О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 395 03.05.2018 година град Бургас
Бургаски
окръжен съд
граждански състав
На
трети май две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
като
разгледа докладваното от
съдията
търговско
дело номер 472 по описа за 2017
година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод предявените искове от „Лозонец хоум 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Царево, с. Лозенец, ж.к. „Ваканционен
отдел, Лозенец Вип Хоумс“, офис 1, чрез пълномощник адв. Н.Т. ***, със служебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 6, против К.Г.Л., ЕГН **********,***6,
и „СОР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Христо Ботев“ № 93, ет. 4, представлявано от управителя Камелия Валентинова
Захариева, с искане да бъде признат за нищожен на различни основания в условия
на евентуалност договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека акт
№ 61, том I, дело № 663, вх.рег. № 1665 от 29.08.2014 г. на Служба по вписванията –
гр. Царево, с който е учредена договорна
ипотека върху общо 15 недвижими имота, собственост на ищеца, и за заличаване на
ипотеката. Ищецът моли да му се присъдят разноските за образуване и водене на
настоящото производство.
За разглеждането на настоящите искове, с оглед
предмета им – установителен иск за
прогласяване нищожност на договор за ипотека, обезпечаващ вземане по търговска
сделка, на различни основания, е въведено нарочно особено исково производство в
глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разгледат по
правилата на този особен исков процес на ГПК. След изправяне на указаните с
разпореждания № 2906/10.10.17 г. и № 3081/25.10.17 г. нередовности на исковата
молба е последвала констатация на съда при последваща проверка на основание
чл.129 от ГПК, че исковата молба е редовна съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и
въз основа на разпореждане на основание чл. 367 и сл. от ГПК са изпратени
преписи от нея и приложенията на ответниците, на които е указано да подадат
писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното му съдържание и последиците
от неподаването му и неупражняването на права. Видно от книжата по делото,
ответниците са подали отговори своевременно. Постъпили са в срок и допълнителни
искови молби от ищеца по двата писмени отговора, както и допълнителни отговори
по чл. 373 от ГПК от ответниците. При това положение, книжата по настоящото
дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно. При проверка на
допустимостта на предявените искове, съгласно предл. 2 на ал. 1, чл. 140 от ГПК, съдът констатира следното: Исковете са предявени съобразно правилата за
родова и местна подсъдност на чл.104, т. 4 и чл.109, изр. 2 от ГПК, а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция, който е и съд по местонахождението на
недвижимите имоти, обекти на предявените претенции. Исковете са подадени от активно
легитимирано лице, което е страна по договора за учредяване на ипотека. До
настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства,
които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки за разглеждането на спора.
Не е констатирано наличие на други отрицателни
процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването
или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на
предявените искове.
При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да
пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание на основание
чл.374, ал.2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за
доклад:
Ищецът, „Лозенец хоум 3“ ЕООД, в исковата си молба
твърди, че дружеството „Лозенец хоум 3“ ЕООД е учредено на 07.05.2014 г. въз
основа на решение на Общото събрание на съдружниците на „Бул травел турс“ ООД,
ЕИК *********, проведено на 06.02.2014 г. и извършена от последното непарична
вноска, съставляваща правото на собственост върху негови собствени недвижими
имоти в капитала на „Лозенец хоум 3“ ЕООД, като за управител на последното е
избран К.Г.Л..
Твърди се в исковата молба, че с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 61, том I, дело № 663,
вх.рег. № 1665 от 29.08.2014 г. на Служба по вписванията – гр. Царево, „Лозенец хоум 3“ ЕООД, чрез управителя си К.Г.Л.,
учредява в полза на К.Г.Л. за обезпечаване на вземането му от „Бул травел турс“
ООД договорна ипотека върху следните собствени на дружеството 15 броя недвижими
имоти, представляващи самостоятелни обекти в сгради с идентификатори: 1) 44094.21.63.2.16 по КККР на с. Лозенец,
общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на
СГКК-Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к.
8277, Рибарницата, вх. Б, ет. 1, ап. 7, с площ 57,55 кв.м., ведно със СКЛАД №
11 с идентификатор 44094.21.63.2.47; 2) 44094.21.63.2.24
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение:
жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Б, ет. 2,
ап. 15, с площ 54,12 кв.м., ведно със СКЛАД № 21 с идентификатор 44094.21.63.2.59;
3) 44094.21.63.2.34 по КККР на с.
Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г.
на ИД на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на
СГКК-Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к.
