Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III граждански състав в открито съдебно заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 93/2018 год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „А.Б.” ЕАД – гр. С. (с
предишно наименование „М.” ЕАД), чрез адв. В.Г. от САК, срещу Ж.Д.С. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ищецът е носител на право на парично вземане за следните суми:
1) 196,50 лв., представляваща предоставени далекосъобщителни услуги по Договор
за далекосъобщителни услуги №М3625892/16.05.2013г. за периода от 16.08.2014г.
до 15.12.2014г.; 2) 211,14 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №…... Претендират се и
направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника са
възникнали облигационни правоотношения по силата на Договор за
далекосъобщителни услуги №….... Поддържа, че длъжникът не е заплатил
задълженията си по договора в размер на посочените суми за посочения период.
Твърди, че договорът е прекратен на 23.02.2015г. и ответникът дължи неустойка
за предсрочно прекратяване. Поддържа, че за неизпълнените задължения са
издадени описаните в исковата молба фактури.
В хода на производството по делото е
настъпило правоприемство между "М." ЕАД, ЕИК … и "А.Б." ЕАД, като
понастоящем ищецът е с наименование "А.Б." ЕАД.
Ищецът с молба от ……. прави отказ от
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право
във всяко положение на делото, като при отказ от иска той не може да предяви
отново същия иск. Предвид обстоятелството, че се касае за отказ, а не за
оттегляне на иска, препис от молбата не следва да бъде връчен на ответника,
като не е необходимо неговото съгласие за отказа от иска и прекратяване на
делото. В случая не се касае за право, отказ от което е недействителен. Поради
това образуваното производството e прекратено в частта, в която е предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а издадената заповед за изпълнение
обезсилена в тази част с влязло в сила
Определение от 03.06.2019г. по гр.д. №93/2018г. по описа на РС- Ихтиман.
Ответникът в законоустановения срок не е
подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните, намира следното:
Ответникът е уведомен надлежно за подадената
искова молба, като не е депозирал писмен отговор. Още с разпореждането по чл.
131 ГПК на ответника е указана възможността при негово пасивно поведение ищецът
да поиска постановяването на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл.
41 ал. 2 ГПК (като тези последици са му разяснени с разпореждането по чл. 131 ГПК) за първото по делото заседание не
се явява, като липсва и направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
С докладвана в с.з. на ….. молба от ищеца е
направено искане за постановяване на неприсъствено срещу ответника в случай, че
са налице предпоставките за това.
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл. 422 ГПК е подаден в законоустановения месечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответникът- длъжник е възразил срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, респ. заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По отношение на иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за предоставени далекосъобщителни
услуги:
Съдът, като взе предвид направеното от ищеца
искане за постановяване в негова полза на неприсъствено решение и като
съобрази, че са налице предпоставките на чл. 238 и следващите от ГПК за
уважаване на искането, а именно, че с разпореждането по чл. 131 от ГПК на
страната са указани съответните последици, че страната не е представила в срок
отговор на исковата молба, не се е явила в първото заседание по делото и не е
направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, както и че предявеният
иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните доказателства, намира,
че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде
уважен.
По отношение на иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неустойка за предсрочно прекратяване:
По отношение на този иск съдът намира, че не
са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като не е налице предпоставката за вероятна основателност на иска
съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
В решение
по дело C-243/08 на Съда на европейския съюз се приема, че националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза и
когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага. В решение по
дело C-618/10 на Съда на европейския съюз се приема, че Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност
на съда да преценява служебно неравноправността на клауза в договор между
доставчик и потребител, ако последният не подаде възражение. От цитираните
решения на СЕС следва недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да
следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително
и в рамките на заповедното производство.
При така релевираните твърдения възникването
на спорното право за заплащане на претендираната неустойка се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора, 2)
съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието между
правата и задълженията на страните, както и че същата не е във вреда на
потребителя; 3) предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В тежест на ответника е при
установяването на горните факти да докаже положителния факт на плащане, респ.
възраженията си срещу дължимостта на сумата.
В
т. 5.3.1 от приложение № 1към Договора между страните /л. 20 от делото/
е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване,
Операторът има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № . от … г. по т.
д. № … г. на ОСТК на ВКС.
Уговорката за неустойка при прекратяване
/разваляне/ на договор, определена в размер на дължимите месечни абонаментни
такси за предоставения телефонен номер до изтичане на срока на договора,
независимо от момента на разваляне/прекратяване на същия, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Тя
излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален/прекратен, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води
до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост (В този
смисъл са решение № … г. по т.д. № …. на ВКС, І т.о. и решение № … г. по т. д.
№ … г. на ВКС, І т.о.).
Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
За съответствието на тази уговорка със закона
съдът следи служебно, като валидността ѝ се преценява към момента на
сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението (Решение № … г. на ВКС по т. д. № … г., II т. о.).
Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза обаче е да доведе до неоснователно обогатяване на
оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока
на договора, без да престира насрещната услуга, което е в противоречие с
добрите нрави.
Съдът намира клаузата за нищожна – изначално
към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за
заплащане на неустойка води до частична недействителност (нищожност) на
сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Затова клаузата за компенсаторна неустойка не
е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявеният иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Съгласно т. ..от ТР № … г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
ѝ относно разноските отпада.
На ищецът следва да бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените от него в настоящото производство разноски в размер на общо 221,74
лева (12,05лв.. държавна такса в заповедното производство, 36,15лв. държавна
такса в исковото производство, 86,77лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и 86,77лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство).
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД по отношение на Ж.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,
че „А.Б.” ЕАД – гр. С. (с предишно
наименование „М.” ЕАД), ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „К.“ №…., е носител на право на парично вземане за следните суми,
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № … г. по описа на РС-
Ихтиман, а именно: 196,50 лв., представляваща
предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги №….г.
за периода от …
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „А.Б.” ЕАД – гр. С. (с
предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „К.“ №…, направените по делото разноски в размер на общо 221,74 лева.
РЕШЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване
на установено по отношение на Ж.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, че „А.Б.”
ЕАД – гр. С. (с предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК …., със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „К.“ №…, е носител на право на парично вземане за
следните суми, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № .. г.
по описа на РС- И.а именно: 211,14 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №…...
РЕШЕНИЕТО в тази
част подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: