№ 110
гр. Монтана, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200444 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 007385 от 14.04.2025г. на Началник на
Териториален отдел (ТО) за областите В., М. и В. към ГД „Контрол на пазара“
към Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, на „Ю. Б.“ АД ЕИК:
********, град С., район В., ул.О. п. №260, на основание член 210а от Закона
за защита на потребитЕ.те е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди) лева, за нарушение
на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 (използва нелоялна търговска практика) от
Закона за защита на потребитЕ.те.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „П. К. Б.“
ЕООД, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа за допуснато
нарушение на чл.47 и чл.57 ЗАНН, неспазване на сроковете по чл.52, ал.1
ЗАНН, нарушение на материалния закон. Предвид на това моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание представител не се явява и не взема
становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт П.. По делото е представено и писмено
становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин, като претендира и разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
На 04.12.2024 година, служитЕ.те на Регионалната дирекция на
комисията за защита на потребитЕ.те в град М. – В. Б. Ц. и И. Л., извършили
проверка в офис на Ю. Б. АД в гр.М., бул.Т. М. №98, констатациите от която са
закрепени в Протокол № 2772229. Преди извършване на проверката
служитЕ.те на КЗП са изискали от дружеството да им бъде предоставена
информация за кредит в размер на 10 000 лева за срок от пет години.
Представител на дружеството е предоставил 2 броя СЕФ за предоставяне на
информация за потребителски кредити. Единият е за кредит от 10 720 лева за
срок от 60 месеца, по който се изисква превод на работна заплата, ползване на
пакетна програма за банкови продукти и сметки на банката и застраховка
„Защита на плащанията“, а другия кредит е в размер на 10 000 лева за срок от
60 месеца, без превод на работна заплата, ползване на пакетна програма за
банкови продукти и сметки на банката и застраховка „Защита на плащанията“.
Констатирали са, че и в двата предоставени СЕФ, в част ІІІ. Разходи по
кредита, срещу графа т.4.6 „Разходи, дължими при просрочени плащания.
Наличието на неплатени вноски може да доведе до сериозни неблагоприятни
за Вас последици (включително принудително изпълнение) и да затрудни
получаването на кредит в бъдеще“ е отразена следната информация: „Вие
трябва да платите: законна лихва за забава върху просрочени суми по кредита
(законната лихва за забава се определя от Министерски съвет). Такса за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, както
следва, като е отразено в зависимост от дните просрочие каква такса е
дължима.
В горната информация са посочени такси за просрочие, които не трябва
да са дължими от потребителя, съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК,
която гласи, че „При забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в ал.2 е
предвидено, че „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“ и по
този начин кредиторът не е изпълнил и е пренебрегнал забраната за размера на
обезщетението.
Размерът на законната лихва за просрочие се изчислява, като се вземе
предвид основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари на текущата
година, съответно 01 юли+ 10 процентни пункта, което е регламентирано в
Постановление № 426/ 18.12.2014г. на МС. ОЛП, използван към 01.07.2024г. е
3.63%, като се прибавят 10 процентни пункта се получава размера на
законната лихва, която възлиза на 13.63%, което означава че при просрочени
плащания, кредиторът може да начислява само тази лихва, но няма право да
2
изисква от потребителя да заплаща такси за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие.
Кредиторът е представил 2 броя Договор за потребителски кредит,
единия сключен на 18.09.2024г. в гр.М., а другия на 30.09.2024г. в гр.К..
Съгласно чл.9 и от двата договора, при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи обезщетение за времето на забава върху просрочените суми, в размер
на законната лихва за забава. В нито един от двата договора не е посочено, че
се дължат от потребителя и такси за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие.
В действащата и актуална, към датата на сключване на двата договора,
Тарифа на таксите и комисионните, прилагани от Ю. Б. АД по извършвани
услуги на клиенти, физически лица, която е публикувана и на интернет
страницата на кредитора, се установява, че на стр.40 от същата се съдържа
информация за дължимите такси от потребителя за действия по ограничаване
на негативни последици при просрочие.
Извършилите проверка служитЕ. на КЗП установяват, че таксите за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие фигурират в
Тарифата на банката, както и в предоставените СЕФ, които се предоставят от
кредитора преди сключването на договорите, но в сключените договори не се
съдържа информация за тяхното изискване при просрочени плащания.
Кредиторът няма право да изисква таксите със СЕФ и Тарифата, без да
фигурират в сключените договори, тъй като в договорите трябва да се
регламентират правата и задълженията на страните и да отговарят на
законовите изисквания, а в случая таксите са изискани неправомерно, без
законово основание.
По този начин всички тези действия на кредитора противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството
му на по-силна страна в договорните отношения по сключения договор за
кредит и определяща условията по него. С поведението си кредиторът
уврежда икономическите интереси на потребитЕ.те, като използва нелоялна
търговска практика.
За констатираното несъответствие бил съставен АУАН № 007385 от
27.02.2025 година, в присъствие на упълномощено от дружеството лице и
съответно връчен препис от същия на 27.02.2025г. на упълномощено от
търговеца лице, А. А..
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 007385 от
14.04.2025 г. на Началник ТО за областите, В., М. и В. към ГД, „Контрол на
пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, с което на основание
член 210а от Закона за защита на потребитЕ.те е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на „Ю. Б.“ АД, за нарушение на чл.68в, във
връзка с чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетЕ.те В. Б. Ц.,
3
актосъставител, Р. П. И. и Е. Н. Б., служитЕ. на КЗП М.. По делото са приети и
редица писмени доказателства, в т. ч. съставени констативни протоколи; копия
от договори за потребителски кредит, както и погасителни планове към тях,
общи условия по договорите за кредит. По делото са приложени писмени
документи, доказващи процесуалното представителство на дружеството
жалбоподател, както и заповеди, оправомощаващи съответно актосъставителя
за съставяне на АУАН по ЗЗП и на Началника на Териториалния отдел за
издаване на наказателни постановления.
При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на
процесуалния закон. От приложената по делото Заповед на Председателя на
КЗП се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен със Заповед
№ 1114ЛС/19.12.2016 година (л.8), да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от
Председателя на КЗП с приложената по делото заповед № 1138/29.01.2025
година (л.6 от делото).
Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението
факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната
като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за
пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа
воля е логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА. Нарушението, за което е съставен
акта е, че кредиторът предоставя СЕФ, преди сключването на договор за
кредит, в който изисква такси за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие, без да са му дължими. Такива такси се изискват и с
Тарифата на кредитора. Кредиторът няма право да изисква таксите със СЕФ и
4
Тарифата, без да фигурират в сключения договор между страните.
Въпросното нарушение е квалифицирано като „нелоялна търговска
практика“, тъй като с поведението си кредитора уврежда икономическите
интереси на потребитЕ.те.
Легална дефиниция на понятието „нелоялна търговска практика“ и
критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68 г, ал.
1 от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, „търговска
практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребитЕ., когато
търговската практика е насочена към определена група потребитЕ..“
В конкретния случай безспорно е установено, че кредиторът е
предоставил 2 броя СЕФ, в които е посочил, че се дължат такси за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие, без изобщо да са му
дължими. Таксите се изискват също и в Тарифата за таксите и комисионните,
независимо от това, че за тях не се съдържа информация в сключените
договори.
По този начин, изисквайки тези такси със СЕФ и Тарифата, без същите
да са уредени в договорите за кредит, кредиторът с поведението си уврежда
правата и икономическите интереси на потребитЕ.те, правото им да бъдат в
достатъчна степен информирани, за да вземат правилно решение при избора
си на възможности за получаването и погасяването на кредит, същото
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и по този начин се прилага нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
Несъмнено е установено качеството на потребител по сключените
договори за кредит. По смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК „Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.“ Като
страни по договора за потребителски кредит, съответно кредитор и
потребител, са приложими изискванията на ЗПК.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като
настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на
разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения,
които гарантират правата на потребитЕ.те. Процесното нарушение не покрива
един от най-важните критерии при определяне на нарушението като
маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици.
Също така не се установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма
5
на чл. 210а от ЗЗП, съгласно която „За нарушение на чл. 68в и чл.68г на
виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 30 000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер
от 2000 до 50 000 лв“. Наложеното наказание „имуществена санкция“ по реда
на чл. 210а ЗЗП /от 2000 до 50 000 лева/ е в минималния размер от две хиляди
лева, предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици, както
и обстоятелството, че е първо такова за нарушителя.
При определянето на наказанието административнонаказващият орган е
съобразил и разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, поради което е наложил
наказание на минимума, което също се явява законосъобразно в конкретния
случай поради посоченото по-горе.
С оглед изхода на делото и претендираните в производството разноски
такива следва да се присъдят на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и че същото
приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на КЗП за процесуално
представителство в размер на претендираните от 150,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 007385 от 14.04.2025г.
на Началник на Териториален отдел (ТО) за областите В., М. и В. към ГД
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, с което
на „Ю. Б.“ АД ЕИК: ********, град С., район В., ул.О. п. №260, на основание
член 210а от Закона за защита на потребитЕ.те е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди) лева, за
нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 (използва нелоялна търговска
практика) от Закона за защита на потребитЕ.те изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД ЕИК: ********, град С., район В., ул.О. п.
№260ДА ЗАПЛАТИ на Началник на Териториален отдел (ТО) за областите В.,
М. и В. към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те
/КЗП/ сумата от 150.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.М., по реда на гл. 12 АПК
и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6