Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27
гр.Русе,
11.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 231
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на Й.Б.Н. ***, чрез
процесуалния й представител, против заповед № РД-01-730/19.03.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на нейното
домакинство – З.Т.О., Б.М.З., М.Б.М.и М.Б.М.,
за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ж.к.“***“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с акт за
частна общинска собственост №
2621/09.03.1999 г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт като постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката
сочи, че домакинството й
обитава това жилище повече от тридесет години, в него те са вложили много
средства и труд, отгледали са децата си там и стриктно са спазвали договорните
си отношения с Община Русе. Поддържа, че недвижимият имот, собственост на М.М.,
станал причина за прекратяване на настаняването, не е захранен с електричество
и вода и не е в състояние, което да позволява обитаването му. Твърди, че
притежаваната от З.О. ¼ идеална част от къща в кв.“Средна кула“ на
гр.Русе също никога не е била обитавана от някой от членовете на тяхното
домакинство и че собствеността върху него е била прехвърлена с нотариален акт
за дарение № 54, т.II,
рег. № 2963, нот.д. № 222/10.05.2021 г. на нотариус Л. Ш., с район на действие
Районен съд – Русе. Сочи, че се намира в продължителна фактическа раздяла със
съпруга си Б.Н., а бракът й с последния е останал непрекратен с развод по
приложеното гр.д. №
666/2021 г. по описа на Районен съд – Русе поради независещи от нея причини –
последният работел като международен шофьор и е бил поставен под карантина,
което е осуетило явяването му по делото. Поддържа, че поради това реализираните
от него доходи не следвало да бъдат вземани предвид при извършване на преценка за
спазване на подоходния критерий по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 за условията
и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с
жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6). Като
не съобразил посочените обстоятелства административният орган допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на Община Русе, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмено становище с вх. № 1595/20.04.2021 г., в което
счита подадената жалба неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от З. С., надлежно оправомощена
съгласно заповед № РД-01-712/18.03.2021 г., изм. със заповед №
РД-01-724/18.03.2021 г. от компетентния за това орган - от кмета на Община Русе,
който разполага с правомощието да прекрати наемното правоотношение съгласно
чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС чл.31, ал.2, изр.първо от Наредба № 6.
Оспореният
акт е в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание, предвидено в
чл.46, ал.2,
изр.второ от ЗОС чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 – в него са посочени
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на
жилището, който е определен на един месец. Заповедта съответства и на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК като в нея са посочени фактическите и
правни основания за издаването й.
В
нея е посочено, че срокът на настаняване на домакинството е изтекъл на
17.02.2021 г. като за 12-те месеца, предшестващи изтичането му, средномесечните
доходи на член от домакинството възлизат на 1336 лева, поради което то не отговаря
на условието по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6. Отразено е, че домакинството на
жалбоподателката не отговаря и на условието по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6,
тъй като З.О. притежавала ¼ идеална част от дворно място с площ от 300
кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 99 кв.м. в
кв.“Средна кула“, гр.Русе, а М.М. - имот в местността „Папаз дере“, с площ от
707 кв.м. и сграда с площ от 25 кв.м. З.О. била посочила в подадената
декларация към заявление вх. № Н-119/10.02.2021 г. неверни обстоятелства, а
именно, че не притежава жилищен имот или идеални части от такъв, а
декларирането на такива обстоятелства било основание по чл.31, ал.1, т.13 от
Наредба № 6 за прекратяване на наемното правоотношение. Така описаните
фактически основания за издаване на оспорената заповед кореспондират на
посочените в нея правни такива – чл.46, ал.1, т.6, т.7 и т.9 от ЗОС и чл.31,
ал.1, т.5, т.6 и т.13 вр.чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Със
заповед № РД-01-254/01.02.2016 г. на кмета на Община Русе жалбоподателката и нейното
семейство – съпругът й Б.М.З. и двамата й сина – М.Б.М.и М.Б.М., както и
нейната майка З.Т.О., били настанени в процесното общинско жилище,
представляващо апартамент № 7, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения и изба и находящ се в гр.Русе, ж.к.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, за срок
от пет години. Тъй като настанителната заповед подлежи на обжалване в 14-дневен
срок, то срокът на настаняването тече от датата на влизането й в сила, т.е. от
17.02.2021 г. Преди неговото изтичане З.О. депозирала заявление с вх. № Н-119/10.02.2021
г. до директора на ОП „Управление на общински имоти“ като поискала приложените
доказателства относно продължаване на настаняването да бъдат докладвани на
заседание на комисията по чл.6 от Наредба № 6 за вземане на решение. Същата
представила и заявление до кмета на Община Русе за издаване на настанителна
заповед, с която настаняването на домакинството й в общинското жилище да бъде
продължено. Върху последното заявление е отбелязано, че М.Б.М.не живее в
общинското жилище. По преписката е представено заключение от проучването по
подаденото заявление от служители на Община Русе, в което е отбелязано, че по
отношение на М.М. е налице вписване в Агенцията по вписванията на придобиване
на недвижим имот, а след справка в Дирекция „Местни данъци и такси“ било
установено, че З.О. също притежава ¼ идеална част от недвижим имот –
къща в кв.“Средна кула“, гр.Русе. Направено е заключението, че поради това
домакинството не отговаря на изискването на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6,
както и на това по чл.3, ал.1, т.6 от същата наредба, ако, предвид
обстоятелството, че М.М. не обитава общинския имот, то бъде прието за
четиричленно.
На
26.02.2021 г. било проведено заседание на комисията по чл.6 от Наредба № 6 на
ОбС-Русе, на което били обсъдени представените със заявлението писмени
доказателства, между които и представените доказателства за доходите на З.О. и
тези на нейния зет – Б.Н., както и доказателствата за притежаваните от О. и
нейния внук М.М. недвижими имоти. Комисията приела, че посочените в
декларацията на О. лица – Г. Г. П.(внучка) и Ш.Ю.О. (сестра), не са
картотекирани по надлежния ред и не следва да бъдат вземани предвид при преценката
дали е спазен подоходният критерий по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 на ОбС-
Русе. Помощният орган изчислил, че за предходните 12 месеца средномесечният
доход на член от четиричленното домакинство възлиза на 1366 лева, което значително
надвишава предвидената в посочената разпоредба граница от не повече от една
минимална работна заплата, умножена с коефициент 1,4. Комисията приела също, че
О. е декларирала неверни обстоятелства в подадената от нея декларация, тъй като
е посочила, че никой от членовете на домакинството не притежава недвижими имоти.
По тези причини помощният орган взел решение да не се продължава срокът на
наемното правоотношение между Община Русе и домакинството на О., а същото да
бъде прекратено по предвидения ред. До нея е изпратено уведомление по чл.26 от АПК, с рег. №
943-1704-1/09.03.2021 г., за започналото административно производство по
прекратяване на наемното правоотношение като същата била поканена в срок до 15.03.2020
г. да представи становище и писмени доказателства по започналата процедура. В
уведомлението е посочен и срокът, в който производството следва да приключи с
издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на наемното
правоотношение – 31.03.2021 г. Към писмото бил приложен препис от решение по
т.4.7 от протокол № 3/26.02.2021 г. от
заседание на комисията по чл.6 от Наредба № 6. Видно от протокол от 10.03.2021
г., уведомлението по чл.26 от АПК било връчено на жалбоподателката Й.Н., като
лице от домакинството на адресата. Жалбоподателката се възползвала от
предоставената й възможност, регламентирана и в закона – чл.34, ал.3 от АПК,
като депозирала становище с вх. № 94Й-2538-1/15.03.2021 г., в което изложила
възражения, по същество идентични с тези, поддържани и в настоящото съдебно
производство. Административният орган изпълнил задължението си по чл.35 от АПК
като в мотивите на оспорената заповед обсъдил така депозираното становище на
жалбоподателката.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Първото
прекратително основание, посочено в нея, което следва да бъде разгледано, е
това по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, съответно чл.31, ал.1, т.6 от Наредба № 6 на
ОбС – Русе. Отпадналото условие за настаняване тук се изразява в превишението
на средния месечен доход на член от четиричленното семейство на
жалбоподателката на установения в чл.3, ал.1, т.6 от същата наредба максимум от
не повече от една минимална работна заплата, умножена с коефициент 1,4. Както
правилно е прието в оспорената заповед, преценката дали наемателят отговаря на
условията за настаняване се извършва към момента на изтичане на срока на
настаняването. И това следва от текста на чл.46, ал.4 от ЗОС, който ясно
дефинира този момент – „…при изтичане на
срока на настаняване“, т.е. към 17.02.2021 г. Следователно, релевантния
период, през който следва да бъдат изследвани доходите на домакинството на жалбоподателката,
е от 17.02.2020 г. до 17.02.2021 г.
С ПМС № 350/19.12.2019
г., считано от 01.01.2020 г. и до 31.12.2020 г., минималната работна заплата за
страната е определена в размер на 610 лева, т.е. за периода от 17.02.2020 г. до
31.12.2020 г. лимитът по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 е възлизал на 854 лева.
Следва да се отбележи, че за целите на изчисляване на регламентирания в тази
разпоредба подоходен праг нейната действаща към датата на издаване на оспорения
акт редакция (изм. с реш. № 351/14.12.2020 г. на ОбС-Русе) следва да се прилага
и към остатъка от изследвания 12-месечен период, предшестващ влизането на
разпоредбата в сила, щом заявлението е подадено след 01.01.2021 г. Това следва и
по арг. от § 20 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 6
(приета с решение № 351 по протокол № 16/14.12.2020 г. на ОбС-Русе), която
гласи, че подадените преди 01.01.2021 г. и неразгледани заявления се разглеждат
по реда и условията на настоящата наредба. Следователно, на общо основание, по
реда и условията на изменената наредба се разглеждат заявленията, подадени след
тази дата, както е в настоящия случай.
С ПМС № 331 от
26.11.2020 г., считано от 1 януари 2021 г.,
минималната работна заплата е определена в размер на 650 лева, т.е. за периода
от 01.01.2021 г. до 17.02.2021 г. лимитът по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6 възлиза
на 910 лева.
В административното
производство е представено удостоверение от работодателя на Б.М.З. – „Ула“ ООД
гр.Варна, от което е видно, че за периода от месец януари 2020 г. до месец
декември 2020 г. включително той е реализирал брутен трудов доход в размер на
58821,85 лева. З.О. получава пенсия в размер на 434,87 лева месечно. Другите
две лица, обитаващи на законно основание имота – жалбоподателката Й.Н. (на 46
г.) и М.М. ( на 25 г.) са в работоспособна възраст без данни за заболявания,
които да им пречат да се трудят и да реализират доходи от труда си. В подкрепа
на това са и доказателствата за осигуряването на М.М. от ТД на НАП Варна, от
които е видно, че в предходни периоди той е работил при различни работодатели –
„Тити“ ЕООД, „Гранд хотел Рига“ ООД, „ВТА Секюрити сървиз“ ЕООД, т.е. очевидно
се касае до съзнателен избор на посоченото лице да не работи, за да бъде
посочено в декларацията, подадена от О. (негова баба) като „безработен“. Същото
се отнася и до жалбоподателката, която се е регистрирала в Дирекция „Бюро по
труда“ на 11.03.2021 г., т.е. на датата, следваща получаването на уведомлението
по чл.26 от АПК.
При определяне на
броя на лицата, спрямо които следва да се съобразява критерия по чл.3, ал.1,
т.6 от Наредба № 6, органът правилно е приел, че следва да се изхожда само от
лицата, които са вписани в настанителната заповед (без М.М., за който е
установено, че не обитава имота), без за тази цел като членове на домакинството
да бъдат вземани предвид и фактически живеещите там други лица – Г.Г.П. и Ш.Ю.О.,
посочени в декларацията на З.О.. Поради това правилно е определен и доходът на
член от домакинството на жалбоподателката средно за 12-месечния период от
изтичане на срока на настаняването в размер на 1366 лева, който значително надвишава
границата по чл.3, ал.1, т.6 от Наредба № 6, изчислена по-горе.
Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството дали жалбоподателката и нейния съпруг Б.Н. се
намират в граждански брак или същият е прекратен е без значение щом Н. продължава
да обитава общинското жилище, органът по настаняването не е бил уведомен за
трайната фактическа раздяла между съпрузите, респ. за прекратения брак и поради
това Н. не е бил изключен по надлежния ред от кръга на лицата, включващи се в
домакинството на жалбоподателката, настанено в жилището. Такова задължение за
наемателите може да бъде извлечено от чл.28, ал.1 от Наредба № 6, която
разпоредба предвижда, че когато поради намаляване броя на членовете на
семейството/домакинството, същото не покрива нормите за настаняване по чл. 22,
ал. 1, в едномесечен, а в случай на смърт – в двумесечен срок, наемателите подават заявление за
пренастаняване в друго общинско жилище, съобразно нормите. На следващо място, според
§ 5 от ДР на Наредба № 6 в понятието „домакинство“ се включват освен съпрузите,
но и съвместно живеещите родители без сключен граждански брак, които живеят на
един настоящ адрес, т.е. водещо е фактическото обитаване на общинското жилище, което
предполага и споделяне на доходите на членовете на домакинството за общата му
издръжка, а не формалното съществуване, респ. прекратяване на гражданския брак.
Неясно остава също защо,
щом жалбоподателката твърди, че се намира в трайна фактическа раздяла със своя
съпруг, нейната майка – З.О., е посочила своя зет в подадената от нея
декларация като лице, член на тяхното домакинство като коректно е отразила и
неговия работодател – „Ула“ ООД. Освен това гр.д. № 666/2021 г. по описа на
Районен съд – Русе е прекратено не поради невъзможност за явяване на съпруга Б.Н.,
както твърди жалбоподателката, тъй като производството не е за прекратяване на
брака с развод по взаимно съгласие, в който този случай това основание би било
приложимо (арг. от чл.330, ал.2 от ГПК), а на основание чл.232 от ГПК, поради
оттегляне на исковата молба за развод от страна на Й.Н., с определение №
230/12.02.2021 г.
Административният
орган правилно е приел и че домакинството не отговаря на изискването по чл.3,
ал.1, т.1 от Наредба № 6 неговите членове да не притежават жилище, вила или
идеални части от такива имоти.
Видно от
представеното удостоверение от Агенцията по вписванията, на 30.05.2019 г. М.М.
закупил два недвижими имота – поземлен имот с площ от 707 кв.м. в местността
„Папаз дере“, общ.Русе, обл.Русе, с идентификатор 63427.157.886 и разположения
в съседство поземлен имот с площ от 674 кв.м. в същата местност, с
идентификатор 63427.157.1439, заедно с находящата се в него сграда с площ от 25
кв.м., с идентификатор 63427.157.1439.1.
Тук следва да се
отбележи, че за да е налице разглежданото прекратително основание не е
необходимо притежаваният имот да е жилищен и то неговото състояние и площ да са
такива, че да може да задоволи жилищните нужди на домакинството. Идеята зад
изискването по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 3 е, че всеки имот, независимо дали
е жилищен или вилен или пък се касае само до идеални части от такъв имот или до
право на строеж, има икономическа стойност и може да бъде възмездно отчужден и
с получената цена членовете на домакинството биха могли да задоволят жилищните
си нужди чрез заплащане на пазарен наем или придобиване на собствено жилище. Това
тълкуване кореспондира и на целта на Наредба № 6, която охранява интересите на
най-уязвимите групи граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи
са под визирания в същия подзаконов нормативен акт минимум.
В § 95 от своето
решение от 6 декември 2011 г. по делото Гладишева
срещу Русия [1] ЕСПЧ
придава тежест и на факта, че предполагаемите бенефициенти в списъка на
чакащите настаняване лица не са били достатъчно индивидуализирани, за да може
отнасящите се лично до тях обстоятелства да бъдат балансирани спрямо тези на
жалбоподателката. За разлика от разгледания от ЕСПЧ случай, по настоящото дело
ответникът по жалбата е представил списък на крайнонуждаещи се граждани, които
подлежат на настаняване под наем в общински жилища през 2021 г., който списък
включва 212 лица. В списъка, срещу всяко лице, е посочен броят на членовете на
неговото домакинство, както и групата и подгрупата, в която са включени те в
зависимост от степента на жилищната им нужда. В списъка има множество граждани
които, въпреки че отговарят на условията за настаняване в общински жилища, са
принудени да живеят под наем въз основа на свободно договаряне (трета група –
чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 6) и са членове на семейства, в които поне един от
тях е с право на чужда помощ с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на
увреждане (чл.4, ал.3, т.1 от наредбата), семейства с две и повече деца (чл.4,
ал.3, т.2 от наредбата) и самотни родители на непълнолетни деца (чл.4, ал.3,
т.4 от наредбата). Очевидно е, че посочените категории лица са в много
по-уязвимо положение от това на домакинството на жалбоподателката, поради
което, при извършване на преценката за пропорционалност на прекратяване на
наемното правоотношение съгласно чл.6 от АПК, техните интереси следва да бъдат
предпочетени.
От доказателствата
по делото се установява, че З.О. също е притежавала недвижим имот - ¼
идеална част от сграда с идентификатор 63427.10.973.1, представляваща
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., находяща се в гр.Русе,
кв.“Средна кула“, ул.“Цанко Дюстабанов“ № 19А, както и ¼ идеална част от
сграда с идентификатор 63427.10.973.2, със застроена площ 10 кв.м., разположени
в общински поземлен имот с идентификатор 63427.10.973. Описаният имот О. дарила
на своя брат – А. Т. П., в хода на съдебното производство, с нотариален акт за
дарение № 54, т.II, рег. № 2963, нот.д. № 222/10.05.2021 г. на нотариус Л. Ш.,
с район на действие Районен съд – Русе. Посоченото обстоятелство е настъпило
след датата на издаване на оспорения акт, поради което то се явява ирелевантно
за спора, който извод следва и от чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 6. Тази
разпоредба изисква да не са извършвани отчуждавания на недвижими имоти на други
лица, с изключение на прекратяване на съсобственост, през последните три години
преди подаването на заявлението.
Съдът намира обаче,
че липсват данни З.О. съзнателно да е декларирала неверни обстоятелства в
подадената от нея декларация, за да е налице и прекратителното основание по
чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС вр.чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6. Според последната
разпоредба наемните правоотношения се прекратяват и поради декларирани неверни
обстоятелства в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе.
Видно от декларацията, т.2.1, б.“б“ „Вилен имот“, в същата О. е посочила „да“.
Щом притежаването на вилен имот (очевидно става дума за придобития от нейния
внук М.М. имот) само по себе си също е основание за прекратяване на наемното
правоотношение по чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6, и то е правилно декларирано,
то О. не може да бъде упрекната, че не е декларирала и притежаваните от нея
¼ идеална част от къща в кв.“Средна кула“, гр.Русе. Явно става дума за
пропуск при декларирането на имот, за който няма спор, че е бил обитаван от
нейни роднини. Независимо от това обаче, при безспорно установените основания
за прекратяване на наемното правоотношение по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС,
съответно чл.31, ал.1, т.6 вр. чл.3, ал.1, т.1 и т.6 от Наредба № 6 на ОбС –
Русе, то оспореният административен акт се явява законосъобразен, а подадената
срещу него жалба – неоснователна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът
определя на 100 лева. Действително ответникът по жалбата е бил представляван по
делото от служител с юридическо образование, който обаче не е назначен на
длъжността „юрисконсулт“, но това обстоятелство е ирелевантно от гледна точка
на възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (в този смисъл
вж. решение № 2652/19.02.2020 г., постановено по адм.д. № 7832/2019 г. по описа
на ВАС, II о.). Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди
в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Община Русе,
която разполага със собствена правосубектност като юридическо лице – чл.136,
ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Й.Б.Н., с ЕГН **********,***,
против заповед № РД-01-730/19.03.2021 г. на кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на нейното
домакинство – З.Т.О., Б.М.З., М.Б.М.и М.Б.М.,
за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, ж.к.“***“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с акт
за частна общинска собственост № 2621/09.03.1999 г.
ОСЪЖДА Й.Б.Н., с ЕГН **********,***,
представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: