълнител отговорността за направени и присъдени срещу нея разноски в съдебни
2
производства, които тя е завела по своя воля.
Настоящият състав на съда приема, че между действията на ЧСИ по изп.д. №
20127600400816 и твърдените вреди липсва причинно – следствена връзка.
Отделно от изложеното, съдът счита, че липсват каквито и да е противоправни
действия по посоченото изп.д. от страна на ответния ЧСИ. Както е посочено и в мотивите
на в.гр.д.№754/2020г. на РОС, недопуснато до касационно обжелване с определение по гр.д.
№2634/2021г. на ВКС: „Абсолютно неоснователен е доводът на Г., че от публичната продан
на Д. е възложена само ½ ид.ч. от 40/144и.ч.
от промишлена сграда с идентификатор ***********. С постановлението за поправка на
постановлението за възлагане на недвижимият имот не се променя квадратурата на
възложената сграда с идентификатор *********** и същата е 144 кв.м., а се променя само и
единствено каква част от сградите са възложени,а именно ½ ид.ч. от всяка сграда.
Обстоятелството, че в обстоятелствената част на постановлението за поправка е посочено,
че сграда идентификатор *********** е от 40кв.м., не означава, че само тази част от нея е
продадена, а останалите 104кв.м. не са. Очевидно в обстоятелствената част е допусната
грешка в изписването. В случая правно значение има диспозитива на постановлението за
поправка на постановление за възлагане, тъй като то очертава правната рамка на
възложените имоти от публичната продан, а от същото е ясно, че на Д. са възложени от
публична продан 1/2ид.ч. от 672/1000 ид.части от ПИ с идентификатор **********
с площ 1009кв.м., 1/2ид.ч. от сгради, които попадат в имота, подробно описани в постановлението
и на ½ ид.ч. от тази сграда“. Т.е. не е налице и противоправно и виновно поведение на
ответния ЧСИ.
Както бе посочено по-горе отговорността на ЧСИ за обезщетяване на вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна – чл. 441 ГПК. Тя
може да бъде ангажирана доколкото са налице предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
освен установяване на процесуалната незаконосъобразност на действията /или
бездействията/ на съдебния изпълнител, трябва да бъде установено, че в причинна връзка от
тях са настъпили претендираните от ищцата вреди. Доказателствената тежест за наличието
на такива е за ищцата, тъй като от елементите на деликтния състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
законът презумира единствено вината. В процесния случай въззивният съд счита, че иска е
неоснователен, тъй като липсат две от кумулативните предпоставки за уважаването му –
противоправно действие /бездействие и причинна връзка между последното и настъпилите
вреди.
Като е стигнал до същите изводи,районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 900.00 лв., следва да се присъдят в полза на ЧСИ Ц. Г..
Мотивиран така окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 510 от 26.04.2022г. на Районен съд-Р., постановено
по гр.д.№ 579/2022г.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“З.С.“ **, *, *, ** да заплати на ЧСИ
Ц. С. Г. с рег.№760 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Р. сумата от 900.00лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4