№ 18903
гр. София, 29.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110128578 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № от 26.05.2023 г. от С. С. Ш.,
ЕГН ********** с предявени отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК срещу
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК ********* за установяване
недължимост на суми по договор за кредит за потребителски кредит PLUS-01212385, за
които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по ч. гр. д. № 43490/2011 г. на СРС в
полза на кредитодателя БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, който е прехвърлил
вземанията по изпълнителния лист на ответника с договор за цесия от 15.05.2015 г.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че
от 2019 г. настоящият и постоянният адрес на ищеца са в община Костинброд, а конкретно
настоящият адрес е с. Царичина, община Костинброд, включително и към датата на
подаване на исковата молба.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е форма на защита на
потребителя срещу неоснователно провеждано принудително изпълнение за отричано от
него задължение. Отрицателните установителни искове са форма на защита на
потребителите срещу неоснователни претенции на търговци. Относно обстоятелството, че
отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения попадат в
приложното поле на чл. 113 ГПК /виж определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д.
№427/2012 г. на ВКС, І г. о./. Потребителят не губи качеството си, когато вземане по
потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице независимо от това дали претендира
права срещу цедента (доставчик на стока или услуга), или срещу цесионера /виж изрично в
този смисъл определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./.
Разпоредбата на чл. 113 ГПК намира приложение за всички спорове между потребител и
1
доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или
не на задължения по него.
Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност не губят качеството си потребител, дори когато търсят защита
на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или
последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права
извън основанията по съответния специален закон / виж определение № 160 от 30.03.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о ./. Независимо от характера на иска, интереса на
ищеца по същия е отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно
изпълнение и договора за кредит. Ищецът се явява потребител на финансова услуга и това
качество не е обусловено от вида и обема на търсената от него или срещу него защита.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела – виж
определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на I т. о. на ВКС. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119,
ал.3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП – /виж определение
№ 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на II т. о. на ВКС/. Специалните правила за
местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, като за тях
съдът следи служебно.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния
съд по настоящия адрес на ищцовата страна – гр. Костинброд.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 28578/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РАЙОНЕН СЪД КОСТИНБРОД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3