Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260333
гр.Бургас, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа НАХД № 2842 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „К. С – 2018” ЕООД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр. ******* против
наказателно постановление № 498028-F500470/13.01.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като се
сочи, че паспорта на фискалното устройство се намирал в обекта, но поради
обилни валежи два дни по-рано документите били прибрани в различни папки.
Паспортът бил представен на следващия ден, тъй като проверяващите не изчакали
да бъде открит и приключили проверката в 17,30 часа на 16.07.2019г. Намира, че
предвид пълното съдействие на проверяващите и това, че представил всички
останали документи за фискалното устройство, то проверяващите са можели да
установят информацията, съдържаща се в паспорта, поради което счита, че
нарушението следва да се прецени като маловажно, в допълнение посочва и че
нарушението е за първи път. Отделно от
посочено в АУАН било посочено, че нарушението е за „непредставяне“, а
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата вменявала в задължение да се „съхранява” в обекта. Моли НП да бъде
отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител,
депозирано е писмено становище, делото да се разгледа в отсъствие на
представител на жалбоподателя като са поставени въпроси към актосъставителя.
За
Административнонаказващият орган, се явява
юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, поради което моли да се потвърди. Претендира
разноски.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 18.06.2020
г., а жалбата е депозирана в същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено
за това лице.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на АУАН за това, че при проверка от служители на НАП, сред които св.
Д.Т. на 16.07.2019г. в 16,24 часа на обект кафе-бар „А.“, находящ
се в гр. С., Централен плаж, стопанисван от „К.С 2018” ЕООД се установило, че задълженото
лице не изпълнило задължението си да съхранява в обекта паспорт на фискално
устройство като при изискване от страна на проверяващите не е представен
паспорт. АУАН е връчен на упълномощено
лице като е записано възражение, че в следствие на проливен дъжд и теч на
покрива на 14.06.2019г., кутията на касовия апарат била намокрена и
служител на фирмата в стремежа си да предпази документацията я е преместил в
папката при другата документация при проверка от служителите на НАП на
16.06.2019г. паспортът не е бил намерен на обичайното място.
АНО
е възприел констатациите в АУАН и е счел, че не се касае за маловажност като е
издал НП и е наложил за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС
имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС в размер на 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства, тя не се оспорва и от самия
жалбоподател, който сочи, че са налице
обективни причини паспортът да не е представен по време на проверката. В същото
време обаче по делото не се ангажираха доказателства, които да разколебаят
фактите, установени от АНО. Свидетелката Т., чиито показания съдът счита, че
следва да кредитира, тъй като се подкрепят от целия събран по делото доказателствен материал, установява, че до приключване на
проверката паспорт не е бил представен, а този факт не се отрича от
жалбоподателя. Фактите, че е имало обилни валежи и паспортът бил преместен не
са установени по делото, не е посочен и служителя, за който се твърди, че е
преместил документите. Отделно, проверка е извършена месец юли 2019г., а във
възражението в АУАН се сочи, че валежите били през месец юни 2019г. В този ред
на мисли съдът не възприема защитната позиция на жалбоподателя, че са налице
обективни причини паспортът да не се намира в обекта в момента на проверката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин лицето по чл.
3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект
паспорта на ФУ. Разпоредбата на закона посочва и предвидените изключения – в
случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6 – при експертиза и при необходимост
от ремонт. Тези хипотези в случая не са налице и това са изключенията, за които
законодателят е предвидил възможност паспортът да не се съхранява в обекта,
други причини не са регламентирани. Дори да е било налице соченото от
жалбоподателя наводнение, то той е бил длъжен, щом стопанисвания от него обект
осъществява дейност, да съхранява всички предвидени от законодателя документи и
да изпълнява дейността в съответствие с нормативната уредба. Нарушението е на
формално извършване и това, че паспортът не е бил представен при проверката
означава, че не е бил съхраняван в обекта. Представянето му след проверката не
може да доведе до извод, че паспортът е бил в обекта, а не е бил съхраняван
извън него.
Според
този състав АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН като
правилно е посочена нарушената правна
норма и санкционната такава. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС предвижда, че на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В случая
наказанието правилно е индивидуализирано в минималния предвиден от закона
размер от 500 лева като е отчетено, че нарушението е първо, че се касае за
инцидентност, че паспортът е представен след проверката. Този състав не приема,
че се касае за маловажност, тъй като нарушението не се отличава от други
подобни нарушения. Изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. Преценката на съда е, че в конкретния случай не са
налице такива смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят
извод, че нарушението е с по-ниска обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Липсата на друго
сочено нарушение следва да се отчете като обстоятелство, което води до
определяне на наказанието към неговия минимум, а не като обстоятелство, че
нарушението е маловажно. Касае се за нарушение на фискалната дисциплина, поради
което и не следва да се третира като маловажно. Отделно не се установиха
твърденията за соченото наводнение от проливни дъждове, което е представено като
причина за това, че паспортът не се съхранява в обекта.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да се
потвърди.
Съгласно на чл. 63,
ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък
от своя страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
право на разноски има само АНО, който претендира такива, поради което следва да
му се присъдят с оглед потвърденото наказателно постановление. На
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правната и фактическа сложност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 498028-F500470/13.01.2020г. на Началник от дел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална Агенция за приходите, с което на „К. С – 2018” ЕООД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. ******** за нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „К.С – 2018”
ЕООД, ЕИК ***** да заплати на Национална агенция за приходите София юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.