Р Е Ш Е Н И Е
№ 1126
гр.Пловдив, 15.06.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд Пловдив, XVІ състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от
съдия Юрукова административно дело № 182, по описа на съда за 2023 г., намери
за установено следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК
Образувано е в резултат на отменено
Решение № 631 от 20.03.2019 г. по адм.д. № 3086/2018г. на Административен
съд Пловдив, с Решение № 387/13.01.2023г. по адм. дело
№ 7042/2019 г. на Върховен
административен. С последното е върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Жалбоподателят - Т.Б.Б., ЕГН ********** оспорва изцяло
Ревизионен акт (РА) № Р-16001618000166-091-001/06.07.2018 год., потвърден с
Решение № 539/17.09.2018 год. на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” (дирекция ОДОП) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
който в качеството ѝ на управител на „Дрийм трейд 1“ ЕООД, на основание
чл.19, ал.1 от ДОПК, е установена отговорност за данък върху
добавената стойност за периода 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г. в размер на
63228,68 лв. и лихва от 35460,01 лв., за отговорност за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за
периода от 01.01.2013 до 31.12.2014 г. в размер на 41598,80
лв. и лихва от 16267,14 лв. и за корпоративен данък за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 39637,80 лв. и лихва от 19285,09 лв.
(задължения
на свързани с РА № *********/13.01.2014 г. и РА №
Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г.). Твърди се в
жалбата, че оспорваният РА е издаден при неправилно прилагане от страна на
органите по приходите на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Жалбоподателят счита, че не е
налице укриване на факти и обстоятелства, след като задълженото лице (ЗЛ) само
е декларирало наличието на данъчно задължение. Жалбоподателят възразява, срещу
приетото от органите на приходите, отговорността му да се ангажира за невнасяне
в установените от закона срокове на декларираните данъчни задължения, тъй като
липсва такова изискване в чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Счита, че са налице събрани
данъчни задължения за ДДС, което изключва укриването на факти, които са били от
значение за установяването им, както и че не е налице умисъл за укриването им. Оспорва да се ангажира
негова лична отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, включително и по
отношение на задълженията за лихви, като счита, че те са извън обхвата на
солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Иска се от съда да отмени обжалвания
ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „ОДОП“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
жалбоподателя.
В решението на касационната инстанция са
дадени задължителни указания за излагане на мотиви от първоинстанционния съд относно причинно-следствената връзка между укритите според органите по
приходите факти и обстоятелства при декларирането и невъзможността на „Дрийм
трейд 1“ ЕООД да погаси задълженията си за данъци, предвид висящия спор относно
законосъобразността на установената на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК
отговорност. Според касационната инстанция при новото разглеждане на делото
настоящият съдебен състав следва да обсъди конкретно и поотделно фактите и
обстоятелствата, които органите по приходите са приели за укрити от страна на
жалбоподателя, и законовата норма, вменяваща му задължение да ги обяви пред
органите по приходите или пред публичния изпълнител. Дадени са указания в
решението на ВАС за излагане на съображения относно невъзможността на
дружеството да погаси задълженията си, за които е ангажирана отговорността на
управителя му, както и да мотивира дали е налице пряка причинно-следствена
връзка между укриването на конкретните факти и обстоятелства и настъпването на
тази невъзможност. Решение № 631 от 20.03.2019 г. по адм.д.
№ 3086/2018 г. на Административен съд Пловдив е върнато за ново разглеждане и в отменителната му част, доколкото тя е
относима към акцесорната отговорност за лихви, дължимостта на които зависи от
дължимостта на главното задължение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Оспорваният РА е обжалван в предвидения за това срок,
пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е потвърдил. Решението на директора на дирекция ОДОП, е връчено
на Т.Б.Б. на 20.09.2018 г., видно от Удостоверение за извършено връчване по
електронен път (л. 36), като подаването на жалбата е в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок. Жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
От доказателствата по делото се установява следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618000166-020-001 от 09.01.2018 г., издадена от началник на сектор при
ТД на НАП – Пловдив и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001618000166-020-002 от 03.04.2018 г. на същия орган, е възложена ревизия
на Т.Б.Б. за
установяване на отговорност за задължения на „Дрийм трейд 1“ ЕООД с предметен
обхват: отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2013 г.; отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. и
отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.02.2013 г. до
10.02.2014 г. За обстоятелства, имащи значения за ревизията са посочени, че същата е за
установяване на отговорността по чл. 19 от ДОПК за задължения за
данъци и/или ЗОВ на „Дрийм трейд 1“ ЕООД.
След приключване на ревизията е съставен Ревизионен
доклад (РД)
№ Р-16001618000166-092-001/21.06.2018 г. (л. 77), издаден от
органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, овластени с цитираните заповеди за
възлагане на ревизия. Докладът е
връчен на управителя на „Дрийм трейд 1“ ЕООД на 25.06.2018г., съгласно
представеното удостоверение за извършено връчване по електронен път. По РД в срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. № 94-00-5576/03.07.2018 г. от Т.Б.Б..
След преценка на установените при ревизията факти и
обстоятелства, компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са постановили
оспорвания РА, който е обжалван пред горестоящия административен
орган, като последният с Решение № 539/17.09.2018 г. (л.37) го е потвърдил
изцяло. В същото са приети за правилни наведените от органите по приходите мотиви, че
информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми
доставки по ЗДДС се извършва във формата на справка – декларация (чл. 125 ЗДДС,
чл. 115 от ППЗДСД), като разминаването между декларираното и действителното
безспорно се явява укриване и в тази връзка е посочено в решението, че към
момента на декларирането управителят на дружеството е бил наясно, че в
отчетните регистри неправомерно се включват
документи, по които дружеството необосновано претендира приспадане на
данъчен кредит, поради което се ангажира неговата отговорност. Относно
декларираните и невнесени задължения за ДДС и корпоративен данък е прието, че
управителят на „Дрийм трейд 1“ ЕООД, въпреки че е
бил наясно (предвид подадените справки декларации) със законовите срокове за
внасяне на дължимия ДДС и корпоративен данък, това не е направено, което
поведение, според решаващия орган, изпълнява изискванията на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задълженията на дружеството и
тази невъзможност да е в причинно следствена връзка с действията на управителя
по укриване на факти и обстоятелства. Действията по изплащане на дивиденти
органите по приходите са приели, че са декларирани едва, когато е установена
липсата на средства в касата на дружеството през октомври 2014г. Не е подавана
декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, отчисляване, осчетоводяване и плащане на
дължим данък върху дивидента. Предоставянето на заем от Т.Б. към
свързаното лице Стефан Павлов, също е
отразено по-късно в счетоводството. Това поведение на ревизираното лице Б. е
прието, че изпълнява последващите две кумулативни изисквания на разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК – наличие на невъзможност за събиране на задължения на
дружеството и тази невъзможност е в причинно-следствена връзка с действията на
управителя по укриване на факти и обстоятелства. Установено е, че дружеството
не разполага с активи, парични средства, дялове в други дружества, които могат да послужат за
обезпечение на задълженията на дружеството. През 2016г. и 2017г. няма данни за
извършвана дейност от „Дрийм Трейд 1“ЕООД, поради което публичният изпълнител е
квалифицирал дълга като трудно събираем. Към 2013-2014г. в касата на дружеството е
разполагала с парични средства. Управителят не е предприел действия по
погасяване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО, а е изплатил тези средства в своя
полза, с което е укрил факти и обстоятелства от органите по приходите и
задълженията на дружеството са останали непогасени. Неразплатени са останали и
задълженията на дружеството във връзка с изплатения дивидент. За органите по
приходите е доказана причинно-следствената връзка. За неоснователно е прието и
твърдението на жалбоподателя, че задължението за лихви е извън обхвата на
отговорността по чл. 19 от ДОПК
В хода на съдебното производство при първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд е прието без възражения на
страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ - л.652,
изготвено от вещото лице И.С.. От експертизата се установява, че наличните ДМА
към 31.12.2013г. и 31.12.2014 г. не са достатъчни, за да се покрият вменените
задължения на ФЛ, а наличните КМА към тези две дати са достатъчни, за да се
