Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
С участието на секретаря Е. В., като разгледа административно дело №
359/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
– 161
от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, жк. „***“, ул. „***“ № 39,
представлявано от управителя Д.Б.Х. против Ревизионен
акт № Р-22001420001720-091-001 от 29.12.2020г., издаден от Т.Г.***–началник на
сектор, възложил ревизията и М.С.***–главен инспектор по приходите, ръководител
на ревизията, с който на основание чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за невнесен данък върху добавената стойност от "***"
ЕООД, ЕИК ***доставчик по фактура, с № **********/21.11.2019 г. за данъчен
период месец ноември 2019 г. в размер на 40 000.00 лв. и лихва в размер на
4 233.67 лв., потвърден с Решение № 331 от 26.02.2021г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – С.*** при Централно управление на
Националната агенция по приходите.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен
акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона. Счита, че не са налице визираните в чл. 177 от ЗДДС материални предпоставки.
Искането към съда е да го отмени и да присъди направени по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си - адв. Р.Д.,*** поддържа
жалбата.
В съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – С.*** за
представител изпраща гл. юк. С. М.***. Оспорва жалбата. Пледира същата
да се отхвърли по изложени в съдебно заседание съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.
160, ал. 2 от ДОПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Доводите за това се следните:
Със
заповед №Р-22001420001720-020- 001/24.03.2020 г., издадена от Т.Б.Г.***,
на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С.***
е възложено извършването на ревизия на „***“
ЕООД за установяване на отговорността му за задължения за данък върху добавената
стойност по доставки извършени от „***“ ЕООД през период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г.. Определен
е тримесечен срок от връчването на заповедта за приключване на ревизията.
Заповедта е връчена на 31.03.2020г. Производството по извършване на ревизията е
спряно на основание чл.
34, ал. 1, т. 4 от ДОПК със заповед № Р-22001420001720-023-001/23.06.2020
г. и възобновено със заповед № Р-22001420001720-143-001/05.11.2020 г., считано
от 05.11.2020 г., със срок за приключване 12.11.2020 г. Всички посочени
заповеди са издадени и подписани от Т.Б.Г.***- началник на
сектор при ТД на НАП - С.***, компетентен за това на основание чл.
112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал.
2 от ДОПК, във вр. със заповед № РД – 01 – 818/10.05.2019 г. на Директора
на ТД на НАП – С.***.
В срока по чл.
117, ал. 1 от ДОПК, определените с цитираните по-горе заповеди проверяващи
органи по приходите/М.С.***– главен инспектор по приходите и Г.Х.***– старши
инспектор по приходите/ съставили ревизионен доклад № Р-22001420001720-092-001
от 30.11.2020г., който е връчен на задълженото лице на 01.12.2020 г. В срока по
чл.
117, ал. 5, изр. 1-во от ДОПК ревизираният субект не е подал възражение.
Ревизията е приключила с издаването от компетентните за това органи, съгласно чл.
119, ал. 2 от ДОПК на Ревизионен акт № Р- 22001420001720-092-001/29.12.2020
г. С него на основание чл. 177, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за изпълнение на данъчно задължение в размер на 40 000лв. и
начислена лихва в размер на 4233.67лв., представляващо дължим и невнесен данък върху
добавената стойност от "***" ЕООД по данъчна фактура № **********/21.11.2019 г. Органите
по приходите са приели, че обективираната в посочената фактура доставка на
актив – специален автомобил, марка Скания, рег. № ***, дата на първа регистрация-1996г.
на стойност 200 000.00 лв. без ДДС, значително надвишава пазарната цена,
варираща от 42 500.00 лв. до 52 807.00 лв., без ДДС, поради което са
направили извод, че ревизираното лице, което е упражнило правото си на данъчен
кредит е било длъжно да знае, че доставчикът му не е внесъл дължимото от него
ДДС за стоката предмет на доставката. Установено е също, че ревизираното лице
не е заплатило посечената във фактурата цена.
Ревизионният акт е връчен на 05.01.2021 г. В срока по чл.
152, ал. 1 от ДОПК, на 18.01.2021 г., срещу него е постъпила жалба от задълженото
лице. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна
практика" – С.***, при ЦУ на НАП, компетентен за това съгласно чл.
152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК. Произнесъл се е с Решение № 331/26.02.2021 г., с което
е потвърдил Ревизионен акт № Р-22001420001720-092-001/29.12.2020 г., който е
предмет на настоящото съдебно производство. Направените в последния изводи от
органите по приходите се основават на събрания в хода на ревизията доказателствен
материал, както следва:
„***" ЕООД с ЕИК *** е упражнил
правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 000.00 лв. за
покупка на МПС - Специален автомобил, Марка С.***с рег. номер СВ *** РВ, рама №
***
по фактура № **********/21.11.2019 г. издадена от „***" ЕООД с ЕИК BG***с данъчна основа в размер на 200 000.00 лв. и ДДС в размер 40 000.00
лв..
На „***" ЕООД с ЕИК *** е извършена
данъчна ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за период 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г., за резултатите от която е съставен Ревизионен доклад № Р-22001419007984-092-001/31.03.2020г.
и Ревизионен акт № Р-22001419007984-001/24.04.2020 г.. Ревизията е установила
реална доставка по фактурата издадена от „***" ЕООД с ЕИК BG***свързана с покупко-продажба на процесното
МПС.
Успоредно с това на „***" ЕООД с ЕИК BG***е извършена ревизия за данъчен период 01.02.2019г. - 31.12.2019г. /включващ
периода през който е издадена фактура № **********/21.11.2019г./ приключила с
Ревизионен акт № Р-22221120001134-001/14.09.2020г., с който са установени
задължения в особено големи размери по ЗДДС. За данъчен период 01.11.2019 -
30.11.2019г, който е в обхвата на извършената ревизия и в който е издадена
фактура № **********/21.11.2019 г. за „***" ЕООД са установени задължения
в размер на 59 800.00лв., които не са внесени. Ревизионния акт не е
обжалван и е влязъл в сила.
С Писмо до Дирекция "Събиране"
при ТД на НАП С.*** са изискани данни относно събирането на задълженията на „***"
ЕООД с ЕИК BG***. В отговор е получено Служебна бележка с Изх.№
С200022-181-0094151/17.11.2020 г. относно събираемостта на задълженията на „***"
ЕООД. Посочено е, че за събиране задълженията
на дружеството е образувано изп. д. № *********/2020 г. При направеното пълно
проучване не са открити банкови сметки. Наложен е запор върху товарен
автомобил, който не е реализиран, тъй като автомобилът не е собствен на
дружеството. Други активи не са установени.
С
Протокол № Р-22001420001720-ППД-001/18.11.2020 г. приложен по делото са
присъединени събрани при предходното
ревизионно производство на „***" ЕООД с ЕИК *** и на неговия доставчик
"***" ЕООД с ЕИК BG***документи. Извършена е насрещна проверка на "***" ЕООД с ЕИК ***, обективирана
в протокол
за извършена насрещна проверка № П- 22221119218235-141-001/30.01.2020 г. Видно от съставения за това протокол е, че
дружеството е представило изисканите му документи и обяснения.
От тях се установява, че "***" ЕООД е придобил собствеността на
процесния автомобил по силата на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средства от 19.11.2019г.
сключен с Диман Венелинов Вълчанов. Предмет на договора е Специален автомобил С.***Р
124 ЛБ НБ 400, рама № ***, двигател № ****, рег.
номер ***, цената е 5000.00 / пет хиляди/ лева. Не е установено разплащане по
договора.
От справка ИС на НАП, справка за МПС е
установено, че Диман Венелинов Вълчанов е собственик на процесния автомобил,
към 19.11.2019г., датата на продажбата му на "***" ЕООД.
По силата на сключен на 22.11.2019 г.
договор за продажба на МПС, "***" ЕООД е продало актив –МПС,
специален автомобил С.***Р 124ЛБНБ400, с рама №***, двигател № ***, рег.
номер ***за сумата от 200 000.00 /двеста хиляди/ лева без ДДС, която сума
съгласно договора ще бъде изплатена изцяло на дружеството продавач по банков
път в срок от 6/шест/ месеца от подписване на договора.
В хода на ревизионното производство, с акт № Р-22001420001720-01-001/04.05.2020
г. е възложено изготвянето на експертиза за определяне пазарната цена към дата 21.11.2019
г. на процесния актив - специален автомобил С.***Р 124ЛБНБ400, с рама №***, с година на производство 1996г. Установената от експерта пазарна стойност
на същия е в диапазона 42 500.00лв.-52 807.00лв., без ДДС, като пазарната му
цена към дата на придобиването му е определена на 45 993.00лв., без ДДС.
В хода на съдебното производство е изслушана съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице Я.А.. Установената от съдебния експерт пазарна цена на
ДМА, към 21.11.2019 г. е 41 900.00лв..
В хода на съдебното производство е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Г.. От нея
се приема, че „***“ ЕООД и доставчика - „***" ЕООД са водили редовна счетоводна
отчетност. Подали са в отчетните си
регистри "Дневник за продажбите" и "Дневник за покупките" , както и
Справки декларация по ДДС за данъчен
период м.11.2019 година, в които е включена съответно Фактура №********** от
21.11.2019г.., с предмет покупка на С.***Р 124 ЛБ НБ 400 , с доставчик от „***"
ЕООД, с данъчна основа ДО 200 000.00 лв. и ДДС -40 000.00 лева. Към
30.11.2020г. не е извършено разплащане на фактура №********** от 21.11.2019г.
от „***" ЕООД на доставчика „***"
ЕООД. В частта, в която вещото лице дава заключение за отказан данъчен кредит
заключението не се възприема и не се кредитира.
Горната фактическа обстановка се възприе от приетите
като годни доказателства документи съдържащи се в административната преписка,
както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
При така установеното от фактическа страна и на основание чл.
160, ал. 2 от ДОПК настоящият състав намира, че ревизионният акт е издаден
от компетентен орган, чл.
119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от чл.
120, ал. 1 и ал.
3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл.
120, ал. 1, т. 1 – т.
8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на органите, които го издават,
номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на
ревизията, извършените действия в хода на ревизионното производство, мотивите
за издаването му, разпоредителна част, в която е определена отговорността на
ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на
издателя му. В съответствие с чл.
120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен ревизионния доклад, който
е неразделна негова част. Ревизионният акт е издаден след изтичане на срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК. Последният е предвиден от законодателя като
инструктивен, поради което неспазването му не се отразява на
законосъобразността на оспорения ревизионен акт.
Ревизионното производство е протекло при спазване на предвидените
процесуални правила и не са допуснати нарушения на нормите, които го
регламентират. Органите по приходите, в рамките на служебните си правомощия и
компетентност, са изискали от ревизираното лице, неговият пряк доставчик и
трети лица, всички намиращи се у тях писмени доказателства, относими към
извършваната ревизия. Направили са необходимите справки в наличните
информационни регистри. Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен
доклад съдържат подробно обсъждане на всички приобщени доказателства. От
отразеното в тях по категоричен начин се изяснява кои факти са приети за
установени и въз основана какви доказателства, както и следващите от това
правни изводи. С оглед изложеното, съдът намира, че при провеждане на ревизията
не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, а
издаденият ревизионен акт е обоснован.
От приобщените доказателства се установява, че заповедта за възлагане на
ревизия, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният
акт са подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис.
От изложеното до тук следва, че оспореният ревизионен акт отговаря на
изискванията на закона за материална компетентност на издателя му, процесуална
законосъобразност и обоснованост. Затова съдът следва да обсъди съответствието
му със материалния закон. Като основание за издаването му е посочена
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, ал. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от
ЗДДС. Доказателствената тежест е за ответника по жалбата, като същата му е
указана с определение от 22.10.2019г., постановено по делото. Текстовете на
закона предвиждат отговорност за регистрирано лице – получател по доставка за
дължимия от друго лице и невнесен данък, в случай, че първият е ползвал право
на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвен свързан с невнесения данък и
е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е
доказано по реда на чл. 117
– чл.
120 от ДОПК.
В настоящия случай, не е спорно и се
установява по безспорен начин от приобщените в хода на ревизионното производство
писмени доказателства, че обективираната във фактура № №********** от
21.11.2019г. доставка на специална техника - автомобил С.***Р 124ЛБНБ400, с година на производство 1996г. на
цена 200 000.00 лв. и данък добавена стойност в размер на 40 000.00
лв., е реализирана между регистрирани по ЗДДС лица -„***“ ЕООД и „***"
ЕООД. Фактурата е включена в подадената от получателя справка-декларация по чл.
125 от ЗДДС за данъчен период месец ноември 2019 г., посочил е първичният
счетоводен документ в дневника за покупки по чл.
124 ЗДДС и правото му на приспадане
на данъчен кредит по нея е признато. Доставчикът
е включил издадената фактура в дневниците си за продажба, като данните от нея са участвали при
определянето на декларирания резултат по ЗЗДС за данъчен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г..
С ревизионен акт № 22221120001134-091-001/14.09.2020г. на „***" ЕООД са установени данъчни
задължения, като за м.11.2019г. е установено задължение за данък
върху добавената стойност в размер на 59 800.00 лв., което не е внесено. Несъмнено
е установено и обстоятелството, че по доставката съответната част от дължимия
данък, не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от доставчика по
сделката. Принудителното му събиране е предмет на
изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП – С.*** по което,
след извършено проучване на дружеството-длъжник не са установени налични активи
срещу които да се насочи изпълнението. Следователно е направен опит задължението
да бъде събрано от данъчно задълженото лице, преди да се пристъпи към ангажиране
на отговорността за чуждо данъчно задължение.
От горното се налага извода, че
предпоставките на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС са налице –
жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по облагаема доставка, за която
неговият доставчик не е внесъл дължимия данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, обаче отговорността
на получателя се реализира, когато е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът
няма да бъде внесен. Знанието, алтернативно задължението за знание, е
кумулативно условие, наред с визираните в чл. 177, ал. 1 от ЗДДС предпоставки за
възникване на отговорността за заплащане на чуждо данъчно задължение. В
настоящият случай органите по приходите са приели, че е приложима презумпцията
на чл. 177, ал. 3, във вр. с ал. 2 от ЗДДС за задължение за знание за
жалбоподателя, тъй като са налице едновременно, предвидените в т. 1 и т. 2 от
същата норма условия: упражнено е право на данъчен кредит от "***" ЕООД
и не е внесен дължимия от "***“ЕООД данък върху добавената стойност /чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДДС/; сделката е реализирана
на цена от 200 000.00 лв., която значително се отличава от пазарната
такава, варираща от 42 500.00лв.-52 807.00лв., без ДДС /чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС/.
Спорно между страните е
обстоятелството отличава ли се значително от пазарната стойност на актив - специален
автомобил С.***Р 124ЛБНБ400, с рама №***, с година на производство 1996г., цената, на която той е бил закупен по
процесната сделка. Този факт съдът намира за категорично и безспорно изяснен от
приетата съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Я.А..
Експертното заключение е пълно и обосновано, дадено с необходимите
професионални знания и опит. В съответствие с нормата на § 1,
т. 8 от ДР на ДОПК, съдържаща легално определение за "пазарна
цена", вещото лице е дало отговор на въпроса за сумата без ДДС, която би
била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между
лица, които не са свързани. Оглед не е извършен, защото процесното ППС е
продадено 25.11.2019г. и не се намира на територията на страната. Поради тази
причина на експерта не са представени никакви данни, свързани със специфика на
актива. За формирането на извода си е извършило проучване на пазара на специализирана
техника за процесния период – месец ноември 2019 г. Установило е, че към този
момент в България не е съществувал пазар на подобни активи. Позовало се е на
установените в интернет борсови цени на употребявано оборудване – специализирани
машини С.***Р 124, като е взело предвид известните такива, а именно общо двадесет
и седем броя аналози. За да даде отговор
на поставения му въпрос е използвало метода на пазарните аналози поради
неприложимост на метода на сравнимите и неконтролирани цени между независими
търговци, тъй като липсва регистър на осъществени сделки от такъв характер. При
прилагането им се е съобразило с разпоредбите на Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Големият обем съобразени цени на аналози, използваните
различни методи в изследването, наличието на съответната компетентност и
професионален опит мотивират съда да кредитира изцяло експертното заключение по
приетата в хода на съдебното производство съдебно-оценителна експертиза, а
именно, че пазарната цена на процесния актив, към момента на реализиране на
сделката – месец ноември 2019 г. е бил 41 900.00лв. Цената от 200 000.00
лв., на която се сочи да е придобито процесното ППС се отклонява значително от
така установената, поради което се приема, че
е налице предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. последно от ЗДДС,
която е едно от условията за приложение на въведената с чл. 177, ал. 3 от ЗДДС презумпция. Отклонението
е значително, тъй като в рамките на три дни от придобиване до отчуждаване
цената се увеличила от 5000лв. на 200 000лв. За да стигнат до същия извод,
органите по приходите са се позовали на назначената в ревизионното производство
съдебно-оценителна експертиза, която е дала заключение за пазарна цена па
процесното МПС в размер на 45 993.00лв., като е работено по метода на
сравнимите неконтролирани цени. Като са се позовали на него, органите по
приходите правилно са приели за установено, че процесната сделка е реализирана
на цена значително отличаваща се от процесната. В тази връзка установената по
делото фактическа обстановка и изводът им за наличие на предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. последно от ЗДДС
напълно кореспондират със събраните доказателства и се възприемат от настоящия състав. Споделя
се и изложеното, че след като получателят не е платил на
доставчика начисления ДДС по фактурата, той не би могъл да има разумно
очакване, че данъкът ще бъде внесен. Договорения
начин на плащане: в срок до шест месеца, от една страна, както и заключението
на експерта, че не е налице заплащане на продажната цена и не е извършено
разплащане на ДДС и след процесния данъчен период мотивират състава да приеме,
че получателят е знаел, че данъкът по
фактурата няма да бъде внесен от
доставчика. Този извод обуславя установеността на
хипотезата на чл.
177, ал. 2, пр. първо ЗДДС, с оглед на
което законосъобразно с ревизионния акт е ангажирана отговорността на настоящия
жалбоподател.
При горните изводи следва, че
жалбата е напълно неоснователна. Наличието на сделка, от категорията на
посочените в чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС обуславя приложение
на презумпцията за задължение за знание, предвидена в чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. Задължението за знание у
получателя по облагаема сделка, по която е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит за невнасянето на данъка от негов доставчик, е едно от
кумулативните условия за възникване на отговорността по чл. 177, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. В случая от материалите по
делото се установи, че то е налице, поради което по отношение на жалбоподателя правилно
е реализирана предвидената в чл. 177, ал. 1 от ЗДДС солидарна
отговорност за задължението на негов пряк доставчик за заплащане на данък върху
добавената стойност. Отговорността на третото лице по чл. 177 от ЗДДС е и
за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на
погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на
ревизионния акт на лицето, както е сторено в случая.
С оглед на изложеното оспореният
ревизионен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на
административно производствените правила и при точно позоваване на материално-правните
предпоставки за това се явява правилен и законосъобразен. Предвид така
изложеното жалбата срещу ревизионния акт, с който му е вменена отговорност за
данък върху добавената стойност по
доставка, извършена от „***“ЕООД е неоснователна
и ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора ответника има право на разноски. Същите са
своевременно заявени по основание и размер. На основание чл.
161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното
възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
материалния интерес по делото. Юрисконсулското възнаграждение определено по
този ред е в размер на 1857.01лв. и съответно се претендира в този размер. Въз
основа на това жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна
съдебни разноски в размер на 1857.01лв..
Мотивиран от изложеното, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.***, жк. „***“, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя Д.Б.Х.
против Ревизионен акт № Р-22001420001720-091-001 от 29.12.2020г., издаден
от Т.Г.***–началник на сектор, възложил ревизията и М.С.***–главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, с който на основание чл. 177 от ЗДДС е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за невнесен данък върху добавената стойност от "***"
ЕООД, ЕИК ***доставчик по фактура, с № **********/21.11.2019 г. за данъчен
период месец ноември 2019 г. в размер на 40 000.00 лв. и лихва в размер на
4 233.67 лв., потвърден с Решение № 331 от 26.02.2021г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – С.*** при Централно управление на
Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.***, жк. „***“, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя Д.Б.Х.
да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – С.*** при Централно
управление на Националната агенция по приходите съдебни разноски по делото в
размер на 1857.01 лв. /хиляда осемстотин
петдесет и седем лева и една стотинка/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/ п/