Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.01.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 544 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Българска агенция за е.з.” ЕАД, твърди, че е специализирано застрахователно дружество, в което капиталът се притежава от държавата, и в предмета на дейност на което се включва предлагането на застраховки на плащания при износ и при сделки на територията на страната, както и застраховки на различни финансови инструменти. На 21.03.2018 г. сключил с дружеството „С.и.” АД, като застрахован, договор за застраховка № 1102113509219210318 за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, който договор попада в дейността, която застрахователното дружество осъществява за своя сметка, а не за сметка на държавата. Срокът на действие на застрахователния договор бил уговорен за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. С този застрахователен договор застрахователят се задължил да покрива рисковете „неплатежоспособност“ и „забава на плащанията“ от длъжника, която забава е продължила за период по-дълъг от „периода на изчакване“, по отношение на вземанията на застрахования към ответника „Г.К.Б.” ЕАД, произтичащи от договори за продажба, сключени в периода на действие на застраховката. Ищецът посочва, че в периода от месец февруари 2019 г. до месец март 2019 г. са настъпили няколко застрахователни събития, които представляват неизпълнение от ответника на негови задължения към застрахования по сключени между тях договори за продажба на стоки, както следва: 1) неизпълнение на падежа от ответника на задължение към „С.и.” АД за заплащане на сума в размер на 26 990, 29 лв., която представлява дължима цена за доставени стоки съгласно фактура № **********/ 01.02.2019 г.; 2) неизпълнение на падежа от ответника на задължение към „С.и.” АД за заплащане на сума в размер на 29 071, 24 лв., която сума представлява дължима цена за доставени стоки съгласно фактура № **********/ 06.03.2019 г.; 3) неизпълнение на падежа от ответника на задължение към „С.и.” АД за заплащане на сума в размер на 28 184,44 лв., която сума представлява дължима цена за доставени стоки съгласно фактура № **********/ 07.03.2019 г. С оглед на това за ищеца е възникнало задължение да заплати на застрахованото дружество застрахователно обезщетение за претърпените в резултата на настъпилите събития имуществени вреди, което е в размер на 90 % от неизпълнените от купувача задължения по съответния договор за продажба. Ищецът заявява, че заплатил на „С.и.” АД застрахователно обезщетение за описаните събития в общ размер на 75 821, 37 лв., поради което има право да предяви регресен иск срещу причинителя на вредите, който е ответникът, тъй като той е неизправната страна по договора за търговска продажба на стоки. Посочва, че ответникът е признал съществуването на това парично задължение с изявление, направено в съдържанието на споразумение от 08.01.2020 г. Поради изложеното ищецът моли „Г.К.Б.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 75 821, 37 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка № 1102113509219210318, за настъпили застрахователни събития, представляващи неизпълнение от „Г.К.Б.” ЕАД на задълженията му за заплащане на покупна цена по договори за продажба на стоки, сключени между „С.и.” АД, като продавач и „Г.К.Б.” ЕАД, като купувач, обективирани във фактура № **********/ 01.02.2019 г., фактура № **********/ 06.03.2019 г. и фактура № **********/ 07.03.2019 г., както и сума в размер на 748, 97 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на заплатената част от общото застрахователно обезщетение, която част е в размер на 24 291, 26 лв., начислено за периода от 19.11.2019 г. до 08.03.2020 г., както и сума в размер на 858, 83 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на заплатената част от общото застрахователно обезщетение, която част е в размер на 51 530, 11 лв., начислено за периода от 09.01.2020 г. до 08.03.2020 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Г.К.Б.” ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не притежава лиценз за сключване на имуществена застраховка, която да покрива рисковете от неизпълнение на търговски договори, сключени между застрахования и трети лица. Ответникът заявява, че не са представени доказателства, от които да се установява, че е получил стоките от „С.и.” АД, за които доставки са съставени посочените в исковата молба фактури и следователно за него не е възникнало задължение за плащане на тяхната цена и не са настъпили описаните в исковата молба застрахователни събития. Посочва, че дори и да се приеме, че тези застрахователни събития са настъпили, то видно от твърденията на ищеца, това е станало след срока на действие на застрахователния договор – те са настъпили след изтичане на уговорения в застрахователния договор период на изчакване, който е предвиден при риска забавяне на плащането на длъжника. Ответникът заявява, че в нито един момент не е изразявал воля за признаване на това, че претендираното регресно вземане е възникнало в полза на ищцовото застрахователно дружество. Претендира присъждане на направените в производството разноски
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:
За да бъде уважен предявеният от „Българска агенция за е.з.” ЕАД иск срещу причинителя на вредата, по делото
трябва да бъде установено наличието на предвидените в закона предпоставки, при
които в полза на ищеца, в качеството му на застраховател, възниква
суброгационното право, предвидено в чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, които са следните:
1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и
увреденото лице; 2) настъпване на събитие, което съгласно договора е риск,
който застрахователят покрива; 3) настъпили вреди за застрахования, които да са
в причинна връзка със събитието, т.е. да са следствие от него; 4) възникнали
права на застрахования срещу причинителя на вредата на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД; 5) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за
настъпилите вреди в полза на застрахования.
Ищецът в настоящото производство е специално застрахователно акционерно
дружество, чиято дейност е уредена със Закона за експортното застраховане
/ЗЕЗ/. В него е предвидено, че изпълнението на държавната политика при
извършването на дейност по застраховане и презастраховане на експортни рискове,
свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване
на български инвестиции в чужбина, която е регламентирана със закона, се
осигурява чрез дейността на акционерното дружество „Българска агенция за
е.з.” ЕАД, в което капиталът е
еднолична собственост на Държавата /чл. 2, ал. 5 ЗЕЗ/. При тълкуване на нормите
на ЗЕЗ във връзката им една с друга се установява, че това застрахователно
дружество извършва застрахователна дейност за сметка на държавата, чрез която
се изпълнява специалната държавна политика, с оглед на която то е създадено, като
тази дейност обхваща застраховане и презастраховане на непазарен риск съгласно
дефиницията и обхвата на това понятие, регламентирани в закона, както и застраховане
срещу пазарен риск на експортни кредити, свързани с производство и износ на
български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина,
които не могат да бъдат застраховани или презастраховани на застрахователния
пазар свободно, в случаите от съществен интерес за националната икономика /чл.
3 ЗЕЗ/. Наред с тази дейност, това застрахователно дружество извършва и
застрахователна дейност по сключване на застрахователни договори за собствена
сметка, а не за сметка на държавния бюджет, която се регулира от общите
разпоредби на КЗ, а не от тези на специалния закон /чл. 15, ал. 1 ЗЕЗ и чл. 10а,
ал. 1 ЗЕЗ/. В допълнителната исковата молба изрично се твърди, че
застрахователният договор, който се сочи като правопораждащ предявеното
регресно вземане факт, е сключен от ищеца „Българска агенция за е.з.”
ЕАД за сметка на самото търговско дружество, а не за сметка на държавния
бюджет, който му се предоставя за изпълнение на специфичната дейност по е.з.,
която е регламентирана в ЗЕЗ, поради което трябва да се приеме, че по отношение
на този договор и отношенията, които възникват между страните по него,
приложение намират общите разпоредби на КЗ, а не специалнте такива на ЗЕЗ.
От представения в производството писмен
застрахователен договор № 1102113509219210318/ 21.03.2018 г. се установява, че
между „Българска агенция за е.з.” ЕАД, като застраховател, и дружеството „С.и.” АД, като застрахован, е сключен договор за
имуществена застраховка. Договорът е действителен, доколкото е спазена
изискуемата от закона форма – сключен е в писмена форма и носи подписите на
представители на двете страни по сделката, поради което трябва да се приеме, че
обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и
задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от
съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите клаузи.
