МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№ 1131/2014 Г.
ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия П.С.К. за извършени
престъпления по чл.304а, вр. чл.304, ал.1
от НК и по чл.343б, ал.1 от НК - за това, че:
- на
19.04.2014 год. в
гр.Варна, дал подкуп – две банкноти, всяка с номинал 10 лева със серия №
ЮА8936555 и № АП7429892 на полицейски орган – Валентин Русинов Драганов - командир на отделение към „Охранителна
полиция" при Първо РУП при ОД на МВР – Варна, Минчо Василев Минчев -
полицай при Първо РУП при ОД на МВР Варна и Димитър Тодоров Целов – полицай при
Първо РУП при ОД на МВР, за да не извършват действия по служба - да не съставят
АУАН № 687552/19.04.2014 год. за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и АУАН №
687553/19.04.2014 год. за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, което съставлява
престъпления по чл.304а, ал.1 от НК,
- на
19.04.2014 год. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №В4646НХ с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.29 на хиляда, установено по надлежния
ред чрез СМЕ № 248/2014 изготвена в МБАЛ „Св.нна – Варна” АД, което съставлява
престъпление по чл.343б от НК
Производството пред ВОС е по реда на чл.371,
т.2 от НПК, тъй като подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тях.
В пледоарията си по същество представителят на ВОП
поддържа обвинението и моли съда да признае подсъдимия за виновен като му
наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба 3000 лв., с
оглед
обстоятелствата, че подсъдимият е осъждан пет пъти за извършени умишлени
престъпления от общ характер, които се изразяват в грубо незачитане на законите
в страната, има редица административни наказания заради неспазване на Закона за
движение по пътищата, което показва, че не се е поправил въпреки наложените му
до момента санкции.
Защитникът на
подсъдимия пледира за налагане на наказания в минималния размер, което да бъде
намалено с 1/3
на основание чл.58 от НК и да се приложи института на чл.66 от НК.
Разпитан пред съда подсъдимия се признава за
виновен, признавайки всички факти по делото така, както са описани в
обвинителния акт. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното, плачейки и молейки за
снизхождение, и налагане на наказание, различно от лишаване от свобода.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
19.04.2014 год., около 4.40 часа полицейските служители свид. Минчо Минчев,
Димитър Целов и Валентин Драганов и тримата служители от Първо РУП на МВР –
Варна извършвали обход на територията на Първо РУП на МВР – Варна като се
придвижвали със служебен автомобил с рег. номер В 8620 РА. Преминавайки
кръстовището на бул. „Владислав Варненчик” и ул. „Д-р Пюскюлиев”, лек автомобил
марка „Фолксваген голф” с рег. номер В 4646 НХ отнел предимството на
полицейския автомобил. Движейки се с висока скорост преминал кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба и подължил по бул. „Владислав Варненчик”
по посока Автогара – Варна като спрял на сп. „Патриарх Евтимий”. Полицейските
служители приближили автомобила и установили, че неговият водач е П.С.К. с ЕГН:
**********. Свид. Драганов обяснил на водача К., че за преминаването на
кръстовището на бул. „Вл. Варненчик” и ул. „Д-р Писклюлиев” на червена светлина
на светофарната уредба ще му бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със ... светлинните сигнали.”
Подсъдимият
съзнавал, че освен допуснатото нарушение, е управлявал автомобила след като е
бил употребил алкохол, поради което решил да даде подкуп на полицейските
служители, за да не изпълнят задълженията си по служба и да не съставят акт за
установено административно нарушение, както и да избегне тестването с
техническо средство за употреба на алкохол. В изпълнение на това си решение,
подсъдимият К. се приближил към полицейския автомобил и хвърлил през отворения
ляв преден прозорец в купето на автомобила две банкноти, всяка с номинал 10 лв.
Докато ги хвърлял, казал на полицейските служители: ”Момчета, почерпете се, да
не се занимаваме с глупости.”
Полицейските
служители веднага задържали К. и
уведомили дежурния офицер за действията му. След това продължили проверката на К.
като го тествали за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510,
№ARDM 0229, който отчел 1.27 промила алкохол в издишания въздух.
Свид.Драганов съствил на К. АУАН №
687552/19.04.2014 год. за нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно : „На
водача на пътно превозно средство е забранено „Да управлява моторно превозно
средство след употребата на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”.
Свид.Драганов съставил и АУАН №
687553/19.04.2014 год. за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно:
”Участниците в движението Съобразяват своето поведение със.... светлинните
сигнали..”
След това К. бил отведен в МБАЛ
„Света Анна” – Варна за вземане на кръвна проба.
За дадения от К. подкуп на
полицейски служители бил направен оглед на местопроизшествие и били намерени,
описани и иззети две банкноти, всяка от които с номинал 10 лв., със съответни
серийни номера ЮА 8936555 и АП 7429892.
Били назначени и изготвени СХЕ и СМЕ, която
е установила концентрация на алкохол от 1.29 промила в кръвта на К., като към момента
е бил в лека степен на алкохолно опиянение.
Била
назначена и изготвена СПЕ, валидно от заключението на която подсъдимият не
страда от психично разстройство и към момента на извършване на престъпленията е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, от което следва че може да носи наказателна отговорност. Физическото и
психическото му състояние му позволяват да разбира фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения по тях.
Била
е назначение и изготвена СТЕ, от заключението на която става ясно, че иззетите
банкноти при огледа на местопроизшествието са истински банкноти и редовно
платежно средство към датата на деянието.
Тези факти се установяват от
събраните в хода на съкратеното производство доказателства, приобщени поради
прилагането на съкратената процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК, чрез
прочитането им по чл.283 от НПК. Тези доказателства са свидетелските показания,
протокол за оглед
на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към него, АУАН № 687552/19.04.2014 год. и АУАН №
687553/19.04.2014 год., копие от седмичен график, справка за
съдимост и други писмени доказателства.
Посочените доказателства,
оценени поотделно, както и вкупом са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. С оглед изложеното
и след като прецени доказателствата по делото, съдът призна подсъдимия П.С.К.
за виновен в това, че:
- на
19.04.2014 год. в
гр.Варна, дал подкуп – парична сума в размер на 20 лв - две банкноти, всяка с номинал 10 лева, съответно
със серийни номера АП7429892 и ЮА8936555 на полицейски орган – Валентин Русинов
Драганов – командир на отделение, сектор Охранителан полиция при Първо РУП на
Областна дирекция на МВР – Варна, за да не извърши действия по служба – да не
му състави АУАН № 687553/19.04.2014 год. по чл. 6, т.1 от ЗДвП – престъпление
по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК и
- на
19.04.2014 год. в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство лек автомобил
„Фолксваген” модел „Голф” с рег. № В 4646 НХ,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно с
концентрация 1.29 на хиляда – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Съдът
взе горното решение по следните правни съображения:
Изпълнителните деяния по
обвиненията са извършени с действия - подсъдимият шофирал МПС в нетрезво
състояние. След което, спрян за проверка от компетентните органи, той предложил
материална облага на полицейски орган, с цел да ги мотивира да не извършат
служебните си задължения, а именно да установят по надлежния ред, че водачът на
автомобила е употребил алкохол и съответно да му съставят АУАН за това.
Към момента на деянието
свидетелите Целов, Минчев и Драганов
са заемали длъжността съответно полицай Охрана на обществения ред, инспектор и
главен полицай Охрана на обществения ред в Първо РУП към ОД на МВР–Варна. В
това си качество са извършили проверка на подсъдимия и при установяването на
извършени нарушения е следвало да му съставят актове за УАН, което те са
сторили.
От субективна страна
безспорно деянията са извършени с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер и е целял настъпването на противоправните
последици. Той е целял да мотивира свидетелите да не изпълнят действия по
служба, които биха донесли негативни последици за К. – глоба в размер, значително
надвишаващ предложения подкуп.
От значение при определяне
на наказанието е степента на обществена опасност на дееца, която съдът прецени
като сравнително ниска, предвид обстоятелството, че съжалява за стореното и
изразява критично отношение към деянията. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие младата възраст на подсъдимия това, че той няма
натрупан житейски опит, неговото желание да се реализира професионално. С оглед
данните от съдебнопсихиатричната експертиза подсъдимият е отраснал в условия на
депривация при разведени родители като поддържал връзки и с баща си, от което
следва извода, че като дете не е получил нужната родителска грижа и внимание.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема и оказаното съдействие
на подсъдимия в процеса за разкриване на обективната истина.
Престъплението против
транспорта е с висока степен на обществена опасност, независимо от предвидената
ниска санкция, защото би могло да доведе до щети от различен характер – като
например чисто материални загуби и се стигне до нараняване или загуба на човешки живот.
Престъплението по чл.304а от НК съдът също преценява като такова с висока обществена опасност – тежко по
смисъла на закона и проблемно за обществото в настоящия момент, насочено срещу
нормалното функциониране на държавните органи и целящо постигане на
безнаказаност от страна на подсъдимия.
Като
съобрази всичко изложено до момента съдът индивидуализира наказанията при
условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, тъй като прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, спрямо които и най-лекото предвидено в
специалните норми наказание е несъразмерно тежко, като:
- за престъплението по чл.304а
от НК - наложи наказание пробация
със следните пробационни мерки по чл.42,
ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност
два пъти седмично;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години;
-
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от
три поредни години, а
- за
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.2, б. Б от НК му
наложи наказание пробация със следните пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност
два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от една година;
- Безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 200 часа годишно за срок от една година;
На основание чл.343 Г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия най-тежкото от така
определените наказания, а именно - ПРОБАЦИЯ, със следните
пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от ТРИ ГОДИНИ с периодичност два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ТРИ ГОДИНИ;
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 200 часа годишно за срок от ТРИ поредни години;
На основание чл. 23, ал.2 от НК към така определеното най-тежко
наказание съдът присъедини и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл.59, ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което подс.К. е бил
лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 19.04.2014
г.
На
основание чл. 307А от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението по чл. 304, ал.1
от НК 2 бр. банкноти с номинал от по 10.00
лева със серийни номера АП7429892 и
ЮА8936555.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер
на 162,40 лв. по сметка на ОД на
МВР-Варна в полза на държавния бюджет.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: