№ 56
гр. Варна, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000040 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София
срещу решение №18/03.04.2023 г. по т.д.№113/2021 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с
която въззивникът е осъден да заплати на Б. С. В., Х. З. В., А. С. Б.а, Т. С. Б. и Ф. З. С., суми
от по 25 500 лева, предявени като частични искове от сумите от по 250 000 лева за всеки от
ищците, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания причинени от смъртта
на техният син, съпруг и баща С Б. С., починал вследствие на ПТП настъпило на 22.04.2021
г. около 6:50 ч на път ІІ-73 „Шумен – Карнобат“ на км 16+797, като при управление на л.а.
„Киа“, модел „Рио“ с рег. №ХХХХХХХ виновният водач П В В нарушил правилата за
движение и навлязъл в насрещната лента на пътно платно с двупосочно движение и се
блъснал челно в л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег. №ХХХХХХХХ, като така причинил
смъртта на С Б. С., за което деяние е постановена Присъда №5/26.04.2022 г. по
НОХД№84/2022 г. по описа на ШОС, ведно със законните лихви, върху така уважените
претенции за главница, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите
като главница суми.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
ищците не са доказали да са претърпели болки и страдания от смъртта на техния близък,
поради което обезщетения не се дължат.
Насрещните страни Б. С. В., Х. З. В., А. С. Б.а, Т. С. Б. и Ф. З. С. са подали писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна: Страните не оспорват
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
1
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно – процесните претенции са
доказани по основание.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на дължимото
обезщетение, посредством увеличаването му при нарушение принципа за справедливост.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото
на чл. 269, изр.2 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
От показанията на тримата свидетели, които се кредитират от съда като
безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и
социално обкръжение на починалия се установяват близки отношения на обич и
привързаност между починалия, неговата съпруга Ф. З. С., двете му деца А. С. Б.а, Т. С. Б. и
родителите му Б. С. В., Х. З. В.. Според свидетелите, както съпругата и децата, с които
пострадалият е живеел в едно домакинство, така и неговите родители са разчитали
изключително много на моралната и финансова подкрепа на своя съпруг, баща и син.
Със загубата на съпруга, баща и син, въззиваемите Ф. З. С., А. С. Б.а, Т. С. Б., Б. С. В.
и Х. З. В. са се лишили от моралната подкрепа и опора на един от най-близките хора в
живота им, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата
загуба, изгубвайки го при трагични обстоятелства.
Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в
момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и
съобразявайки се с факта, че загубата на съпруг, баща и син няма паричен еквивалент, както
и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и
страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени със смъртта на С С., следва да се определи в размер на по
200 000 лева за съпругата и всяко от двете деца и по 150 000 лева за всеки от двамата
родители.
Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е
морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да
бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите
показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва
да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата
на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди.
Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети
увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и
размер в рамките на застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в
2
постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това
задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о., определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. №
2527/2019 г., II т. о., ТК и редица други.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите частични претенции за
основателни до предявените размери от по 25 500 лева, поради което съдебният акт следва
да бъде потвърден изцяло, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на въззиваемите
следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 4000 лева с ДДС. В хипотезата на предоставена безплатна
правна помощ, възнаграждението на адвоката се определя от съда, а не представлява реално
заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради
което при безплатото процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице,
при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от
представляваните. Това е така, доколкото целта на разпоредбата е осигуряване на
квалифицирана правна помощ на изброените в Закона за адвокатурата лица, при
осигуряване възнаграждението на пълномощника, съобразно изхода на делото и за
съответния вид работа. В случая, адв.К. е осъществила процесуално представителство на
петима въззиваеми по една жалба, въз основа на един договор за правна помощ, поради
което и осъществените от нея процесуални действия са еднакви за всички представлявани.
Възнаграждението се определя съоразно обжалваемия интерес, фактическата и правна
слоност на делото и факта, че производството пред въззивната инстанция е протекло в едно
съдебно заседание. С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело
С - 432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18/03.04.2023 г. по т.д.№113/2021 г. по описа на ОС –
Шумен, в частта с която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ"
АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да заплати на Б. С. В., Х. З. В., А. С.
Б.а, Т. С. Б. и Ф. З. С., суми от по 25 500 лева, предявени като частични искове от сумите от
по 250 000 лева за всеки от ищците, представляващи неимуществени вреди – болки и
страдания причинени от смъртта на техният син, съпруг и баща С Б. С., починал вследствие
на ПТП настъпило на 22.04.2021 г. около 6:50 ч на път ІІ-73 „Шумен – Карнобат“ на км
16+797, като при управление на л.а. „Киа“, модел „Рио“ с рег. №ХХХХХХХ виновният
водач П В В нарушил правилата за движение и навлязъл в насрещната лента на пътно
платно с двупосочно движение и се блъснал челно в л.а. „Фолскваген“, модел „Поло“, с рег.
№ХХХХХХХХ, като така причинил смъртта на С Б. С., за което деяние е постановена
Присъда №5/26.04.2022 г. по НОХД№84/2022 г. по описа на ШОС, ведно със законните
лихви, върху така уважените претенции за главница, считано от 19.05.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» 2 ДА
ЗАПЛАТИ на П. Д. К., адвокат при САК, служ. адрес гр.Казанлък, ул.“Славянска“ 6, офис
10, като пълномощник на Б. С. В., Х. З. В., А. С. Б.а, Т. С. Б. и Ф. З. С., сумата от 4000
/четири хиляди/ лева - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по в.т.д.№40/2024 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1
3
т.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните
пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4