РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Велико Търново , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20204100500838 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.09.2020 година, постановено по гр. дело № 824 по описа на
Великотърновски районен съд за 2020 година, уволнението на Л. Н. Д. по заповед № .. от
24.01.2020 година на главния изпълнителен директор на „Б.П.“-ЕАД, гр. София, е признато за
незаконно и отменено. Служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„главен експерт“. В тежест на ответника-работодател е възложено заплащането на направените от
ищеца разноски, както и дължимата върху уважените искове държавна такса.
Решението е обжалвано от „Б. П.“-ЕАД, гр. София, с искане за отмяната му и
постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове вцялост с присъждане на разноски за две
инстанции.
Позовава се на процедурни нарушения при анализа на събраните доказателства и на
погрешно приложение на чл. 187 и 189 от КТ.
Ответникът по жалбата - Л. Н. Д. - е изложил доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за производството в настоящата инстанция.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от
ГПК, приема:
1
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда.
Ищцовата страна – Л. Н. Д. - излага в исковата си молба, че по силата на договор с
ответното дружество били в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността
„главен експерт“. Със заповед № .. от 24.01.2020 година на главния изпълнителен директор бил
дисциплинарно уволнен. С доводи за процедурни нарушения в производството по
санкционирането му – нарушен бил срокът за дисциплинарно преследване, и като твърди да не е
извършвал приписваните му деяния, по реда на настоящото производство претендира признаване
на уволнението за незаконно, отмяна и възстановяване на заеманата длъжност.
Ответната страна - „Б. П.“-ЕАД, гр. София - оспорва исковете с доводи
уволнението да е постановено при спазена процедура и налично дисциплинарно нарушение, по
тежест съответствуващо на наложеното наказание. За дисциплинарните простъпки на ищеца
узнава в началото на декември, 2019 година, заради което срокът по чл. 194 от КТ бил спазен.
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:
Не се спори, установено е от обясненията на страните, че по силата на договор
ищецът е изпълнявал длъжността „главен експерт“. Трудовата функция се състои в организация на
сигурността, съдействие при събиране, систематизиране и анализ на информация, подпомагаща
дейността на мениджъра, на информация, касаеща качеството и надежността на услугите,
представителни правомощия по договор за охранителни услуги на регионалните на дружеството
пощенски станции, съдействие на служителя по сигурността на информацията относно изготвяне и
съхраняване на документи с класифицирана информация, дейности по сигурността на
документооборота – представената с отговора на исковата молба длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност на лист 45 – 46 от преписката по първоинстанционното дело.
С атакуваната заповед на ищеца е наложено наказание уволнение затова, че на
28.11.2019 година се задоволил да уведоми по телефона ръководителя на ОПС Велико Търново за
проблем с електрозахранването в обект на станцията, невярно документирал разходи за пътуване с
личен автомобил, често проверявал на едни и същи пощенски станции, без в тях да са установени
проблеми със сигурността, а на 03.09.2019 година не оказал съдействие и не предприел ефективни
мерки за обезпечаване сигурността на пощенската станция в гр. Велико Търново след премахване
на загражденията на обекта в изпълнение на задължение за осъществяване на достъп в сградата.
Заповедта е издадена на 24.01.2020 година и на ищеца е връчена 13.02.2020 година.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на
предявените искова. Съдът ги уважава, водим от следните съображения.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,т.1, предложение първо от КТ :
Съпоставката между задълженията на ищеца по длъжностната характеристика и
фактите по атакуваната заповед показват грубо нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. При общата
формулировка на задълженията по трудовата функция на ищеца, мотивите на работодателя не
съдържат каквато и да било конкретика за приписваните на ищеца деяния, щото да се цени
2
неправомерността и виновното им извършване. За деянието от 28.11.2019 година работодателят не
е посочил какво е следвало ищецът да направи, за да може заповедта да бъде тълкувана поне в
смисъл, че дисциплинарното нарушение се състои в неизпълнение на конкретно задължение. Това
не е единствено въпрос на редакция и стилистика, защото законът съдържа легална дефиниция на
понятието дисциплинарно нарушение, а само за него работник или служител може да бъде
санкциониран – чл. 186 от КТ.
За второто деяние заповедта не сочи за кои проверки и кога ищецът е пътувал с
автомобил на чужда фирма, а не с личен автомобил, и кои са тези пощенски станции, които са
преимуществено посещавани без нужда и какво нарушение на трудовата дисциплина съставлява
това.
Третото, но първо по хронология, деяние от 03.09.2019 год. дори не е описано.
Заповедта мълчи по въпросите кому е следвало ищецът да оказва съдействие и кои мерки биха
били, според работодателя, ефективни да обезпечат сигурността на обекта.
Липсата на реквизити по чл. 195, ал. 1 , предложение второ и трето, от КТ правят
уволнението незаконно по смисъла на чл. 344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ и онагледяван
доказаността и основателността на иска. Следва да бъде уважен, според заявеното.
Доводите на въззивника-ответник са неоснователни.
Те не държат сметка за формалното несъотвествие на заповедта за уволнение със
законовите изисквания и за обстоятелството, че това несъответствие има преюдициална стойност
по отношение на въпросите извършил ли е служителят деяние и представлява ли то виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Затова съдът по повдигнатите в жалбата въпроси относно
доказателствената стойност на свидетелските показания, събрани от първостепенния съд в
заседанието на 11.09.2020 година, кога работодателят е узнал за нарушенията на ищеца и дали
правилно е определено наказанието по заповедта, самостоятелни съображения не излага.
Обсъждането им по същество изисква формална редовност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
Не може да бъде възприето виждането на ответника, че ищецът е знаел за деянията
си, наясно е бил със задълженията си по длъжностната си характеристика и това преодолява
законовите изисквания заповедта за уволнение да съдържа конкретика по въпросите в какво се
състои деянието и кога е извършено. Изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, освен че са от публичен
порядък, имат правно значение за ред други аспекти на дисциплинарната отговорност, всички
обуславящи правомерността на наложеното наказание – спазването на срока за дисциплинарно
преследване по чл. 194 от КТ, съставомерността на деянието на служителя от гледище на чл. 186
от КТ, правото на защита на последния и то още в процедурата по чл. 193 от КТ, спазването на
изискванията за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Всички тези
изисквания не могат да бъдат спазени, спазването им не може да бъде проверено по съдебен ред,
без заповедта за дисциплинарно наказание да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение второ, от КТ :
Незаконността на уволнението влече отмяната му. Друг юридически факт,
3
пораждащ разглежданото право, законът не е предвидил. Като доказан и основателен, искът следва
да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ :
Неправомерността на уволнението поражда правото служителят да бъде
възстановен на заеманата длъжност. Искът е основателен.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на
разноски за второинстанционното производство, като сума доказани в размер на 610 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 25.09.2020 година, постановено по гр. дело
№ 824 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година.
Осъжда „Б. П.“-ЕАД, гр. София, да заплати на Л. Н. Д. от гр. Велико Търново, ул. „Х. Б.“ № ., етаж
., сумата от 610 (шестстотин и десет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4