№ 34443
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110156975 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 09.10.2024 г.,
подадена от В. Г. Ш. - К., чрез адв. Ч., срещу ......, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на дружеството сумата от 2346,45 лв., представляваща цената за доставената
от ...... топлинна енергия в имот с адрес: гр. ......, с абонатен № ......, начислена с
фактура № ...... г., за периода от м. май 2023 г. до м. април 2024 г., поради липсата на
основания за начисляване на посоченото вземане в тежест на ищцата.
В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът ...... е предявил срещу В. Г.
Ш. - К. насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на В. Г. Ш. - К. да заплати на
дружеството сумата от 2346,45 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в имот с адрес: гр. ......, в периода от
01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
насрещната искова молба – 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 32,87 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от
15.09.2024 г. до 21.10.2024 г.
Ищцата излага, че не дължи на ответника сумата от 2346,45 лв., представляваща
цена за доставената топлинна енергия в имот с адрес: гр. ......, с абонатен № ......,
начислена с фактура № ...... г., за периода от м. май 2023 г. до м. април 2024 г. Сочи, че
не е клиент на топлофикационното дружеството, доколкото в рамките на посочения
период не притежавала качеството собственик или ползвател на процесния имот.
Излага съображения, с които обосновава правния си интерес от търсената защита. При
условията на евентуалност, сочи че претендираното от дружеството вземане е
произволно установено и завишено, поради което не дължи плащане. В тази връзка,
моли съда да признае за установено, че не дължи на дружеството сумата от 2346,45
лв., предмет на издадена от ...... фактура № ...... г., поради липсата на основания за
начисляване на вземането в нейна тежест. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че ищцата е
собственик на процесния имот, поради което има качеството потребител на
доставените от дружеството услуги. Твърди, че същата не е погасила задълженията за
периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. В тази връзка, моли съда да отхвърли
1
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил насрещни
осъдителни искове срещу В. Г. Ш. - К., с които претендира осъждането й за следните
суми: 2346,45 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена в имот с адрес: гр. ......, в периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до
изплащане на вземането, както и за сумата от 32,87 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за периода от 15.09.2024 г. до 21.10.2024 г. Ищецът по
насрещните искове твърди наличието на облигационно отношение с ответницата,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като последната не е
заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според
приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, поради което ответницата изпаднала в забава
за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните
собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили
договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „....... Моли съда да
осъди ответницата за заплащането на процесните вземания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е подала отговор на
исковата молба. Излага доводи, че претендираните от дружеството вземания се дължат
от К. Г. Ш., в качеството й на вещен ползвател на жилището. Оспорва наличието на
облигационно отношение с дружеството. При условията на евентуалност, оспорва
размера на претендираните вземания. Прави искане за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото правния си интерес
от търсената защита. В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че
разполага с изискуемо от ищцата вземане по фактура № ...... г.
По предявените насрещни осъдителни искове в тежест на ищеца ...... е да
докаже по делото пълно и главно възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, изпадането на ответницата в
забава, както и размера на претендираното мораторно обезщетение.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба и насрещната искова молба са представени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Искането на ищцата за допускане на съдебно-техническа
експертиза по делото следва да бъде оставено без уважение, тъй като има за цел
установяването на факти, които са разпределени в доказателствена тежест на
ответника.
С насрещната искова молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
2
привличане на .... като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния
си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото
разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно, поради
което следва да бъде уважено. Следва да бъдат уважени исканията на ищеца по
насрещните искове за допускане на съдебно-техническа експертиза и за събиране на
писмени доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 186 ГПК, тъй като същите са относими и
необходими за правилното решаване на правния спор. Без уважение следва да бъде
оставено искането на ищеца по насрещните искове за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като същата не е необходима за правилното решаване на
правния спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „......, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., като трето лице-помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 03.11.2025 г. от 09.40 ч.,
за която дата и час страните да бъдат призовани (включително конституираното трето
лице-помагач), като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца по насрещните искове – и препис от отговора на ответницата.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и насрещната искова
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза по делото,
вещото лице по която да даде отговор на задачите, формулирани в насрещната искова
молба, подадена от ......, при депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
350 лева, вносим от ищеца по насрещните искове – ...... в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. М., която да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на определения депозит. ЗАДЪЛЖАВА третото лице -
помагач „...... в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи всички
относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в
топлоснабдения имот за процесния период, в това число, изравнителни сметки, от
които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от
топлофикационното дружество суми за топлинна енергия и реалния разход на
топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния
период.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ......, на основание чл. 186 ГПК, исканите съдебни
удостоверения, които да послужат пред Столична община и пред Агенция по
вписванията, след представяне на проекти на съдебни удостоверения и доказателства
за платени държавни такси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по насрещните искове за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото.
3
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4