8277, Рибарницата, вх. Б, ет. 3, ап. 25, с площ 55,65 кв.м., ведно със СКЛАД № 33
с идентификатор 44094.21.63.2.75; 4) 44094.21.63.3.17
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение: за
търговска дейност, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. В, ет. -1, обект
МХС /магазин за хранителни стоки и месо/, с площ 146,78 кв.м.; 5) 44094.21.63.4.11 по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-5/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със
заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с
предназначение: жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277,
Рибарницата, вх. Д, ет. 2, ап. 11, с площ 73,98 кв.м.; 6) 44094.21.63.3.15 по КККР
на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение:
жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. В, ет. 3,
ап. 15, с площ 64,50 кв.м., ведно със СКЛАД № 15 с идентификатор
44094.21.63.3.33; 7) 44094.21.63.4.20
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение:
жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Г, ет. 1,
ап. 1, с площ 62,34 кв.м.; 8) 44094.21.63.4.3
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение:
жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Д, ет. 1,
ап. 3, с площ 56,90 кв.м.; 9) 44094.21.63.4.5
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007
г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес:
с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Д, ет. 1, ап. 5, с площ 57,48 кв.м.;
10) 44094.21.63.4.6 по КККР на с.
Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006
г. на ИД на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник
на СГКК-Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к.
8277, Рибарницата, вх. Д, ет. 1, ап. 6, с площ 72,50 кв.м.; 11) 44094.21.63.4.45 по КККР на с. Лозенец,
общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на
СГКК-Бургас, с предназначение: за търговска дейност /бистро/, с адрес: с.
Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Д, ет. 0, с площ 268,12 кв.м.; 12) 44094.21.63.4.44 по КККР на с. Лозенец,
общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД
на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на
СГКК-Бургас, с предназначение: за търговска дейност /кафе-сладкарница/, с
адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Д, ет. 1, с площ 175,28 кв.м.; 13)
44094.21.63.5.3 по КККР на с.
Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-54/24.08.2006
г. на ИД на АГКК, изменени със заповед КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник
на СГКК-Бургас, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к.
8277, Рибарницата, вх. Е, ет. 0, ап. 3, с площ 49,45 кв.м., ведно със СКЛАД № 3
с идентификатор 44094.21.63.5.43; 14) 44094.21.63.5.9
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение:
жилище, апартамент, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, вх. Е, ет. 1,
ап. 9, с площ 60,02 кв.м., ведно със СКЛАД № 26 с идентификатор
44094.21.63.5.66; 15) 44094.21.63.2.88
по КККР на с. Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-54/24.08.2006 г. на ИД на АГКК, изменени със заповед
КД-14-02-1297/24.09.2007 г. на началник на СГКК-Бургас, с предназначение: гараж
в сграда, с адрес: с. Лозенец, п.к. 8277, Рибарницата, ет. -1, ап. Г2 /гараж
две/, с площ 17,10 кв.м.
Ищецът заявява, че процесната
ипотека е учредена за обезпечаване вземане на кредитора към трето лице - „Бул травел турс“ ООД, ЕИК *********, като в договора
е посочено, че К.Г.Л. *** турс“ ООД финансова помощ в размер на 1 009 090
лв., със срок на връщане – 01.02.2013 г., която сума била ликвидна и изискуема.
Договорена била и лихва върху усвоената и невърната част от сумата в размер на
законната лихва до окончателното й изплащане. Твърди се, че с договор за цесия
с нотариална заверка на подписите, рег. № 1140 от 01.02.2017 г. на нотариус
Виктория Дралчева, рег. № 491 на НК, К.Л. е прехвърлил на „СОР“ ООД, ЕИК
*********, своето вземане, описано в договора като вземане срещу „Бул травел
турс“ ООД в размер на 1 009 090 лв. и отделно дължимите лихви, като
за извършената цесия е съобщено на длъжника „Бул травел турс“ ООД с
уведомление, рег. № 1180, том I, акт № 62 от
26.04.2017 г. на нотариус Мария Василева, рег. № 370 на НК.
Ищецът се позова на разпоредбата
на чл. 150 от ЗЗД, регламентираща акцесорния характер на ипотеката, както и на
чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, уреждаща съдбата на ипотечното право при прехвърляне на
обезпеченото вземане. Според ищеца прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, ако не е
уговорено друго, като в случая няма данни за противни договорки, т.е. без
правата по вписаната договорна ипотека. Следователно, цесията замества стария
кредитор на длъжника с нов, като длъжникът не губи възраженията си, стига да се
основават на отношенията му с цедента, като може да ги предяви и срещу
цесионера.
Ищецът твърди, че видно от
съдържанието на ипотечния договор, при учредяване на ипотеката пред нотариуса е
представен протокол от общо събрание на съдружниците от 06.02.2014 г., с който
е взето решението за учредяване на „Лозенец
хоум 3“ ЕООД, както и че К.Л. е действал от една страна като управител на
„Лозенец хоум 3“ ЕООД, а от друга като кредитор по обезпеченото вземане, в
чиято полза е учредена ипотеката. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно която договарянето сам със себе си е позволено единствено, когато
представляваният е дал съгласието си за това, ищецът счита, че сключената
договорна ипотека противоречи на закона, тъй като такова съгласие не е било
дадено, поради което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Цитира се задължителна съдебна практика по въпроса дали е приложима
забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД при сключване на търговска сделка между дружеството,
представлявано от управителя му, и самия управител, в качеството му на
физическо лице, както и за приложимостта на цитираната разпоредба в тясната
хипотеза на предл. 2 към органното представителство на търговските дружества,
когато се касае за сключване на търговска сделка от едно и също лице като
органен представител на две търговски дружества. Посочва, че сключвайки с
представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка
като физическо лице, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен
гражданско-правен субект, воден от собствен интерес, поради което спрямо него
са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него
лице.
Заявява се в исковата молба, че ответникът К.Л. е
сключил на 29.08.2014 г. договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти,
собственост на управляваното от него към този момент търговско дружество -
„Лозенец хоум 3“ ЕООД, като е ипотекирал имотите в своя полза в нарушение на
забраната по чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което води до нейната нищожност
поради противоречие със закона. Изхождайки от принципа, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото притежава и с оглед установената нищожност на
ипотечния договор, ищецът счита, че при цедирането на обезпеченото с тази
ипотека вземане цесионерът не е придобил правата, които и цедентът не е имал, а
именно – не е придобил правото да се удовлетвори от цената на ипотекирания
имот.
Според ищеца установяването недействителността на
учредената ипотека е в отношение на преюдициалност спрямо искането за
заличаването й съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, с оглед което и
съобразно изхода от спора счита, че са налице основанията за заличаване
вписването на ипотеката като законна последица от уважаването на иска.
При условия на евентуалност и в случай, че съдът
отхвърли иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ищецът иска разглеждане на исковата претенция на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 170 от ЗЗД, вр. чл. 167, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 26,
ал. 1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът навежда твърдения, според които липсва описание
на вземането, достатъчно за валидност на договора, по аргумент от чл. 167, ал.
2 от ЗЗД, тъй като в случая не става ясен източникът на облигационната
обвързаност между страните. Излага подробни съображения за липсата на единия от
необходимите реквизити на договора за ипотека, изброени лимитивно в цитираната
разпоредба, а именно реквизитът, касаещ посочване на основанието /източника на
вземането/. Заявява, че по отношение на него е налице пълна неяснота. Видно от
съдържанието на ипотечния акт, дружеството „Бул травел турс“ ООД дължало на К.Л.
сумата в размер на 1 009 090 лв., предоставена като финансова помощ,
без обаче да е посочено основанието за това. Счита, че предвид факта, че К.Л. е
бил съдружник в дружеството и предвид употребата на термина финансова помощ, това
навежда на извода, че вземането касае допълнителна парична вноска на съдружника
по чл. 134 от ТЗ, но изискванията за спецификация на ипотеката не допускат
основанието на вземането да бъде презюмирано. Според ищеца тази неяснота в
източника на вземането е видна и от представения договор за цесия, в който е
отбелязано, че съгласно протокол от общо събрание на съдружниците от 06.02.2014
г. „Бул травел турс“ ООД дължи на К.Л. посочената сума. С оглед на това, според
ищеца, възниква съмнение дали обезпеченото с ипотека вземане не черпи своето
основание в цитираното решение. Посочва, че въпросното вземане е било предмет
на съдебен спор по предявен от К.Л. отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД, при
инстанционното разглеждане на който въззивният състав също е срещнал
затруднение при индивидуализацията на въпросното вземане.
Ищецът излага твърдение за
недействителността на договора поради сключването му в нарушение на
императивните изисквания на разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД, която като специална
правна норма установява императивното изискване, че в ипотечния договор не може
да има неизвестности за личността на собственика или длъжника, за тъждеството
на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се
учредява ипотеката. Представя и ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответниците по делото, на които са
изпратени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, в указания от
закона срок по чл. 367 от ГПК, са депозирали по делото самостоятелни писмени
отговори, с които са изразили становище по така предявените искови претенции.
Ответникът К.Г.Л. в писмения си отговор не възразява
по допустимостта на иска. Излага становище по основателността на исковата
претенция, като оспорва всички направени от ищеца твърдения. На първо място,
счита за неоснователно твърдението, че договорната ипотека е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 от ЗЗД. Признава обстоятелството, че сделката е изповядана от нотариуса
на основание представения протокол от общо събрание на съдружниците от 06.02.2014
г. Твърди, че в същия протокол не само е взето решение за учредяване на
ищцовото дружество „Лозенец хоум 3“ ЕООД, но е взето и решение за апортиране на
недвижимите имоти, предмет на договорната ипотека, като в точка 4.3. от
протокола е прието, че съдружниците и дружеството признават задълженията на
дружеството към съдружника К.Л. в размер на 1 009 090 лв., с които
страните се съгласяват да бъде извършено прихващане. Заявява, че съгласно т. 4.4.
от протокола той е бил оправомощен в качеството си на управител на „Лозенец
хоум 3“ ЕООД да ипотекира недвижимите имоти за задължение единствено на „Бул травел
турс“ ООД, поради което счита, че процесната договорна ипотека не противоречи
на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. На следващо място, счита за
неоснователно и твърдението за недействителност на договорната ипотека на
основание чл. 170 от ЗЗД, тъй като в същата е прието, че размерът на вземането
е 1 009 090 лв. Заявява, че е налице тъждество между вземането и
стойността на имотите, тъй като при учредяването на „Лозенец хоум 3“ ЕООД е
вписан капитал в размер на 1 009 090 лв. въз основа на извършена
експертиза към датата на учредяване, с оглед на което е налице яснота както за
собственика, така и за кредитора, и за длъжника по ипотеката. Представя и
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ответникът „СОР“ ООД в писмения си
отговор не възразява по допустимостта на иска. Излага становище по обстоятелствата,
на които се основават исковете, припокриващо се с въведените от ищеца факти и
обстоятелства по учредяване на договорната ипотека и цедиране на обезпеченото с
ипотеката вземане, както и с въведените от ответника К.Л. твърдения относно
взетите в т.4.3. и т.4.4 решения на общо събрание на съдружниците, обективирани
в представения от ищеца протокол от 06.02.2014 г., като уточнява, че сред
документите предоставени на „СОР“ ООД от цедента, освен посоченият протокол от
06.02.2014 г., е и протокол от общо събрание на съдружниците в „Бул Травел
Турс“ ООД от 20.11.2013 г., с който съдружниците К.Л., Светлозар Николов,
Даниел Шопов и Даниел Йорданов са взели
решение да бъдат учредени четири нови търговски дружества с наименования
„Лозенец хоум 1“ ЕООД, „Лозенец хоум 2“ ЕООД, „Лозенец хоум 3“ ЕООД и „Лозенец
хоум 4“ ЕООД с едноличен собственик на капитала в новите дружества - „Бул травел
турс“ ООД. Взето било решение за извършване на апортна вноска в учредителния
капитал на дружествата, като в този на „Лозенец хоум 3“ ЕООД да бъдат включени
недвижими имоти, описани в протокола. Посочва, че с протокол /поправка/ от
06.02.2014 г., съдружниците са приели решения с идентично съдържание с тези от
събранието, проведено на 20.11.2013 г., като са отстранени единствено допуснати
технически грешки в описаните имоти, като на стр. 63 от протокола било взето
отново решение да се извършат разпореждания с недвижимите имоти, внесени в
капитала, от назначените управители, при ред, условия и цени, каквито преценят
управителите, в това число да се ипотекират за задължения на „Бул травел турс“
ООД към същите. Уточнява, че вземането на К.Л. *** турс“ ООД в размер на
1 009 090 лв. не е било прихваното с уговорената в т.4.3 сума в размер
на 1 464 880 лв., представляваща продажната цена на дяловете в
„Лозенец хоум 3“ ЕООД, тъй като К.Л. не е сключил договор за покупко-продажба
на дялове в „Лозенец хоум 3“ ЕООД, съответно не е придобил дялове в
дружеството.
Заявява, че считано от 02.05.2017 г.,
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „СОР“ ООД се явява кредитор на „Бул травел
турс“ ООД и ипотекарен кредитор на „Лозенец хоум 3“ ЕООД.
По основателността на исковите
претенции ответникът „СОР“ ООД възразява срещу твърдението на ищеца, че липсва
съгласие за учредяване на ипотеката. Счита, че от представения протокол от
06.02.2014 г. се установява, че дружеството „Бул травел турс“ ООД, в качеството
си на едноличен собственик на капитала, е дало съгласие за учредяване на
ипотека – т.4.4 и същото съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ решава въпросите от
компетентността на общото събрание. Следователно е било надлежно взето от
волеобразуващия орган решение за учредяване на процесната ипотека, което
обоснова извода за неоснователност на исковата претенция. В допълнение,
ответникът „СОР“ ООД излага подробни съображения относно неприложимостта на чл.
38, ал. 1 от ЗЗД към органното представителство на търговските дружества при
сключване на сделка от едно и също лице, действащо от една страна като органен
представител по силата на закона на дружеството – ипотекарен длъжник и
действащо от друга страна като физическо лице – кредитор. С оглед
систематическото място на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и липсата на
аналогичен текст в ТЗ или такъв, препращащ към общите разпоредби на
гражданското право, ответникът счита, че цитираната разпоредба не може да бъде
пренесена механично към органното представителство в търговското право, предвид
неговите особености. Посочва, че на органния представител е признато правото
волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения спрямо
третите лица за воля на юридическото лице и в този смисъл противоречащо на
принципа за сигурността в обществените отношения и оборота е да се приеме, че
едни сделки, сключвани от управителя, са нищожни, а други не, като критерият е
дали лицето, с което пряко договаря, е трето лице. Следователно, както предл.
2, така и предл. 1 на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, не са приложими към органното
представителство на търговските дружества при сключване на сделка.