Съдържанието на основните права и задължения, които възникват за страните по този застрахователен договор се определя по тяхно общо съгласие от уговорките, които са част от съдържанието на подписания писмен договор, както и от клаузите, които са част от съдържанието на общите условия, при които застрахователят „Българска агенция за е.з.” ЕАД сключва договори за застраховане на плащания по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, намиращи се от л. 21 до л. 28 от делото на СГС. Тези общи условия са станали задължителни за застрахования „С.и.” АД на основание чл. 348 КЗ, доколкото се установява, че са му предадени при сключването на процесния договор и той е заявил писмено, че ги приема с изявлението, направено в самия договор. При тълкуване във връзката им една с друга на уговорките, постигнати в съдържанието на застрахователния договор и на тези, които са част от общите условия, се налага извода, че с този договор ищецът е поел задължение да обезщетява вредите, причинени на застрахования от риска неплатежоспособност и от риска забавяне на плащането, продължаващо за период по-дълъг от периода на изчакване, който е шест месеца, допуснато от длъжника по сключен между него и застрахования договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Следователно имущественото благо, което е предмет на застраховане с процесния застрахователен договор, е правото на застрахования на парично вземане по сключен с трето лице договор, а застрахователното събитие, при което за застрахователя пo този договор възниква задължение да заплати застрахователно обезщетение, представлява неизпълнение от третото лице в уговорения срок на задължението, което е възникнало за него към „С.и.” АД по силата на сключен договор за продажба или договор за предоставяне на услуги, като забавата в изпълнението на това задължение трябва да е продължила повече от шест месеца. Страните по застрахователния договор са постигнали съгласие и за това кои вземания на застрахования са предмет на застраховане с процесния застрахователен договор, като са уговорили, че това са вземанията, които са възникнали към правните субекти, които са посочени с индивидуализиращи ги признаци в приложение № 1 към застрахователния договор и в приложение № 1 към допълнително споразумение № 24/ 21.12.2018 г. към този договор. От съдържанието на тези документи е видно, че едно от лицата, които са длъжници по паричните вземания, възникнали за застрахования, които са предмет на застраховане с процесния договор, е дружеството „Г.К.Б.” ЕАД. Следователно с описания застрахователен договор ищецът е поел задължение да обезщетява вредите, претърпени от застрахования „С.и.” АД, които са причинени в резултат на настъпило в срока на действие на договора, който е уговорен от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г., забавено плащане от длъжника „Г.К.Б.” ЕАД на негови парични задължения по сключени между тези юридически лица догвори за продажба или за предоставяне на услуги.
На следващо място, съдът трябва да отговори на въпроса дали по делото се доказва да са осъществени и останалите елементи от фактическия състав, при който възниква предявеното в процеса регресно право по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. В тази връзка трябва да бъде съобразено, че по делото е представен писмен документ, наименуван „споразумение за разсрочване на плащания /регресни вземания/”, който е подписан на 08.01.2020 г. от законните представители както на ищцовото застрахователно дружество, така и на ответника „Г.К.Б.” ЕАД, поради което трябва да се приеме, че обективира изявления на всеки един от тези правни субекти със съдържание такова, каквото е посочено в клаузите на споразумението.
В съдържанието на подписаното на 08.01.2020 г. споразумение е обективирано изявление на „Г.К.Б.” ЕАД, който е една от страните, които са го подписали, за извънсъдебно признание на факта, че в негова тежест е възникнало задължение към „Българска агенция за е.з.” ЕАД за заплащане на сума в размер на 75 821, 37 лв. При тълкуване на волята на страните, изразена в клаузата на чл. 2 във връзка с клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от споразумението се налага извода, че задължението, чието съществуване е признато, е регресното задължение на ответника, което възниква за него в качеството му на неизправен длъжник по договорите за продажба, сключени със „С.и.“ АД съгласно три броя фактури - фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/ 07.03.2019 г., към застрахователя „Българска агенция за е.з.” ЕАД за заплащане на платеното от последния застрахователно обезщетение на застрахования „С.и.“ АД по договор за имуществено застраховане, който видно от номера на полицата, описана в споразумението е именно процесният договор. Това е така, тъй като в чл. 2 от споразумението е направено изрично изявление на ответника за признаване на негово задължение към кредитора по споразумението, който е застрахователното дружество „Българска агенция за е.з.” ЕАД, като е посочено, че това е задължението по чл. 1 от споразумението. Същевременно в чл. 1, ал. 2 от споразумението изрично е описано, че „Българска агенция за е.з.” ЕАД е заплатило на „С.и.“ АД застрахователно обезщетение в размер на 75 821, 37 лв. по процесната имуществена застраховка за вредите, причинени от риска, представляващ неплащане на падежа на задълженията по фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/ 07.03.2019 г., които задължения видно от чл. 1, ал. 1 от споразумението представляват такива за неплатена покупна цена за доставка на стоки в общ размер от 84 245, 97 лв. Описаните в цитираните две клаузи от споразумението факти, чието осъществяване се признава от страните по него, са точно тези, при които съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ възниква регресното вземане на платилия застраховател към прекия причинител на вредата, който в случая е длъжникът по тези задължения „Г.К.Б.” ЕАД, поради което съдът счита, че с чл. 2 от споразумението е признато възникването точно на това вземане на „Българска агенция за е.з.” ЕАД към „Г.К.Б.” ЕАД.
Обстоятелството, което се признава от ответника в настоящото производство е неизгодно за него, тъй като той е длъжник по задължениeто към застрахователя за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение на увреденото от неговото поведение лице, поради което и направеното признание има доказателствено значение, което съдът е длъжен да зачете. След като от дружеството „Г.К.Б.” ЕАД е направено изявление за признание, че в негова тежест е възникнало описаното задължение към ищцовото застрахователно дружество, то това включва в себе си и признанието на всички факти, които са елементи от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, защото само при тяхното осъществяване възниква регресното вземане на застрахователя и съответното на него задължение на неизправния длъжник да възстанови платеното на застрахования обезщетение за настъпилите вреди. Следователно с направеното в споразумението от 08.01.2020 г. изявление ответникът „Г.К.Б.” ЕАД признава настъпването и на следните конкретни обстоятелства: 1) че по силата на договори за продажба на стоки, обективирани във фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/ 07.03.2019 г., за застрахования „С.и.“ АД са възникнали парични вземания за получаване на покупна цена за доставените стоки в размер на 84 245, 97 лв. към лицето „Г.К.Б.” ЕАД /в чл. 1, ал. 1 от споразумението се съдържа и изрично отделно признание на този факт/; 2) че тези задължения не са погасени от длъжника на падежа, който е настъпил на посочените в споразумението дати, които са 03.03.2019 г., 05.04.2019 г. и 06.04.2019 г., както и към датата на неговото подписване – 08.01.2020 г. /този факт също е изрично и отделно признат с изявление, обективирано в чл. 1, ал. 1 от споразумението/; 3) че забавата в плащането на паричните задължения на „Г.К.Б.” ЕАД към „С.и.“ АД е продължила след изтичане на предвидения в застрахователния договор период на изчакване, защото само при настъпване на този факт ще е налице риск, който застрахователят се е задължил да покрива и за него ще възникне задължение да заплати застрахователно обезщетение, а това са обстоятелства, от които е обусловено възникването и на регресното право за платилия застраховател; 4) че описаното застрахователно събитие е настъпило в срока на действие на застрахователния договор, защото само при осъществяване на този факт възниква задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение на увредения и регресното му право да получи платеното от него от причинителя на вредата; 5) че в резултат от неизпълнението от страна на ответника на договорните му задължения дружеството „С.и.“ АД е претърпяло вреди, които се изразяват в това, че то е пропуснало да увеличи имуществото си с цената на закупените стоки по договорите, обективирани във фактура № 118044/ 01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/ 07.03.2019 г., която е в размер на 84 245, 97 лв.; 6) че застрахователното обезщетение, което застрахователят се е задължил да заплати по процесния договор за имуществена застраховка за така настъпилите вреди се определя като 90 % от размера на неплатеното вземане и възлиза на сумата от 75 821, 37 лв. /този факт е и изрично отделно признат с изявление, обективирано в чл. 1, ал. 2 от споразумението/; 7) че ищецът е изпълнил задължението си по застрахователния договор да заплати дължимото обезщетение на увреденото лице /този факт също е и изрично отделно признат с изявление, обективирано в чл. 1, ал. 2 от споразумението/. Ето защо съдът приема, че по делото от направеното извънсъдебно признание се доказва настъпването на всички изброени обстоятелства, което прави неоснователни заявените от ответника в процеса възражения за това, че описаните в исковата молба събития изобщо не са настъпили, защото в негова тежест не са възникнали задължения към „С.и.“ АД по сключени договори за продажба, както и че тези събития не са настъпили в срока на действие на застрахователния договор.
С плащането на застрахователното обезщетение по силата на изричната норма на чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ „Българска агенция за е.з.” ЕАД встъпва в правата, които застрахованият „С.и.“ АД има срещу причинителя на вредата, който в
случая е неизправната по договорите за продажба страна – „Г.К.Б.” ЕАД. Застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размер на платеното обезщетение, което в случая съответства и на размера на
реално претърпените вреди /по-малък е от стойността на вредите/, т.е. за сумата
75 821, 37 лв. Следователно ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 75 821, 37 лв., като по делото няма представени доказателства някаква част от това
задължение да е доброволно погасено. Това прави предявеният в процеса иск за
главница изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква
за прекия причинител на вредата към платилия застраховател, е парично, поради което и при допусната забава в неговото
изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено, но от представените по делото доказателства се установява, че страните по него са постигнали съгласие за момента, в който трябва да стане за това. Воля в тази насока е изразена в чл. 3 от споразумението от 08.01.2020 г., с която клауза между кредитора и длъжника по процесното вземане е постигнато съгласие за това, че то ще бъде погасено на три разсрочени вноски, които са платими до определена конкретно посочена дата, както следва: - първата вноска от 25 000 лв. е платима до 20.01.2020 г.; - втората вноска от 25 000 лв. е платима до 20.02.2020 г.; - третата вноска от 25 821, 37 лв. е платима до 20.03.2020 г. По делото не е спорно, че преди постигане на тази уговорка от споразумението длъжникът вече е бил поканен да заплати доброволно част от задължението си към застрахователя в размер на 24 291, 26 лв. Доколкото обаче в споразумението е определен по изцяло нов начин срока за доброволно изпълнение на цялото задължение, което е възникнало за ответника по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, като при това не е посочено, че той ще дължи лихва за забавено плащане на тази част от него, която вече е бил поканен да изпълни, то съдът намира, че с клаузата на чл. 3 от споразумението между страните всъщност е постигнато и съгласие да не бъдат зачитани последиците от допуснатата до този момент забава в изпълнението на част от задължението.
Към момента е настъпил определеният в споразумението от 08.01.2020 г. падеж на първата вноска, на която е уговорено, че следва да бъде изпълнено регресното задължение, като по делото не се твърди и не се представят доказателства до тази дата ответникът да е заплатил дължимата сума от 25 000 лв. Ето защо той е изпаднал в забава изпълнението на тази част от задължението си към ищеца считано от 21.01.2020 г. Неплащането на падежа на първата вноска от разсроченото задължение съгласно уговорката на чл. 7, ал. 1 от споразумението е факт, при настъпване на който страните са се съгласили, че длъжникът губи преимуществото на уговорения срок за изпълнение и цялата неиздължена част от задължението става предсрочно изискуема, като за това не е нужно осъществяването на каквото и да е друго обстоятелство, включително отправяне на изявление за това от кредитора до длъжника. Волята на страните в тази насока трябва да бъде съобразена от съда и да се приеме, че считано от 21.01.2020 г. е настъпила и изискуемостта на целия неплатен остатък от регресното задължение на „Г.К.Б.” ЕАД към „Българска агенция за е.з.” ЕАД, т.е. то е изцяло изискуемо в пълния размер, посочен в споразумението, от 75 821, 37 лв. Следователно ответникът е изпаднал в забава изпълнението на цялото задължение в размер на 75 821, 37 лв. считано от 21.01.2020 г. и от тази дата дължи да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, като тази забава продължава и до настоящия момент. Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница от 75 821, 37 лв. за периода от 21.01.2020 г. до 08.03.2020 г., възлиза на 1 010, 95 лв. До този размер и за посочения период следва да бъде уважен предявения в процеса акцесорен иск и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 607, 80 лв. и за периода от 19.11.2019 г. до 20.01.2021 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи в общ размер на 4 147, 16 лв., от които 3 097, 16 лв. – държавна такса за разглеждане на иска, 750 лв. – платени депозити и 300 лв. – възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 4 115, 19 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на направените разноски и е представил доказателства за заплатени разходи за водене на делото в общ размер на 5 032, 32 лв., от които 550 лв. – депозит за вещо лице и 4 482, 32 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено. При съобразяване на отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на 38, 79 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 076, 40 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Г.К.Б.”
ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Българска агенция за е.з.”
ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 75 821, 37 лв. /седемдесет и пет хиляди осемстотин двадесет
и един лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение,
изплатено по договор за имуществена застраховка № 1102113509219210318/ 21.03.2018 г., сключен между „Българска
агенция за е.з.” ЕАД, като
застраховател, и дружеството „С.и.” АД, като застрахован, за настъпили имуществени вреди в резултат от
застрахователно събитие – забавяне на плащането от „Г.К.Б.” ЕАД към „С.и.” АД на
задълженията за цена за закупени стоки, дължима по договори за продажба, обективирани във фактура № 118044/
01.02.2019 г., фактура № 119090/ 06.03.2019 г. и фактура № 119119/ 07.03.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата от 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 010, 95 лв. /хиляда и десет лева
и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на 75 821, 37 лв., начислено за периода от
21.01.2020 г. до 08.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1 010, 95 лв. до пълния предявен размер от 1 607, 80 лв.,
както и за периода от 19.11.2019 г. до 20.01.2021 г.
ОСЪЖДА „Г.К.Б.” ЕАД да заплати на „Българска агенция за е.з.” ЕАД сума в размер на 4 076, 40 лв. /четири хиляди седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: