Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 173 13.12.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На втори декември,
две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1745 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Професионална
гимназия по селско стопанство „Златна нива“ – гр.Айтос, срещу Решение
№191/20.09.19г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№527/19г., с което
въззивникът е осъден да заплати на Т.З.Т., сумата от 660 лева, представляваща неправомерни удръжки от изплатеното й
трудово възнаграждение през месеците март, април и май 2019 г., въз основа на
заповед № 1585-452 от 12.02.2019 г. на Директора на ПГСС „Златна нива” гр.
Айтос, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане,
начиная от 30.05.2019 г., както и да заплати по сметка на Районен съд
-Айтос сумата от 50 лева държавна такса и 496 лева възнаграждение за вещо лице.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му.
Изложени са съображения за допусната техническа грешка в допълнително
споразумение към трудов договор от 23.10.2007г., досежно стажа на ищцата,
пренесена и в последващите допълнителни споразумения, която тя е видяла и въпреки това е подписала
споразумението със знание за грешката. Според въззивника, опитът на ищцата и
заеманите от нея длъжности сочат, че е била наясно както с трудовия си стаж,
така и с допуснатата техническа грешка.
При анализ на
нормативната уредба – Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, Кодекса на
труда, както и на изводите на първоинстанционния съд, е формиран извод за
съществуване на период, в който ищцата не е работила – 2 години, от които 10
месеца е получавала обезщетение за безработица, с оглед определяне на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас).
С оглед тезата на въззивника, съображения са изложени и при анализ
на извършената експертиза, съпоставена с представените фишове за получаваната
работна заплата и са оспорени изводите на съда досежно периода, в който ищцата
е работела по трудово правоотношение.
От въззиваемата –
ищец в първоинстанционното производство Т.З.Т., в срока по чл.263, ал.1 ГПК е представен писмен отговор. В него се излагат съображения
за потвърждаване на решението. Споделят се изводите на първоинстанционния съд
за добросъвестност на ищцата при получаване на процесните суми и
недобросъвестност на работодателя при изчисляване на трудовото възнаграждение.
Производството
е по реда на чл. по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подаден в законния срок, от лице, за което съществува
интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Същата съдържа
необходимите реквизити по чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществуващо между страните трудово правоотношение от
15.11.2002г., по което ищцата заема длъжността учител; сключени множество
допълнителни споразумения, в т.ч. и по въпросите за допълнително възнаграждение
за прослужено време; наличието на фактическа грешка в допълнително споразумение
от 23.10.2007г. досежно трудовия стаж на ищцата, довело до мултиплициране на
грешката в последващите допълнителни споразумения и получаване от ищцата на
суми, съставляващи допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит, установени от работодателя с протокол от 29.11.2018г. и удържани
помесечно от трудовото възнаграждение на ищцата, съгласно заповед от
12.02.2019г.. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.209 ГПК, не установи съществуването
на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, поради което същото
е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на страните намира, че
същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд и в
тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение по изложените във въззивната жалба съображения, досежно
те/добросъвестността на ищцата при получаване на процесните суми, следва да се
каже: в Тълкувателно решение № 79 от 1965
г., ОСГК, актуално и спрямо настоящия КТ /ДВ бр.26/86г./ е дадено тълкувание на
понятието добросъвестно получени суми - това са такива суми, които работникът
или служителят не е имал право да получи по трудовия си договор. С факта на
добросъвестното им получаване работникът или служителят получава право върху
тях, т. е. освобождава се от задължението да ги върне, като от значение е само субективното
отношение на получателя към основанието за получаване на сумите - достатъчно е
получателят да е имал съзнанието, че за него съществува право да получи сумите.
Поради това извън обсега на разпоредбата на 271, ал.1 КТ остават въпросите
относно основанието на добросъвестността, т.е. основанието на грешката на
получателя относно правото да получи сумите. Без значение е следователно дали
грешката на получателя се дължи на неправилна преценка на факти, или на право.
Това освобождаване от задължението да се върнат неправилно получени по трудовия
договор суми се налага от особения характер на тези суми, основното
предназначение на които е задоволяване на ежедневните нужди на работника или
служителя.
Установяването
на не/добросъвестността тежи върху страната, която се позовава на нея. Така,
доколкото работникът твърди че е добросъвестен – т.е. че има създание че има
право да получи сумите, работодателят следва да докаже, че работникът е знаел,
че няма такова право – твърденията, че няма как да не е знаел, защото е лице с
висше образование, което знае какъв е трудовия му стаж, не са достатъчни.
Следва да се представят доказателства, от които да е видно, че работникът е признал
факта, че сумите не му се следват, но въпреки това ги е получил - Решение № 791 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 271/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова. В настоящия
случай не са ангажирани такива доказателства, поради което въззивната инстанция
споделя извода на първоинстанционния съд за добросъвестност на ищцата при
получаване на сумите.
Искът
е основателен и следва да бъда уважен. Постановеното в този смисъл
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Разноски
не се претендират от въззиваемата страна и доказателства, че такива са
направени във въззивното производство не се представят, поради което не следва
да се присъждат.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №191/20.09.19г.,
постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№527/19г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.