Решение по дело №627/2020 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………./14.05.2021 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :   СИЛВИЯ САНДЕВА

         

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 627/2020 г. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.143, ал.4 от ЗДвП. 

Образувано е по жалба на П.И.И., с ЕГН **********,***, срещу заповед № 851з – 105/13.12.2019 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с която е отказана първоначална регистрация на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рама № WFOVXXTTFV5C03368 – по документи, внос от Дания. В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че не може да се установи по безспорен начин, че номерът на рамата на пътното превозно средство е автентичен, тъй като не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не е взел предвид, че номерът на рамата фигурира върху стикери на още две места в автомобила – на вертикална греда на предна пасажерска врата, както и че СРМПС части І и ІІ (образец Дания) са автентични. Пренебрегнал е и факта, че поставеният стикер не може да бъде подменен, защото би се самоунищожил, както и че автомобил с посочения номер рама не се издирва. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.143, ал.3 от ЗДвП води до извод, че процедурата по възстановяването на идентификационния номер на едно превозно средство е част от процедурата по регистрацията на това превозно средство. Т.е. възможността да се установи автентичният номер на рамата, респективно да се възстанови идентификационният номер на автомобила се преценява преди да се постанови отказ за регистрация. Или казано по друг начин, за да откаже регистрация, е необходимо органът да е изложил съображения за невъзможността да бъде установен, респективно възстановен идентификационният номер на конкретния автомобил, чиято регистрация е била поискана, какъвто не е настоящият случай. По тези съображения се иска отмяна на оспорения отказ за регистрация и присъждане на сторените разноски по делото.                                                

          Ответникът – началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, че процесната заповед е правилна и законосъобразна. Твърди, че от експертизата по делото се установява по безспорен начин, че не е възможно да се установи автентичният номер на пътното превозно средство. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

Жалбата е подадена в срок, видно от разписка за връчване на л. 6 от делото, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административното производство е започнало по заявление № 170851016685/04.12.2017г. на П.И.И. до сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич с искане за първоначална регистрация на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рама № WFOVXXTTFV5C03368 – по документи, внос от Дания. Към заявлението са представени декларация от заявителя относно мястото и датата на закупуване на автомобила, свидетелско за регистрация на МПС № 08924784, част І и част ІІ, на датски език (без придружен превод на български език) и фактура № 142074 от 16.11.2017 г. на датски език с превод на български език.

При извършената идентификация на ППС от техник – механик в сектор „ПП“ възникват съмнения относно автентичността на номера рама.

Автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР – Добрич. При извършената проверка на мястото за нанасяне на VIN е установена допълнително заварена планка с нанесен на нея нестандартен шрифт номер на рама, съвпадащ с този по документи. На колонка предна дясна врата е установен стикер с данни за VIN, съвпадащ по документи. На преден десен фар е установена занитена табелка с налични на нея последни седем позиции на номер рама. Номерът на двигателя не е разчетен поради налична корозия. Резултатите от огледа са отразени в протокол № 48/06.12.2017 г. с мнение за извършване на проверка.

Образувано е ДП № 1139/2017 г. по описа на Първо РУ – Добрич, в хода на което са приобщени като писмени доказателства заявление за регистрация № 170851016685, един брой фактура на датски език с превод на български език, един брой нотариално заверена декларация, регистрационни талони, част І и част ІІ на датски език и един брой договор за покупко – продажба на датски език.   

Назначена е трасологическа експертиза № 23/29.12.2017 г. от НТЛ при ОД на МВР – Добрич, съгласно констатациите по която на указаното от завода производител място за нанасяне на номер рама – предна част на надлъжна греда в областта на предното колело е установено наличие на метална планка, неподвижно застопорена чрез заваряване върху основната греда. Планката е с размери и с разположение, покриващо изцяло мястото на заводски поставения VIN на автомобила. Върху нея е установен набит нестандартен шрифт номер на рама, съответстващ на посочения в регистрационните документи, без ограничителни знаци, с шрифт, различен от посочения от завода – производител, с отклонение от символите по хоризонтала и вертикала и с разлика в дълбочината на нанасянето им. Въз основа на установените различия е направено заключение, че заводски щанцованият номер рама на изследвания автомобил е закрит чрез допълнителна заварена метална планка върху основния детайл носител на VIN. Не е възможно изследването му за наличие на подправки и заличавания. Върху заварената планка е установен нанесен номер на рама, съвпадащ с този по документи. Наличният номер не е заводски щанцован и има интервенция върху идентификационния номер на рама на изследваното МПС. Производственият стикер с данни за VIN на автомобила е установен на колонка предна дясна врата. Нанесеният на него VIN съвпада с този по документи и с установения набит. Стикерът е без следи от разлепване и съответства на заводски поставен. Номерът на двигателя не е разчетен поради силна корозия в областта на нанасянето му. Липсва интервенция в изследваната област. Производствената табелка съответства на заводски поставена.

В хода на досъдебното производство е изискана и справка от Дирекция „МОС“ – град София, въз основа на която е установено, че процесният автомобил е снет от регистрация и не е обявен за ОДИ.

С постановление № 2265/2017 от 17.04.2019 г. на прокурор при ДРП е прекратено наказателното производство.

С молба с вх.№ 851000-14082 от 20.11.2019 г. жалбоподателят е поискал да бъде продължена процедурата по регистрация на автомобила.

На 11.12.2019 г. автомобилът е представен повторно пред комисията по МПС, която е потвърдила фактическите констатации от предходния оглед. За резултатите от повторното изследване е съставен протокол № 55 от същата дата, в който е прието, че липсват данни за установен автентичен поставен от производителя набит номера на рама, поради което ПС не отговаря на изискванията на чл.143, ал.1 от ЗДвП.     

На 13.12.2019г. е изготвена докладна записка с рег. № 851р-5411/13.12.2019 г. от старши инспектор Д. Димитров до началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, в която се преповторени констатациите от протоколите на проверяващата комисия по МПС при ОД на МВР - Добрич. Прието е, че не може да се твърди по безспорен начин, че номер рама на представения за регистрация автомобил е автентичният, с оглед на което е направено предложение да се издаде заповед за отказ за регистрация.                

На същата дата е издадена обжалваната заповед № 851з-105 от началника на сектор “ПП” при ОДМВР – Добрич, с която на основание чл.143, ал.1 от ЗДвП, чл.140, ал.2 от ЗДвП и чл.7, ал.1 от Наредба № І-45/2000г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях (Наредба № І-45/2000г.), е отказана регистрация на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рама № WFOVXXTTFV5C03368 – по документи, внос от Дания. Мотивът за отказа е, че идентификационният номер на рамата не е заводски щанцован, с нестандартен шрифт е и не може да се установи автентичността му. Административният орган се е позовал на констатациите от огледа, въз основа на които е приел, че установените несъответствия съставляват пречка да се направи категоричен и обоснован извод относно идентификацията на автомобила и неговия оригинален номер рама. Изложил е съображения, че идентификационният номер не може да се предполага. Законът изисква положително установяване на автентичния номер, изключващо всякакви съмнения относно неговата идентичност. Поставените стикер и табела, съдържаща данни за VIN, не установяват по безспорен начин, че той е автентичен, тъй като не са на неподвижни части и могат да бъдат заменени. Производственият номер, поставен от производителя, е един – автентичен, заводски, който се поставя на неподвижна част, метал от конструкцията. Обстоятелството, че той се възпроизвежда и съдържа на стикер, не променя този извод, тъй като в случая не е установен автентичният номер на рамата, който се нанася от производителя на посочената неподвижна част от метал от автомобил. Тези вторични знаци не съставляват идентификационен номер по смисъла на §6, т.61 от ДР на ЗДвП като уникална комбинация от 17 знака, поставена върху самото превозно средство от производителя с цел неговото идентифициране. Наличието на спомагателни белези върху стикери или табелки не означава, че идентификационният номер е установен по предвидения от закона ред. Въз основа на това административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.7, ал.1 от Наредба № І-45/2000 г., които изключват възможността за регистрация на превозното средство.                 

В хода на съдебното производство е изслушана автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице по нея е видно, че за автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 2,0 L“ производство от 2000 г. до 2006г. мястото, на което производителят поставя идентификационния номер, е нишата на предно дясно колело - заводски поставена чрез щамповане (набиване) 17 цифрено-буквена комбинация. На това място при направения оглед е установено заварено парче ламарина, на което е набит номер на рама, отговарящ на номера на рамата по документи на превозното средство. Част от символите върху него не са видими поради напреднала корозия. Поставените цифри и букви са симетрични, но има видима разлика в дълбочината на символите и не се виждат ограничителните звезди (щампи), които заводът производител поставя в началото и в края на цифрено – буквената комбинация. Има разминаване в порядъка на поставяне на номера – номерът е с обратна последователност на заводския (обърнат е на 180 градуса). Въз основа на тези констатации вещото лице е дало заключение, че изписаният номер по букви, цифри и символи не отговаря на изискванията за заводски номер на рама на превозното средство. Металната пластина не е автентична и не може да се счита за VIN номер на автомобила, който се поставя чрез щамповане (набиване) директно върху металната носеща греда, а не върху плочка. Съгласно експертизата маркировката на номера на рамата се поставя на няколко видими и скрити места по автомобила. В кабината, в дясната част на арматурното табло, се поставя оригинална пластина с емблемата на автомобили „Форд“ и 17 цифрено – буквена комбинация WFOVXXTTFV5C03368. При огледа на място е установено, че оригиналната пластина липсва. Открити са само отворите на закрепващите нитове на табелката. На вертикалната колонка на предна дясна врата на купето е установен самозалепващ се ПВС заводски стикер, на който са отбелязани основните данни на автомобила, съответстващи на тези в документите за регистрация. Установена е и метална пластина над преден десен фар, съдържаща цифрено – буквена комбинация 5С03368, обозначаващи година на производство (5) 2005 г., месец на производство (С) – септември, и пореден производствен заводски номер 03368. Според заключението на вещото лице металната пластина е закрепена с помощта на изтеглящи нитове и е оригинално заводски поставена, като липсват следи от механична интервенция по нея. Липсват следи от механична интервенция и по самозалепващия се ПВС заводски стикер. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че няма данни за заводски набит номер на рама. Върху мястото, на което трябва да е набит VIN номер на автомобила, има поставена метална пластина, която е силно корозирала и по-голямата част от символите и цифрите върху нея не се виждат.                                       

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Оспореният отказ е издаден от компетентния за това административен орган съгласно чл.2 от Наредба № І-45/2000 г., в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Съгласно чл.143, ал.1 от ЗДвП, в действащата му редакция към датата на издаване на оспорения акт - ДВ, бр. 51 от 2007 г., пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, като в ал.2 (в същата редакция) е предвидена изрична забрана за заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Ал.3 на посочения законов текст (редакция в ДВ, бр.101/2016 г.) регламентира, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № І-45/2000 г., която не допуска регистрация на превозни средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN). Следователно регистрацията на пътно превозно средство по ЗДвП се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки – поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и установено право на собственост върху превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на предвиденото за съответната марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на ППС с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на автентичния номер на рамата. Целта на това изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средства, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти.

Безспорно е по делото, че на мястото, на което трябва да е набит идентификационният номер на автомобила, са извършвани механични действия. На това място има заварена ламарина с изписан цифрено буквен код, с нестандартен шрифт, неотговарящ на изискванията за заводски номер рама, което попада в хипотезата на чл.143, ал.3 от ЗДвП. Обстоятелството, че поставеният върху металната планка номер съвпада с този в документите за регистрация на МПС не означава автоматично, че това е същият идентификационен номер, поставен от производителя. След като оригиналният номер на рама не може да бъде установен, не е налице основание за регистрация на ППС и административният орган е бил длъжен да издаде отказ за това. Без правно значение е обстоятелството, че автомобилът не е обект на престъпно посегателство и не е обявен за издирване. Чл. 143, ал. 3 от ЗДвП не свързва подмяната, заличаването или повреждането на идентификационния номер с конкретно нарушение или престъпление, а въвежда единствено обективна забрана за регистрация до установяването на този номер. В случая релевантна е само липсата на установен заводски набит номер на рама. Липсващият идентификационен номер (независимо от причините за това) не може да бъде заместен от наличните по автомобила вторични идентификационни белези – стикер и табелка на производителя, възпроизвеждащи VIN, типа на двигателя, теглата на автомобила и пр. Според точния смисъл на закона подлежи на отчитане само идентификационен номер (VIN), фабрично нанесен чрез набиване (щамповане) на указаното от завода производител място. Няма норми в ЗДвП и в Наредба № I-45/2000 г. за регистрация/пререгистрация по друг алтернативен способ. Ето защо правилно административният орган не е взел предвид фабрично поставените заводски стикер и табелка при идентификацията на товарния автомобил. Това са допълнителни знаци/признаци, които дублират VIN с оглед на възможността да бъде безспорно установен чрез съпоставяне и засичане с данните върху тях. Нито отделно, нито заедно тези вторични знаци съставляват идентификационен номер по § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП и § 2, т. 9 от ДР на Наредба № I-45/2000 г. като уникална комбинация от 17 знака, поставена върху самото превозно средство от производителя с цел неговото идентифициране.

Органите на сектор “ПП” при ОД на МВР - Добрич са процедирали съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № I-45/2000 г., като в производството по регистрация по чл. 12 и сл. от същата наредба са извършили всички необходими действия по идентификация на превозното средство по смисъла на § 2, т. 8 от Наредба № І-45/2000 г. Отказът е постановен, след като е изчерпана процедурата по идентификация на автомобила и е безспорно установено компрометирането на идентификационния номер, наличието на който е основният правнорелевантен факт в производството по регистрация наред с правото на собственост върху превозното средство. Правилно е становището на административния орган, че възпроизвеждането на идентификационния номер на други места в автомобила не означава, че автентичният VIN е установен по предвидения за това нормативен ред. Наличието на тези вторични признаци свидетелства само за евентуална установяемост на идентификационния номер, възстановяването на който следва да се извърши съгласно чл. 143, ал. 4 от ЗДвП по реда, определен в Наредба № 8121з-1/02.01.2018г. на МВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процедурата по възстановяването на идентификационния номер на превозното средство е част от процедурата по регистрацията му. Касае се за две различни административни производства,  с различен предмет, съдържание и компетентни органи, всяко от което приключва с отделен административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване. Нормативно диференцирани, тези производства не могат нито изцяло да се обединят, нито частично да се смесват елементите им, аргумент за което са и разпоредбите на чл.12 и чл.13 от Наредба № 8121з-1/02.01.2018 г. Именно в производството по възстановяване на поставения от производителя ИН на МПС се изследва възможността за установяване на действителния номер на рама и се събират данни за всички обстоятелства, позволяващи еднозначната идентификация на автомобила, в т.ч. и данни от завода производител за вторичните идентификационни белези на превозното средство по аргумент от чл.5, т.2, във вр. чл.6 от горепосочената наредба. В производството по регистрация е достатъчно да се установи, че е налице подправен, заличен или повреден идентификационен номер, което препятства идентификацията на автомобила и неговата регистрация, без да е необходимо да се изяснява автентичното съдържание на идентификационния му номер.

В случая жалбоподателят е искал единствено първоначална регистрация на ППС съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 12 и сл. от Наредба № I-45/2000 г. Няма подадено искане от негова страна за възстановяване на VIN по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с Инструкция № І-185/06.12.2002г. за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС, която понастоящем е отменена, но е била действаща към момента на подаване на заявлението за първоначална регистрация през 2017 г. Няма подадено такова искане от негова страна и по реда на сегашната Наредба № 8121з-1/2018 г., която е била действаща към датата на подаване на молбата за продължаване на процедурата за първоначална регистрация на автомобила през 2019 г. Констатираните допълнителни идентификационни белези и твърдяната в жалбата автентичност на СРМПС сочат само, че заличеният VIN е установяем, без да го правят установен по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП. Постановеният вече отказ не преклудира възможността на жалбоподателя да поиска възстановяване на идентификационния номер по чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с Наредба № 8121з-1/02.01.2018г. на МВР. След като компетентните органи преценят, че са налице основания за възстановяване на идентификационния номер, жалбоподателят ще има възможност да сезира отново административния орган с искане за регистрация на МПС с възстановен номер рама, прилагайки документите по чл.12 и чл.13 от Наредба № 8121з-1/12.01.2018 г.  Следователно законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на подправен, заличен или повреден идентификационен номер, но такава регистрация е възможна само след възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер на автомобила по предвидения за това нормативен ред, което в случая не е налице и правилно административният орган е отказал регистрация на превозното средство. В тази насока са и решение № 3163/05.03.2019 г. по адм. д. № 14512/2017 г., решение № 8720/05.07.2017г. по адм. д. № 5992/2016г., решение № 15753/18.12.2020 г. по адм. д. № 5120/2020 г., всички на ВАС, VII о.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед по смисъла на чл.146, т.1-5 от АПК. Тя е постановена при пълно, всестранно и обективно изследване на възможността за установяване на оригиналния идентификационен номер и правилна преценка на доказателствата по случая. Отказът съответства и на целта на закона да не се допуска регистрация на МПС, което не може да бъде идентифицирано по безспорни белези, поставени от производителя към неподвижната част от конструкцията на автомобила.               

По тези съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.       

С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл.24 от НЗПП.       

            Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.И., с ЕГН **********,***, срещу заповед № 851з – 105/13.12.2019 г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, с която е отказана първоначална регистрация на товарен автомобил марка „Форд Транзит“ с рама № WFOVXXTTFV5C03368 – по документи, внос от Дания.

            ОСЪЖДА П.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Добрич сумата от 100 лева, представляващи разноски за първата инстанция.   

            РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                     Административен съдия: