№ 582
гр. Варна, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско
дело № 20203100901154 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК:
Ищцата Л. Б. Д., редовно призована, явява се лично и с адв. Д. Н.,
редовно преупълномощен от адв. В. Н., с пълномощно по делото.
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , редовно
призован, представлява се от адв. П. П. и юрисконсулт П. Н., с пълномощни
по делото.
Свидетелят Н. Д. Г., редовно призован, не се явява.
Свидетелката Н. А. М., редовно призована, не се явява.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Няма пречки, моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ обявява 15-минутна почивка, с оглед явяване на допуснатите
свидетели. /в 10:45 часа/
Съдебното заседание продължава в 11:04 часа.
На именното повикване в 11:04 часа се явява свидетелят Н. Д. Г..
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит свидетеля, при условията на
призоваване по искане на ответника, като снема самоличността му, както
следва:
Свидетелят Н. Д. Г. , ЕГН **********, ****, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след
1
което същият обеща да говори истината.
Л. ми е леля.
Свид. Г. на въпроси на адв. П.: Р. ми е по-голям брат. Знам за
инцидента. Р. беше с 2 години по-голям от мен. Баща ми е жив. В момента
леля ми Л. го гледа. Защото аз го оставих там при нея и отидох в Германия.
Тя ми каза да изпращаме пари, ще го гледа. Изпращах й пари да го гледа.
Майка ми почина, когато бях малък, на 4 години. Не мога да ви кажа на колко
години е бил Р., когато майка ни почина. Аз пораснах в дом „Майка“ и
излязох на 18 години. Ходих, намерих леля ми. При нея седях малко и после
излязох вече и започнах да работя. Имам един по-малък брат О.. Ние сме 9
деца. Баща ми от друга жена пак има едно момче. От едни и същи родители
сме 8 деца. Като почина майка ми живяхме всички в едно семейство. Разбрах,
че майка ми е починала при раждането на малкия ми брат. Така знам. Аз съм
бил малък. След смъртта на майка ми, моята баба ме гледаше – Ф. и тя ме
даде в дом „Майка“. Р. го гледа баба – майката на баща ми. Тя гледаше и
сестра ми Г. и още една сестра. Те вече се ожениха и всеки е нанякъде. Аз съм
бил на 4, когато майка ни почина, а Р. трябва да е бил на 6 години. Майка ми
ражда най-малкия ни брат Д. и умира.
Брат ми Р. като малък го гледаше баба ми и кака ми Г., която сега живее
в Германия. Не знам къде е живял моят брат Р., когато съм бил в дом
„Майка“.
Свид. Г. на въпроси на съда: Аз от 4 години съм бил в дом „Майка“ и
до 18 години ме гледа държавата. И после те пускат, където си роден, там те
дават на Съвета и така. Баба ми беше жива тогава. Къщата й изгоря. Докато
съм бил в дом „Майка и дете“, не знам колко години, но баба ми е гледала Р..
Свид. Г. на въпроси на адв. П.: Р. е имал чичо в с. Белгун. И аз съм
живял с него заедно при чичо ми. Повечето години съм живял с брат ми Р..
Много пъти сме седяли при чичо ми в с. Белгун. Много години бяхме там.
Брат ми като влезе в казармата, там отиваше повече при чичо ми на гости.
Защото чичо ми го поддържаше. И на мен ми е помагал. При него живяхме.
Той не ни оставяше. Бая години продължи това, сигурно 5-6 и нагоре години
ни е гледал чичо ми. Той е брат на баща ми. Ние го имаме като баща даже,
защото той ни е гледал повече.
Р. имаше жилище в с. Старо Оряхово. В блоковете живяхме в с. Старо
Оряхово заедно. И той видя, че в село няма работа и отиде в с. Белгун там да
види дали има. Когато живяхме в с. Старо Оряхово, аз да съм бил на 18-19
години, като излязох от дом „Майка“.
Свид. Г. на въпроси на въпроси на юрисконсулт Н.: В това жилище
живеехме аз и сестра ми – болната. Тя я гледаше леля ми. Тя толкова я
гледаше, яде и пенсията толкова години и я даде в старчески дом. И сега ще
́́
направи така и с баща ми. Аз затова дойдох тук, за това дело, иначе нямаше
да дойда. Аз няма да пусна наследството на баща ми. Л. я гледаше сестра ми,
гледаше я и я даде в старчески дом. Сега и с баща ми така ще направи. Тя
2
иска да вземе на баща ми наследството, но аз няма да допусна това. Ние сме
наследници на баща ми. Тя никаква не е.
Вярно е, че съм седял при Л.. Но не съм седял само, ходех да работя. Не
́
съм седял тя да ме храни.
Свид. Г. на въпроси на адв. П.: Тя /Л./ много не ни уважаваше. Даже
ни кълнеше. Даже баща ми като живееше с лудата жена в с. Шкорпиловци, тя
не ходеше да го гледа, аз ходех да го гледам.
Л. и Р. не се уважаваха много. Тя само ни кълнеше. Казваше ми кога ще
идвам от Германия да вземам баща ми да го гледам. Брат ми дойде, купи си
къща в с. Белгун.
Ще ви излъжа, не знам нищо, не знам дали леля ми е полагала грижи за
Р.. Бил съм в дом „Майка“. Р. и леля ми не се уважаваха много.
Р. много пъти е живял в Германия. Даже детето му там порасна. 4
години бях в Германия, живях с него. Л. не е посещавала неговото семейство.
Тя познаваше детето му, но не бяха близки. Два пъти се е чувал с нея. Тя му
звънеше по скайп и питаше кога ще идва да взема баща си.
Поводът за разговорите между тях е била само грижата за баща ми. И
той го взе да го гледа и почина вече в Белгун, като стана белята. Баща ми там
живееше, при него.
Присъствал съм на рождения ден на Р., когато той каза, че в този живот
има само най-близките – съпругата си и детето си. Той държеше за жена си и
за детето, и за сестра си Г.. Аз съм помагал на брат ми. На леля ми не съм
помагал.
Леля ми знае много добре, че Р. живееше в Белгун при чичо. Той там се
ожени. Отиде в Германия, работеше. Л. не е посещавала Р., когато живееше в
Белгун, не му е идвала на гости. На смъртта на Р. дойде. И сестра ми Г. дойде
от Германия за смъртта на Р.. Зет ми пое разходите за погребението – мъжът
на Г., сестра ми. Да, леля ми дойде на погребението. Ние заедно отидохме. Л.
даже един лев не е изхарчила за погребението на Р..
На погребението с леля ми си говорехме обичайни неща – как стана
белата, какво е станало. Човекът, който го блъсна с колата е на чичо ми син.
́
Тя и аз плакахме. Сестра ми плака. Сестра ми дойде от Германия със самолет.
Зет ми изхарчи сума ти пари на смъртта.
Аз знам, че леля ми е все болна, тя е болна от много години. Все отива
на лекар.
Свид. Г. на въпроси на въпроси на юрисконсулт Н.: На погребението
е нямало случай някой да е припаднал, да е викана линейка. Някой толкова да
е страдал, да е припадал. Не съм видял там линейка. Два дни седях там.
Знам, че брат ми Р. от 12 години започна да работи – чобанин беше,
овце пасеше за единия хляб. Не знам дали е живял в интернат. Мисля, че брат
ми има 5 клас. Колкото мен не е учил.
3
Свид. Г. на въпроси на адв. Н.: Като излязох от дом „Майка“, се
запознахме с брат ми и поддържахме връзка. Помагахме си като братя. Като
бях в интерната не се познавахме. След като излязох от дом „Майка“, тогава
се запознах с брат ми и започнахме да поддържаме връзка. Сведения за
живота му нямам, но казвам, че е работил преди това, защото той ми е
споделял, защото вече се имаме като братя. Каза, че баба го е гледала. Като
изгоря вече къщата на баба, той излезе и където намери хляб, там беше.
Леля ми Л. идваше да вижда брат ми, но не много пъти. Той се нямаше
с нея. Той даже много не я обичаше. Тя не ни уважава като племенници. Тя,
за да вземе на баща ми наследството, значи, че за нас не държи. Аз живея в
една счупена сграда. Идвам да кажа цялата истина.
Свид. Г. на въпроси на въпроси на съда: Аз знам, че Н. е в Германия
сега. Тя е жена на брат ми Р., дето почина. Сега е в Германия. Аз с нея даже
не приказвам, стана 2 месеца, тя все си сменя фейсбука.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същия беше освободен и напусна съдебната зала.
АДВ. П.: Ние държим на разпита на свид. Н. М. и моля да и наложите
́
санкцията по чл. 85 от ГПК и да бъде призована отново за следващо съдебно
заседание.
Доколкото редовно призованата свидетелка Н. А. М. не се явява в
съдебно заседание без уважителна причина, съдът следва да и наложи глоба и
́
да я предупреди, че може да бъде постановено принудителното и довеждане
́
за следващото съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЛАГА глоба на свид. Н. А. М., ЕГН **********, с адрес в с. Белгун,
Община Каварна, Варненска област, ул. „Трета“ № 11, на основание чл. 91,
ал. 1, вр. чл. 85, ал. 1 ГПК, поради неявяването и в съдебно заседание без
́
уважителна причина в размер на 100 лв.
Срещу наложената глоба може да се подаде молба за отмяната и в
́
едноседмичен срок от уведомяването пред съда, който я е постановил.
ПРЕДУПРЕЖДАВА свид. М., че в случай на неявяването и в
́
следващото съдебно заседание, може да бъде доведена принудително чрез
органите на РД „Охрана“.
Свидетелката да бъде призована за следващото съдебно заседание чрез
кмета на с. Белгун.
За разпит на допуснатата свидетелка Н. М., СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 11.10.2023
година от 10:30 часа, за която дата и час страните са уведомени от днес.
Да се призове свидетелката Н. А. М. чрез кмета на с. Белгун.
4
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:26
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5