№ 108628
гр. София, 10.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110127154 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 10.11.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 27154/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от Б. Д. А. срещу ЗК „Групама Животозастраховане“ ЕАД,
като се твърди, че ищецът е наследник по закон на Л.Д., която била починала на 29.03.2021
г. Поддържа, че на 20.11.2020 г. наследодателят бил сключил договор за кредит за текущо
потребление с „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 36000,00 лева. Навежда доводи, че във връзка
с договора за кредит била сключена застраховка по която банката била застраховащ, а
наследадодателят била застрахована, като предмет на договора бил живота и телесната
цялост на наследодателката. Навежда доводи, че по силата на условията на
застрахователния договор чрез последният се покривали задълженията на наследодателят по
договора за кредит в случай на настъпване на уговорените по застраховката рискове, сред
който бил и „смърт в резултат на злополука или заболяване“. Излага съображения, че при
настъпване на застрахователния риск „смърт“ дължимата застрахователна сума била в
размер на остатъка по договора за кредит, която сума следвало да бъде изплатена от
застрахователя на застраховащия. Твърди, че застрахователният риск „смърт“ е бил
настъпил поради заболяване, за което банката и застрахователят били надлежно уведомени
от наследника, но ответникът отказал да заплати дължимата застрахователна сума, което
бил аргументирал със заразата SARS-CoV2, за която била обявена пандемия. Поддържа, че е
подадено възражение към застрахователят в което изрично бил уведомен, че починалата
нямала установен случай на Covid-19, но отново бил постановен отказ от плащане, като
сочи, че отказът бил неоснователен. Инвокира доводи от правна страна по отношение на
договора за застраховка „Живот“ по „финансов риск“, като прави изовд, че ответника
дължал заплащане на сумите по застрахователния договор. Развива съображения, че
1
дължимата сума по договора за банков кредит била в размер ан 34854,05 лева – главница,
както и сумата от 11720,16 лева – лихви и сумата от 574,20 лева – такси и разноски по
кредита. Твърди, че като наследник е станал страна по договора за кредит, като с оглед
условията по договора застрахователния договор и предвиденото в КЗ, бил легитимиран да
иска плащане на дължимите суми. Навежда доводи, че ответника следвало да заплати на
банката суми както следва: от 8000,00 лева – дължима сума по договора за кредит; сумата от
800,00 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 20.05.2022 г., като частична
претенция от общо дължимите суми по договора за банков кредит във връзка със
сключената застраховка, както и в лично качество сумата от 2000,00 лева – частично за
платена от ищеца лично суми по кредита от общо дължимата сума по кредита, както и
сумата от 200,00 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 20.05.2022 г., като
частична претенция от общо дължимите суми по договора за банков кредит. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за
допускане на ССчЕ по въпроси поставени в исковатам молба. Иска ответника да бъде
осъден да заплати на банката и в лично качество претендираните суми, както и сторените по
делото деловодни разноски.
С уточнителни молби от 08.06.2022 г., от 24.06.2022 г. и от 06.07.2022 г., ищецът е
уточнил частично предявените претенции във връзка с дадени от съда указания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
претенциите са неоснователни. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение във връзка със сключения договор за банков кредит, но обосновава, че с
оглед условията по застраховката смъртта на наследодателят на ищеца била в хипотеза на
изключен застрахователен риск, което обосновава подробно. Поддържа, че сред причините
посочени в съобщението за смърт имало такива, които обосновавали хипотезата на
изключение от покрит застрахователен риск. Навежда доводи, че освен това дори да се
приемело, че застрахователният риск бил покрит, то смъртта на наследодателят била в
следствие на заболяване или болестно състояние, които били съществували предварително в
период от 5-години преди сключване на застраховката. Излага съображения, че претенцията
не била установена по размер, който не бил и доказан. Оспорва наличието на
материалноправна легитимация от страна на ищеца. Твърди, че с оглед неоснователност на
главните искове, то такива се явявали и акцесорните. Прави доказателствени искания за
приемаен на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 192 ГПК да се
изискат писмени доказателствени средства от трето неучастващо лице, както и да бъде
допуснато заключението на СМЕ по задачи поставени в отговора на исковата молба.
С Определение от 19.09.2022 г., съдът е предоставил възможност на ищеца в срок до
откритото съдебно заседание да отстрани нередовностите на исковата молба, като с писмена
молба с препис за ответника посочи: 1) дали иска да предяви косвен иск по реда на чл. 134
ЗЗД, за което са изложени твърдения с молбите за отстраняване на исковата претенция и е
поискано конституирането на „Банка“ ЕАД, като съищец с оглед разпоредбата на чл. 134,
ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК, тъй като е налице хипотезата на процесуална субституция под
формата на процесуално застъпничество; 2) или твърди, че наследодателят в качеството на
кредитополучател е сключила застраховка „Живот“ с ответника, по която бенефициер е
банката. Тоест налице е хипотезата на договор в полза на трето лице (чл. 22 ЗЗД) и иска да
ответника да бъде осъден да заплати застрахователната сума в полза на третото лице-
бенефициер. В случай, че е твърди втората хипотеза следва посочи дали иска банката да
участва като съищец, доколкото не е налице хипотезата на процесуална субституция, а
искането е за конституирането на трето лице-помагач; 3) да уточни правният си интерес да
предяви и искове в лично качество срещу ответника, като изложи твърдения за плащане по
договора за банков кредит; 4) да изложи твърдения по всеки от исковете, след като са
предявени като частични за сума в какъв по-голям размер са, съответно за всеки от исковете
да се посочи за вноските и лихвите за кой или кои периоди се дължат – както тези които се
2
претендира да бъдат заплатени на банката, така и тези за които се сочи, че са плати в лично
качество, както и да се уточни дали сумите се претендират за отделен по-малък или
глобален период, съответно да се посочи и периода който се твърди за дължимост на по-
голямата сума.
Подадена е молба с вх. № 230664/27.10.2022 г., с която ищецът е заявил, че
претендира ответника да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД дължимите суми, като сочи, че в
случая се касаело за претенция с права квалификация чл. 134 ЗЗД, за което прави искане за
конституиране на банката, като страна по делото в хипотезата на процесуално
застъпничество (чл. 26, ал. 4 ГПК). Изложени са съображения, че процесната застраховка е
сключена между банката и застрахователят, като предмет били живота и здравето на
наследодателят на ищеца, като последният и до момента погасявал задълженията й. В
молбата са конретизирани претендираните суми.
В открито съдебно заседание от 31.10.2022 г., ищецът чрез процесуалните си
представители е изразил становище да не се дава ход на делото, като се поддържа, че в
случая е предявена претенция при условията на чл. 134 ЗЗД, като са изложени съображения,
че банката следвало да бъде конституирана като страна по делото.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба, съобразно правилото на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира, че исковата
молба е нередовна въпреки няколкократно направените уточнения, поради което същата
следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено, като
съображения за това са следните.
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с първоначално обективно,
кумулативно съединени искове, доколкото от една страна ищецът претендира ответникът да
заплати суми в полза на „Банка ДСК“, а от друга страна претендира ответника да бъде
осъден да заплати суми в лично качество.
В случая твърденията на ищеца в обстоятелствената част на предявените претенции и
предвид формулираните петитуми са противоречиви. По реда на чл. 134 ЗЗД се упражнява
чужд материално право, когато ищецът е кредитор на лицето, чието бездействие заплашва
удовлетворяването на кредитора. В случая подобни твърдения не са изложени. Напротив
поддържа се, че е налице застрахователно правоотношение, чийто предмет е бил живота и
здравето на наследодателят на ищеца, което обуславя или хипотезата на пряк иск по
застраховката или иск на стипуланта срещу промитента за осъждане в полза на бенефициера
(ако се твърди договор в полза на трето лице). Последната хипотеза не предпоставя нито
процесуален, нито материалноправен проблем. Тоест, ако се твърди договор в полза на
трето лице, тъй като по същият страни са именно стипуланта и проминтента, няма пречка
обещателят да бъде осъден по иск на уговарящия да изпълни в полза на третото ползващо се
лице, което обаче не обуславя хипотезата на чл. 134 ЗЗД – т. нар. косвен или обликваторен
иск, поради което няма да е налице и процесуално субституция – в хипотезата на
процесуално застъпничество.
От друга страна, ищецът претендира и самостоятелни права, вкл. и по аргумент то
правилото на чл. 456 КЗ, за което обаче не става ясно защо счита, че банката следва да бъде
конституирана като страна в настоящото производство – при това съищец.
Тоест в обстоятелствената част на исковата молба, вкл. и с оглед подадените
уточнителни молби е налице неяснота и непълнота, които въпреки указанията на съда не са
отстранени своевременно от ищеца, като съдът взема предвид и факта, че няколкократно са
давани указания на страната, а принципно указания при условията на чл. 129, ал. 2 ГПК се
дължат еднократно от съда, вкл. и с оглед принципа на равенство на страните в
гражданският процес – арг. чл. 9 ГПК.
На следващо място, съдът констатира и обстоятелството, че ищецът, включително и в
3
последната си уточнителна молба от 27.10.2022 г., променя петитумите си по отношение на
претендираните суми и периоди, което води до допълнителна неяснота досежно
предявените искове.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3
ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а произовдството да бъде
прекратено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 103999/25.05.2022 г., подадена от Б. Д. А., ЕГН:
********** срещу ЗК „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: ..........
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 27154/2022 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4