Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 2387/2020г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 190
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е образувано по жалба на А.Х.Р.
срещу заповед № 3222/08.09.2020г. на кмета на община Варна, с която е разрешен
временен път до УПИ ХХІV-220 в кв.12 по ПУПІПРЗ на с.о. „Кочмар“ – ПИ *****.****.***по
КК на гр.Варна през ПИ 10135.3523.9545 собственост на И.Д.Д., ПИ *****.****.****собственост
на П.Ф.Г., ПИ *****.****.***собственост на А.Х.Р., Р. Х.Р. и Х. Р. Р., ПИ *****.****.***собственост
на Б.Н.Р.и ПИ *****.****.***собственост на П.К.П.с наследник М.П.К..
В писмени бележки вх.№ 11437/25.07.2022г.
жалбоподателя чрез дав.Д. смята, че заповедта е незаконосъобразна, защото
съпругата на жалбоподателя Емине Исмет Р. е съсобственик, но не е участвала в
производството по издаване на обжалваната заповед. Смята, че временния път е
незаконосъобразен, защото засега дълготрайни декоративни дървета.
Първоначално делото е
образувано по обективно съединените жалби на Б. Н. Р., А.Х.Р. и М.П.К.
/наследник на П. К. П./. С определение №2813/29.10.2020г. съдът е разделил
жалбите за разглеждане в различни производства. Останалите лица /освен
гореизброените/, през чиито имоти е разрешено прокарването на временен път не
са обжалвали заповедта. Не е обжалвала заповедта и съсобственичката на имот *****.****.***–
Р. Х. Раджеб, която има право на жалба и няма статут на заинтересовано лице. Предвид
разпоредбите на АПК, като заинтересована страна се конституират само лицата, за
които обжалвания индивидуален
административен акт е благоприятен, но не и тези, за които той е неблагоприятен,
защото те имат право на оспорване. В настоящото производство конституираните
заинтересовани лица са Н.С.В. и С.М.П. – двамата собственици на поземлен имот с
идентификатор *****.****.***по КК на район „Младост“, с.о. Кочмар съгласно
нотариален акт 185 том 2 рег.№ 3940 дело 316/2017г., представляващ УПИ ХХІV-220
в кв.12 по ПУП-ПРЗ на с.о.“Кочмар“ гр.Варна.
Жалбоподателят е собственик на
поземлен имот *****.****.***по кадастралната карта на гр.Варна, който е
засегнат от процесния временен път с 66 кв.м. В жалбата са направени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната заповед поради това, че в
заявлението си Н.С.В. е поискал прокарване на временен път до ПИ 10135.2571.260
по КК на гр.Варна, докато в процесната заповед му е разрешен временен път до *****.****.***по
КК на гр.Варна, т.е. жалбоподателят А.Х.Р.
смята, че не е налице идентичност между тези два имота. Другият основен
аргумент в жалбата е, че до ПИ 10135.2571.220 има съществуващ път от западната
му страна и този временен път се явява излишен и ненужен. Жалбоподателят смята,
че заповедта не е мотивирана и не съответства на целта на закона. Изтъква, че е
незаконосъобразна и поради нарушение на материалния закон и процесуалните
норми. Иска нейната отмяна и присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
Заинтересованите лица Н.С.В. и
С.М.П. и двамата представлявани от адв.Х.Г.-Д. в писмени бележки с вх.№ 11057/15.07.2022г.
оспорват жалбата като неоснователна и искат да бъде отхвърлена. Подчертават, че
разрешения временен път следва трасето на улица с ширина 3.5 м в участъка от
о.т.195 до о.т.181-46 по ПУП-ПУР на с.о. Кочмар, одобрен с решение №2483-5 по
протокол 33/19 от 26.10.2005г. на Общински съвет при община Варна, което е
влязло в сила по отношение на имот с идентификатор 10135.3523.638. Допълват, че
процесния временен път е съобразен и с предвижданията за улична регулация по
действащия за територията ПУП-ПРЗ. Отбелязват, че вещото лице в
съдебно-техническата експертиза е установило, че откъм западната страна на имот 10135.3523.638,
където жалбоподателя и разпитаната свидетелка твърдят, че има съществуващ път
има подпорна стена по цялата западна
граница на имот 10135.3523.636, която в едната си част достига височина 2.20м.
Претендират присъждане на сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът – кмета на община
Варна е изразил становище по жалбата
чрез юрисокнуслт Д. К. в писмо с вх.№16932/17.11.2021г., в което подчертава
законосъобразността на обжалваната заповед и изтъква, че е съобразена с
разпоредбата на чл.190 ал.1 до ал.6 от
ЗУТ, като временният път следва трасето на улица по влязъл в сила ПУП-ПРЗ
на с.о.Кочмар и не засяга заварени законни сгради и постройки в имота на
жалбоподателя. Иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваната заповед
№3222/08.09.2020г., издадена от кмета на община Варна е била съобщена на А.Р. на
18.09.2020г. видно от приложената обратна разписка. Жалбата му срещу нея е
постъпила в община Варна на 02.10.2020г., т.е. спазен е 14-дневния срок за
оспорване, подадена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на чл.215 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.214 т.1 от ЗУТ, пред
надлежния съд, поради което е процесуално допустима.
Съдът като прецени събраните от административния орган и по
делото доказателства, и разгледа
твърденията на страните установи следното от фактическа страна:
Заинтересованите лица Н.С.В. и
С.М.П. са закупили недвижим имот с идентификатор 10135.3523.220 с площ от 1000
кв.м по КК на район Младост, гр.Варна, с.о. Кочмар въз основа на нотариален акт
№ 185 том 2 рег.№ 3940 дело №316/2017г.,
който е с площ 1100 кв.м съгласно
приложена скица №15-123011/20.03.2017г. на СГКК – Варна. Впоследствие
имот с идентификатор е бил разделен на три имота както следва: 10135.3523.636,
10135.3523.637 и 10135.3523.638. Видно
от скица №15-426933/01.09.2017г. на Службата по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ гр.Варна имот с идентификатор *****.****.***е превърнат в УПИ XXIV-220 в кв.12 по плана на
район „Младост“, с.о. Кочмар, гр.Варна и
е вписан в КР в собственост на горепосочените заинтересовани лица.
Производството пред кмета на община Варна е започнало по
заявление вх.№ АУ 019874ВН/24.02.2020г., подадено от Н.С.В., с което е поискано
прокарване на временен път до ПИ *****.****.***от кадастралната карта на с.о.
Кочмар, гр.Варна, представляващ УПИ XXIV-220 в кв.12.
Искането на Н.С.В. за
прокарване на временен път до неговия УПИ XXIV-220 в кв.12 е
разгледано от комисия, назначена от кмета на община Варна със заповед №
0415/06.02.2019г., която се е произнесла с решение №2-7 по протокол
№2/12.03.2020г., с което е преценено, че с решение № 2483-5 по протокол №33/19
и 26 октомври 2005г. на Общински съвет – Варна е проектирана улица с о.т.
195-196-186-184-183-182-181-46, която минава през пет поземлени имоти до УПИ XXIV-220 в кв.12 и
временния път трябва да бъде разрешен в трасето ѝ. Отбелязано е, че от
запад покрай дерето има път, но теренът към УПИ XXIV-220 в кв.12 е
много стръмен. Комисията е решила да се извърши оглед на място, след което
заявлението отново да се докладва в комисията за определяне на трасе.
На 04.06.2020г. същата комисия
отново е разгледала заявлението на Н.В. с искането за прокарване на временен
път до УПИ XXIV-220 в кв.12 и е постановила решение № 4-6 по протокол №4, в което
е посочила, че временния път до имот с идентификатор *****.****.***трябва да
премине през ПИ 222 и ПИ 221 следвайки трасето на уличната регулация по ПУП-ПРЗ
на с.о. Кочмар, одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и 26.10.2005г. на
Общински съвет – Варна. В същия смисъл е
и становището на директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройствено планиране“ с рег.№ АУ019874ВН_008ВН/01.07.2020г.
изпратено до всички заинтересовани лица.
Искането на Н.С.В. е било
съобщено на собствениците на засегнатите имоти, сред които е и жалбоподателя А.Х.Р.
видно от писмо рег.№ АУ 019874ВН_008ВН/01.07.2020г. и приложените обратни разписки. На 07.07.2020г.
в община Варна е постъпило възражение от А.Х.Р. с рег.№ АУ 019874_010ВН, което
заедно с възраженията на останалите собственици на засегнати имоти е разгледано
от комисия, назначена от кмета на община Варна със заповед №0415/06.02.2019г. в
заседание на 29.07.2020г. Комисията е постановила решение №6-5 по протокол
№6/29.07.2020г., с което не е уважила възраженията срещу осигуряване на достъп до УПИ XXIV-220 в кв.12 следвайки
трасето на улица по ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, гр.Варна.
Със заповед
№3222/08.09.2020г., кметът на община
Варна е разрешил на Н.С.В. да прокара временен път до своя УПИ XXIV-220 в кв.12
представляващ ПИ *****.****.***по КК на район Младост, с.о. Кочмар, гр.Варна
съгласно скица №358/25.08.2020г., която е неразделна част от заповедта, която е
извадка от ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар.
Със заповед №3304/16.09.2020г.
на кмета на община Варна е поправена очевидна фактическа грешка в заповед
№3222/08.09.2020г. като е отбелязано, че следва да се чете: „В община Варна е
постъпило заявление вх.№ АУ 019874ВН/24.02.2020г. от Н.С.В. с искане за
прокарване на временен път до УПИ XXIV-220 в кв.12 по ПУП-ПРЗ на
с.о. Кочмар, ПИ *****.****.***по КК на гр.Варна“.
С оглед на горното, съдът
намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че е налице
несъответствие между имота, посочен в заявлението на Н.В. и този описан в
обжалваната заповед. Допусната в първия абзац на заповед №3222/08.09.2020г.
грешка е била поправена от административния орган с негова заповед
№3304/16.09.2020г. Диспозитивът /разпоредителната част/ на заповед №3222/08.09.2020г. на кмета на
община Варна преди и след поправката
отговаря напълно на заявлението на Н.В. с №АУ 019874ВН/24.02.2020г. и не е
налице разминаване в номера на имота, до който се иска прокарване на временен
път.
Изложения анализ на доказателствата,
съдържащи се в представената административна преписка обуславя извода за липса
на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила
при издаването на заповед №3222/08.09.2020г. на кмета на община Варна,
поправена със заповед №3304/16.09.2020г. също на кмета на община Варна.
Обжалваният административен
акт е мотивиран, изготвен в установената от закона форма, с изложени фактически
и правни основания. Административният орган е посочил, че единствения вариант
за осигуряване на достъп до УПИ XXIV-220 в кв.12 представляващ ПИ *****.****.***по КК е по съществуващия на
място път, засягащ части от ПИ 9545, 9544 и 223, който да бъде продължен през ПИ 221 и 222, следвайки трасето на уличната регулация по
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и
26.10.2005г. на Общински съвет – Варна. Неразделна част от обжалвания
административен акт е и скица №353/25.08.2020г., която представлява извадка от
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, където с черни линии са изчертани кадастралните граници
на имотите, а с червени линии е отбелязана новопроектираната улична регулация.
От скицата /извадка/ е видно, че е с ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар е проектирана
улица, засягаща ПИ 9544, 9545, 223, 222
и 221 и преминаваща между ПИ 636 и 638, в чието трасе остава ПИ 637. Временният
път е начертан в скицата със зелени линии и следва трасето на новопроектираната
улица по ПУП-ПРЗ на с.о.Кочмар като засяга ПИ 10135.3523.9544, 10135.3523.9545,
10135.3523.223, *****.****.***и 10135.3523.221, осигурявайки достъп до ПИ
10135.3523.638. Следователно, налице е пълно съответствие между текстовата и
графичната част на обжалваната заповед.
Във връзка с проверката за
приложението на материалния закон, по делото беше приета съдебно-техническа
експертиза с.д.№ 10366/01.07.2022г.
/стр.148/. Заключението на специалиста е, че процесния временен път изцяло
попада в трасето на улицата, предвидена с ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, от източната
страна и изцяло в поземлен имот 221. Няма данни по делото ПРЗ на с.о.
Кочмар да е бил обжалван от А.Х.Р. или
от съсобственичката Р. Х.Р. и е влязъл в
сила по отношение на техния имот.
При огледа на място инж.Л.И. е
установила, че временния път не засяга сгради и постройки в имот 223 – собственост на жалбоподателя, единствено
насаждения. При прокарването му ще е необходимо преодоляване на скат с височина
около 0.80 м /80 см/. Вещото лице е установило, че до границата между имоти *****.****.***и
*****.****.***има изграден на място път, който им осигурява транспортен достъп
и процесния временен път се явява продължение на съществуващия на терена, като
достига до имот 637 и 638. Вещото лице е описало, че от запад на имот 636 има
път, който обслужва само него, но не достига до имоти 637 и 638 след като вече
са обособени в плана като самостоятелни имоти. Между имоти 636, 637 и 638
вещото лице твърди, че не е поставена ограда. Отразено е, че от западната
страна на имот 636 има изграден подход откъм пътя /за който жалбоподателя
твърди, че е по-подходящ за осигуряване на достъп до имот 638/ - тип рампа с
денивелация около 4 м. Западният път не достига до имот 638, като денивелацията
между имоти 637 и 638 според вещото лице е около 7 метра. Вещото лице е
изчислило, че откъм западния път, който стига само до имот 636 денивелацията от
него до имот 638 е 10.60 м /от кота 117.30 м до кота 127.90м/, т.е. получава се
рампа с наклон повече от 25%, което е недопустимо по ЗУТ. Заключението на
вещото лице е, че западния път достигащ до имот 636 не може да бъде продължен
до имот 638, заради много стръмния терен с наклон, който е недопустим по ЗУТ за
изграждане на път в населено място. Вещото лице е подчертало, че не би дало
вариант за изграждане на временен път от имот 636 до имот 638 като продължение
на пътя, стигащ до западната граница на имот 636. Обжалваният вариант на
допуснатия временен път засяга в имота
на жалбоподателя само 4-5 туи с височина около 2-2.5м, които са на границата
между имоти 221 и 222, и които ще трябва
да бъдат премахнати или преместени за изграждането му.
При изслушване на заключението
в съдебното заседание на 13 юли 2022г. инж.И.
поддържа заключението си.
Фактът, който е неоспоримо
установен и относим е, че обжалвания временен път съвпада с трасето на улицата,
проектирана в ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, който е влязъл в сила спрямо обслужващия
и обслужвания имот. Временният път не преминава през законни сгради и
постройки, а само през туи /дърво от семейство кипарисови/. Прокарването му
изисква преодоляване на денивелация /от 1.80 м/, която е по-ниска от тази
/2.20м/, която трябва да бъде превъзмогната от западния път до имот 636. Освен
това, западния път, който според жалбоподателя е по-целесъобразен, стига само
до имот 636, като денивелацията между
имот 636 и 638 е 10 метра с 25% наклон.
Процесният временен път е продължение на път, който е съществува на място до
имоти 221 и 222, според огледа на вещото лице.
Във връзка с установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.190 от ЗУТ
гласи следното: Когато съгласно подробен устройствен план
някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици,
преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища,
които осигуряват достъп до съответните имоти. Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.
Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради
и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети
за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на
новите улици съгласно подробния устройствен план. Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината.
По делото беше безспорно
установено, че временния път разрешен със заповед №3222/08.09.2020г. на кмета
на община Варна при очевидна невъзможност да бъде сключен договор между
заинтересованите лица следва изцяло трасето на новопроектирана улица по ПУП-ПРЗ,
одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и 26 октомври 2005г. на Общински
съвет – Варна, който е влязъл в сила по отношение на засегнатите от временния
път имоти. Територия на с.о. Кочмар е част от строителните граници на Варна
съгласно Общия устройствен план от 2012г. и от имот с идентификатор *****.****.***е
обособен УПИ XXIV-220. Неотносимо към законосъобразността на временния път е
обстоятелството, че имот 10135.3523.220 е собственост на заинтересованите лица
и от него са образуваните други три имоти, които също са тяхна собственост между които
към настоящия момент няма изградени огради. Обособяването на трите отделни
имота с идентификатори 10135.3523.636, 10135.3523.637 и *****.****.***е
отразено в действащата кадастрална карта. Поземлен имот 636 е урегулиран в
поземлен имот IX-220, а имот 638 е урегулиран в поземлен имот XXIV-220 съгласно
ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар, който е влязъл в сила по отношение на тях. Площта
на имот 10135.3523.637, който също е
собственост на заинтересованите лица
попада изцяло в трасето на новопроектираната улица. Макар и двата
урегулирани поземлени имоти XXIV-220 и IX-220 да са
собственост на едни и същи лица /в случая на конституираните заинтересовани
лица/ и въпреки, че между тях няма материализирани на място граници, те са
самостоятелно обособени и за всеки от тях разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗУТ
въвежда задължително изискване да имат лице /изход/ към улица, като това законово условие е изпълнено с
предвижданията на ПУП-ПРЗ на с.о. Кочмар,
одобрен с решение №2483-5 по протокол №33/19 и 26.10.2005г. на Общински
съвет – Варна.
С обжалвания административен акт е разрешен временен път в хипотезата на чл.190
ал.1 от ЗУТ, тъй като УПИ XXIV-220 има лице
само по проектирана нова улица, която още не е открита. Следователно, общината
е била задължена да прокара временен път, осигуряващ достъп до този имот.
Заповедта, с която е разрешен отговаря на двете основни изисквания по чл.190 от ЗУТ: следва трасето на проектирана улица по влязъл в сила ПУП – ПРЗ на с.о.
Кочмар и не засяга заварени законни сгради и постройки в имотите, през които
преминава временния път. Това обстоятелство може да се види както от скица
№353/25.08.2020г., в която е използвана кадастрална основа с нанесените в
кадастралната карта сгради и постройки и беше доказано от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза. Твърдението на жалбоподателя, че
временния път засяга трайни насаждения не са основание за приемане на заповедта
за незаконосъобразна, тъй като тези туи могат да бъдат заплатени с определяне
на обезщетение. Правото на собствениците техните имоти да имат достъп до път,
на което съответства задължението на общинските органи да осигурят такъв не
може да бъде възпрепятствано от нуждата да бъдат преместени или изкоренени туи.
Оплакванията на жалбоподателя за
съществуването на терена на друг път са неоснователни, защото според вещите
лица той не представлява лице на УПИ XXIV-220 ПУП-ПРЗ за с.о. Кочмар и предвид
особеностите на терена към настоящия момент не
осигурява самостоятелен достъп до него. Твърдението на жалбоподателя, че
този допълнителен път може да се ползва от собствениците на УПИ XXIV-220, поради което не е
необходимо прокарването на процесния временен път са свързани с
целесъобразността, но не и със законосъобразността на обжалваната заповед,
поради което не могат да бъдат взети предвид от съда при формиране на крайния
правен извод.
Разпоредбата на чл.191 от ЗУТ сочи, че
процедурата по разрешаването на временен път не се предхожда от определяне на
обезщетение за ползването на тази част от имотите, през които ще преминава,
поради което правилно в обжалваната заповед е посочено, че размерът на
годишното обезщетение за всеки от засегнатите имоти ще бъде определен
допълнително от комисия по чл.210 от ЗУТ. Само, ако с временния път се унищожават
подобрения в засегнатите имоти, тогава обезщетението се заплаща в брой преди
заемането на поземлените имоти. Законът за устройство на територията не съдържа
определение на понятието „подобрения“, поради което следва да се ползва това по
чл.72 и чл.74 от Закона за собствеността /ЗС/, включващо дейности, с които се е
увеличила стойността на имотите. По настоящото дело не беше установено
унищожаването на подобрения в имота на жалбоподателя в следствие на разрешения
временен път. Засадените туи в имота на жалбоподателя не представляват
подобрения по смисъла на чл.191 от ЗУТ във връзка с чл.72 и чл.74 от ЗС. Следователно,
преместването на туи е пропорционално и съразмерно по правилата на чл.6 от АПК на
законовото право на всеки собственик на имот, същия да има лице към улица. На
него не може да се противопостави преместването и съответно обезщетяването на
дървета като туи, които са разположени в имота на жалбоподателя.
Възражението на жалбоподателя за
съществуването на друг път, който достига до 636, също собственост на
заинтересованите лица е по целесъобразност и не се включва в обхвата на
съдебната проверка, която касае само законосъобразността на обжалвания
административен акт. Още повече, пътят откъм западната страна на имот 636 не
достига до имот 638 и между тях има денивелация от 8-10 метра /установена от
огледа на вещите лица/.
Неоснователно е оплакването на А.Р., че
оспорения от него временен път е допуснат с
решението на комисията, назначена със заповед №0415/06.02.2019г. на
кмета на община Варна. Същият е допуснат със заповед №3222/08.09.2020г.,
поправена със заповед №3304/16.09.2020г. и двете издадени от кмета на община
Варна. В изпълнение на административно-производствените правила комисията,
определена от кмета на общината е разгледала заявлението на Н.С.В. и после е
разгледала и възраженията на собствениците на засегнатите имоти включително
това на жалбоподателя.
Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че неговата съпруга не е участвала в производството по издаване
на процесната заповед и съответно в съдебното производство. Същата има
качеството на жалбоподател и за нея заповедта е незаконосъобразна, т.е. тя не е
заинтересовано лице и нейната неучастие не води до незаконосъобразност на
обжалвания административен акт. Право на обжалване е упражнено от другия
съсобственик и не е налице нарушение на нейното право на защита, защото самата тя не го е упражнила
правото си на оспорване.
В обобщение, заповед №3222/08.09.2020г.,
издадена от кмета на община Варна, поправена със заповед №3304/16.09.2020г.
също на кмета на община Варна е издадена от компетентен административен орган
по чл.190 ал.6 от ЗУТ, в установената от закона форма, съдържаща фактически и
правни основания, мотивирана е и отговаря на целта на закона. В производството
по издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон е приложен
правилно. Обжалваната заповед е законосъобразна и липсват основания за нейната
отмяна. Жалбата е напълно неоснователна и като такава следва да бъде изцяло
отхвърлена.
При
този изход на делото ответникът има право на присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, предвид искането в писмо с вх.№16932/17.11.2021г. от юрисконсулт Д. К., в което има изразено и
становище по съществото на правния спор. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение трябва да бъде определен на основание чл.143 ал.3 от АПК във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в минималния размер по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заинтересованите лица Н.С.В. и С.М.П. също
имат право на присъждане на съдебни разноски, и техния процесуален представител адв.Г.-Д.
представи своевременно до приключване на съдебното дирене в съдебното заседание
на 13.07.2022г. доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а именно
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, срещу чийто размер адв.Д. не
възрази.
Воден от изложеното и на основание чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.215 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.190 ал.1 от ЗУТ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.Р. чрез адв.Т.Д. срещу заповед №3222/08.09.2020г.
на кмета на община Варна, поправена със заповед №3304/16.09.2020г. на кмета на
община Варна.
ОСЪЖДА А.Х.Р. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА А.Х.Р. да заплати на Н.С.В. и С.М.П.
адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: