Р Е Ш Е Н И Е
гр. Бургас, 05.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Първо гражданско отделение, в съдебно
заседание на девети декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното
от съдията Добрев г.д. № 1973 по
описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от Е.С.Д., ЕГН **********, със съгласието на законния му
представител С.Д.Д., ЕГН ********** и Д.А.Р., ЕГН ********** (с
имена съгласно удостоверение за раждане от ***г.- Д. С Да), чрез своя законен
представител С.Д.Д., всички чрез адвокат Николай Николаев Димитров, със съдебен
адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, четвърти полуетаж, офис 4, предявена
срещу Гаранционен фонд ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2 , ет.4 за
осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от по 250 000 лева на всеки
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във
връзка със смъртта на майка им А М Р., ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху
посочените по-горе суми от 03.06.2020г.- датата на която е постановен отказ от
ответника до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото
съдебни разноски.
В уточняваща молба
от 04.11.2020г. се посочва, че се претендира законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от 14.05.2020г./датата на уведомяване на
Гаранционен фонд/ до окончателното изплащане на вземането на основание чл.429
ал.3 КЗ, както и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 05.06.2020г./денят следващ изтичането на срока от 15 работни дни /
до окончателното изплащане.
Заявява
се в исковата молба, че на 30.01.2020г.***, местността “Пъдарска могила“, в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което верижен багер марка „Хюндай“, с регистрационен номер А
07838, управляван от неправоспособния В.Н.К. застъпил с дясната си верига А М Р.,
ЕГН **********. В резултат от случилото се последната претърпяла телесни
травми, несъвместими с живота. Посочва се в молбата, че от съставените по повод
на инцидента официални свидетелстващи документи ставало ясно, че отговорността
за настъпването на произшествието била на водача на верижния багер К..
Твърди
се също така, че към момента на настъпване на ПТП за гореописания верижен багер
липсвало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
гражданска отговорност, което от своя страна обуславяло легитимацията на
ответника на основание чл.557 ал.1 т.2 б.а“ КЗ. Уточнява се освен това, че
процесният багер представлявал моторно превозно средство и пътно превозно
средство по смисъла на параграф 6 т.10 и
т.11 ПЗР на ЗДвП, поради което и инцидентът следвало да се разглежда като
пътно-транспортно произшествие. В настоящия казус застраховката обхващала
отговорността за причинените на трети лица вреди независимо от обстоятелството,
че моторното превозно средство не се е ползвало за придвижване, а е извършвало
дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци. Цитирана е съдебна
практика на СЕС- решение от 04.09.2014г. по дело С-162/13 СЕС.
Ищците,
в качеството им на увредени лица предявили пред ответника застрахователна
претенция и приложили множество писмени доказателства. Ответникът обаче поискал
да му бъде представен влязъл в сила акт, от който да се установява виновността
на посоченото като водач лице, което следвало да се счита за неоснователен
отказ да се определи застрахователно обезщетение.
Горното
мотивирало наличието на правен интерес от предявяване на настоящите искове с
оглед на обстоятелството, че претърпените от ищците вреди са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП.
В
подадения по делото отговор се посочва, че не е налице фактическия състав на
непозволеното увреждане, при установяване елементите, на който би се стигнало
до ангажиране отговорността на гаранционния фонд. Предвид липсата на акт на
наказателния съд или друг съдебен или административен акт срещу сочения за
виновен водач не бил установен, сочения в исковата молба деликт, нито била
доказана причинната връзка между деянието и получените от пострадалата
увреждания. Оспорва се и исковата претенция като прекомерно завишена по размер,
като се въвежда наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, който бил в размер на 50%.
Оспорва
се и претенцията за лихви, като са изложени твърдения, че фондът не е изпаднал
в забава, тъй като се е произнесъл в нормативно определените срокове по чл.288
ал.7 КЗ.
Предявените искови претенции са с правно
основание чл.558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 т. 2, б. „а“ КЗ, чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
По делото с определение 260538/13.10.2020г. е
конституиран като трето лице –помагач на страната на ответника В.Н.К., ЕГН **********.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния
си представител, поддържат предявените искове и молят същите да бъдат уважени.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на
предявените искове, същото становище изразява и процесуалния представител на
третото лице –помагач.
След съвкупна преценка на
събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че в деня на инцидента пострадалата
е работила в пункт
за изкупуване на черни и цветни метали в землището на гр.Каблешково, стопанисван от ЕТ“Шилсън –В.Н.“, както и че
същата е починала на 30.01.2020г.
Не са налице противоречиви позиции и относно факта на
предявяване пред Гаранционен фонд на претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение, от низходящите наследници на А Р., както и от С.Д. – лице във
фактическо съжителство с починалата, за обезщетяване в общ размер на 1 600 000лв.,
или по 200 000 лв. за всяко лице, по повод на които е постановен отказ от
ответника.
Спорът е концентриран върху това осъществени
ли са всички признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане, налице
ли е виновно поведение от страна на пострадалата, което е допринесло за
настъпване на противоправния резултат. Оспрова се и размерът на заявените
претенции като завишен.
Процесното
произшествие е възникнало във времето 16-16.30ч., на 30.01.2020г., през
светлата част на денонощието в пункт за изкупуване на черни и цветни метали,
находящ се в землището на гр.Каблешково, местността “Пъдарска могила“. Верижната машина модел „Робекс 210LC-7A“, с рег.№ А 07838 е управлявана от В.Н.К., който се
опитал да достигне до метален отпадък, но не успял, поради което решил да
премести багера малко напред и надясно с максимално разпъната стрела. В същото време
пострадалата А Р. се намирала в непосредствена близост до предна дясна страна
на багера. При потегляне за извършване на горната маневра машината застъпила
краката на последната с дясната верига и след това я прегазила. Р. незабавно
била откарана в УМБАЛ Бургас и настанена в Отделение по анестезиология и
интензивно лечение в тежко състояние, с политравматизъм, травма на уретра,
травматична ампутация на външни полови органи. Проведена била спешна хирургична
интервенция, но независимо от положените усилия същия ден настъпил смъртен
изход.
Във връзка с настъпилото произшествие са
образувани пр. № 38/2020г., вх.№ 699/20г.***/20г.***, като към момента
разследването продължава.
Вещото лице по
допусната автотехническа експертиза е посочило, че полето на обсег на стрелата
на багера трябва да бъде обозначено с флагчета или по друг начин, което не е
сторено. Управляващият машината преди да приведе багера в движение е бил длъжен
да се убеди, че пред него, до него и в обсега на стрелата няма хора.
С оглед изясняване
на обстоятелства, свързани с безопасността на труда и осигуряването на
здравословни условия на работа при извършване на дейностите в пункта за
отпадъци, са поставени допълнителни въпроси към вещото лице. Според експерта в
пункта за черни и цветни метали не са спазени изискванията на ЗЗБУТ, тъй като
липсва Правилник за вътрешния ред и организация на работата, не се е извършвал
инструктаж /нито начален, нито периодичен/, липсват работно облекло и предпазни
средства, характерни за извършваната дейност. Посочва също така, че В.К. не
притежава правоспособност за работа с машини. Обсега на стралата на багера не е
бил обезопасен и сигнализиран, а управляващият машината е извършвал дейности с
нея при наличието на хора в полезрението му и в обсега на стрелата.
От показанията на
свидетеля А Д- дъщеря на починалата и очевидец на процесния инцидент, се
установява, че Я.- синът на водача на багера е дал указания на А да отиде и да
хвърли едно желязо върху купчина метал, като В.К. е възприел пострадалата, докато
изпълнявала поставената и задача. Запалил багера и при движение на заден ход,
застъпил Р. с веригата на багера. Заявява, че не е имало човек, който да
подсигури маневрата, нито е имало знаци сигнализиращи, че не трябва да се
преминава в периметъра на работа на багера. Свидетелката посочва, че тя и майка
й са работели без трудови договори, като им се заплащало възнаграждение за
всеки ден на пункта, не са им били предоставяни предпазни средства, нито е
провеждан инструктаж. Разказва, че са извършвали различни дейности, не само
такива, свързани със сортиране на метални отпадъци.
По делото е
разпитан и свидетеля Я.К.- син на В.К., очевидец на инцидента. Същият споделя,
че А идвала да работи на пункта от около година, но не редовно, само когато
имала нужда от парични средства. Всеки път била предупреждавана да стои
настрани, когато работи машината, в деня на инцидента, и Р. и дъщеря й отново
са били предупредени да не стоят в близост до багера. Твърди, че баща му пуснал
стрелата на багера за да вземе едно желязо, като същата била максимално свалена
надолу, като при такова разпъване на стрелата, от позицията на водача нямало
как да се види какво се случва в задната част на багера. Тъй като не успял да
достигне до въпросното желязо, потеглил напред и затиснал А. Първоначално пострадалата била застанала до Я.К.,
който бил на разстояние от около 6 метра встрани от багера, но свидетелят
твърди, че тя се е придвижила към машината, макар да била предупредена да не
прави това. При застъпването на тялото на пострадалата, баща му веднага дръпнал
стрелата максимално назад, като по този начин предната част на багера се
вдигнала нагоре, веригите се отделили от земята и тялото на А било освободено. В.К.
незабавно я откарал в болницата в Бургас със своя автомобил. Заявява, че около
багера няма как да има флагчета, нито каквато и да е маркировка предвид
дейността, която се извършва в пункта и наличието на купчини метали и железа. Отрича
да е казвал на А да отиде в посока към багера, тъй като когато машината работила,
всички трябвало да стоят на разстояние.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че вследствие на злополуката от 30.01.2020г., А Р. е получила тежки
травматични увреждания: политравма, кръв в коремната кухина, ампутация на
ректума, контузия на перинеума, ретроперитониален хематом, травматична
ампутация на външни полови органи, счупване на таза, счупване на ляво бедро,
хеморагичен шок. Вещото лице е посочило, че непосредствената причина за смъртта
на А Р. е политравмата, довела до анемия на вътрешните органи и хеморагичен
шок, като уврежданията са в резултат от прегазване на тялото в областта на таза
от багер.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психологична експертиза
се установява, че смъртта на А Р.- майка на ищците, който факт само по себе си е
изключително стресогенен фактор за децата, се е отразила тежко на Е и Д. Р. При
детето Д. се наблюдавало разстройство на емоциите, но и поява на адаптивно
поведение, т.е. „обяснение посвоему“ на случилото се и задвижване на компенсаторни
механизми за запълване загубата на майката. По отношение на детето Е. било
налице неприемане последиците от смъртта на майката, наличие на депресивно
състояние, наличие на силни емоционални реакции като тъга, гняв, самота,
безпомощност. Вещото лице е изложило, че майката още от самото раждане на едно
дете полага грижи за него, и потребностите особено на по-малките деца,
приоритетно се задоволяват от майката. Майката е човекът, който участва
най-активно в отглеждането на детето, задоволява всички негови нужди, което от
своя страна носи на детето удоволствие и успокоение. Израстването без майка
носи своите последствия за децата, защото изграждането на личността на децата зависи предимно от родителите, и в частност от майката, която е в основата
на изграждането на личностни качества в децата, което от своя страна е един
продължителен процес, най-силно подчертан в периода на пубертета, и който
определя бъдещето на детото.
По отношение на
претърпените неимуществени вреди, в хода на процеса са събрани и гласни
доказателства. Свидетелят А Д, сестра на ищците описва подробно и в детайли как
се е отразила смъртта на А Р. върху двете й деца- ищци в настоящия процес. Детето
Д. отказало да ходи на детска градина, не излизало никъде, спряло да говори и
общува, по цял ден плачело и гледало снимки на майка си. Другият ищец- Е. много
тежко преживявал факта, че майка му вече я няма, страдал от безсъние, бил
напълно съсипан.
Свидетелят З С,
сестра на пострадалата Р., заявява, че А е била много добра майка, грижела се
непрекъснато за децата си, особени грижи полагала за Е.. Посочва, че децата
приели много тежко загубата на майка си, затворили се в себе си, никъде не
излизали.
Свидетелят В Х.
споделя, че загиналата била много добра майка и децата преживявали много тежко
нейната смърт, изразява мнение, че няма да могат да преодолеят тази травма.
С оглед разпоредба на чл. 557 ал. 1
т. 2 б. "а" КЗ, ответникът е длъжен да изплати обезщетение при
условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, за причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили
вследствие на ПТП, което е причинено поради противоправното поведение на водач,
при управление на МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Съгласно чл. 558 ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на
обезщетенията от Гаранционния фонд, съответно се прилагат Глава четиридесет и
шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според ал. 5 на същата разпоредба
увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако фонда не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице, не е
съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние- действие или бездействие; вреда; противоправност
на деянието; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина,
която се предполага.
В процесния случай следва
да се имат предвид нормите на Глава
четиридесет и седма от Кодекса на застраховането, регламентираща задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Според чл.477 ал.1 от
същия нормативен акт, обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата. Разпоредбата на чл. 481 ал.1 КЗ посочва, че за
целите на задължителното застраховане по тази глава, моторно превозно средство
е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен
двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително
къмпинг-автомобилите. Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника урежда обществените отношения, свързани с пускането на пазара, надзора на пазара,
регистрирането, пускането в употреба, спирането от работа, контрола по
техническото състояние и безопасността на земеделската, горската техника,
включително на превозните средства и машините за земни работи, както и
придобиването и отнемането на правоспособност за работа с техника. Според
дефинициите, дадени в ДР на нормативния акт, и по-специално в т.25, „машините
за земни работи" са самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи
машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да
извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране,
разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. С
оглед така дадената дефиниция процесният верижен багер марка „Хюндай“, модел „Робекс 210LC-7A“, с рег.№ А 07838, безспорно се
явява машина за земни работи, и по-специално самоходна машина за земни работи.
Разпоредбата на чл.481 ал. 2 т.2 КЗ предвижда и изключения, според които не се
смятат за МПС самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните
разпоредби на ЗРКЗГТ с мощност на двигателя до 10 kW. Безспорно процесната
машина е с мощност над 10 кW, и според нормата на чл.11 от ЗРКЗГТ, същата
следва да бъде регистрирана от собственика. Видно от материалите по делото
машината е регистрирана, същата е с регистрационен номер № А 07838 и по смисъла
на чл.481 ал.1 КЗ представлява МПС, за което следва да има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Горният извод се извежда и
от целите на ЗРКЗГТ, формулирани в чл.2 от същия, а именно да осигури при
работа и при движение по пътищата използване на безопасна земеделска, горска
техника, включително превозни средства и машини за земни работи.
Процесното
произшествие е настъпило в пункт за черни и цветни метали в м.“Пъдарска
могила“, в землището на гр.Каблешково, при работа с машина верижен багер. С
Решение от 04.09.14г. по дело С-162/13 СЕС се е произнесъл, че член 3, параграф
1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване
на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на
задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл,
че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва
всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на
това превозно средство. В мотивите на решението е посочено, че горецитираната
разпоредба от Директива 72/166 на ЕИО се прилага по отношение на използването
на превозни средства, независимо дали като превозно средство, или като машини,
във всяко пространство, както публично, така и частно, където могат да настъпят
рискове, присъщи на използването на превозни средства, независимо дали те са в
движение или не.
С оглед
на всичко изложено по-горе съдът приема, че след като към момента на настъпване
на събитието багерът се е използвал по предназначение и съобразно неговата
функция, включваща и придвижване от едно място на друго, то същият попада в
пределите на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Не е спорно, че за багер с с рег.№ А 07838 не
е сключена такава, поради и което е налице пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
По
отношение на фактическия състав на чл.45 ЗЗД:
От
изслушаните по делото съдебномедицинска и автотехническа експертизи и след
анализ на останалите, приобщени по делото писмени и гласни доказателства по
категоричен начин се установява противоправното поведение на В.К., който е
управлявал багера и наличието на причинна връзка между действията му и
травматичните увреждания, довели до смъртта на Р.. В конкретния случай е без
особено значение дали прегазването е настъпило в резултат на ход напред на
машината или назад. И в двата случай водачът на багера не е съобразил основни
правила за безопасност при работа с такъв тип машина. Според ръководството за
работа и експлоатация на верижен багер модел „Робекс 210LC-7A“, преди започване
на работа следва да се провери техническото състояние на машината, посочено е
при какви климатични условия не се допуска работа. Особено внимание се обръща
на обсега на стрелата, която е с дължина 5,68м, максимален радиус на завъртане
на платформата 3,64 м. Така очертаният периметър следва да бъде обезопасен с
флагчета, въжета или други сигнализиращи знаци, като изрично се забранява при
работа на машината, в този обсег да има хора. Ако има невидими зони за
управляващия багера, той следва да ползва лица за указание, но и те следва да
бъдат на място извън обсега на стрелата. Ако се налага движение на машината,
стрелата трябва да е изправена. Установява се от доказателствата по делото, че
тези инструкции не са спазени, тъй като периметърът на действие на багера не е
бил сигнализиран по никакъв начин, нито е имало човек, който да упътва водача,
ако същият няма видимост при определена маневра. Пострадалата се е намирала в
непосредствена близост до машината, като водачът В.К., независимо, че
първоначално е възприел движението и не се е убедил, че същата е на безопасно
разстояние от багера преди да предприеме съответната маневра по придвижване на
същия.
Нормата на
чл.2 от ЗЗБУТ очертава приложното поле на закона като същият се прилага във
всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се
провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и
основанието, на което се извършва работата или обучението. Визираната норма е
ясна и категорична, и има предвид извършването на дейност и извън такава по трудово
правоотношение. По делото не е спорно, че пострадалата не е имала трудов
договор за извършваната от нея дейност в пункта за метали, същата е идвала
периодично и е извършвала определена работа, т.е. може да се приеме, че се
касае за договор за изработка. В съдебната практика е прието, че когато
възложената по договор за изработка работа е цялостно организирана и ръководена
от възложителя, така че липсва самостоятелност на изпълнителя при извършването
й, за настъпилите за изпълнителя вреди отговаря възложителят, ако се установи
неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд.
Отговорността на възложителя е деликтна- той отговаря за противоправните
действия и бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
Отговорността на възложителя, когато е лице, притежаващо предприятие или място,
където се осъществява трудова дейност произтича от задължението му да осигури
там здравословни и безопасни условия на труд- чл.2 и чл.14 ЗЗБУТ. Както вече се
посочи изискванията на ЗЗБУТ относно задълженията на работодателите,
работещите, на лицата, които за своя сметка работят, и на други организации и
юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не
са спазени. В пункта за изкупуване на черни и цветни метали на ЕТ “Ш –В.Н.“ не
съществуват никакви вътрешни правила за здравословни и безопасни условия на
труд. На пострадалата А Р. не е провеждан инструктаж, не й е осигурявано
работно облекло и предпазни средства за дейността, характерна за фирмата.
На
следващо място се установява, че В.К. е управлявал багера без да притежава
правоспособност за работа с подобна техника. Според чл. 13 ал.1 ЗРКЗГТ, с
техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност.
Според ал.4 на същата разпоредба, правоспособността на лицата за работа с
техниката се дели на следните категории:1. категория Твк - колесни и верижни
трактори и агрегатирани към тях работни машини; 2. категория Твк-З -
специализирана и специална самоходна земеделска техника; 3. категория Твк-Г -
специализирана и специална самоходна горска техника и 4. категория Твк-М -
специализирана и специална самоходна мелиоративна техника (машини за земна
работа). Безспорно процесният багер, според дефиницията дадена в т.25 от ДР на
ЗРКЗГТ, попада в категорията "машина за земна работа“, т.е. изисква се
правоспосбност категория Твк-М. По делото не са ангажирани доказателства от
ответника, или от третото- лице помагач, който да опровергаят твърдението на
ищците, че К. не разполага с необходимата правоспособност. Вещото лице в своето
заключение също е посочило, че В.К. не притежава свидетелство за
правоспособност за работа с подобна машина.
Предвид така
установеното съдът намира, че в случая са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна
връзка между деянието и вредоносния резулат. Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД, вината се презюмира до доказване на противното, като така
установената законова презумпция не бе оборена от ответника. Предявените искове
за обезщетение за неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
В настоящата хипотеза Гаранционният фонд дължи
на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, което се определя от съда по
справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно такова и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат
предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива
обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД,
възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания, понесени от увредения
вследствие на деликта.
Правилното прилагане на закона изисква неимуществените вреди да бъдат обезщетени, след като се установи, че
действително са претърпени такива, което с оглед на изложеното
по- горе, се доказа несъмнено по
делото. Съдът намира, че от разпита на
свидетелите безспорно се установява наличието на отношения на изключителна
близост между ищците и пострадалата, тъй като това са отношения между дете и
родител. Проведено е пълно и главно доказване на всички относими факти, от
които може да се изведе наличието на болки и страдания, причинени от смъртта на
А Р.. Гласните доказателства кореспондират и със заключението на вещото лице по
допусната психологична експертиза, според което децата преживяват изключително
тежко смъртта на тяхната майка, като следва да се вземе предвид и факта, че
болките и страданията на ищците ще продължават и занапред, ще ги съпътстват
през целия им житейски път предвид необратимостта на загубата им.
По възражението за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на на
чл.51 ал.2 ЗЗД е налице,
когато стане ясно, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване
на увреждането. Както вече бе коментирано, по
делото е установено, че пострадалата А Р. се е намирала в непосредствена
близост до багера и не е съобразила своето поведение и движение с работещата
машина. Безспорно е, че водачът на багера е създал предпоставките за настъпване
на вредите, но пострадалата не веднъж е работила на пункта за цветни метали,
където процесният багер се е ползвал в дейността, свързана с отпадъците и
металите. Скоростта, която развива багерът не е висока (вещото лице е посочило,
че тя е между 3,4 км/час и 5,5 км/час), и обстоятелството, че само секунди след
задвижването му настъпва инцидента е в подкрепа на факта, че
пострадалата се е намирала в изключително опасна близост до машината. Р. е
имала възможност да възприеме багера и действията на водача, което не е сторено
и е индиция за липса на каквото й да е внимание от нейна страна. Пострадалата е
пренебрегнала основни правила за безопасност по време на придвижването си в
опасната близост до машината и съдът като съобрази поведението на всеки един от
участниците в инцидента, намира, че е налице съпричиняване от пострадалата, което следва да бъде определено на 30%.
При обсъждане на
целия доказателствен материал и горе изтъкнатото, съдът намира, че в настоящото
производство е безспорно, че ищците са претърпели неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на причинената смърт на тяхната майка, които са в пряка
причинна връзка с противоправното деяние на водача на багера, за което няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради и което се ангажира
отговорността на ответното дружество. Съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в размер на по 120
000 лева. Съобразно горното, посоченият размер следва да бъде намален с приетия
процент на съпричиняване, а именно 30%, при което положение на всеки един от
ищците се следва обезщетение в размер на по 84000 лева. До този размер
предявените от тях претенции като основателни и доказани следва да бъдат
уважени, а в останалата част до общо претендирания размер от по 250 000 лева
отхвърлени.
По отношение на
претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, съдът намира следното:
Съгласно
нормата на чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ, приложима в настоящия случай по силата на
препращата норма на чл. 558 ал. 1 изр. второ КЗ, в полза на застрахователя е
предвиден срок от 15 работни дни за разглеждане на претенцията, като забавата
му настъпва именно ако не определи и изплати в този срок дължимото обезщетение.
Съответно, ако определени нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват
изпълнението на задължението на застрахователя, то увреденото лице като
кредитор също изпада в забава и това негово поведение освобождава
длъжника-застраховател от неблагоприятните последици на неговата забава /чл.
497 ал. 1 т. 2 КЗ/. В случая обаче ищците са предявили претенция за плащане на
обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно изискванията на чл. 380 КЗ, но
искът е предявен в хипотезата на чл.
558, ал. 5 предл. второ КЗ- поради отказ да се изплати обезщетение. Не е налице
хипотезата на неоказване на съдействие за представяне на допълнителни
доказателства, като по тези съображения следва да се приеме, че забавата на
ответника е настъпила с изтичане на 15-те работни дни или от 05.06.2020г. /искането
е депозирано на 14.05.2020г./. Основание за присъждане на лихва преди тази дата
не е налице, поради което искът за заплащане на обезщетение за забава за
периода от датата на искането към Гаранционния фонд – 14.05.2020г. до
05.06.2020г. следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищците
претендират присъждане на разноски, като същите са представили доказателства за
наличие на договорни отношения по предоставяне на безплатна правна помощ
/договор за правна защита и съдействие/, поради което съдът намира, че искането
следва да се уважи в полза на представляващия ги адвокат Надя Х.. Адвокатското
възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА се определя
от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата № 1 от 09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
или в случая същото възлиза на 3050 лева. В разглеждания казус, за защитата си
по настоящото дело, всеки един от ищците е договорил с адвоката възнаграждение
по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, поради и което ответното дружество следва да
заплати на адв.Надя Х. сумата от общо 6100 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в минимален размер за представителство на всеки от двамата ищци,
на основание чл. 38 ЗА и чл. 78 ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от
6720 лева по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна
такса върху размера на разгледаните и уважени искови претенции, както и
платените от бюджета на съда разноски за експертизи, съобразно уважената част
на претенциите, поради освобождаването на ищците от внасяне на държавни такси и
разноски в размер на 379,68 лева.
Ответното
дружество не е поискало присъждане на разноски, поради и което такива не му се
дължат. С писмената защита по чл. 149, ал.3 ГПК е налице искане за разноски, но
същото не е процесуално валидно - т.11 от ТР № 6/ 2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от
изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4 да
заплати на Е.С.Д., ЕГН **********, със съгласието на законния му представител С.Д.Д.,
ЕГН ********** и Д.А.Р., ЕГН **********, (с имена съгласно удостоверение за
раждане от ***г.- Д. С Д), чрез своя законен представител С.Д.Д., двамата чрез
адвокат Николай Николаев Димитров, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо
Белчев“ №2, със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис 4, сумата от 84 000
/осемдесет и четири хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания във връзка със смъртта на А М Р., настъпила на 30.01.2020 г.,
причинена при инцидент, по време на управление на верижен багер марка „Хюндай“, модел „Робекс
210LC-7A“, с рег.№ А 07838 от страна на В.Н.К., ЕГН **********, без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за неимуществени вреди в
размера над присъдения до претендирания от 250 000 лева /двеста и петдесет
хиляди лева/ от всеки един от ищците и за присъждане на законна лихва за времето
от 14.05.2020г. до 04.06.2020г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф
Игнатиев", № 2, ет. 4 да заплати на адвокат Надя Атанасова Х., ЕГН **********
сумата от общо 6100 /шест хиляди и сто/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в минимален размер за представителство на всеки от двамата ищци,
на основание чл. 38 ЗА и чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф
Игнатиев", № 2, ет. 4 да заплати по сметка на Бургаския окръжен
съд сума в размер на 6720 лева /шест
хиляди седемстотин и двадесет / лева, представляваща държавна такса за
производството съобразно уважената част на претенциите и сума в размер на
379,68 лева /триста седемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща платени от бюджета на съда разноски за експертизи, съобразно
уважената част на претенциите, на основание
чл.78 ал.6 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице -помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд - В.Н.К., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Апелативен
съд гр.Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :