Р Е Ш Е Н И Е
№ 260786 / 26.05.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на десети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 8145 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД за установяване със сила на пресъдено нещо, че А.С.Б. дължи на ищцовото дружество сумата от 73.85 лв. – стойност на далекосъобщителни услуги, дължима за периода от 01.03.2017 год. до 31.07.2017 год. по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 20.08.2016 год. и допълнително споразумение от 23.08.2016 год., сключени между длъжника и “*****” ЕАД, ведно с мораторна лихва в размер на 20.34 лв., начислена върху горната главница за периода от 21.07.2017 год. до 01.04.2020 год., които вземания са прехвърлени в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за които по ч.гр.д. № **** / 2020 год. на РС - гр.П* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.124, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК, а материалноправното им основание е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният представител на същото, с нарочна молба поддържа исковете.
Ответницата оспорва исковите претенции по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
На 20.08.2016 год., между „*******“ АД - доставчик и А.Б. - абонат, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги - мобилна услуга за номер +****, по тарифен план “*** изменен с допълнително споразумение от същата дата и допълнително споразумение от 23.08.2016 год., досежно условията за предоставяне на мобилните услуги.
На 16.10.2018 год. между „****я“ АД - цедент и „****“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в приложение № 1, неналично по делото.
С договор за цесия от 01.10.2019 год., „С***“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД вземания, придобити от трети лица, в т.ч. от „*****“ ЕАД по силата на договора за цесия от 16.10.2018 год. и описани в приложение № 1, също неналично по делото.
Представен е и документ, изходящ от управителя на „ЮБЦ“ ЕООД (т.к. авторът, считано от 2009 год. не е управител на „****“ ООД, а последното пък е заличено през 2019 год.), озаглавен „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год.“, съдържащ и елементи на потвърждение за станалата цесия, в който са вписани имената на ответницата и вземане към нея, произтичащо от „договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени неустойки по тях“ в размер на исковата сума за главница - 73.85 лв.
Налични са и 5 бр. неподписани фактури, издадени от „****“ ЕАД - доставчик и А. Х* - получател.
При така сложилата се фактическа съвокупност, у настоящия състав се формира убеждение за неоснователност на предявените искове.
Очевидно е, че „****“ АД и Б. са били в облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуги - мобилни, интернет.
Но при изначално възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не съумя да проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че мобилният оператор е бил изправна страна, което е обуславящо за дължимостта на исковите суми за месечни абонаменти и стойност на предоставени услуги. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на услугите, респ. осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на договора. Изходящите от доставчика-праводател на ищцовата страна фактури и справки за потребление, са неподписани от ответницата, поради което не разполагат с материална доказателствена сила, относно доставка на посочената в тях услуга.
Впрочем, дори да се приеме обратното, недоказано е и твърдението, че тъкмо вземането на „******“ АД от ответницата, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги, е било предмет на договора за цесия, сключен между „*********“ АД и „***“ ООД на 16.10.2018 год., съотв. на договора за цесия от 01.10.2019 год., сключен между „****“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД.
Както се каза, с договорите за цесия са прехвърлени множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхното прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да се преодолее с изходящото от законния представител на ищцовото „ЮБЦ“ ЕООД „извлечение“.
Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.“****, представлявано от Ю* Ц*, против А.С.Б. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото сумата от 73.85 лв. – стойност на далекосъобщителни услуги, дължима за периода от 01.03.2017 год. до 31.07.2017 год. по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 20.08.2016 год. и допълнително споразумение от 23.08.2016 год., сключени между длъжника и “******” ЕАД, ведно с мораторна лихва в размер на 20.34 лв., начислена върху горната главница за периода от 21.07.2017 год. до 01.04.2020 год., които вземания са прехвърлени в полза на «ЮБЦ» ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 год. и за които по ч.гр.д. № *** / 2020 год. на РС - гр.П* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е