покрият вменените задължения на ФЛ. По данни от главната книга за 2013 г. вещото
лице е установило, че дружеството има постъпления по банка от клиенти в общ
размер 2 508 954.57 лв., а за 2014 г. – постъпленията по банка от
клиенти са в общ размер на 1 131 221.37 лв. В табличен вид са
представени постъпленията по с/ка 501 за 2013 и 2014 г., както и
разплащателните сметки във валута и в лева за двете години, като е установено,
че нетната средномесечна разполагаема сума за 2013 г. е в размер на
50 805.28 лв., а за 2014 г. няма нетна разполагаема сума; извършените
плащания са в по-голям размер от постъпленията, като същите са с произход
началното салдо по с/ка 501 – Каса в лева към 01.01.2014 г. – 633 088.22
лв. Вещото лице е описало в хронологичен ред издадените разпореждания и
извършвани действия на публичния изпълнител. В табличен вид са описани и
издадените кредитни известия, които са отразени в счетоводството, като е
посочено от експерта, че по така издадените КИ не е ясно какво е основанието за
издаването на същите във връзка с върнатата стока. По отношение на връщането на
всички стоки с предмет „зехтин“ експертизата не е констатирала след това
повторно издадени фактури с предмет същата стока. Вещото лице посочва, че
последно издадена е продажна фактура № 574/28.11.2014 г. На 03.12.2014 г.
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, регистрирано е отново на 11.03.2015 г. по
чл. 99 от ЗДДС само за целите на ВОП и на 02.07.2018 г. е дерегистрирано. На
29.01.2015 г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 12.03.2015
г. е издаден отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 18.05.2015 г. е издаден
отговор с отказ за регистрация по ЗДДС; на 27.07.2015 г. е издаден отговор с
отказ за регистрация по ЗДДС; на 16.09.2015 г. е издаден отговор с отказ за
регистрация по ЗДДС.
По делото е разпитано като свидетел
лицето З.Т.П., от чийто показания се установява, че същата познава Т.Б. и С.П.,
тъй като е бивша съпруга на последния. Посочва, че Б. е имала проблеми и искала
да замине на работа в Германия, и в тази връзка е искала да прехвърли фирмата
на П., за да се занимава той с проблемите ѝ. Занимавала се с търговия –
предлагала стоки на „Кауфланд“, „Лекси“ и други клиенти. Посочва, че около 2014
г. Б. имала проблеми с „Кауфланд“ - много стока, върната за преетикетиране.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - представените с жалбата доказателства; писмо вх. №
1147/18.01.2019 г. на Дирекция „ОДОП“; Акт за дерегистрация от 03.11.2014 г.;
пет броя Отказ за регистрация по ЗДДС; предупреждение от 02.11.2015 г., ведно с
АУАН от 20.07.2015 г. и Протокол от ОС на „Дрийм трейд 1“ ЕООД от 01.10.2014
г.; два броя класьори, наименовани „Продажби“, по които е работило вещото лице
и които са били представени на данъчната администрация по време на ревизията.
С оглед на така установеното съдът прави следните
изводи:
Предвид съдържанието на приложените в
административната преписка Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., Заповед № РД-09-21
от 10.01.2017 г. и Заповед № РД-09-1230/11.07.2017 г., издадени от
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, обжалваният РА е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Издаден е в
предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите
реквизити по чл. 120, ал. 2 от ДОПК. От представената
административна преписка не се констатира в хода на ревизионното производство
да са допуснати съществени процесуални нарушения. Издадените ЗВР и изменение на
ЗВР са от компетентен орган и в тях като предмет на производството е посочен - за
установяване на отговорността му за задълженията на „Дрийм трейд 1“ ЕООД. За
резултатите от ревизията е изготвен РД, против който е
депозирано възражение от ревизираното лице. Въз основа на РД е издаден и оспорваният РА, в който правното
основание на вменената отговорност е посочен чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В
потвърждаващото РА решение на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив отново се
конкретизира същата хипотеза.
Не е спорно, че през ревизирания период Т.Б.Б. е била
едноличен собственик на капитала и управител на „Дрийм трейд 1“ ЕООД, на което
са извършени ревизии, с предметен обхват, както следва: - данък върху
добавената стойност за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - издаден РА №
Р-*********/13.01.2014 г., обжалван и влязъл в сила; - корпоративен данък за
периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за периода 01.01.2013 г. -
31.12.2014 г. - издаден РА № Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г., влязъл в
сила. Посочените РА са присъединени в ревизионното производство с Протокол №
0472047/08.05.2018 г., заедно със справки и документи от информационния масив
на НАП, от ТР, от ЕСГРАО и др. - л.92. Установено е към момента на извършване
на ревизията, че РЛ е притежавало МПС като на същите са наложени предварителни
обезпечителни мерки.
С оглед дадените в Решение
№ 387/13.01.2023г. по адм. дело № 7042/2019г. на ВАС указания, на настоящия съдебен състав дължи произнасяне конкретно и
поотделно по фактите и обстоятелствата, които органите по приходите са приели
за укрити от страна на Т.Б.Б. и законовата норма, вменяваща ѝ задължение
да ги обяви пред органите по приходите или пред публичния изпълнител. Дадени са
указания от ВАС и за излагане на съображения относно невъзможността на
дружеството да погаси задълженията си, за които е ангажирана отговорността на
управителя му, и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
укриването на конкретните факти и обстоятелства и настъпването на тази
невъзможност.
С
оглед на така дадените от ВАС указания, настоящият съдебен състав намира
следното:
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК урежда особени случаи
на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължения за
данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Предмет на съдебната проверката е наличието или липсата на предпоставките
по чл.19 ал.1 от ДОПК. В случая е приложима разпоредбата на този текст, в
редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила
от 1.01.2006 г., според който когато член на орган на управление или управител
на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по
закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. Кумулативно
необходимите предпоставки за това са: 1. Лицето да има качеството на член на
орган на управление или управител на ЗЛ по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК, към
момента, за който са установени публичните задължения за последното; 2. Да е налице поведение на това лице,
изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен
да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; и 3. Вследствие на това поведение, да не могат
да бъдат събрани задължения за данъци или ДЗОВ. Отговорността е ограничена до
размера на несъбраното задължение. Като цяло, отговорността по чл. 19 от ДОПК е
самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружеството лица, която те
носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за
събиране на публични задължения на дружеството, като ЗЛ.
По ЗКПО при ревизията е констатирано осчетоводяване на
протоколи за брак на електрически крушки на стойност 32 627 лева и на захарни
изделия на стойност 207 321, 22 лева. Протоколите са от 06.11.2013 г.
Осчетоводяването било извършено по дебита на сметката за разчети по липси и
начети, кредитирана със стойността на бракуваните стоки и начисления за тях ДДС
срещу дебита на сметка 501 „Каса“. Това е дало на органите по приходите
основание да приемат, че в касата на дружеството са постъпили стойността на
бракуваните стоки и начисленият за тях ДДС, без да бъдат отразени сметка от група
70, тоест без да е отчетен приход. В същото време като разход не била
осчетоводена отчетната стойност на стоките – 239 948, 22 лева. С ревизионния
акт на основание чл. 78 от ЗКПО са коригирани в увеличение декларираните
приходи за 2013 г. с 239 948, 22 лева (неосчетоводените приходи от продажби), и
в увеличение декларираните разходи за 2013 г. с 239 948, 22 лева (отчетната
стойност на продадените стоки). В резултат от извършените корекции размерът на
декларирания от дружеството данъчен финансов резултат и дължим корпоративен
данък не се променя – 40 137, 80 лева. Установено е обаче, че декларираното от
дружеството задължение за корпоративен данък не е внесено изцяло, дължими са 39
637, 80 лева, включени в диспозитива, и са начислени лихви за неспазване на срока
за внасяне на авансови вноски и на окончателния данък в общ размер на 7 353, 92
лева.
По ЗДДФЛ при ревизията е установено, че през периода
01.10—24.10.2014 г. от касата на дружеството на Б. са били изплатени 368 976,
05 лева по решение на общото събрание, отразени счетоводно по дебита на сметка
425 „Дивиденти“ и по кредита на сметка 501 „Каса“. Дружеството не е начислило
данък върху дивидента и не е подало данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, а справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която е удържало данък в
размер на 18 448, 80 лева. Този данък не е осчетоводен в сметка от група 454 и
не е внесен в приход на бюджета. Данъкът е следвало да се внесе до 31.01.2015
г., поради което за неспазване на срока за внасяне на данъка са определени
лихви в размер на 856, 87 лева.
С решение на общото събрание от 24.02.2014 г. е бил
предоставен паричен заем в размер на 463 000 лева на свързано по пар. 3, буква
б) от ДОПК лице – С.П.. За заема е бил сключен договор и сумата е била
предоставена в брой съгласно разписка от 28.02.2014 г. Не е била декларирана в
годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са
анализирали обстоятелствата във връзка със заема и са приели въз основа на тях,
че предоставената сума е доход от дивидент за самата Б. под формата на скрито
разпределение на печалбата. Определили са данък върху тази сума на основание
чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ в размер на 23 150 лева, както и лихви върху тази сума
от 01.05.2014 г. в размер на 2 854, 53 лева.
Всички описаните по-горе задължения на „Дрийм трейд 1“
ЕООД, с обжалвания ревизионен акт в тежест на Б. са установени задължения в
размера на непогасените към датата на ревизионния акт задължения, а именно:
корпоративен данък за 2013 г. в размер на 39 637, 80 лева и лихви в размер на
19 285, 09 лева; данък върху дивидентите за 2014 г. в размер на 41 598, 80 лева
и лихви в размер на 16 267, 14 лева; лихви за невнесени в срок задължения за
ДДС, възникнали в д.п. 02.2013, 03.2013, 05.2013, 06.2013, 07.2013 в общ размер
4 608, 46 лева; ДДС в размер на 60 575, 20 лева, представляващ част от
деклариран като резултат за внасяне за д.п. 11.2013 г. данък в размер на 107
639, 68 лева, но невнесен към датата на ревизионния акт на Б., както и лихви за
неспазване на срока за внасяне на това задължение в размер на 29 698, 49 лева;
ДДС в размер на 2 653, 48 лева за д.п. 02.2014 г., деклариран съобразно справка
декларация за периода, но невнесен до датата на издаване на ревизионния акт,
както и лихви в размер на 1162, 06 лева.
Съгласно мотивите на ревизионния акт отговорността на Б.
е ангажирана на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
За съда не са спорни първата и втората предпоставка.
Безспорно е установено, че „Дрийм трейд 1“ ЕООД, е с
представляващ и управител Т.Б., през 2013 г. и 2014г.
От събраните в хода на ревизията доказателства
(Протокол за извършена проверка сер. АА № 0056913/12.11.2013 г. за наличности
на стоки – л. 119-гръб; доклад от проверката на обекта на дружеството от
13.11.2013 г. – л.186), е констатирано, че бракуването на материалните запаси
не е осъществено реално. Според съдебната практика, приемането за недоказано на
класифициране, на даден счетоводен разход като разход за брак на материални
запаси, от страна на приходните органи и на съда се базира най-често на липса
на документи, чрез които се доказват причините за генериране на разхода или
прекалено късното им представяне. При
констатиране на събитие, които води до бракуване на материални запаси
процедурата е: 1. Управителят издава заповед за назначаване на комисия, за
извършване на бракуване на МЗ; 2. Физическият оглед на подлежащите на бракуване
МЗ се извършва в присъствието на материално отговорното лице за съхранението
им; 3. Когато се извършва бракуване на храни, бракуването би следвало да се
извършва при наличието на представители на съответните органи за здравен и
санитарно - ветеринарен контрол, доколкото те дават предписания за
унищожаването им. 4. Протоколът/актът за
бракуване се съставя веднага след констатиране на неизползваемостта на стоково
- материалните запаси. Разходът за брак следва да с отчете в годината, в която
е констатирана причината за брака и запасът е обявяват за негоден, тъй като
вече не може да се използва по предназначението, а не в по-късен етап, например
в годината на физическото унищожаване на вече бракуваните активи. (Решение на
ВАС № 9579 от 11. 10. 2007 г. по адм. дело № 8205/2006 г.). Тоест като
доказателство за бракуване на материални запаси следа да е издаден документ, в
който да е отразено тяхното наименование, количество, основна характеристика,
актът въз основа на който се извършва бракуване (заповед и/или др.), членовете
на комисията по бракуване, обектът в който същото се извършва, заключението на
комисията относно основанието за бракуването и начинът, по който се предлага
предприятието да се разпореди с бракуваните материални запаси. Констатира се
също по чия вина е бракът – предприятието, МОЛ или друго лице. В настоящия
случай, не е спорно, че през 2013 г. в дружеството са осчетоводени протоколи за
брак на материални запаси - електрически крушки и захарни изделия като в
описанието на стоките не се съдържа, посочване на тяхното количество и
стойност, а само общ брой на артикулите и обща сума на загубата. Липсва заповед
или какъвто и да е друг акт за провеждане на инвентаризацията. МОЛ е
управителят Т.Б., тя е и първи член на комисията, отделно от това, е подписала
протокола и като ръководител на дружеството. Част от описаните за бракуване
продукти са хранителни, което изисква присъствие на санитарен контрол, както и
преценка дали продуктите са с изтекъл срок на годност, каквито данни не са
налични в случая. Като причината за бракуване на стоките, единствено в обясненията
на Б. на л. 318 е посочено, че няма издаден документ от компетентна институция
за спукан водопровод, заради който стоките са станали негодни, т.е. данни за
такава авария липсват. Всички документи по отношение на бракуването са
подписвани от Б. като управител на дружеството, които е следвало да се доведат
до знанието на органите по приходите.
Към момента на ревизията е установено, че „Дрийм трейд
1“ ЕООД има непогасени задължения за корпоративен данък за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на: 39 637.80 лв. (главница) -
задължение установено с РА № Р-16001615000084-091-001/17.07.2015 г. (л.232),
което е дължимо от 01.01.2014 г. и начислени лихви в размер на 2 113.76 лв.,
както и лихва от 17.07.2015 г. за дължимия корпоративен данък в размер на 1
528.51 лв. Тези задължения не са погасени към момента на ревизията.
При ревизията е установено, че заемът, даден от Б. на
Стефан Павлов, е без обезпечение, предоставен е без гаранции за неговото
връщане на дружеството, а самото лице - заемател не притежава финансова
възможност за връщането му. Прието е, че посочената сума представлява скрито
разпределение на печалбата под формата на дивиденти и не е платен 5% данък в
размер на 23 150 лв. С протокол на ОС на „Дрийм трейд 1“ ЕООД от
24.02.2014 г. (л.332-гръб) е взето решение от едноличния собственик на капитала
– Т.Б., дружеството да предостави сумата от 463 000 лв. паричен заем на С.М.П.
- свързано лице. Съгласно разписка за получена сума (л.334) и декларация
(л.334-гръб), издадени от П. на 28.02.2014 г. сумата от 463 000 лв. е
получена в брой от Т.Б.Б.. Документите по този заем също не отразени
своевременно в счетоводството на дружеството.
Не е спорно, а и се признава изрично от
жалбоподателката в писмени обяснения на л. 277, че във връзка с получения през
м.10.2014 г. от нея дивидент в размер на 368 976.05 лв., не е начислен и платен
5% данък върху дивидентите и не е подадена декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ е местното юридическо лице –
платец на дохода, което има задължението да удържи и внесе окончателния данък
от 5 % в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето
решението за разпределяне на дивидент (чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ).
На „Дрийм трейд 1“ ЕООД е извършена и ревизия по ЗДДС
за периода 01.01.2013 – 30.11.2013 г., за което е издаден РА №
*********/13.01.2014 г. При ревизията е установено, че е упражнено право на
данъчен кредит в размер на 54 729.44 лв. по фактури за покупки, по които няма
осъществени доставки и по които са издадени кредитни известия. Установено е, че
доставки и плащания по фактурите не са извършени, а кредитните известия не са
отразени в дневник за покупките и в счетоводството на дружеството и с данъчната
основа е съответно с ДДС по тях не са намалени данните в съответните клетки в
справката-декларация по ЗДДС за съответните периоди. Констатирано е също при
тази ревизия, че за м.11.2013 г. дружеството е декларирало ДДС за внасяне по СД
по ЗДДС в размер на 107 639.68 лв., от които към момента на ревизията не е
внесена сумата от 69 575.20 лв. с прилежащите лихви. Установено е също, че „Дрийм трейд 1“ ЕООД не
е погасило начислените лихви за неправомерно приспаднатия данъчен кредит за данъчни
периоди: - м.02.2013 г., м.03.2013 г., м.05.2013 г. и м.06.2013 г. За периода
м.11.2013 г. е налице остатък за внасяне от ДДС по СД по ЗДДС за м.11.2013 г. в
размер на 60 757.20 лв., ведно с начислените лихви към момента. За периода 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г.,
съгласно подадена СД по ЗДДС е деклариран ДДС за внасяне в размер на 2 653.48
лв., към който са начислени допълнително лихви.
Спорни и релевантни в казуса се явяват третата и
четвъртата предпоставка, доколкото трябва да е налице такова поведение на РЛ,
което да е довело до невъзможност за събиране на задълженията за данъци на
„Дрийм трейд 1“ ЕООД и съответно, да е установена невъзможността за събиране на
съответните публични задължения на главния длъжник.
Действията на управителя Т.Б., касаещи укрити факти и
обстоятелства, които по закон е била длъжена да обяви пред органа по приходите
или публичния изпълнител, са свързани с установяване на съответните задължения
за данъци, но не и към тяхното събиране. Законосъобразното прилагане на състава
на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличие на пряка причинна връзка между укриването
на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред
приходните органи, и съответно, невъзможността да бъдат събрани задълженията за
данъци.
Органите по приходите са приели, че с извършеното
нереално бракуване на стоки, е допуснато намаляване на краткотрайаните
активи-стоки на дружеството и невъзможността същите да бъдат продадени, от
което дружеството би поучило финансова изгода и не би имало затруднения за
погасяване на задълженията. Предположението за бъдеща евентуална финансова
изгода не може да обоснове причинната връзка с несъбираемостта на задълженията
и поведението на лицето по действията относно бракуване на стоките, както и да
е основание за отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Тези
действия са довели до определяне на задължения по ЗКПО, които следва да се
съберат. Същите обаче не обосновават несъбираемост на самите тях като
задължения.
Дадените заем и разпределение на дивиденти, които не
са отразени и осчетоводени, са довели до
установяване на задължения по ЗДДФЛ, съответно се отнасят до установените
касови наличности. Обсъдената сделка по заем и
разпределението на дивиденти не съставляват основание за реализиране на
отговорност на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК, а могат евентуално да бъдат
обсъждани в контекста на фактическия състав по чл. 19, ал 2 ДОПК, което в случая
не е направено от данъчните органи.
Упражнено право на данъчен кредит и
декларирането
на ДДС за внасяне по СД по ЗДДС от „Дрийм трейд 1“ООД, чрез действията на
управителя му, са довели до допълнително установените задължения на дружеството
с РА № *********/13.01.2014 г. Неправомерното попълване на СД по
ЗДДС, действията по фактуриране на нереални доставки са предпоставка за
възникване на самите данъчни задължения, но не и
обосноваване на причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се
твърди да са били укрити от Т.Б., и твърдяната невъзможност да се съберат
задълженията на юридическото лице.
Съдът не установява поведение на РЛ като пряко
насочено към невъзможност за събиране на публичните задължения на „Дрийм трейд
1“ООД, поради което не е налице изпълнение на фактическия състав на чл.19, ал.
1 от ДОПК.
В хипотезата, при която се реализира отговорност по
реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за съответното физическо лице, всички факти,
осъществяващи фактическия състав по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да се
установят по несъмнен начин още в хода на ревизията - чл. 170, ал. 1 АПК вр. с
§ 2 от ДР на ДОПК и в съдебното производство подлежат на главно и пълно
доказване от органите по приходите, т.е задължение на администрацията е да
докаже всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за
реализиране на отговорността. Главно и пълно доказване в случая не е проведено.
Не е изяснена, както и недоказана всякаква причинна връзка между фактите и
обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от Т.Б. и твърдяната
невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Липсата на реална
доставка, деклариране, погрешно деклариране и бракуване може да са предпоставка
за възникване на самите данъчни задължения, но не и причина за невъзможността
те да бъдат събрани. В този смисъл не се изяснява и доказва причинна връзка
между поведение на управителя на данъчния субект и несъбираемостта на
възникналите задължения на юридическото лице, за да е законосъобразно
ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Отговорността
на третото задължено лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК включва установеното
задължение за лихви на главния длъжник. Обхватът на отговорността на
задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК е определен в чл. 16, ал. 3 ДОПК и
включва лихвите. В този смисъл оспореният ревизионен акт и в частта му, с която в
тежест на ревизираното лице са определени лихви за неплатените в срок данъчни
задължения, се явява не законосъобразен с оглед незаконосъобразността на вменената
отговорност по чл. 19, ал. 1 на задълженията.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
по отношение на жалбоподателя Т.Б.Б. не са налице предпоставките за реализиране
на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, с оглед на което РА следва да бъде
отменен.
Предвид
изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и направените искания от
страните за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените в производството разноски и тези по чл. 226, ал. 3 от АПК, които
се констатираха в размер на: при първо разглеждане на делото
(адм.д.3086/2018г.) 10 лева ДТ, 400 лева депозит на вещо лице, 5600 лв.
адвокатско възнаграждение; пред ВАС (адм.д № 7042/2019г.) 1155,72 ДТ за
касационно обжалване, 3800 лева адвокатско възнаграждение; по настоящото
производство(адм.д.№ 182/2023г.) 9900 лв. адвокатско възнаграждение. Направено
е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на
ответника. Съдът счита същото за неоснователно тъй като адвокатското възнаграждението
е съобразено с размерите по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. и
оказаната защита.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001618000166-091-001/06.07.2018 год., потвърден с Решение №
539/17.09.2018 год. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Т.Б.Б., на основание чл.19,
ал.1 от ДОПК е установена отговорност за данък върху добавената
стойност за периода 01.02.2013 г. до 10.02.2014 г. в размер на 63228,68 лв. и
лихва от 35460,01 лв., за отговорност за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.01.2013 до 31.12.2014 г. в размер на 41598,80 лв. и лихва
от 16267,14 лв. и за корпоративен данък за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. в размер на 39637,80 лв. и лихва от 19285,09 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Т.Б.Б., ЕГН **********,***, направените разноски в размер на 9900
лева за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, разноски в размер
на 4955,72 лева пред ВАС по адм.д. № 7042/2019г., разноски в размер на 6010
лева по адм.д. № 3086/2018г. на Административен съд Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: