Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 28.06.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Христова
а.х.д. № 82/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.405а от Кодекса на труда КТ).
Административното
дело е образувано по жалба на „Г. Турс 2013“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Л.Г., против
Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.№
ИЗХ18101856/19.12.2018г., издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ от П.Н. –
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) Ловеч.
В жалбата си оспорващият излага,
че атакуваният акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че в момента на проверката ЗС
не е бил в трудови правоотношения с дружеството и само се е намирал на
автогарата, а друго лице е извършвало курсовете по линията Ловеч-Луковит и
съответно е шофирало автобуса. Твърди, че ДИТ Ловеч е направила изводите си при
напълно неизяснена фактическа обстановка, като не са установени съществени
признаци за наличието на трудово правоотношение, а проверката е извършена в
отсъствието на представляващия дружеството, с което са нарушени процесуалните
му права. Моли да се отмени оспорения акт и да му се присъдят направените
разноски.
В съдебно заседание и в писмена
защита оспорващият чрез пълномощника си адв. Л.-ЛАК поддържа жалбата и излага,
че в хода на съдебното производство безспорно е била установена липсата на
престиран труд от П. по възлагане от дружеството, не са били доказани и
характеристиките на трудово правоотношение. Позовава се на заключението на
вещото лице, че ЗС не е подписал декларацията пред контролните органи, на
липсата на доказателства, че същият е продавал билети, както и на допуснати
нарушения на административно-производствените правила от органа.
Ответникът по жалбата Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание
и в писмена защита моли да се потвърди оспорения акт като законосъобразен, като
излага подробни доводи в тази насока.
Заинтересованата страна С.М.П. в
съдебно заседание поддържа жалбата.
Административен съд Ловеч, втори
административен състав, след като обсъди доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2018г. в 9:50 ч. от
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч е извършена проверка на
Автогара Ловеч. При проверката е съставен протокол за оглед № 11-С-16-141 от
същата дата (л.17), в който е описано, че на работа в микробус Ситроен рег.№ *** по линията Ловеч-Луковит е заварен С.М.П., който по
време на проверката таксува билети. Последният попълва декларация по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ (л.18), в която отразява, че работи в „Г. Турс” като шофьор,
започнал е работа в 10:00 ч., като не е подписвал никакъв договор с фирмата,
уговорил е възнаграждение 0,00 лв. и не е получавал такова. В декларацията в
полето „Работя за посочената фирма от” е изписано ***, а като час на попълване е вписан 10:00 ч.
Контролните органи попълват
уведомление за започване на производство по чл.26, ал.1 от АПК (л.16), в което
отразяват, че са уведомили „Г. Турс 2013“ ЕООД за проверката на 07.11.2018г.
в 10:02 ч. по телефон чрез лицето Д.П.. С призовка представител на дружеството
е призован да се яви в ДИТ Ловеч на 15.11.2018г. и да носи подробно изброени
документи, сред които и документ за полагането на труд от С.М.П.. По искане на
упълномощен представител на дружеството, датата за явяване и представяне на
документи е променена на 23.11.2018г.
На
последната дата Д.П. – пълномощник на „Г. Турс 2013“ ЕООД, се явява в
дирекцията и представя изисканите документи, сред които и длъжностна характеристика
на длъжността „шофьор” (л.26). В попълнения протокол за оглед (л.24) е
отразено, че не са представени документи за наемане на работа на С.М.П..
В резултат на извършената
проверка П.Н. – главен инспектор в ДИТ Ловеч, издава оспореното в
настоящото производство постановление по чл.405а, ал.1 от КТ (л.8), както и
предписание по чл.405а, ал.4 от КТ към дружеството да предложи сключване на
трудов договор на П., считано от 07.11.2018г. (л.9). С постановлението е обявено
съществуването на трудово правоотношение между „Г. Турс 2013“ ЕООД гр. Ловеч и С.М.П.,
за извършване на работа като „шофьор, автобус”, считано от 07.11.2018г. В
оспорения акт е изложено, че при извършена проверка на 07.11.2018г. на Автогара Ловеч на
площадката на тръгващи автобуси е заварен на работа С.М.П. в автобус с рег.№ ***по линията Ловеч-Луковит; автобусът е регистриран на „Г.
Турс 2013” ЕООД с ЕИК *********. В постановлението е отразено още, че по време
на проверката П. е придвижил автобуса до спирката и е извършил продажба на
билети на качващите се пътници. Цитирана е попълнена от лицето декларация, че
работи като шофьор за дружеството, посочено е, че не е представен трудов
договор между него и фирмата, както и че при служебна справка в регистъра за
уведомления за трудови договори е установено, че за П. е регистрирано такова
уведомление за сключен на 19.11.2018г. трудов договор като шофьор, автобус.
По искане на оспорващия по делото
е назначена съдебно-графологична експертиза, която да установи текстовете и
подписа в декларацията по чл.402 от КТ лично от С.М.П. ли са изписани,
съответно положен. В заключението си (л.68) вещото лице установява, че
ръкописният буквен и цифров текст в декларацията е изписан от горното лице, а
подписа в декларацията и подписите, дадени за сравнителен образец, са с
различна транскрипция, поради което ВЛ допуска, че те не са на едно и също
лице. Специалистът е дал отговор и на задача, която не му е поставена, като е
сравнил подписа в декларацията с подписи, положени в други документи, свързани
с проверката.
В съдебно заседание ВЛ сочи, че
не е могъл да даде категоричен отговор за подписа, тъй като е видял подписи
срещу името на лицето в други документи и те са били същите като този – предмет
на експертизата, за разлика от подписите в сравнителните образци. В тази връзка
оспорващият не е приел заключението в частта по т.3, тъй като такава задача не
е поставена, и е поискал назначаване на допълнителна задача към ВЛ, което да
сравни подписа в декларацията с подписите, които П. е положил в МВР в
заявленията си за издаване на лични документи.
В допълнителната задача към
експертизата (л.101) вещото лице е сравнило процесния подпис в декларацията с
тези, положени от П. в заявленията му до МВР за издаване на паспорт и лична
карта, в разписките към тях и в документите за получаване на паспорт и лична
карта. Категоричното заключение на експерта е, че подписът в декларацията по
чл.402 от КТ, попълнена от С.П. на 07.11.2018г., не е на това лице.
Съдът кредитира заключенията на
вещото лице по основната и допълнителната задачи към съдебно-графологичната
експертиза като компетентно изготвени, кореспондиращи на доказателствата по
делото и приети без оспорвания от страните.
За установяване на фактическата
обстановка по извършената проверка на 07.11.2018г., по делото са разпитани
свидетели на двете страни.
Свидетелите Н. и Ц., извършили
проверката, сочат, че докато са извършвали проверка на друг автобус са видели,
че автобусът по линията Ловеч-Луковит е бил придвижен до сектора на тръгващи от
С.М.П. и той е обслужвал пътници, но курсът е бил изпълнен от друг шофьор – Х. Х..
Те са дали на П. да попълни декларация и са се свързали с представител на
фирмата – превозвач, за да уведомят за проверката. Свидетелката Н. излага, че е
заварила лицето да шофира автобус на „Г. Турс 2013” ЕООД и да изпълнява курс на
тази фирма. По повод отразеното в постановлението, че П. е продавал билети,
свидетелката сочи, че го е видяла да настанява пътници в автобуса, но е бил от
страната на пътниците и там участие е взела колежката й, т.е. не е сигурна за
продажбата и категорично е видяла само придвижването на автобуса от П. и
стоенето му от страната на пътниците. За издаването на постановлението Н.
излага, че го е издала на база видяното от нея, че П. е придвижил автобуса до
сектора за заминаващи.
Свидетелката Ц. сочи, че е видяла
П. да взима пари от хората и да ги настанява в автобуса, после е говорил по
телефона и курсът е бил изпълнен от Х., който през време на проверката стоял на
пейките. Не потвърждава да е видяла П. да дава билети на пътниците, той е
слязъл от буса и застанал край вратата до шофьора, където вземал пари от хората
и им връщал ресто. Потвърждава, че тя първа е отишла до буса при спирането му
на сектора и е видяла П. да го придвижва.
Свидетелят Х., който работи като
шофьор в „Г. Турс 2013” ЕООД излага, че той е трябвало да изпълни курса
Ловеч-Луковит на 07.11.2018г. в 10:00 ч., след като се е върнал от курс до с.
Хлевене. Видял се е на автогарата със С.П., за който знае, че също е шофьор но
в друга фирма, пили са кафе и Х. е помолил П. да премести буса от мястото за
паркиране до сектора, докато той отиде до автогарата да си завери пътния лист.
Като се е върнал, е видял П. да се разправя с две жени, но е бързал, пуснал е
пътниците да се качат и е тръгнал с автобуса за Луковит. За билетите излага, че
категорично не е имало пътник с издаден билет, преди Х. да се качи в автобуса и
да потегли, той им е издавал билети като са тръгнали, по време на движение, за
да не закъснее, а те са му подавали парите за билетите и им е връщал ресто.
Излага, че П. е започнал работа във фирмата по-късно, по негова препоръка, но в
деня на проверката не е бил служител на „Г. Турс 2013” ЕООД и Х. само го е
накарал на приятелски начала да премести буса на сектора за заминаващи, за да
спести време, докато си заверява пътния лист.
Като свидетел е разпитана и
пътничка, пътувала на 07.11.2018г. в 10:00 ч. от Ловеч за Луковит. Тя излага,
че често пътува по линията, най-често ги вози Х., който е извършил и процесния
курс. Тръгнал е минути след 10:00 ч., продал е билетите вътре в автобуса в
движение, защото бил закъснял. Видяла е П. до буса, когато е отишла да се качи,
последният е казал на пътниците да изчакат Х. и от него да си купят билети.
Категорична е, че всички пътници са чакали отвън докато дойде Х., предварително
не са се качили в автобуса, и не е видяла П. да продава билети на пътниците.
По искане на оспорващото
дружество е разпитан и Н.Н. – шофьор в него. Той излага, че пътните листи се
заверяват непосредствено преди всеки курс, а не предварително, като графикът на
дежурство за курсовете за следващия ден се изготвя предходната вечер и след
като водачите се отчетат в офиса, им се съобщава кой къде отива на следващия
ден, т.е. какви курсове за кое населено място ще извърши.
По издадено съдебно удостоверение
оспорващият е представил заверено копие на дневен наряд за Автогара Ловеч,
издадено от собственика на автогарата „Ловеч Автотранспорт” ЕООД гр. Ловеч. От
нарядния дневник (л.82-85) за 07.11.2018г. се установява, че курсът
Ловеч-Луковит в 10:00 ч. за фирма Г. е извършен от Х. Х.; отразени са и други
курсове на „Г. Турс 2013” ЕООД за деня, в различни часове и различни населени
места, като името на Х. като шофьор фигурира в осем от тях, а в нито един курс
не е отразен С.П. като шофьор. От справка за регистрираните трудови договори на
С.П. за 2018г. (л.86-88) се установява, че през целия м. ноември 2018г. същият
е бил в трудови правоотношения с осигурител Метеора Травел гр. София, а с Г.
Турс 2013 е регистриран втори/допълнителен трудов договор за 10 дни през същия
месец.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в законоустановения срок предвид материалите по делото (в
оспореното постановление не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, поради което е приложим двумесечният срок по чл.140, ал.1 от АПК, изтичащ
на 19.02.2019г., а жалбата е изпратена чрез куриер на 07.02.2019г., заведена в
ДИТ Ловеч на 11.02.2019г. с вх.№ ВХ19012771), пред местно компетентния съд, от надлежно легитимирана
страна – адресат на акта, имаща право и интерес от оспорване. Постановлението
по чл.405а, ал.1 от КТ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен
контрол по арг. от чл.405а, ал.2 и ал.7 от КТ и съгласно константната практика
на ВАС по приложението им.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните и
след проверката по чл.168 от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Оспореното постановление е
издадено от компетентен, съгласно чл.405а, ал.1 от КТ орган – инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда” град Ловеч (видно от служебна карта на л.31 по
делото), който представлява контролен орган на инспекцията по труда с
необходимата териториална компетентност съгласно Заповед № З-0035/29.01.2014г. (л.28).
Спазена е разпоредбата на чл.59 от АПК по отношение формата и задължителните
реквизити на оспорения индивидуален административен акт. Постановлението
съдържа както правното основание, така и фактическите основания за неговото
издаване. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия
състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно
право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва
да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва
последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В него са включени
констатации за фактическото положение и отношенията между страните –
жалбоподателя и заинтересованото лице, въз основа на които се обявява
съществуването на трудовото правоотношение. Издаденото Постановление, с което е
обявено съществуването на трудовото правоотношение, е насочено към сключването
на трудовия договор, който да уреди чрез изискуемата се от КТ форма отношенията
по престиране на труд. Посочените фактически обстоятелства се обхващат от
нормите на чл.405а, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, определени от органа
като приложимите за случая правни основания за издаване на акта. С оглед на
изложеното се налага извода, че обжалваният акт е издаден в надлежната писмена
форма и в него се съдържат всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.
Съдът намира, че при
постановяването му са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели до издаването му при неизяснена
фактическа обстановка. В случая не са изпълнени условията по чл.35 от АПК за
издаване на индивидуалния административен акт едва след като се изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая.
Установяването на елементите на
трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно спазване на
административнопроизводствените правила, визирани в чл.35 от АПК и по-конкретно
индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, респ. направени.
В случая съдът счита, че административният орган не е изпълнил тези си
задължения и в нарушение на чл.35 от АПК ответникът е постановил
административен акт при неизяснена фактическа обстановка. Инспекторът по труда
не е събрал доказателства за характера на отношенията между дружеството и
заинтересованата страна – изпълнявал ли е последния други курсове за
превозвача, кой е вписан като водач на автобуса в нарядния дневник на Автогара
Ловеч, имал ли е П. трудов договор с друга фирма към процесната дата и т.н.,
като по този начин осигури надлежни доказателства за наличието на елементите на
трудово правоотношение. По никакъв начин не е коментиран и факта на
съществуването на валиден и действащ трудов договор за 8-часов работен ден
между С.П. и „Метеора Травел“ гр. София към момента на проверката – установено
от справката за регистрирани трудови договори на лицето, издадена от ТП на НОИ
Ловеч.
За да приеме съществувало трудово
правоотношение между С.П. на длъжност „шофьор, автобус“ и „Г. Турс 2013“ ЕООД
като работодател, ответникът се позовава само на попълнената от лицето
декларация и на обстоятелството, че същият е преместил автобуса до сектора за
заминаващи и евентуално е продавал (таксувал) билети. В декларацията обаче не
се съдържат данни за съществени елементи на трудовото правоотношение –
престиране на работна сила, трудово възнаграждение, работно време, предоставяне
на техника и облекло, извършване на инструктажи и организация на работния
процес. Органът се е задоволил единствено да приобщи тази декларация, без да
провери нейната достоверност и да прецени дали вписаното в нея отговаря на
обективната истина. Показанията на инспекторите от ДИТ Ловеч от друга страна не
установяват по безспорен начин и че ЗС е продавал билети на пътниците, а само,
че е придвижил автобуса до площадката на тръгващите, което само по себе си не
води до извод за престиране на работна сила. Следователно административният
орган не е положил всички усилия и не е изяснил основните правнорелевантни
факти и обстоятелства по спора с всички възможни доказателствени средства.
Освен горното, нарушено е правото
на жалбоподателя да подаде възражения срещу констатациите на контролните
органи, залегнали като мотиви за издаване на оспорения акт. В протокола за
оглед от 07.11.2018г. е отбелязано само, че П. е заварен в автобуса и в момента
на проверката таксува билети. В процесното постановление обаче фактическата
обстановка е променена и допълнена, като са изложени и твърдения, че „по време
на проверката П. придвижи автобуса до спирката и извърши продажба на билети на
качващите се пътници“. Както е изложила в о.с.з. съставителката на
предписанието, тя е издала същото поради това, че П. е придвижил автобуса. Тази
констатация обаче, както и че е имало качващи се пътници, не е посочена в
протокола от проверката и дружеството не е било запознато с нея преди
получаване на постановлението, за може да се защити, да направи възражения и да
посочи доказателства, оборващи тезата на административния орган.
На следващо място от
доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е
надлежно уведомен за започналото административно производство по чл.405а, ал.1
от КТ, с което е допуснато нарушение на чл.26, ал.1 от АПК. Действително по
делото е налице уведомление за започване на административно производство, но същото не е връчено
предварително, а е съобщено по телефона на датата на проверката в 10:02 ч. В него не е уточнено за какви
факти и обстоятелства се извършва проверка. Посочено е само, че на 07.11.2018г.
в 9:50 ч. е започнало извършването на проверка в обект „Автогара Ловеч –
площадка тръгващи“. Не се твърди и не се установява обаче този обект да се
стопанисва от дружеството-жалбоподател предвид ноторно известния факт, че
автогарата се използва от всички превозвачи. Няма обозначение кой точно автобус
на дружеството се проверява и в каква връзка се извършва проверката, като
уведомлението е извършено по телефона на пълномощник. Не става ясно и това уведомление
за кое точно административно производство е направено – след като проверяващите
в съдебно заседание излагат, че едновременно са извършвали проверка на два
автобуса на дружеството.
С оглед изложеното, нарушавайки
задълженията си по чл.26, ал.1 и чл.35 от АПК, административният орган е издал
процесното постановление при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което е самостоятелно основание за отмяната му. Всички тези
процесуални нарушения са от категорията на съществените, защото нарушават
правото на защита на дружеството, рефлектират върху съдържанието на акта и водят
до неговата материална незаконосъобразност.
В случая спорът между страните е
формиран по въпросите дали от страна на жалбоподателя е извършено нарушение на
чл.1, ал.2 от КТ, респ. изпълнени ли са условията на чл.405а, ал.1 от КТ за
обявяване съществуването на трудово правоотношение със С.М.П..
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение
на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролни органи на инспекцията по труда на
основание чл.405а, ал.1 от КТ, в което се определя началната дата на
възникването на трудовото правоотношение. Съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
При тълкуването на тази правна
норма се налага изводът, че материалната законосъобразност на оспорения акт
изисква безспорно да се установи съществуването на трудово правоотношение към
момента на проверката, респ. работникът трябва да изпълнява трудови задължения
към определен работодател на определено работно място, в определено работно
време и срещу определено заплащане.
Съществуването на трудово
правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е
организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения,
инструменти и работно облекло, технологичен процес, работно време и почивки,
като работникът само предоставя работната си сила. По преписката и по делото
липсват доказателства, че са осъществени всички или поне някои от тези елементи
на трудово правоотношение, включително между „Г. Турс 2013“ ЕООД и С.П. да е
постигнато споразумение относно трудовите функции, мястото на изпълнението им,
работното време и възнаграждението за полагания труд и въпреки това трудов
договор да не е сключен. Тежестта за пълно главно доказване на релевантните
факти за възникване на трудово правоотношение е възложена на ответника, за
което са му дадени изрични указания с определението от 05.03.2019г., но той не
ангажира убедителни доказателства в тази насока. Както вече се отбеляза, от декларацията
на П. не може да се направи категоричен извод за правоотношение, за което не е
бил съставен и подписан трудов договор, поради липса на данни за съществените
елементи на такова правоотношение. Самите контролни органи, извършили
проверката, не са категорични какви именно функции е изпълнявал П., като
безспорен е само факта, че последният е преместил автобуса от стоянката на
сектора за заминаващи. В протокола за оглед от 07.11.2018г. това обстоятелство
дори не е отбелязано, а само е посочено, че лицето е заварено в автобуса и „таксува
билети“. В показанията си обаче св. Ц. сочи, че е видяла П. извън автобуса да
взима пари от хората, но не потвърждава да го е видяла да дава билети на
пътниците. Свидетелката Н. сочи, че е видяла П. да настанява пътници в
автобуса, но не е сигурна за продажбата на билети и категорично е видяла само
придвижването на автобуса от П. до сектора за заминаващи, на която база е
издала и постановлението.
От друга страна св. Х. излага, че
се е видял на автогарата с П., за да пият кафе, и го е помолил да придвижи
автобуса до сектора на заминаващи, докато той завери пътния си лист. Съдът
кредитира тези показания поради съответствието им с останалите доказателства по
делото. Опровергаване на това обстоятелство, с което се изключва предоставяне
на работна сила, не е извършено от административния орган. За самите действия
на Х. може да му бъде търсена дисциплинарна отговорност (предоставяне на
поверения му автобус на друго лице, дори за кратко), но не обосновават изводите
на административния орган за наличие на трудово правоотношение между П. и
дружеството.
Относно декларацията, попълнена
от П., по делото се установи по категоричен начин, че не е подписана от това
лице, видно от заключението по допълнителната задача на вещото лице. Отделно от
това, в същата липсват съществени реквизити на трудовото правоотношение – работно
време, продължителност на работния ден, ползване на почивки и почивни дни,
работно облекло, работно място, дали служител на фирмата контролира процеса на
работа, уговорено възнаграждение. Самата декларация е попълнена в 10:00 ч. и в
нея е посочено, че П. е започнал работа в 10:00 ч. Всички описани от
проверяващите действия – преместване на автобуса и евентуално (но недоказано)
настаняване на пътници и продажба на билети, са се случили преди това, което се
установява от показанията на всички свидетели. Следователно тези действия са
извършени извън времето, което е посочено в декларацията за начало на трудовата
дейност, което също опровергава изводите на АО.
На следващо място по делото се
събраха безспорни доказателства, че не П., а Х. е извършил процесния курс
Ловеч-Луковит, видно и от представения от „Ловеч Автотранспорт” ЕООД гр. Ловеч
наряден дневник на Автогара Ловеч за 07.11.2018г. В същия Х. фигурира в 9 от
курсовете за деня (включително процесния), докато П. не фигурира никъде.
Нарядният дневник е официален писмен документ, който не е оспорен от ответника.
От показанията на свидетелката, пътувала с този курс и за която категорично не
може да се твърди, че е заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на
делото, също се установява, че Х. е шофирал, продал е билетите вътре в автобуса
в движение, защото бил закъснял. Видяла е П. до буса, когато е отишла да се
качи, последният е казал на пътниците да изчакат Х., за да се качат и от него
да си купят билети. Категорична е, че всички пътници са чакали отвън докато
дойде Х., предварително не са се качили в автобуса, и не е видяла П. да продава
билети на пътниците.
Единственият и основен факт, въз
основа на който е издадено процесното постановление е, че П. е преместил
автобуса до сектор заминаващи. Това действие обаче по никакъв начин не води до
извода, до който е достигнал административния орган – че лицето е изпълнявало
задълженията за длъжността „шофьор“ за „Г. Турс 2013“ ЕООД. От представената
длъжностна характеристика за длъжността „шофьор“ в „Г. Турс 2013“ ЕООД е видно
какви са функциите на тази длъжност, и по делото не е доказано изпълнението на
нито една от тези функции от заинтересованата страна. В административната
преписка не се съдържат безспорни и категорични доказателства, даващи основание
да се направи обоснован извод, че се касае за предоставяне на работна сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период
от време, на определено място на работа, при определено работно време.
Проверката за съществуване на
реално възникнало трудово правоотношение трябва да съдържа убедителни
констатации за конкретни действия, които сочат изпълнение на една трудова
функция, а в случая такива констатации липсват. Дейността, която е извършил С.П.
по договорка между него и шофьора на автобуса Х. – преместване на автобуса от
стоянката до сектора за заминаващи, не съставлява осъществяване на трудова
функция. Продажбата на билети остана недоказана по категоричен начин, а и сама
по себе си също не обосновава твърдените от органа правоотношения. Контролният
орган не е доказал наличието на уговорки между П. и дружеството за изпълняване
на длъжността „шофьор“, поради което неправилно е приложил разпоредбата на
чл.405а, ал.1 от КТ, като е издал обжалваното постановление.
По изложените съображения съдът намира
жалбата за основателна, а оспорения административен акт за издаден от
компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, поради което са налице основания за отмяната му като незаконосъобразен.
Оспорващият своевременно е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, като е
представил и списък на разноските на л.109. При този изход на спора на
основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 800 лева, представляваща направените по делото доказани
и своевременно поискани разноски за държавна такса в размер на 50 лв. (л.39),
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв., уговорено и заплатено в
брой по договор за правна помощ и съдействие № **********/04.02.2019г. (л.38) и
депозити за изготвяне на съдебно-графологична експертиза в общ размер 250 лв.
(л.65 и л.107).
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх.№ ИЗХ18101856 от 19.12.2018г.,
издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ от П.Н. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ловеч да заплати на „Г. Турс 2013“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Л.Г.,
сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: