№ 182
гр. Бургас, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ю. В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120200031 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя Е.К.К. чрез адв. Г. Д. от АК Ямбол против наказателно
постановление № 854-F722360/10.10.2023г., издадено от заместник- директор на ТД на НАП
Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал. 3, т. 1 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление и счита, че дружеството нямало вина за неподаване на
декларацията в срок, тъй като за това бил ангажиран счетоводител. Намира, че е налице и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли да се отмени издаденото наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Д., поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
За наказващия орган, се явява юрисконсулт Ч., надлежно упълномощена, която оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване,
наказателното постановление е връчено на 13.12.2023г., а жалбата е подадена на
20.12.2023г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. По същество съдът намира следното:
Не е спорно, че дружеството –жалбоподател има качеството на осигурител и като такъв
има задължение съгласно чл.5, ал.4 от КСО да подаде Декларация образец 6 съдържаща
данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, която следвало да се подаде в срока за подаване
на декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
1
който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец
след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението - чл.4, ал.1, т.1, бук А в Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Декларацията за месец януари 2023г. следвало да бъде подадена до 25.02.2023 г., а
била подадена по ИНТЕРНЕТ с КЕП на 24.05.2023г.
До дружеството била изпратена покана с изх.№ от 18.07.2023г. за явяване в ТД на НАП
Бургас за съставяне и получаване на Акт за установяване на административно нарушение.
АУАН бил съставен на 21.08.2023г. и бил връчен на представляващ дружеството.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 10.10.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП).
Съдебният състав счита, че е основателно възражението, че е изтекъл срокът, предвиден в
чл. 34 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че
сроковете са давностни (Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и
ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС;
Тълкувателно решение № 44 от 29.12.1983 г. по н. д. № 29/82 г., ОСНК на ВС).
Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт
на материалното право. Следователно за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът трябва да следи
служебно. В тази връзка съдът споделя изложеното в жалбата възражение за неспазване от
АНО на предвидения в чл.34, ал.1 ЗАНН срок за издаване на АУАН. Декларацията образец
6 е следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 25.02.2023г., като при неспазване на
този срок нарушението се счита за извършено на следващия ден (26.02.2023г.).
Следователно от тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 за съставяне
на АУАН. АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на 21.08.2023г. т.е. не е бил спазен
срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН.
Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или
пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е
налице осъществено нарушение от точно определен нарушител. По смисъла на чл. 34, ал. 1
ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото,
респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между
нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или
произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на
административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.
Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното
длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите
белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази
субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да
обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
2
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия, а „правомощието“ се
определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните
законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е
длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да
рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са
били налице всички данни и документи, от който да направи извод за извършено нарушение,
то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по
чл. 34 ЗАНН (в този смисъл Решение №678/10.04.2018г. по к.адм.н.д. №355/2018 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа
на Адм. С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-
София, и др.).
Бездействието на длъжностните лица в установения от законодателя срок не може
нерегламентирано да води до продължаване на сроковете за осъществяването на
административнонаказателна отговорност. Според дадените в посоченото Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на Върховен административен съд от
значение е момента, когато длъжностните лица са имали информация и обективно са могли
да направят извод за извършено нарушение.
В случая наказващия орган още към датата на пропускане на сроковете е разполагал с
информация за това, че не е била подадена декларация в срок, разполагал е с база данни, от
които да се извлече информацията и не може да се остави на субективната преценка на
органа кога горестоящия орган ще реши да представи списъци, за да се състави АУАН. Още
на 26.02.2023г. наказващия орган е имал възможността да ангажира отговорността на
дружеството жалбоподател, но това е направил едва на 21.08.2023г. , след установения в
закона срок от три месеца от откриване на нарушителя.
С оглед на изложеното НП следва да се отмени.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се отменя, поради което право на разноски има жалбоподателят. По делото е
приложен договор за права защита и съдействие, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева. В случая съгласно чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че
за защита по дела с определен интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е в размер
на 400 лв., поради което и съобразено с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да се присъди именно претендираното възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 854-F722360/10.10.2023г., издадено от
заместник- директор на ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** за нарушение
на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на
МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: ***, разноски в размер на 400 (четиристотин) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4