Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
30.09.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13505/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Р. ООД, с която са предявени искове срещу М.Г.К. по чл. 108 ЗС,
вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото
на собственост върху недвижими имоти, както следва: МАГАЗИН, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ от 38 кв.м.,
находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.487, с
административен адрес: гр. София, бул ********и
МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16,
с площ от 16 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.487, с административен адрес: гр. София, бул
********, както и за осъждането на ответницата да върне на ищеца владението
върху описаните имоти.
Ищецът Р. ООД твърди да е придобил
процесните имоти в качеството му на правоприемник на преобразуваното СКР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ,
което го е закупило от И./И./С.Б.на 03.04.1987 г. Твърди,
че ответницата се легитимира като собственик по наследствено правоприемство от Т.Г.К., за когото се твърди да е закупил
през 1988 г. имотите от СКР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ. Ищецът оспорва такава отчуждителна сделка. Твърди, че незаконосъобразно имотът е
възстановен на И.Б., който от своя страна без да го е придобил валидно, го е
прехвърлил на праводателя на ответницата. Твърди, че ответницата владее имота
без правно основание, като го отдава под наем.
Ответницата М.К. оспорва иска. Не
оспорва да е наследница на Т.Г.К., но твърди, че имотът е възстановен по реда
на ЗВСОНИ на И./И./С.Б.и е деактуван
със заповед на кмета на Столична община. В първото заседание на 10.04.2019 г.
оспорва да е във владение на имота и да го отдава под наем.
В законоустановения срок трето лице
- Т. ЕООД е направило главно встъпване, като е предявило срещу първоначалните
страни следните искове (съобразно
изрично уточнение по чл.129 ГПК на вида търсената защита с изявление на
процесуалния представител на ищеца, извършено в съдебното заседание на
10.04.2019 г., отразено в доклада по исковете):
положителен установителен иск с
правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.183 ЗЗД срещу Р. ООД за установяване на
правото на собственост върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ от 38 кв.м.,
находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.487, с
административен адрес: гр. София, бул ********,
придобит по силата на договор за покупко-продажба от В.Б.Ц.с нотариален акт
№146, том II, рег.№6794/22.05.2008 г. на нотариус №268 на НК и
осъдителен иск с правно основание
чл.108 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД срещу М.Г.К. за установяване на правото на
собственост и предаване на владението върху недвижим имот - МАГАЗИН,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ
от 38 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.487, с административен адрес: гр. София, бул
********, придобит по силата на договор за покупко-продажба от В.Б.Ц.с нотариален
акт №146, том II, рег.№6794/22.05.2008 г. на нотариус №268 на НК.
Ищецът Т. ЕООД твърди, че е
собственик на имота по силата на сделка, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II, рег. № 6794/22.05.2008 г.,
дело № 338/2008 г. на нотариус с рег. № 268 на НК, с която е придобил имота от В.Б.Ц.,
който от своя страна е придобил собствеността от Т.Г.К. – наследодател на
ответника М.Г.К. чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51,
том II, рег. № 6498/26.05.2006 г. на нотариус В.В., с
рег. № 268 на НК.
Ответникът Р. ООД оспорва иска.
Твърди, че с представения нотариален акт ищецът е придобил съседен на процесния
имот, а именно – имот с идентификатор 68134.1001.487.1.14 - оспорва
идентичността на описания в нотариалния акт имот с този, предмет на спора.
Позовава се на своите права върху имота, възникнали по силата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.).
Ответникът М.Г.К. оспорва иска с
твърдения, че имотът, описан в нотариалния акт на ищеца, не е идентичен (а е
съседен) на имота, предмет на настоящия спор, поради което, ищецът няма вещни
права върху процесния имот.
В законоустановения срок третото
лице - М. ООД е направило главно встъпване, като е предявило срещу
първоначалните страни Р. ООД и М.Г.К. установителни искове
както следва:
главен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.183 ЗЗД за установяване, че е собственик на основание правна сделка
– по силата на договор за покупко-продажба, на недвижим имот - МАГАЗИН №3,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ
от 17,80, находящ се на първи надземен етаж в сградата в гр. София, бул ********, заедно с избено помещение №5 и 32/800 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място,
представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с
площ от 255 кв.м., върху което е построена сградата.
евентуален иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС за установяване, че е собственик на основание
изтекла в негова полза придобивна давност в периода 14.03.2005 г. – 29.05.2019
г. на недвижим имот – МАГАЗИН №3, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ от 17,80, находящ се на първи
надземен етаж в сградата в гр. София, бул ********,
заедно с избено помещение №5 и 32/800 ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана
на гр. София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв.м., върху което е построена
сградата.
Ищецът М. ООД твърди, че е
собственик на имота на основание правна сделка – по силата на договор за
покупко-продажба от 14.03.2005 г., обективиран в нотариален акт № 69, том I,
рег. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В.. По
евентуалния иск, твърди владението върху процесния имот му е предадено в деня
на подписване на посочения нотариален акт – 14.03.2005 г. и оттогава е във
владение имота. Твърди, че Р. ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за
недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.1.20, включващ няколко имота,
между които е и процесният магазин с идентификатор 68134.1001.487.1.16. Иска да
бъде отменен констативния нотариален акт в частта за процесния имот.
Ответникът Р. ООД оспорва иска.
Твърди, че е собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП
(отм.), а именно: че имотът е бил държавен, предоставен за стопанисване и
управление на държавното предприятие СКР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ, което е правосубектно към онзи момент, че с акта на държавния орган
за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество спорното
имущество не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на
търговското дружество. Твърди, че има влязъл в сила съдебен акт, съгласно който
е установено, че М. ООД не е собственик на процесния
имот, тъй като сделката е била сключена при измама и съответно – е недействителна.
Оспорва
ответникът да е придобил имота по давност. В проведеното на 27.01.2021 г. открито
съдебно заседание на твърди, че Р.