На следващо място, ответникът „СОР“ ООД излага
доводи за неоснователност на предявения в условията на евентуалност иск с
правно основание чл.124, ал.1, предл. 2 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 170 от ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД, като счита, че са
спазени законовите изисквания. Твърди се, че вземането е конкретизирано в
ипотечния договор, в последния изрично е посочено обезпеченото вземане – касае
се за финансова помощ, предоставена от К.Л. *** турс“ ООД, като вземането е
индивидуализирано с посочване на размера на главницата, падежа и лихвите.
Заявява, че ипотечният договор съдържа необходимите реквизити, както и че е
налице пълно тъждество между обезпеченото вземане и съществуващото задължение. Подчертава
и обстоятелството, че самият длъжник е дал съгласието си за учредяване на
ипотека за признатото с протокола от 06.02.2014 г. задължение на дружеството
към К.Л. в размер на 1 009 090 лв., без да сочи друго основание на
своето задължение. Намира за неоснователен аргумента на ищеца, че основанието
на вземането е презюмирано, като счита, че същото е ясно и изчерпателно
посочено в нотариалния акт и става въпрос за финансова помощ, изразяваща се в
многократно предоставяни суми в продължение на години на юридическото лице.
Ответникът твърди, че принципът за специалност на ипотеката не е нарушен,
договорът е свързан с определено, обособено вземане и не се поражда твърдяното
от ищеца съмнение, че обезпеченото вземане черпи своето основание в протокола
от 06.02.2014 г.
Ответникът „СОР“ ООД се противопоставя на твърдението
на ищеца, че нотариалният акт за договорна ипотека препраща към друг договор
или протокол от общо събрание на съдружниците на задълженото лице. Намира за
неоснователни и аргументите, че за индивидуализирането на основанието следва да
бъде установено кога е извършено предаването и получаването на сумата от
1 009 090 лв., както и че следва да има основание за финансовата
помощ. Според ответника изразът „финансова помощ в размер на
1 009 090 лв.“ в достатъчна степен конкретизира за какво е вземането
и какъв е размерът му. Заявява, че вземането, както е записано в нотариалния
акт за ипотека, напълно кореспондира с признатото от длъжника задължение в т.
4.3 от приложения към ипотеката протокол от 06.02.2014 г. Възразява срещу
приемането на писмени доказателства под № 7, 8 и 9 – съдебни актове по дело с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, като счита същите за неотносими към спора и неползващи се с обвързваща съда доказателствена сила.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил
преписи от отговорите и доказателствата към тях, в указания от съда и закона
срок е депозирала отделни допълнителни искови молби по двата отговора.
В допълнителната искова молба по повод отговора,
депозиран от ответника „СОР“ ООД, на първо място ищецът е изложил правни доводи
за неоснователност на възраженията на ответника във връзка с приложението на
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и оспореното от последния твърдение за
липса на дадено съгласие за договаряне съобразно чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага твърдение, че съгласието на представлявания за „договаряне сам със
себе си“ като изявление следва да бъде дадено изрично, т.е. волята да е
недвусмислена и насочена именно към преодоляване на законовата забрана и всяка
друга обща клауза, в случая в протокола от общото събрание, не може да обоснове
наличие на съгласие по смисъла на цитираната разпоредба.
На следващо място, ищецът въвежда две групи нови
обстоятелства, отричащи според него твърдяното в отговора дадено съгласие за
договаряне сам със себе си. Твърди се в допълнителната искова молба, че „Бул травел
турс“ ООД е било страна по договор за банков кредит, сключен с „Общинска банка“
АД, който е бил обезпечен с ипотеки на голяма част от имотите, апортирани в
новоучредените дружества, като смисълът на извършените апорти бил чрез
изплащане на продажната цена на дружествените дялове да бъдат погасявани
задълженията към банката. Ищецът посочва, че тълкувайки изразената в протокола
воля на съдружниците, се налага изводът, че клаузата на т.4.4, на която се
позовава ответника, касае учредяване на ипотеки за обезпечаване на вземанията
на банката, а не на К.Л., или учредяване на ипотека в полза на „Бул травел турс“
ООД, която да обезпечава вземането на последното за изплащане на продажната
цена на записаните дружествени дялове, чрез съответния учредителен протокол. Ищецът
твърди, че както към датата на вземането на решението за учредяване на „Лозенец
хоум 3“ ЕООД в протокола от 06.02.2014 г, така им към датата на сключване на
атакуваната договорна ипотека – 29.08.2014 г., управител на „Бул травел турс“
ООД е бил Даниел Вергилов Йорданов. С оглед на това, според ищеца, органът, който
е могъл да изрази изискуемото от закона изрично съгласие за договаряне сам със
себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е едноличният собственик
на капитала на „Лозенец хоум 3“ ЕООД - „Бул травел турс“ ООД, представлявано от
управителя си Даниел Йорданов, а не общото събрание на съдружниците в „Бул травел
турс“ ООД, които по правило нямат представителна власт по отношение на
дружеството.
Ищецът поддържа съображенията си по предявения в
условията на евентуалност иск, като доразвива становището си, че не става ясен
източникът на облигационна обвързаност между страните по ипотечния договор.
Твърди се, че не става ясно как, на какво основание, на кои дати, с какъв срок
на връщане са предоставени твърдените от ответника суми в продължение на години
под формата на финансова помощ. Представя и ангажира доказателства в подкрепа
на твърденията си.
В допълнителната искова молба по повод отговора,
депозиран от ответника К.Л., ищецът преповтаря
фактите и обстоятелствата, изложени в допълнителната искова молба по повод
отговора на „СОР“ ООД, както и правните доводи за неоснователност на
възраженията. Поддържа и доразвива съображенията си за липса на изрично дадено
съгласие на К.Л. да договаря сам със себе си.
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът К.Л. поддържа изцяло изложеното в първоначалния си
писмен отговор и изразеното становище, че процесната ипотека не противоречи на
закона, тъй като е налице хипотезата – сключване на договор между управител на
търговско дружество със самия себе си в качеството си на физическо лице, като
тази хипотеза налага прилагане на Тълкувателно решение № 3/15.11.2013 г. по
т.д. № 3/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. С последното е прието, че не е необходимо дори
решение на общото събрание на ООД, като необходимо условие за действителност на
разпоредителната сделка с недвижим имот, собственост на дружеството. Отново
посочва, че е налице не само решение на общото събрание, но и овластяване на
управителя на Лозенец хоум 3“ ЕООД по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД.
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът „СОР“ ООД
поддържа тезата си за неприложимост на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД към органното
представителство на търговските дружества, в това число и когато управителят е
договарял сам със себе си. Излага обстойни съображения в тази насока
позовавайки се на Тълкувателно
решение № 3/15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. Доразвива тези свои съображения чрез анализ на
правната уредба като изтъква специалното правило на чл. 240б от ТЗ, предвидено
в уредбата на акционерното дружество, съгласно което е изключено по аргумент от
чл. 288 от ТЗ приложението на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, тъй като урежда различни
правни последни от това правило. Посочва, че цитираната разпоредба е приложима
и при командитното дружество с акции по силата на препращащата норма на чл.
253, ал. 2 от ТЗ, с оглед на което би могла да намери приложение и по аналогия
в уредбата на дружеството с ограничена отговорност, тъй като то също е
капиталово дружество, чийто управител също се избира от върховния орган на
дружеството и има неограничена власт. Опира се на решение № 679/11.10.2007 г. на ВКС, което
приема, че за ликвидатора на търговското дружество със самото му назначаване по
предвидения в ТЗ ред е дадено съгласие от общото събрание на съдружниците по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си. Излага подробни
правни доводи за неоснователност на наведения от ищеца аргумент, изведен от
съдебната практика, че „за разлика от доброволното представителство, при
органното представителство не би могло да се осъществи освобождаване от
забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД“.
На следващо място, в отговора си
ответното дружество „СОР“ ООД излага подробни
съображения за действителност на процесната сделка, тъй като търговецът не се е
противопоставил незабавно след узнаването й, с оглед приложението на
специалното правило на чл. 301 от ТЗ. Посочва, че „Бул травел турс“ ООД, в
качеството си на едноличен собственик на капитала на „Лозенец хоум 3“ ЕООД, е
разбрало за сделката още с вписването й през 2014 г., с оглед оповестителното
действие на вписването, и не се е противопоставило.
Доколкото ищеца сочи, че
правилото на чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
е приложимо в настоящия случай, то ответникът „СОР“ ООД счита, че е налице изключението на същата
разпоредба, тъй като представляваният е дал съгласие за това с протокол
/поправка/ от общо събрание на съдружниците в „Бул травел турс“ ООД от
06.02.2014 г. – т.4.4, като допълва, че посочената разпоредба не изисква
изрично упълномощаване и в този смисъл е непротиворечивата практика на
съдилищата. Оспорва като логически необосновани възраженията на ищеца, че
съгласието е дадено за обезпечаване задълженията на „Бул Травел Турс“ ООД към
„Общинска банка“ АД.
В допълнителния си отговор
ответникът „СОР“ ООД поддържа становището
си за неоснователност на предявения в условията на евентуалност иск, като прави
следните уточнения във връзка с периодично предоставените от К.Л. *** турс“ ООД
заеми: на 26.05.2006 г. – сума в размер на 50 000 лв.; на 16.06.2006 г. –
сума в размер на 100 000 лв., преведена с преводно нареждане за кредитен
превод в полза на „Бул травел турс“ ООД, с основание „по договор за финансов
заем“; на 11.10.2006 г. – сума в размер на 600 000 лв., преведена с
преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“ ООД, с
основание „по договор за финансов заем“; на 30.01.2007 г. – сума в размер на
130 000 лв., преведена с преводно нареждане за кредитен превод в полза на
„Бул травел турс“ ООД, с основание „по договор за финансов заем“; на 01.06.2007
г. – сума в размер на 80 000 лв., преведена с преводно нареждане за
кредитен превод в полза на „Бул травел турс“ ООД, с основание „по договор за
финансов заем“; на 15.07.2009 г. – сума в размер на 3 000 лв.; на
10.08.2009 г. – сума в размер на 125 000 лв.; на 19.02.2010 г. – сума в
размер на 39 116,60 лв.; на 07.04.2010 г., 08.04.2010 г., 09.04.2010 г.,
15.04.2010 г. и 20.04.2010 г. – предоставени са пет пъти суми в размер на
9779,15 лв. или общо 48 895,75 лв.; на 29.03.2011 г. – преведена сума в размер на 160 560 лв. на
основание договор за заем; на 19.04.2011 г. – сума в размер на 10 500 лв.,
преведена с платежно нареждане рег. № 002Р11090312 на „Първа инвестиционна
банка“ АД с основание „по договор за заем“; на 20.05.2011 г. – сума в размер на
12 050 лв., преведена с платежно нареждане рег. № 002Р11400178 на „Първа
инвестиционна банка“ АД с основание „по договор за заем“; на 01.11.2011 г. –
сума в размер на 11 300 лв., преведена с платежно нареждане на „Първа
инвестиционна банка“ АД с основание „по договор за заем“; на 29.11.2011 г. –
сума в размер на 14 668,73 лв.; на 29.12.2011 г. – сума в размер на 25 000
лв.; на 03.04.2012 г. – сума в размер на 39 000 лв., преведена с платежно
нареждане рег. № 002Р20940433 на „Първа инвестиционна банка“ АД с основание „за
заем“. През 2008 г., според хронологична ведомост от счетоводството на „Бул травел
турс“ ООД, на К.Л. са върнати общо 440 000 лв., както следва: на
01.02.2008 г. – 200 000 лв.; на 30.04.2008 г. – 90 000 лв. и на
01.07.2008 г. – 150 000 лв. Така общият размер на предоставените в заем
суми до 03.04.2012 г. включително, като се приспаднат върнатите през 2008 г.
суми, е 1 009 091,08 лв., като именно това задължение на „Бул травел
турс“ ООД е признато в протокола от 20.11.2013 г. и впоследствие отново с
протокола /поправка/ от 06.02.2014 г. След внесеното уточнение, ответникът
„СОР“ ООД заявява, че ипотеката се отнася конкретно за това вземане, с оглед на
което тя е специализирана по отношение на вземането, свързана е с определено,
обособено вземане. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията
си.
По отношение на доказателственото искане на ищеца с
правно основание чл. 190 от ГПК - за представяне на намиращ се в насрещната
страна документ, с отговора си ответникът „СОР“ ООД представя писмени
доказателства за предоставяне от К.Л. *** турс“ ООД на финансова помощ в размер
на 1 009 090 лв.
Съдът е сезиран с предявени при условията
на пасивно субективно съединяване на
установителни претенции за прогласяване нищожността на договор за ипотека на
основание чл.124, ал.1, предл. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 38, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
и предявени при условия на евентуалност установителни
претенции за прогласяване нищожността на договора за ипотека на основание чл.124,
ал.1, предл. 2 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 2 от ЗЗД и чл. 170 от ЗЗД.
По делото не са налице признания на права.
Признават се следните обстоятелства: дружеството „Лозенец хоум 3“ ЕООД е учредено на
07.05.2014 г. въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците на „Бул травел
турс“ ООД, ЕИК *********, проведено на 06.02.2014 г. и извършена от последното
непарична вноска, съставляваща правото на собственост върху негови собствени
недвижими имоти в капитала на „Лозенец хоум 3“ ЕООД; с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека акт № 61, том I, дело № 663, вх.рег. № 1665 от 29.08.2014 г. на
Служба по вписванията – гр. Царево, „Лозенец
хоум 3“ ЕООД, чрез управителя си К.Г.Л., е учредило в полза на К.Г.Л. договорна
ипотека върху собствени на дружеството 15 броя недвижими имоти, представляващи
самостоятелни обекти в сгради; с договор за цесия с нотариална заверка на
подписите, рег. № 1140 от 01.02.2017 г. на нотариус Виктория Дралчева, рег. №
491 на НК, К.Л. е прехвърлил на „СОР“ ООД, ЕИК *********, своето обезпечено с
ипотека вземане, описано в договора като вземане срещу „Бул травел турс“ ООД в
размер на 1 009 090 лв. и отделно дължимите лихви, като за
извършената цесия е съобщено на длъжника „Бул травел турс“ ООД с уведомление,
рег. № 1180, том I, акт № 62 от 26.04.2017 г. на нотариус
Мария Василева, рег. № 370 на НК и договора за цесия е вписан в Служба по
вписванията – гр.Царево на 02.02.2017 год.
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. При
въведените от страните твърдения и оспорвания, ищeцът носи тежестта да установи
при условията на пълно и главно доказване, че сключването или съдържанието на
процесния договор за учредяване на ипотека е недействителен на заявените
основания.
Ответниците носят тежестта да установят
всички свои правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения,
включително да установят, че е дадено предварително съгласие от представлявания
за сключване на договор за ипотека, обезпечаващ вземане на представителя.
Няма обстоятелства, които да са служебно
или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
По отношение на доказателствените искания:
Страните са
представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си
следва да бъдат приети. Оспорването от
ответника „СОР“ ООД на писмени доказателства под номера 7, 8 и 9 не обосновава
изключването им от доказателствения материал. Доказателствените искания са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им,
решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на
горното, те следва да се приемат.
От нотариус Мария Василева, рег. № 370 на НК, с район на действие Районен съд – гр.
Царево, следва да се изиска и приложи към настоящото дело в цялост преписката
по нотариално дело № 565 по описа за 2014 г., по което е съставен нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека акт № 63, том IV, рег. № 3919, дело № 565/
29.08.2014 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Царево под акт № 61, том I, дело № 663,
вх.рег. № 1665 от 29.08.2014 г.
Ответникът Л. е поискал да бъдат допуснати до разпит
трима свидетели, без да конкретизира фактите, за установяването на които се
искат гласни доказателства. Това препятства съда в преценката за допустимостта
и основателността на искането, поради което на ответника следва да се укаже да
конкретизира искането си в седмичен срок от съобщението.
В допълнителна искова молба вх.№1604/02.02.2018 год.
ищецът е поискал ответниците да бъдат задължени да представят договорите и
решенията на съдружниците, въз основа на които К.Л. *** турс“ ООД, формиращи
финансовата помощ. Тъй като с допълнителния отговор от ответника „СОР“ ООД се
представят доказателства за предоставяне на суми на дружеството от първия
ответник, на ищеца следва да се укаже да заяви изрично дали поддържа искането
си по чл.190 от ГПК и евентуално – да го конкретизира, с оглед представените
книжа с допълнителния отговор.
Също в допълнителна искова молба вх.№1604/02.02.2018
год. ищецът е заявил, че не е получил като приложение протокол от общо събрание
на съдружниците на „Бул травел турс“ ООД от 20.11.2013 год. На ответника „СОР“
ООД следва да се укаже да представи препис от протокола за връчване на ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Лозонец хоум 3“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Царево, с.
Лозенец, ж.к. „Ваканционен отдел, Лозенец Вип Хоумс“, офис 1, чрез пълномощник
адв. Н.Т. ***, със служебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 6,
искове против К.Г.Л., ЕГН **********,***6, и „СОР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 93, ет. 4,
представлявано от управителя Камелия Валентинова Захариева, да бъде признат за
нищожен поради противоречието му със закона – чл.38 ал.1 от ЗЗД, евентуално –
чл.170, вр.чл.167 ал.2 от ЗЗД, договор, обективиран в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека акт № 61, том I, дело № 663, вх.рег. № 1665 от
29.08.2014 г. на Служба по вписванията – гр. Царево, с който е учредена договорна ипотека върху общо 15
недвижими имота, собственост на ищеца, и за заличаване на ипотеката.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 472/2017 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА приложените от
страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с
изключение на тези, представени с допълнителния отговор на „СОР“ ООД.
ДА СЕ ИЗИСКА
от нотариус
Мария Василева, рег. № 370 на НК, с район на действие Районен съд – гр.
Царево, и приложи към настоящото дело преписката по нотариално дело № 565 по
описа за 2014 г., по което е съставен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека акт № 63,
том IV, рег. № 3919, дело № 565/ 29.08.2014 г., вписан в Служба по вписванията –
гр. Царево под акт № 61, том I, дело № 663, вх.рег. № 1665 от 29.08.2014 г.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението, с писмена
молба, с преписи за ответниците, да заяви дали поддържа искането си по чл.190
от ГПК, и ако го поддържа – да го конкретизира с оглед приложенията към
допълнителния отговор, подаден от „СОР“ ООД.
УКАЗВА на ответника „СОР“ ООД в седмичен срок от съобщението,
с писмена молба, с препис за ищеца, да конкретизира какви факти ще установява с
поисканите гласни доказателства, както и в същия срок да представи препис от протокол
от общо събрание на съдружниците на „Бул травел турс“ ООД от 20.11.2013 год. –
приложение към отговора.
ОБЯВЯВА
на страните, че по приемането на писмените доказателства, представени с
допълнителния отговор на „СОР“ ООД ще се произнесе в насроченото открито
съдебно заседание, след изслушването им.
НАСРОЧВА делото за 19.06.2018 год. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмените отговори на ответниците.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: