№ 616
гр. Плевен, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201266 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №569696-F 577141/21.01.2021 г. на
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, на *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение
по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Частично оспорва приетата в хода на административнонаказателно
производство фактическа обстановка като изтъква, че действително е налице
просрочие при подаване на заявлението по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., но подаването на заявлението е от дата 17.03.2020г., а не както
се твърди – от дата 19.06.2020г.; че независимо от просрочието, процесната
ЕСФП е била правилно функционираща и свързана със системата на НАП,
както и че въпреки просрочието, не се е стигнало до неотчитане на приходи.
Жалбоподателят отбелязва, че няма други нарушения на данъчното
законодателство и че при съобразяване на формалния характер на
извършеното нарушение, същото следва да се квалифицира като „маловажен“
1
случай. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно. При условията на евентуалност поддържа, че следва
обжалваното НП да бъде изменено, като бъде наложена имуществена санкция
на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, в минимален размер – 500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно, а при условията на евентуалност – за
неговото изменение, с налагане на имуществена санкция на основание чл.185
ал.2 вр.ал.1 ЗДДС, в минимален размер, както и за присъждане на
направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лева, за което
представя нарочен списък.
За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита,
че в хода на административнонаказателното производство са спазени
процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е
законосъобразно и правилно, като пледира същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като прецени събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F 577141/27.10.2020 г. от страна на В. М. П. – инспектор по приходите при
ЦУ на НАП, в присъствието на свидетеля *** Д. и съответно упълномощено
лице от страна на *** /л.24 от делото/. Съставен е за това, че при извършена
на 22.10.2020г. проверка на нафтостанция-обект 1, находящ се в ***,
стопанисвана от ***, във връзка с подадено заявление с вх. № 000029-
27869/19.06.2020г. по описа на БИМ, съвместно със служител на БИМ,
съгласно чл.16а, ал.3 /първоначална проверка на ЕСФП и одобряване на
представената блок-схема/ е установено, че задълженото лице, като лице по
чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да
подаде, преди регистрацията на ЕСФП, заявление за проверка на ЕСФП в
БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет
страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. В
обекта - нафтостанция - обект 1 е инсталирана и работеща електронна
система с фйскална памет /ЕСФП/ ,,DFS Q7S-KL", одобрена със свидетелство
на БИМ №173FS/28.05.2019r., с ЦРУ: „Datecs" FP-2000, регистрирана в НАП
с №4404707 на 12.03.2020 г. , с индивидуален номер /ИН/ DT796183, ИН на
фискална памет /ФП/ № 02425980. Заявлението за първоначална проверка на
ЕСФП е подадено към БИМ на 19.06.2020г., със закъснение, а не в
законоустановеният срок, а именно - преди или на 12.03.2020г. /датата на
регистрацията на ЕСФП/. Отбелязано е, че към момента на проверката
2
22.10.2020г., няма одобрена блок-схема за установената, инсталирана и
регистрирана на 12.03.20г. в НАП с №4404707, работеща ЕСФП с
индивидуален номер /ИН/: DT796183, ИН на фискална памет /ФП/ №
02425980. Посочено е, че така установените факти и обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка № 0294409/22.10.2020г. ,
съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 ДОПК. Така
описаното е квалифицирано като нарушение по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /“НАРЕДБАТА“/. При съставяне на АУАН е направено
възражение, че дружеството има договор със съответен сервиз, който
поддържа използваната ЕСФП и че е предприето всичко необходимо. По реда
и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило допълнително възражение, в което
е изразено несъгласие с констатациите в АУАН, като в тази връзка е
приложено становище от страна на *** – сервизна фирма; в последното, на
свой ред е отбелязано, че АУАН се явява „ неправомерен“ и е отбелязано, че
необходимото заявление по чл.16а ал.1 от посочената Наредба е можело да
бъде подадено още на 13.03.2020г., но това не се е случило предвид обявеното
от страна на Народното събрание на РБ, извънредно положение; последвало е
заявление по електронен път от 17.03.2020г., което обаче не било входирано
от страна на БИМ, а от страна на Института постъпили указания, които за
сервизното дружество били „трудно изпълними и рискови “; в крайна сметка,
завеждане на заявлението от страна на БИМ било извършено на 19.06.2020г.,
очевидно въз основа на заявлението от 17.03.2020г., доколкото второ
заявление, от страна на ***, не е било подавано.
Административнонаказващият орган изцяло приел описаната в
АУАН фактическа обстановка, а от друга страна - счел направените от страна
на нарушителя възражения за неоснователни. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение
по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.46 – 48 от делото/.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
3
свидетелите В. М. П., ДР. Н. Д. и писмени доказателства /л.17 – 20, л.28 – 45,
л.57, л.59 – 61 от делото/. Показанията на свидетелите П. и Д. Съдът
преценява като непредубедени и добросъвестни, взаимнопотвърждаващи се и
в подкрепа на изложената в АУАН и НП, фактическа обстановка. В нейно
потвърждение са и представените по делото писмени материали – преписи от
кореспонденция между *** и БИМ, Протокол за извършена проверка №
0294409/22.10.2020г., препис от Заявление №000029-27869/19.06.2020г.,
ведно с приложения. Следва да бъде подчертано, че жалбоподателят не
оспорва просрочието при изпълнение на задължението по чл.16а ал.1 от
НАРЕДБАТА; като спорен се изтъква въпроса за величината на самото
просрочие, като в тази връзка се отбелязва, че всъщност, посоченото
задължение е било изпълнено още на 17.03.2020г., но завеждането му, по
неясни причини е извършено на 19.06.2020г., докато самата проверка на
място от компетентните държавни органи – едва няколко месеца по-късно,
през есента на 2020г. Тук е необходимо да бъдат обсъдени два момента. На
първо място, в контекста на настоящия правен спор е ирелевантно към кой
момент компетентните държавни органи са извършили проверката на място,
след като са били сезирани по реда на чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА. На второ,
принципно неотносим е и въпроса каква е величината на просрочието, щом
същото е налице, тъй като в такъв случай, задължението по чл. 16а ал.1 от
НАРЕДБАТА, така или иначе, не е изпълнено. В тази връзка обаче, за
пълнота, следва да бъде отбелязано, че съобразно действалата към месец март
2020г. редакция на чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА, „ Преди регистрацията на
ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП
в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на
интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в
обекта. Българският институт по метрология препраща заявлението в
НАП.“. Видно е, че с правно значение се ползва подаването на заявление, т.е.
при отчитане на представените по делото материали от кореспонденция
между *** и БИМ, обсъжданото задължение по чл. 16а ал.1 от НАРЕДБАТА,
действително е било изпълнено с подаването на заявление на 17.03.2020г., по
електронен път. Причините, поради които е било деловодно обработено със
съответен входящ номер на 19.06.2020г., излизат извън предмета на доказване
по настоящото дело и няма да бъдат обсъждани, но със сигурност, подобно
забавяне в административната дейност, не може да се разглежда във вреда на
правните субекти. Ето защо Съдът намира, че просрочието не е до
19.06.2020г., а до 17.03.2020г., макар че отново следва да бъде подчертано –
същото просрочие, така или иначе, е неоспорим факт. Поради това,
свидетелските показания на В. М. П., ДР. Н. Д. се приемат от Съда с доверие,
но специално досежно датата на подаване на заявлението, Съдът намира, че
не се касае за 19.06.2020г., а за 17.03.2020г.; налице е интерпретация на
правнорелевантните факти от страна на двамата свидетели, която
интерпретация не може да бъде възприета, но същевременно – не повлиява в
негативен аспект свидетелските показания. Поради това, с изключение на
4
вече обсъдената дата на подаване на заявлението – 17.03.2020г., а не
19.06.2020г., Съдът приема фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП
за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря.
При така установените факти и обстоятелства, Съдът намира, че
нарушението по чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ***, се явява доказано по
несъмнен начин. Посочената правна разпоредба предвижда задължение за
действие, което е обвързано от срок: преди регистрацията на ЕСФП, да бъде
подадено съответното заявление по образец в БИМ. Същото задължение не е
било изпълнено от страна на ***, тъй като необходимото по чл.16а ал.1 от
Наредбата заявление, е било подадено след регистрацията на ЕСФП – в
случая - след 12.03.2020г. Ирелевантно е по какъв начин Дружеството е
организирало работите си – и по-конкретно, дали както в случая, е сключило
договор с трето лице /“ЕФ ДИ ЕС“ ЕООД-ПЛЕВЕН/, а на свой ред – третото
лице не е изпълнило надлежно задълженията си по договора, в т.ч. – да
подаде заявлението по чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА в гореспоменатия срок.
Впрочем, от становището на сервизната фирма е видно, че така или иначе,
същата е възнамерявала да подаде коментираното Заявление несвоевременно,
а именно – на 13.03.2020г., поради което изтъкването на обявеното от НС на
РБ извънредно положение /13.03. – 14.05.2020г./, се явява неоснователно и
неуместно, доколкото подаването му дори на 13.03.2020г., води до просрочие
и ангажира административнонаказателната отговорност на ***.
Също така, налага се да бъде отбелязано, че междувременно е
настъпило законодателна промяна /ДВ бр. 17 от 2021 г., в сила от 26.02.2021
г./, съобразно която, редакцията на чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА вече гласи
„Преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за
първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия
председател и публикуван на интернет страницата на института, за
извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по
метрология препраща по електронен път заявлението в НАП.“.
Внимателната съпоставка на предишната и настоящата редакция на
обсъжданата правна разпоредба обаче разкрива, че споменатата
законодателна промяна не ползва по никакъв начин жалбоподателя в
светлината на чл.3 ал.2 ЗАНН, тъй като съдържанието на задължението за
заявление, остава непроменено.
На следващо място, наличието на доказано по несъмнен начин
нарушение по чл.16а ал.1 от НАРЕДБАТА поставя въпроса за приложимата
административнонаказателна разпоредба. Още тук следва да бъде изтъкнато,
че не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя за
„маловажност“ на случая и наличието на предпоставки за приложението на
чл.28 ЗАНН. Евентуалният формален характер на едно нарушение, в никакъв
случай не обуславя извод, че случаят е „маловажен“ – такъв, при който
извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
5
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид /арг. от чл.93 т.9 НК/.
Обществената опасност по правило не е елемент от
административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт
неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1
ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна и по съображения за по –
ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде
изключена, още повече, че в конкретния случай обществената опасност е
типична за разглеждания вид нарушение. Но следва да бъде изтъкнато и това,
че института на чл.28 ЗАНН, в миналото вече е бил прилаган спрямо *** -
видно от приетите по делото писмени материали във връзка с Резолюция за
освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на
предупреждение № 415623-F469894 / 05.03.2019 г. на ДИРЕКТОР на ОФИС –
ПЛЕВЕН при ТД на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО /л.59 – 61 от делото/.
Следователно, на процесното дружество е отправяно предупреждение по
чл.28 ЗАНН, за друго нарушение на данъчното законодателство, т.е. от една
страна, неоснователно се възразява, че жалбоподателят няма други
нарушения на данъчното законодателство, а от друга – от превантивна гледна
точка, повтарящото се снизходително отношение спрямо един и същи
нарушител е нецелесъобразно, най-малкото защото подобно отношение
съвсем не способства за дисциплиниране на правните субекти, за спазване на
законосъобразно поведение.
Що се отнася до приложимата административнонаказателна
разпоредба обаче, позицията на административнонаказващия орган, не може
да бъде споделена. Съобразно чл.185 ал.2 ЗДДС, „ Извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000
до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.“. Видно е, че е предвиден особен признак от
обективната страна – нарушението да води до неотразяване на приходи,
защото в противен случай, приложима е санкционната част на чл.185 ал.1
ЗДДС. Така отбелязаният обективен признак обаче, в случая не е налице.
Касае се за просрочие при подаването на заявление за проверка на ЕСФП в
БИМ, а не изобщо за неподаване на такова заявление; липсват и
доказателства за целено или постигнато укриване на приходи, за установени
нередовности в счетоводна отчетност. В тази насока, са и мотивите по
представеното по делото Решение № 153 от 19.03.2021 г. на АдмС - Плевен
по адм. д. № 1021/2020 г., касаещо обстоятелствата на процесната проверка от
органите на НАП, разгледани обаче на плоскостта на обжалвана ЗППАМ; в
очертаната насока обаче е и трайната практика на касационната инстанция по
сходни казуси, намерила отражение например в Решение № 104 от 17.02.2021
6
г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 1072/2020 г., Решение № 79 от 5.02.2021 г.
на АдмС - Плевен по адм. д. № 1126/2020 г., Решение № 57 от 21.01.2021 г. на
АдмС - Плевен по адм. д. № 1041/2020 г. и други. Ето защо, при липсата на
изтъкнатия особен признак от обективната страна, следвало е да бъде
наложена имуществена санкция на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС - в
размер от 500 до 2000 лв., вместо на основание чл.185 ал.2 ЗДДС,
предвиждащ имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
Крайният извод е, че неправилно е приложен материалният закон,
тъй като неоснователно е приложен закон за по-тежко наказуемо нарушение.
Съдът намира, че този порок на обжалваното НП, може да бъде отстранен от
настоящата инстанция. Наказателното постановление следва да бъде
изменено, като вместо на основание чл.185 ал.2 ЗДДС, имуществената
санкция следва да се счита наложена на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 ЗДДС;
що се отнася до нейния размер, Съдът намира, че минималният такъв – 500
лева – е справедлив и съответства на извършеното нарушение по чл.16а ал.1
от НАРЕДБАТА.
В съответствие с този изход на административнонаказателното
производство Съдът намира, че е доказано извършването на административно
нарушение от страна на ***, поради което – разноски на жалбоподателя, не се
дължат /аргумент от чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК/; този извод следва и по
аргумент от чл.143 ал.1 АПК, която разпоредба предвижда присъждане на
разноски при отмяна, а не при изменение на административния акт.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №569696-F
577141/21.01.2021 г. на НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“-ВЕЛИКО ТЪРНОВО В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА
НАП, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената
стойност, за извършено нарушение по чл.16а ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в по-леко
наказуемо такова: на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8