ООД, а не М. ООД владее
имота, като към днешна дата, така и в периода, посочен в евентуалния иск за
придобиването му по давност.
Приет е за съвместно разглеждане
предявен от първоначалния ищец и ответник по иска на главновстъпилото
лице Р. ООД срещу главно встъпилото лице М. ООД насрещен иск с правно основание
чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване
на правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот,
представляващ МАГАЗИН, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ от 16 кв.м., находящ се в
сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.487, с административен адрес:
гр. София, бул ********.
Ищецът Р. ООД твърди, че е правоприемник
на преобразуваното ДСОР.– Д.Ф.МАГАЗИНИ, което е придобило имота придобива през 1985 г., с Решение №
52/1403/1985 на МС, че с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество спорното имущество не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. Твърди, че придобивният титул на М. ООД – договор за покупко-продажба
е порочна сделка, сключена при измама, което е установено с влязло в сила
съдебно решение.
Ответникът М. ООД оспорва иска. Поддържа
придобивните основание, на които е предявил
установителните си искове. Твърди, че е придобил процесния имот на основание валиден
договор за покупко-продажба през 2005 г., като от тогава непрекъснато, несмущавано,
спокойно, явно и несъмнително владее имота, като го отдава под наем и събира
наемната цена.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По общите факти, релевантни за
всички искове, предмет на производството:
Установява се от нотариален акт
№81/1940 г. (л.274), че д-р Х.В.придобива по силата на договор за
покупко-продажба земя за изграждане на жилищна сграда с магазини. С Протокол за
делба от 12.02.2041 г. по гр.д. №206/2041 г. (л.283)в дял на д-р Х.В.са
поставени Магазин 1 - с площ от 71,36 кв.м., с лице към бул. Царица Йоана и ул.
Аспарух, Магазин 2 - с площ от 29,24 кв.м. с лице към бул. Царица Йоана, Магазин
4 - с лице към бул. Царица Йоана, с площ от 38,16 кв.м. и магазин 3 - с площ от
39,26 кв.м., с лице към бул. Царица Йоана, а в дял на М..И.Е.– Магазин 3 - с
площ от 17,80 кв.м., с лице към бул. Царица Йоана.
Установява се от приетата по делото
техническа експертиза, изготвяна след проверка на документи, съдържащи се в СО
– Район Триадица, че с АДС №1127/09.07.1952 г. за завземане на недвижим имот за
държавен, от М..И.Е.е отчужден описания по-горе Магазин 3. С АДС №1128/10.05.1952
г. за завземане на недвижим имот за държавен, от Х.А.В.са отчуждени описаните
по-горе Магазин 1, Магазин 2 и Магазин 5.
С договор от 03.04.1987 г. Исак С.Б.продава
на „СКР.– Д.Ф.магазини“ магазин със стаичка, 1/2 клозет и мазе, който имотБ.е придобил по силата на нотариален акт №85/1947 г.
Съгласно техническата експертиза, описания имот отговаря на Магазин 4, описан
по-горе. За имота е издаден АДС №9733/29.04.1987 г. (л.12).
От приетите по делото по
делото писмени доказателства се установява следното:
Съгласно решение № 52 на Бюрото на Министерски
съвет от 14.03.1985 г. е утвърдена строителна програма за подготовка на София
за 13-тия конгрес на БКП. В раздел „Реконструкция, модернизация и ново
строителство на търговски обекти” е вписан обект № 107 - „Фирмен магазин за
луксозна маркова конфекция „Витоша 50-56”, с проектна стойност от 250 хил. лв.
и срок за реализация до 30.03.1986 г. (л. 13 и сл., том I, л. 316 и сл., т.
II). Съгласно приложение 1 към заповедта в строителната програма е включен
обект: фирмен магазин за луксозна маркова конфекция „Витоша“ 50-56 с
инвеститори СД Н., СК Р., СК (СТОПАНСКИ КОМБИНАТ) Р., СК П.-Т. и ГДМПБУ (л. 16
и сл.). Съгласувани са архитектурни проекти е издадено разрешение за строеж №
319 от 05.08.1985 г. на СКР.за фирмени магазини на
бул. „****-***(л. 26 и сл., т. I, л. 322 и сл., т. II).
Със Заповед за
отчуждаване на недвижим имот №
РД-40-317 от 06.03.1986 г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен
комитет, e отчужденo в полза на държавата дворно място, находящо се на бул. „****-***съставляващ
имот пл. 5, кв. 351, местността Центъра, ведно със сгради, постройки,
подобрения и съоръжения, включително магазини на Р., които са включени в
програмата по решение № 52 на бюрото на МС от 14.03.1985 г. Имотът е отчужден
за обект Реконструкция и модернизация на търговските обекти (л. 595 и сл., том
II, л. 542-543, т. II, л. 566 и сл., т. II). Със заповедта е определено е
изплащане на обезщетение на собствениците, между които е и И./И./С.Б..
Съгласно разпореждане №6 на Бюрото
на Министерски съвет от 21.03.1986 г. за преобразуване и образуване на
стопански обеднения и комбинати, Стопанки комбинат „Р.” е преобразувано в
Стопанско обединение „Р.” (л. 518 и сл., т. II).
От Акт № 9733 от 29.04.1987 г. за
държавна собственост на недвижим имот се установява, че държавата е придобила
магазин, находящ се на бул. *******с площ от 36,17 кв.м., с ½ ид.ч. от тоалетна, с мазе от 10 кв.м., заедно с 48/800 ид.ч. от сградата и от дворното място, на осн. чл. 77 НДИ
(отм.) с договор от 03.04.1987 г., сключен с И.С.Б., който магазин е
предоставен за оперативно управление на структурно обособено звено на СОР.- Д.Ф.МАГАЗИНИ
(л. 12, т. I). Приложен е договорът от 03.04.1987 г., който в голямата си част
е нечетим (л. 10 и сл.м т. I).
От техническата експертиза – отговор
на въпрос 3, л.808, се установява, че на административния адрес – бул. ********,
ет.1, при реконструкцията и модернизацията на търговските обекти, извършена по
силата на решение № 52 на Бюрото на Министерски съвет от 14.03.1985 г., са
изградени два магазина – Общ магазин 30, който включва: описаните по-горе Магазин
3, Магазин 4 и Магазин 5, и Общ магазин 31, който включва описаните по-горе
Магазин 1 и Магазин 2. В неустановен по делото момент след 1986 г. двата
магазина 30 и 31 отново са преустроени, като Общият магазин 30 е преустроен в
три отделни обекта, връщайки конфигурацията по първоначалния проект от 1940 г.
Към настоящия момент имотите, предмет на иска, представляват част от бивш общ
магазин 30 и се индивидуализират както следва: Магазин, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ от 38 кв.м., е идентичен с Магазин №4, а Магазин, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.16, с
площ от 16 кв.м., е идентичен с Магазин
№3.
В бивш общ магазин 30 се е включвал
още и обекта, представляващ Магазин №5, който към настоящия момент представлява
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.14, а в бивш общ магазин 31 се включват магазини №1 и №2, които към
настоящия момент представляват самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.487.1.17. Тези два обекта
на правото на собственост – магазини с идентификатори КИ 68134.1001.487.1.14 и КИ 68134.1001.487.1.17 не са предмет на исковете, разглеждани в
настоящото производство.
С решение № 35 от 10.03.1989 г. на
МС, на основание чл. 11, ал. 3, т. 1, б. „а” от Указ № 56 за стопанската дейност
е решено да бъде образувана фирма с държавно имущество с наименованиеР.и
да бъдат прекратени от датата на обнародване в ДВ на решението за регистриране
на фирмаР.посочените в решението юридически лица, между
които са Стопанско обединениеР.– София и Търговско предприятиеР.– София, от СОР.(поело
дейността на ДФМ Р.), като е постановено, че фирмаР.поема
активите и пасивите на прекратените организации по баланса им към 28.02.1989
г., както и правата и задълженията им (л. 33 и сл., том I, л. 474 и сл., том
II).
С решение от 20.03.1989 г. по гр.д.
№ 128/1989 на СГС е регистрирана Държавна фирмаР.(л.
37, том I, л. 477 и сл., том II). От Правилника за устройство и дейност на Държавна
фирмаР.се установява, че в организационно
производствената й структура е включено Търговско предприятиеР.–
гр. София, което извършва външна и вътрешна търговия, включително търговия на
дребно от верига магазини (л. 38 и сл., т. I, л. 479 и сл., том II).
Със заповед № РД-17-35 от 20.06.1991
г. на министъра на индустрията, търговията и услугите
е прекратена Държавна фирма Р., като е решено активите и пасивите да преминат
към новообразувани фирми, една от които е фирма Р.К., със седалище ***, на
която е предоставено за уставен фонд имущество на стойност 8 252 хил. лв. Съгласно
Приложение №12, т.2 към заповед № РД-17-35 от 20.06.1991 г. (стр. 485 от
делото) на новосформираната фирмаР.К. - гр. София за
уставен фонд се предоставя държавно имущество с размер 8 252 хил. лева,
което тя получава като правоприемник на ТП „Р.” – С фия, поделение на фирма „Р.”
– София, образувана с решение № 35 на МС от 1989 г. В Приложение № 12 е
посочено също така, че фирма „Р.К.” – гр. София поема съответната част от
активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма „Р.” – София
по баланса и към 31.03.1991 г. Промяната е вписана с решене на СГС от
28.06.1991 г., по ф.д. №14 464 (л. 47 и сл., т. I, л. 454 и сл., л. 483 и
сл., том II).
Държавна фирма Р.К. е регистрирана с решение № 1 от 28.06.1991 г. на СГС (л. 487, том
II).
Със заповед №
РД-17-233/05.08.1991 г. министърът на индустрията, търговията и услугите на
основание параграф 3 от ПЗР на Закона за образуване на еднолични търговски
дружества с държавно имущество (в сила от 01.07.1991 год.) и във вр. с чл.147 ТЗ държавна фирма Р.К. е преобразувана от държавна фирма в еднолично търговско
дружество Р. ООД с капитал 8 252 хил.лв. – уставния фонд на преобразуваната фирма.
Съгласно т. 3 от тази заповед новообразуваното търговско дружество Р. ООД поема правата и задълженията на държавната
фирма (л. 249, том I, л. 488, том II). Преобразуването е вписано в търговския
регистър с решение от 28.12.1991 г. по ф.д. № 14464/1991 год. на СГС - Фирмено
отделение (л. 72 и сл., том I, л. 250, том I, л. 489, том II). В инвентарната
книга на Д.Ф.магазини Р., магазините на бул. „*******са записани под
номера № 29, 30 и 31.
От заключенията на двете
приети по делото съдебно-счетоводна експертизи (първоначална и повторна), както
и при изслушването на вещите лица в откритото съдебно заседание се установява,
че магазините с номера №
29, 30 и 31 (бившите Общи магазини, съгласно Реконструкцията и
модернизацията на търговските обекти, извършена по силата на решение № 52 на
Бюрото на Министерски съвет от 14.03.1985 г.) остават
в баланса наР.К. ЕООД по правоприемство.
Съгласно изводите на
вещото лице, изготвило първоначалната счетоводна експертиза, „е извършена преоценка и на дълготрайните
материални активи наР.К. ЕООД. Съгласно представения
„Протокол за оценка на ДМА съгл. ПМС 179/1991 г. на „Р. К.” ЕООД, гр. София” и
„Допълнение към оценка на ДМА съгл. ПМС 179/1991 г. на „Р. К.” ЕООД, гр.
София”, в позиция II с/ка 203 „Сгради”, под № 4 е
включен магазин № 29, 30, 31 с първоначална стойност в размер 681 370 лв.
(първоначалната стойност е въз основа на разшифровка/журнал-ордер
за м. 12.1992 г.) и оценка в размер на 681 370 лв. Оценката и допълнението
към основния протокол за оценка са с дата 15.03.1993 г., като и двата документа
са изготвени от оценител СД „Р. 90”, като носят подпис на неговия президент и
печат. Въз основа на представените документи вещото лице прави извода, че процесният
имот - /два обекта/ са включени в преоценката по реда на ПМС №179/91 г.“
При проверка в счетоводството на ищеца вещото лице е установило, че съгласно
справка-дневник на сметка 203 Сгради, за периода 01.01.2019
– 31.12.2019 г., с отбелязани амортизационните отчисления, от която е видно, че
под инвентарен №9 е отбелязан актив с наименование магазини „********” и с дата
на придобиване и въвеждане в експлоатация: „1986 г.”. От това вещото лице прави
извода, че процесният имот е включен в капитала на дружеството към дата
31.12.2019 г.
Съгласно изводите на
вещото лице, изготвило повторната счетоводна експертиза, съгласно решение №35
от 10.03.1989 г. за образуване на фирми на Министерски съвет на НРБ, в т.1 МС е
взел решение да се образува фирма с държавно имущество и наименование „Р.“ със
седалище ***. На новата фирма се предоставя за уставен фонд на фирмата държавно
имущество в размер на 149 651 хил.лв., което получава като правоприемник
на прекратените организации по т.2 от решение, по баланса им към 28.02.1989 г. Съгласно
т.2 от решението, се прекратява дейността на: Стопанско обединение „Р.“ и други
организации описани в решението. Съгласно приложения Устав на новообразуваната
фирма „Р.“, същата е образувана на основание Решение №52/10.03.1989 г. на
Министерски съвет на НРБ. Съгласно Заповед №РД-35 от 20.06.1991 г. на
Министерство на индустрията, търговията и услугите, съгл. т.1 се образуват
фирми с държано имущество съгласно приложения от 1 до 13 към заповедта. Съгласно
т.3 от заповедта, министъра на индустрията, търговията и услугите прекратява
дейността на фирма „Р.“ – София, считано от 21.06.1991 г. (образувана с решение
№35 на Министерски съвет от 1989 г.). Съгласно т.3, активите и пасивите на
прекратената фирма по баланса й към 31.03.1991 г., както и другите й права и
задължения да се поемат от новобразуваните фирми по
точка 1 и точка 2, съгласно разпределителни протоколи, както следва: Точка 1:
Да се образува фирма с държавно имущество с наименование „Р. К.“ ЕООД със
седалище *** и с предмет: търговска дейност в страната и чужбина на шивашки,
трикотажни и други стоки за потребление. Точка 2: Предоставя се уставен фонд на
фирма „Р. К.“ ЕООД гр. София държавно имущество с размер 8 252 хил. лева,
която тя получава като правоприемник на ТП „Р.“ – София. Съгласно представената
на вещото лице счетоводна справка – журнал/ордер представляваща разшифровка към сметка Сгради, към датата м.12.1992 г. се
констатира, че в същата фигурират процесните три
магазина - магазин №29, магазин №30 и магазин №31 с обща остатъчна стойност
след амортизации - 681 370 лв. Представената справка кореспондира със
счетоводните отразявания в инвентарната книга с начална дата на записванията
01.01.1988 г.
От изложеното следва, че
процесните магазини с кадастрални идентификатори (КИ)
както следва: КИ 68134.1001.487.1.15 и КИ 68134.1001.487.1.16, представляващи съгласно
първоначалния проект от 1940 г. съответно Магазин №4 и Магазин №3, и включени в
Общия магазин 30, образуван по силата на Реконструкцията от 1985 г., са били собственост на държавата, предоставени са за
стопанисване и управление на държавно предприятие, а впоследствие са включвани
в уставния капитал на регистрираната с решение от 20.03.1989 год. по ф.дело №
128/1989 год. на СГС държавна фирма Р.К.. С това държавата губи собствеността
върху недвижимите имоти и тази собственост преминава в учредената държавна
фирма Р.. През 1991 год. държавната фирма е преобразувана в еднолично търговско
дружество с държавно имущество, чийто правоприемник е ищецът.
Представен е по делото нотариален акт № 69, том I, рег. № 2248, дело №65 от 2005 г.
на нотариус В.В., с рег. № 268 на НК, с вх. рег. №
9749/14.03.2005 г. на СВ – София, с който на 14.03.2015 г. В.Б.Ц.се е задължил
да прехвърли правото на собственост на М.К. АД (праводател
на М. ООД видно от вписване в ТРРЮЛНЦ към АВ) върху магазин № 3, находящ се в гр. София, бул. „****-***с площ от 17.80 кв.м.
Посоченият в нотариалния акт магазин № 3 съобразно актуалния си
градоустройствен статут, както беше изяснено по-горе, представлява
самостоятелен обект с сграда с КИ 68134.1001.487.1.16.
От писмените доказателства се установява, както следва: На
10.03.2005 г. ищецът М. ООД, в качеството на наемодател на процесния имот –
магазин с КИ 68134.1001.487.1.16, е сключил
с трето лице (КМЛ-1 ООД) анекс към договор за наем от 09.08.2004 г., с който е
заместил предходния наемодател в наемно правоотношение относно ползване на
процесния имот (л. 1041, том IV). С анекс към договора за наем, с нотариална
заверка на подписите от 14.03.2005 г., е договорено, че срокът на договора за
наем е до 01.09.2005 г. (л. 1042, том IV). С анекс от 02.09.2005 г. към
договора за наем срокът на договора за наем е продължен до 31.12.2006 г. (л.
1043, том IV). На 22.12.2009 г. М. ООД, като наемодател, е сключил със З.Ф.ЕООД,
като наемател, договор за наем на процесния имот със срок от една година,
считано от 01.01.2010 г. с изрично уговорена опция за
продължаване на срока, ако никоя страна не възрази един месец преди изтичане на
срока (л. 1045 и сл., том IV). На 15.03.2010 г. наемателят е връчил двумесечно
предизвестие на наемодателя за прекратяване на договора за наем като е поканил
наемодателя да се яви на 14.05.2010 г. за приемане на магазина (л. 1047, том
IV). На 30.03.2010 г. страните са сключили анекс за прекратяване на договора за
наем, считано от 01.04.2010 г. (л. 1048, том IV). На 29.03.2010 г. М. ООД, като
наемодател, е сключил с М.ЕООД, като наемател, договор за наем на процесния
имот за срок от една година, считано от 01.04.2010 г. с изрично уговорена опция
за продължаване на срока, ако никоя страна не възрази един месец преди изтичане
на срока (л. 1049 и сл., том IV). На 30.04.2014 г. страните са сключили анекс
за прекратяване действието на договора, считано от 15.05.2014 г. (л. 1051, том
IV). На 09.05.2014 г. М. ООД, като наемодател, е сключил с КОНТРОЛ 8 ЕООД, като
наемател, договор за наем на процесния имот за срок от една година, считано от
16.05.2014 г. (л. 1052 и сл., том IV). На 29.10.2014 г. М. ООД, като
наемодател, е сключил с В.ООД, като наемател, договор за наем на процесния имот
за срок от две години, считано от 16.11.2014 г. (л. 1054 и сл., том IV). На
16.11.2016 г. страните са сключили анекс, с който са се договорили да бъде
продължен срокът на договора до 16.05.2017 г. (л. 1056, том IV). На 16.05.2017
г. страните са сключили анекс, с който са се договорили да бъде продължен
срокът на договора до 16.11.2017 г. (л. 1057, том IV). На 16.11.2017 г.
страните са сключили анекс, с който са се договорили да бъде продължен срокът
на договора до 16.11.2017 г. (л. 1058, том IV). На 17.11.2018 г. страните са
сключили анекс, с който са се договорили да бъде продължен срокът на договора
до 16.11.2019 г. (л. 1059, том IV). На 12.08.2019 г. М. ООД, като наемодател, е
сключил с ФАКТОР И.Н. АД, като наемател, договор за наем на процесния имот за
срок от три години, считано от датата на неговото подписване (л. 1060 и сл.,
том IV).
Установява се от показанията на свидетеля А.Б.Д., бивш председател
на борда на директорите на „М.К.“, по времето когато дружеството е било
акционерно, че при закупуване на имота, представляващ магазин, с площ от 17 кв.
м. на бул. „****-***в имота е имало наемател - фирма наемател „К Л М“,
представители на „Самсонайт“, с които са подписали
тристранен анекс и наемателят „К Л М“ е останал в магазина около 5 години, през
който период е плащал наем. След прекратяване на договора за наема с този наемател,
е сключен договор за наем с фирма „З.Ф.“, който продължил до 2014 г. След това е
сключен договор за наем с „М.“ ЕООД. Всички тези фирми са ползвали имота
фактически и си плащали наемната цена. Към момента в имота като наемател е
фирма „ФАКТОР“. Не е имало смущения в ползването на имота от страна на
наемателите. Единственият случай е от 2019 г., когато докато свидетелката е
била в чужбина, е получила обаждане от наемателя, да се оплаче, че е идвала
някаква жена, която твърди, че е собственик на магазина, и която крещяла по
улицата. За случая от М.К. са уведомили прокуратурата. Други претенции към
имота не са отправяни.
По иска по чл.
108 ЗС, предявен от Р. ООД срещу М.Г.К., за имотите,
представляващи КИ 68134.1001.487.1.15
и КИ 68134.1001.487.1.16
При установените по-горе факти съдът
приема, че ищецът валидно е придобил процесните имоти по силата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.) за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: 1.
държавата да е собственик на конкретно имущество; 2. това държавно имущество да
е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и 3. с
акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се
включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки
вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Ето защо съдът приема, че от
момента на възникването си, на основание чл.17а от ЗППДОбП
(отм.) ищецът е придобил магазините, находящи се на бул. „********, част от
които са процесните имоти – КИ 68134.1001.487.1.15, бивш Магазин №4 съгласно
първоначалния проект от 1940 и КИ 68134.1001.487.1.16, бивш Магазин №3 съгласно първоначалния проект от 1940 г., и
двата включени в Общия магазин 30, образуван по силата на Реконструкцията от
1985 г. и впоследствие отново преустроени съгласно първоначалния проект.
Неоснователни са възраженията, че имотите
са общински, съответно – включени в капитала на общинското дружество Софийски
имоти ЕАД. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че за недвижимия имот с идентификатор 68134.1001.487.1.16 е съставен акт за
общинска собственост 229 от 17.07.1997 г. (л. 799, т. III) като върху акта е
записано, че на основание Протокол 48/28.09.1998 г. имотът е включен в капитала
на Софийски имоти ЕАД (л. 804, т. III). В пар. 7, ал.
1 ПЗР на ЗМСМА са посочени държавни имоти, които преминават в собственост на
общината, като съгласно ал. 2 (обн., ДВ, бр. 49 от 1995 г.) не преминава
в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала,
уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и
предприятие с държавно имущество. Актът за общинска собственост е от 1997 г.
Към тази дата процесният имот вече е включен в капитала на търговско дружество Р.
ООД, поради което, актуването на магазина като общински и извършените от
Общината действия по апортирането му в капитала на
общинската фирма и последвалите прехвърлителни сделки
не произвеждат желания транслативен ефект и не могат
да бъдат противопоставени на действителния му собственик.
Не е спорно по делото, а и се установява
от приложеното удостоверение за наследници (л. 131, т. I), че ответникът М.К. е
наследник на Т.Г.К.. Ответникът М.К. не сочи доказателства, от които да се
направи извод за основанието на което праводателят й е придобил процесния имот.
Представени са доказателства, съгласно
които Столична голяма община е наредила да се отпише от актовите книги на
държавните и общински имоти магазин, застроен с 36,17 кв.м., с ½ ид.ч. от тоалетна, с мазе от 10 кв.м., заедно с припадащите
се ид.ч. от общите части на сградата и мястото, върху
което е построена сградата, и имотът да се предаде на И.С.Б.- Заповед
РД–57-1845/23.11.1992 г. (л. 150, т. I, л. 668, т. III). Представено е още и влязло
в сила решение от 15.03.1994 г., постановено по гр.д. № 432/1993 г. на СРС, 59
с-в, с което е отказано възстановяване
на собствеността върху магазина на И./И./С.Б.и същият
е задължен да предаде владението на Т.Г.К. (л. 99-л. 101, том I). Както бе
посочено по-горе, претендираните от Столична община права върху имота са
неоснователни, а съдебни спорове на трети лица относно същия имот, са непротивопоставими на ищеца.
Поради това съдът приема, че по делото не
се установява праводателят на ответника М.К. да е
титуляр на вещни права върху процесните имоти,
представляващи магазини с КИ 68134.1001.487.1.15 и КИ 68134.1001.487.1.16.
В същото време по делото се събраха
доказателства, че ищецът Р.К. ООДе загубил правото си
на собственост върху имота, представляващ магазин с идентификатор
68134.1001.487.16, поради придобиването му по давност от второто главно
встъпило лице М. ООД.
По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване
съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият
състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните
последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган,
сезиран за защита на субективно право.
По силата на чл.68, ал.1 ЗС за
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота: упражняване на фактическа власт с намерение за своене на вещта като при преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението, които са
изрично посочени в чл.2 от Закона за давността (отм.): то следва да бъде непрекъснато
(да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не
е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по скрит начин) и
несъмнително.
От представените писмени доказателства (договори за наем и анекси към тях, обсъдени по-горе) и показанията на свидетелкатаА.Д. се установява, че в периода 2005 г. – 2019 г. М. ООД е упражнявало фактическа власт върху имота – чрез предоставяне на държането на трети лица на основание облигационно правоотношение (договори за наем), която фактическа власт е била постоянна и непрекъсната (вещта е държана трайно по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), спокойна, упражнявана явно (така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и несъмнена. Фактическата власт третото лице М. ООД е упражнявало с намерение да свои вещта – от свое име, като се е легитимирал като собственик на имота. Не са налице данни за смущаване на владението. По силата на т.13 на ППВС №6/1974 г. смущаване на владението представлява предявяването на собственически иск: съгласно цитираното Постановление, владението се прекъсва и се превръща в държане от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Такъв иск за имота е предявен за първи път с предявяване на насрещната искова молба от дружество Р. ООД срещу М. ООД, постъпила в съда на 30.12.2020 г. Административни производства или устни заявявания на права върху имота пред наематели не могат да се квалифицира като „иск за имота“, нито да смутят владението и да прекъснат течение на давността.
По изложените съображения съдът приема, че в периода от 2005 г. до 29.05.2019 г. (момента на подаване на молбата за главно встъпване, съдържаща предяваване на исковете на третото лице М. ООД, в която се съдържа позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право), М. ООД е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху имота, представляващ магазин с идентификатор 68134.1001.487.16 и го е придобил по давност. С това ищецът Р. ООД изгубил придобитото по чл.17а ЗППДОбП правото на собственост по реда на чл.99 ЗС – чрез придобиването му от друго лице - М. ООД.
По изложените съображение искът по чл.108 ЗС, предявен от Р. ООД срещу ответника М.К., по отношение на имота с КИ 68134.1001.487.1.16, е неоснователен – по делото се установява, че ищецът не е собственик на имота, тъй като е изгубил правото си на собственост поради придобиването му от главно встъпилото лице М. ООД.
Искът по чл.108 ЗС, предявен от Р. ООД срещу ответника М.К., по отношение на имота с КИ 68134.1001.487.1.15, е основателен в установителната си част – по делото се установява, че ищецът е собственик на имота, тъй като го е придобил на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.). По делото не се доказаха твърденията на ищеца, че ответникът М.Г.К. е осъществявала към датата на исковата молба, както и към момента на разглеждане на делото, фактическа власт върху процесния имот. Поради това, искането по чл. 108 ЗС в частта за предаване на владението на имота следва да бъде отхвърлено (в този смисъл мотивите към т. 2А на Тълкувателно решение 4/2014 от 14.03.2016 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които, ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота).
По исковете на Т. ЕООД по отношение
на недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.1.15:
По положителния установителен иск главно встъпилото лице – ищец следва
да установи правото си на собственост върху имота, произтичащо от правна
сделка, собствеността на праводателя си по сделката, както и, че имотът, описан
в нотариалния акт, от който извлича права, е идентичен с процесния, а ответника
- да докаже възраженията си, свързани с придобиване по чл.17а ЗППДОбП (отм.). По иска срещу ответника М.К. по чл.108 ЗС
главно встъпилото лице следва да установи както правото си на собственост, така
и че ответникът К. владее процесния имот.
От приложния по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II, рег. № 6794/22.05.2008
г., дело № 338/2008 г. на нотариус В.В., с рег. № 268
на НК, с вх. рег. № 35168/22.05.2008 г. на СВ – София, се установява, че на
22.05.2008 г. В.Б.Ц.се е задължил да прехвърли собствеността на Т. ЕООД върху
1/3 ид.ч. от магазин № 5, находящ се в гр. София,
Столична община, р-н Триадица, бул. „****-***със застроена площ от 39.26 кв.м,
заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, в
която е имота и 48/800 ид.ч. от дворното място, върху
което е построена сградата. Продавачът В.Б.Ц.се е легитимирал като собственик
на недвижимия имот с нотариален акт за покупко-продажба № 51, том II, рег. №
6498, дело № 236/2006 г. на н-с В.В., с рег. № 268 на
НК като съгласно нотариалния акт е придобил имота от Т.Г.К. (л. 270 и сл., т.
I).
Съгласно приетото по делото
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло, липсва идентичност между процесния имот с идентификатор
68134.1001.487.1.15, от една страна, и от друга - недвижимият имот, описан в нотариален
акт № 146/2008 г. и предхождащия нотариален акт 51, том II, рег. №
6498/26.05.2006 г., дело № 236/2006 г. (л. 807), с който ищецът Т. ЕООД
обосновава правата си. Ето защо по делото не се представят доказателства ищецът
Т. ЕООД да е придобило процесния имот с КИ 68134.1001.487.1.15, на твърдяното придобивно
основание – сделка. Предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По установителните
искове на М. ООД по отношение на недвижим имот с идентификатор
68134.1001.487.1.16:
По главния иск за придобиване на недвижимия имот по сделка:
Както бе посочено по-горе, с
нотариален акт № 69, том I, рег. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В., с рег. № 268 на НК, с вх. рег. № 9749/14.03.2005 г. на
СВ – София, В.Б.Ц.се е задължил да прехвърли правото на собственост на М.К. АД
(праводател на М. ООД видно от вписване в ТРРЮЛНЦ към
АВ) върху магазин № 3, находящ се в гр. София, бул. „****-***с
площ от 17.80 кв.м. Посоченият в нотариалния акт магазин № 3 съобразно
актуалния си градоустройствен статут, представлява самостоятелен обект с сграда
с КИ 68134.1001.487.1.16.
С влязла в сила присъда от 27.11.2012
г. по НОХД №4914/2011 г. по описа на СРС, В.Б.Ц.е признат за виновен в това, че
на 14.03.2005 г. с цел да набави за себе си и съучастника си имотна облага, при
сключване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 69, том
I, рег. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В.,
с рег. № 268 на НК, като продавач, е въвел в заблуждение Г.Г.–
изпълнителен директор на купувача М.К. АД, че е юридически собственик на
описания в нотариалния акт имот и като такъв ще прехвърли на М.К. АД правновалидно правото на собственост върху имота, предмет
на сделката (л. 670 и сл. т. III, л. 732 и сл., т. III). Със същата присъда С. Г.
И. е призната за виновна в това, че като помагач на В.Б.Ц.улеснила
престъплението му, като осигуР. на извършителя
неистински офоцоален документ – съдебно решение с
дата 30.05.1995 г. по гр.д. №1876/1993 г. по описа на СГС, ГК, II-Б отделение и даване на разяснения на извършителя по какъв
начин да се подготвят, съставят и използват относимите
към недвижимия имот документи, включително подправени такива – неистинско
саморъчно завещание наХ.А.В., неистински
препис-извлечение от акт за смърт на Х.А.В.и др.
Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца (чл.
300 ГПК). От изложеното следва, че праводателят на
ищеца М.К. АД - В.Б.Ц.се е легитимирал при изповядване на сделката, сключена с нотариален
акт № 69, том I, рег. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В., с подправени и неистински документи, като не е бил
титуляр на правото на собственост върху имота. Ето защо не е могъл валидно да
им прехвърли правата, предмет на сделката, съответно – от същата не е настъпил вещно-транслативен ефект и ищецът не е придобил процесния
имот на твърдяното основание – сделка. Предявените главни искове следва да се
отхвърлят.
По евентуалния иск за придобиване на недвижимия имот по
давност:
Както бе посочено по-горе, по силата
на чл.79, ал.1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, като за зачитане на материалноправните
последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган,
сезиран за защита на субективно право.
От обсъдените по-горе гласни и писмени
доказателства (показанията на свидетелкатаА.Д. и договори
за наем и анекси към тях), се установява, че в периода 2005 г. – 2019 г. М. ООД
е упражнявало фактическа власт върху имота – чрез предоставяне на държането на
трети лица на основание облигационно правоотношение, която фактическа власт е
била постоянна и непрекъсната (вещта е държана трайно по начин, препятстващ
евентуалното владение на други лица), спокойна, упражнявана явно (така, че
всеки заинтересован да може да научи за това) и несъмнена. Фактическата власт М.
ООД е упражнявало с намерение да свои вещта – от свое име, като се е
легитимирал като собственик на имота. Владението не е смущавано и давностният срок не е бил прекъсван. По изложените
съображения съдът приема, че в периода от 2005 г. до 29.05.2019 г. (момента на
подаване на молбата за главно встъпване, съдържаща предяваване
на исковете на третото лице М. ООД, в която се съдържа позоваване на давността
пред орган, сезиран за защита на субективно право), М. ООД е упражнявало
фактическа власт с намерение за своене на имота,
представляващ магазин с идентификатор 68134.1001.487.16 и го е придобил по давност.
В конкретния случай, не е приложима
разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗС, съгласно която, който придобие владението на
движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.
По делото не се твърди, а и не се установява длъжностни лица от М. ООД да са
извършили престъпление, а ищецът се явява ощетено юридическо лице, пострадало
от престъплението измама. Ищецът не е установил чрез престъпление фактическата
си власт върху имота, а е бил въведен в заблуждение относно титуляра
на правото на собственост, като е установил владение върху вещта на правно
основание, годно да го направи собственик (договор за покупко-продажба), без да
знае, че праводателят му не е собственик на процесния
имот.
По изложените съображения предявените
при условията на евентуалност установителни искове от
М. ООД срещу Р. ООД и М.К. за признаване на правото му на собственост върху имота,
представляващ магазин с идентификатор 68134.1001.487.16, са основателни и следва да бъдат уважени.
По насрещния иск на Р. ООД срещу М.
ООД по отношение на недвижим имот с идентификатор 68134.1001.487.16:
Както бе посочено по-горе, ищецът Р. ООД е придобило собствеността върху процесния имот на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) – имотът е бил държавен, предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, което е преобразувано и с акта за преобразуването му в търговско дружество този имот не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. След това обаче правото на собственост върху имота е изгубено – поради придобиването му от М. ООД чрез упражняване на фактическа власт с намерение за своене на имота в периода от 2005 г. до 29.05.2019 г. Ето защо ищецът Р. ООД не се установява да е титуляр на претендираното право и предявения срещу М. ООД иск по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид
заявените претенции за присъждане на направените разноски, следва да се
присъдят разноски на ищеца, съответно – ответника, съобразно правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК, съответно – чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва:
Р. ООД е приложило доказателства за
направени разноски за държавна такса в размер на 839 лв. (л.123), възнаграждение
за един адвокат в размер на 5000 лв. (л. 517, т. II), разноски за експертизи в
размер на 1300 лв. С оглед изхода по предявените искове, М.Г.К. следва, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на ищеца Р. ООД разноски,
съразмерно с уважената част от иска по чл.108 ЗС за един от имотите в установителната му част - в размер на 1575 лв.
Т. ЕООД следва, на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК, да плати разноски на Р. ООД, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
предявени от главновстъпилата страна, в размер на 1575
лв.
М. ООД е приложило доказателства за
направени разноски в размер на 3294,84 лв., от които: 1500 лв. представляват
адвокатско възнаграждение за исковете срещу М.Г.К. и Р. ООД, 1000 лв.
представляват адвокатско възнаграждение за отговор на насрещната искова молба
на иска на Р. ООД и 794,84 лв. – разноски за държавна такса и експертизи. Предвид
изхода на спора по исковете, предявени с главното встъпване, Р. ООД и М.Г.К.
следва да за платят на М. ООД сумата от 1147,42 лв., а Р. ООД следва да заплати
на М. ООД сумата от 1000 лв., представляваща разноски по насрешния
иск.
Поради отхвърляне на насрещния иск, М.
ООД не дължи разноски на Р. ООД, направени по насрещната искова молба.
С оглед гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на М.Г.К., ЕГН **********,
по частта по иска с правно основание чл.108 ЗС, че Р. ООД, ЕИК ********, е собственик по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) на недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ от 38 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.487, с административен адрес: гр. София, бул
********, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
108 ЗС в частта му относно осъждане на ответника М.Г.К. да предаде недвижимия
имот на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р. ООД, ЕИК ********, срещу М.Г.К., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП
(отм.) за установяване на правото на собственост върху недвижим имот - МАГАЗИН,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ
от 16 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.487, с административен адрес: гр. София, бул. ********,
и за осъждането на ответницата да върне на ищеца владението върху описания
имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т. ЕООД, ЕИК ********, срещу Р. ООД, ЕИК ********, иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл.78 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на Т.
ЕООД върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ от 38 кв.м., находящ
се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.487, с
административен адрес: гр. София, бул. ********, като придобит по силата на
сделка – с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том II,
рег. № 6794/22.05.2008 г., дело № 338/2008 г. на нотариус В.В.,
с рег. № 268 на НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т. ЕООД, ЕИК ********, срещу М.Г.К., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.108 ЗС, вр. чл.78 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на Т.
ЕООД като придобит по силата на сделка – с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 146, том II, рег. № 6794/22.05.2008 г., дело № 338/2008 г.
на нотариус В.В., с рег. № 268 на НК и осъждане на
ответника да върне на ищеца владението върху недвижим имот - МАГАЗИН,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.15, с площ
от 38 кв.м., находящ се в сграда № 1 в поземлен имот
с идентификатор 68134.1001.487, с административен адрес: гр. София, бул ********.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М. ООД, ЕИК ********, срещу Р. ООД, ЕИК ********, и М.Г.К., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. чл.78 ЗС, вр. чл.183 ЗЗД, за установяване правото на собственост на М.
ООД върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ от 16 кв.м., находящ
се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.487, заедно с мазе
№5 и 32/800 ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, върху което е построена сградата, с административен адрес: гр.
София, бул. ********, като придобит по силата на сделка – с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №
69, том I, рег. № 2248, дело №65 от 2005 г. на нотариус В.В.,
с рег. № 268 на НК, с вх. рег. № 9749/14.03.2005 г. на СВ – София.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Р. ООД, ЕИК ********,
и М.Г.К., ЕГН **********, по
евентуалните установителни искове с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, че М. ООД, ЕИК ********, е собственик на недвижим имот – МАГАЗИН,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ
от 17,80, находящ се на първи надземен етаж в
сградата в гр. София, бул ********, заедно с избено
помещение №5 и 32/800 ид.ч. от общите части на
сградата и от дворното място, представляващо УПИ V-5 в кв.351 по плана на гр.
София, местност ГГЦ-Г-6-I, с площ от 255 кв.м., върху което е построена
сградата, на основание изтекла в негова полза придобивна
давност в периода 14.03.2005 г. – 29.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р. ООД, ЕИК ********, срещу М. ООД, ЕИК ********, насрещен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл.17а ЗППДОбП (отм.) за установяване на правото на собственост
върху недвижим имот - МАГАЗИН, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.487.1.16, с площ от 16 кв.м., находящ
се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.487, с
административен адрес: гр. София, бул. ********, и за осъждането на ответника
да върне на ищеца владението върху описания имот.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН **********, да заплати на Р. ООД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1575 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Р. ООД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1575 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р. ООД, ЕИК ********, и М.Г.К., ЕГН **********, да заплатят на М. ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, от 1147,42 лв., представляващи
съдебни разноски по предявените с главното встъпване искове.
ОСЪЖДА Р. ООД, ЕИК ******** да заплати на М. ООД, ЕИК ********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, от 1000 лв., представляващи
съдебни разноски насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: