Номер 53416.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Светла Й. Димитрова Ковачева
Татяна Г. Бетова
Секретар:Е.Р.
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20204400500667 по описа за 2020 година
С решение №110 от 09.07.2020 г. по гр.д. №696/2019 г. Левченски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П. , с ЕГН: ****,
на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от
2 706 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд от
384.38 часа за периода от 21.10.2016 г. – 21.10.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П. , с ЕГН: ****,
на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 332.33 лв., представляваща лихва за
забава, начислена върху главницата от 2 706 лв. за периода от падежа на
всяко от конкретните плащания включени в главницата до датата на
предявяване на иска – 21.10.2019 г.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ на М. И. П. , с ЕГН: ****,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 450 лв., представляваща
направените по делото разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪДИЛ ОД на МВР-Плевен ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Левченски Районен съд, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, сумата 121.53 лв., представляваща дължимата държавна такса
върху уважената претенция, както и сумата 150 лв., представляваща разноски
1
за възнаграждение на ВЛ.
Недоволен от решението е останал ответникът ОД на МВР-Плевен и е
подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като
неправилно и да бъдат присъдени разноските, направени в двете инстанции.
Към жалбата са приложени счетоводни справки за размера на
главницата и лихвата за забава.
Препис от въззивната жалба е връчен на 10.08.2020 г. на М. И. П. и на
11.08.2020 г. е депозиран отговор с искане да бъде потвърдено обжалваното
решение.
В отговора не се съдържат доказателствени искания.
С определение №884 от 28.08.2020 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
Процесуалният представител на въззивника – юриск. А. е подала молба,
в която заявява, че не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие; че
поддържа въззивната жалба и че претендира юриск. възнаграждение в размер
на 440 лв.
Процесуалният представител на М. И. П. – адв. Рачева е представила
подробна писмена защита и списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно, че през периода от 21.10.2016 г. до 21.10.2019 г. М. И. П. е
бил старши полицай – водач на патрулен автомобил в РУ-БЕЛЕНЕ при ОД на
МВР-ПЛЕВЕН, работещ на 12-часови смесени смени.
Не е спорно, че в ОД на МВР-ПЛЕВЕН е установено сумирано
изчисляване на работното време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 21.10.2016 г. до
21.10.2019 г. М. И. П. е положил общо 1 776 часа нощен труд и за тях е
претендирал допълнително заплащане в размер на 1 744.98 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото.
М. И. П. е претендирал и сумата от 200 лв. като лихва за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до подаване на исковата
молба.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ,
предвиждаща, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
2
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“.
След преизчисление с този коефициент процесните 1 776 часа стават 2 029.97
часа.
Според ищеца, разликата от 254 часа /2 029.97 – 1 776/ се явява
извънреден труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 6.87
лв.
Видно от заключението на ВЛ Ваня Иванова:
- положеният нощен труд е 2 688 часа, т.е. с 912 часа повече.
- часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на
ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, е 7.04 лв., а
не 6.87 лв.
- допълнителното възнаграждение за тези 2 688 часа, изчислено по
алгоритъма на ищеца и при часова ставка 7.04 лв., е 2 706 лв.
- лихвата за забава възлиза на 332.33 лв.
В о.с.з. на 12.06.2020 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение
на исковете, съгласно което главния иск да се счита предявен за 2 706 лв., а
акцесорния – за 332.33 лв. Тези именно суми е присъдил с обжалваното
решение Левченски Районен съд.
Левченски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в
действащите през процесния период наредби на министъра на вътрешните
работи на норма за коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В
обжалваното решение е прието, че това преобразуване на нощния труд в
дневен води до отчитането му като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е
квалифицирал спорното материално право неправилно, без при това да е
нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата
на търсената от ищеца защита. При това положение погрешната правна
квалификация на спора обуславя правилността на решението и налага след
неговата отмяна въззивният съд да определи вярната правна квалификация и
да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в
исковата молба релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в
исковата молба М. И. П. не сочи каква е нормата за положения от него труд и
не твърди, че тя е надвишена, т.е. че е работил извънредно.
М. И. П. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е
полагал нощен труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че
смените са били смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път
е възможно съдът да извлече извод за някакво установено за него работно
3
време, респ. за надвишаване на нормата и за полагане на извънреден труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен
труд и претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на
чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните
по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от
Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава повече от
заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение,
чиито минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно
преизчисление чрез коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е
квалифицирал нощния си труд като извънреден и е поискал за него плащане с
увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка.
Според въззивната инстанция, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът
не е обвързан от посочения от ищеца алгоритъм за изчисляване на това
допълнително възнаграждение. Според въззивната инстанция, в случая за
часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение като за часове
дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи увеличение,
каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента
по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди
преизчислението /защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се
плаща също като дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по
друг начин – преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база
за заплащане на допълнително възнаграждение при прилагане на дневната
ставка. Това се налага, защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има
една ставка – дневната и за това нощния труд се превръща в дневен и
разликата между преизчислените дневни и действителните нощни часове,
която всъщност се явява увеличение, се възмездява чрез прилагане на
дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се получи второ
увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Левченски Районен съд е приел, че празнотата
в специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага
прилагането на общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В
потвърждение на този извод, според Плевенски Окръжен съд, е нормата на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат
труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Част от тази специална закрила е закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че
при 5-дневна работна седмица нормалната продължителност на работното
време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална продължителност на
нощния труд трябва да се ползва при определяне на коефициента по чл.9, ал.2
от НОСРЗ.
4
Видно от представената във въззивното производство счетоводна
справка, не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период – 2
688. Не е спорен и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 –
3 072.38. Часовата ставка без увеличение с 50 % варира между 4.01 лв. до
5.30 лв., което означава, че се дължи допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 1 767.27 лв., получено чрез умножение на тази часова ставка
и разликата от 384.38 часа. Именно за тази сума се явява основателен и
доказан предявения иск.
Уважаването на главния иск предпоставя уважаването и на акцесорния
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Видно от представената във въззивното
производство счетоводна справка, сборът на лихвите за забава, начислени
върху дължимите за всяко тримесечие от процесния период допълнителни
възнаграждения за нощен труд, считано от деня, следващ края на съответното
тримесечие до 21.10.2019 г., възлиза на 217.74 лв. Именно за тази сума се
явява основателен и доказан акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При този изход на спора по същество, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта му по чл.78, ал.6 от ГПК, касателно ДТ в размер на
121.53 лв. ОД на МВР-Плевен следва да заплати в полза на Плевенски
Окръжен съд ДТ в размер на 79.04 лв. Разноските за възнаграждението на ВЛ
вече са направени за сметка на бюджета на Левченски Районен съд и затова
обжалваното решение в частта му по чл.78, ал.6 от ГПК, касателно депозита
за възнаграждение на ВЛ в размер на 150 лв., следва да бъде потвърдено.
ОД на МВР-Плевен следва да плати в полза на М. И. П. сумата от
259.33 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата
инстанция. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
ОД на МВР-Плевен следва да плати в полза на М. И. П. и сумата от
172.92 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната
инстанция. При определяне на тази сума, съдът е определил на основание
чл.78, ал.8 от ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№110 от 09.07.2020 г. по гр.д. №696/2019 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която ОД на МВР-Плевен е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на М. И.
П. , с ЕГН: ****, на основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от
ЗМВР сумата от 2 706 лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 384.38 часа за периода от 21.10.2016 г. – 21.10.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно
5
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на ИМ-21.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188,
ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2 от НОСРЗ ОД на МВР-
ПЛЕВЕН, с ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. И. П. от гр. Белене, с
ЕГН: **** сумата от 1 767.27 лв., явяваща се неизплатено допълнително
възнаграждение за 2 688 часа нощен труд, положен в периода 21.10.2016 г. до
21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото – 21.10.2019 г. до окончателното заплащане, а иска за
разликата до претендираните 2 706 лв. ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№110 от 09.07.2020 г. по гр.д. №696/2019 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която ОД на МВР-Плевен е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на М. И.
П. , с ЕГН: **** на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 332.33 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от 2 706 лв. за
периода от падежа на всяко от конкретните плащания включени в главницата
до датата на предявяване на иска – 21.10.2019 г. и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. И. П. от гр. Белене, с ЕГН: **** сумата от
217.74 лв., представляваща сбора на лихвите за забава, начислени върху
дължимите за всяко тримесечие от процесния период допълнителни
възнаграждения за нощен труд, считано от деня, следващ края на съответното
тримесечие до 24.09.2019 г., а иска за разликата до претендираните 332.33
лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№110 от 09.07.2020 г. по гр.д. №696/2019 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която ОД на МВР-Плевен е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на М. И.
П. , с ЕГН: ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата общо 450 лв.,
представляваща направените по делото разноски за адв. възнаграждение и
вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. И. П. от гр. Белене, с ЕГН: **** сумата от
259.33 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени в първата
инстанция.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№110 от 09.07.2020 г. по гр.д. №696/2019 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която ОД на МВР-Плевен е осъдена ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Левченски Районен съд, на
6
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата 121.53 лв., представляваща дължимата
държавна такса върху уважената претенция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №110 от 09.07.2020 г. по гр.д. №696/2019 г.
по описа на Левченски Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с
ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 79.04 лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважената
претенция
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с ЕИК:
**** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. И. П. от гр. Белене, с ЕГН: **** сумата от
172.92 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7