РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Кърджали, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Йорданка Г. Янкова
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20215100500148 по описа за 2021 година
С решение № 260200 от 22.06.2021 г., постановено по гр. д. № 316/ 2021
г., Районен съд – Кърджали е осъдил о. К. да заплати на В. З. Т. от гр. К.
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на стъпване върху липсваща/повредена тротоарна плочка и падане,
ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски в общ размер на 2 034
лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът о.
Кърджали, който го обжалва чрез своя представител по пълномощие в частта,
с която е определен размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди. Счита определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
за неправилен и моли да бъде намален. Излага съображения, че решението на
районния съд е неправилно поради противоречие с чл. 52 от ЗЗД относно
прилагането на принципа за определяне на справедливо обезщетение, като
счита, че определеният размер от 15 000 лева е твърде завишен и не е
адекватен със социално – икономическите условия на страната и наложената
1
през последните години съдебна практика на съдилищата в Република
България. Ориентировъчен критерий следвало да бъде практиката на другите
равни и по-високи по степен съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи. Относно претърпените болки и
страдания съдът кредитирал свидетелските показания на дъщерята на ищцата
– Н. Т., която била единствен свидетел по делото, живеела с майка си и била
заинтересована от максимално благоприятен изход на делото, като друг
свидетел не бил разпитван. Поради това счита, че съдът непълно е изследвал
обстоятелствата около самото стъпване и падане на ищцата, както и
възстановяването след това, което е довело до непълно изясняване на
обстоятелствата по случая и неадекватно определяне на завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди и в крайна сметка да неправилност на
самото съдебно решение. С оглед изложеното, моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявения иск или да отмени
решението в частта, за разликата от 10 000 лева до присъдения размер от
15 000 лева. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата В. З. Т., чрез своя
процесуален представител, е подала писмен отговор, с който оспорва
подадената жалба и излага съображения за правилност на атакуваното
решение. Което иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във
връзка с подадената въззивна жалба и доводите, изложени в нея, констатира
следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск от В. З. Т. против о. К., с
правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 15
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцата на 10.09.2020 г. в резултат на стъпване върху липсваща/повредена
тротоарна плочка и падане, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Установено е по делото, че на 10.09.2020 г. ищцата е постъпила в
Спешно отделение към М. „Д. А. Д.“ А. гр. К. и съответно насочена към
2
рентген и травматолог, поради счупване на долния край на лъчевата кост на
дясната ръка, като за срок от 30 дни била наложена гипсова имобилизация и
изписано лекарствен продукт срещу евентуална тромбоемболия. На
14.09.2020г. ищцата е прегледана от съдебен лекар, който установил следните
увреждания: – по полулигавицата и лигавицата на долната устна, в лявата й
половина – кръвонасядане в размери 2/1 см., по предно – долната повърхност
на брадичката - кръвонасядане в размери 1.5/1.5 см., по дланната повърхност
на лявата ръка в близост до гривнената става – две охлузвания на кожата с
размери 1.5/0.5см. и 1/0.5 см., дясната ръка – с имобилизираща гипсова
превръзка, по левия крак – предната му повърхност в областта на колянната
става - кръвонасядане в размери 2/1.5 см., по десния крак – предната му
повърхност в областта на колянната става – кръвонасядане в размери 1/1.5 см.
Така установените увреждания били получени при действието на твърд тъп
предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са
възникнали по начина, по който съобщава освидетелстваната, а именно на път
за работа се спънала в неравност на тротоар и липсващи плочки и паднала.
Съдебният медик констатирал, че счупването на дясната лъчева кост на
типично място (в долния й край) и в областта на лакътната става е довело до
трайно затрудняване движението на дясната ръка за повече от един месец, а
останалите травматични увреждания причинили болка и страдание.
Горното се установява и от назначената пред първата инстанция
съдебномедицинска експертиза, съгласно която на В. З. Т. е било причинено:
счупване на дясната лъчева кост на типично място (в долния й край) и в
областта на лакътната става, кръвонасядания и охлузвания на кожата на
лицето и крайниците, които увреждания са получени при действието на твърд
тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин добре отговарят да са
възникнали по механизма, съобщен от пострадалата – при спъване и падане
от собствен ръст. Констатираното е, че счупването на дясната лъчева кост в
долния й край и в областта на лакътната става довело до трайно затрудняване
на движението на дясната ръка за повече от 4-5 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес, а останалите травматични увреждания са причинили
болка и страдание. Към момента на прегледа ищцата изпитва болка при
движение в дясната гривнена и повече в дясната лакътна става, с
невъзможност за пълна екстензия (разгъване) в лакътната става.
Установено е също така по делото, че увреждането на ищцата е
3
настъпило на 10.09.2020 г., когато вървейки по тротоар в границите на
урбанизираната територия на гр. К. и в участък с липсващи плочки от
настилката му, изгубва равновесие поради липсата им и пада на земята. Тези
обстоятелства се установяват както от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Н. Т. – дъщеря на ищцата, така и от назначената по делото
съдебно – техническа експертиза, съгласно която мястото на инцидента е
тротоар с липсващо звено от настилката му, върху укрепен пътен банкет на
пътното платно на републикански път 1-5, в участък от територията на гр.К..
Съгласно експертизата, видът, в който се намира тротоара, в участък с
липсваща част от настилката, е пречка за движение на пешеходците, като
може да бъде предпоставка за наранявания.
В случая се претендира обезщетение за вреди вследствие неполагане на
дължима грижа от страна на о. К. (ответник по иска и въззивник в това
производство) по обезопасяване и поддържане на тротоарната настилка на
града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на
ответника е налице – доколкото общинската тротоарна мрежа е със статут на
публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането
й се осъществява от о.та, а самото поддържане е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, включително предпазването й от преждевременно износване,
охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите
в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната о. –
чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, а разпоредбата на чл. 11 от Закона за
общинската собственост вменява в тежест на собственика (ответник по иска)
задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините
са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те
постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени
процеси. Когато о.та не предприеме предписано от закона действие, или го
предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази
4
връзка, в подадената въззивна жалба въззивникът релевира доводи
единствено, че размера на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000
лева е неправилно определено, в противоречие с материалния закон – чл. 52
от ЗЗД и е завишено, тъй като не отговаря на социално – икономическите
условия на страната и на практиката на съдилищата.
Този довод е неоснователен. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая е
установено, че в резултат на падането й на В. З. Т. е било причинено счупване
на дясната лъчева кост на типично място (в долния й край) и в областта на
лакътната става, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и
крайниците, както и че счупването на дясната лъчева кост в долния й край и в
областта на лакътната става довело до трайно затрудняване на движението на
дясната ръка за повече от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес, а останалите травматични увреждания са причинили болка и
страдание. Установено е също така, че към момента на изготвяне на
заключението на вещото лице и извършения преглед В.Т. изпитва болка при
движение в дясната гривнена и повече в дясната лакътна става, с
невъзможност за пълна екстензия (разгъване) в лакътната става. В тази
връзка, в съдебно заседание вещото лице от назначената съдебно –
медицинска експертиза установява, че нараняванията на ищцата са както в
гривнената става, така и в лакътна става, т.е., има счупване на лъчевата кост, в
областта на гривнената става и вътреставно счупване в областта на лакътна
става, или счупване в горната и в долната част на ставата. Изяснено е, че при
такива счупвания, особено в областта на лакътната става, трябва да се вземе
предвид, че същата става е сложна става, съставена от три кости – двете кости
на предмишницата - лакътната, лъчевата кост и раменната кост, като предвид
това, всяко едно вътреставно счупване на някоя от костите, образуващи
лакътната става, е с продължителен оздравителен процес и тази
продължителна болка, която остава и дефицит в движенията, най – вече на
ръката в тази става, остават за много дълъг период от време и дори да
стихнат, се появяват отново при физическо натоварване и при
неблагоприятни атмосферни условия. Счупването, в долната част на ръката на
лъчевата кост води до трайно затрудняване, а в горната част е вътреставно
счупването в рамките на една сложна става, където болките, страданията и
продължителността на оздравителния процес са много по- продължителни
5
във времето и хронифицират дори и след доста дълъг период след
нараняването при физически усилия и неблагоприятни атмосферни условия.
Според вещото лице, лакътната става при вътреставно счупване повече
никога не е същата. В случая, счупването на тази става в двете й места – в
долната и в горната, при което всяко едно счупване само по себе си води до
трайно затрудняване, въпреки че медикобиологичният признак е един.
Предвид вида и характера на увреждането – счупване на дясната лъчева
кост в долния й край и в областта на лакътната става, довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от 4-5 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес, както и кръвонасядания и охлузвания
на кожата на лицето и крайниците, причинили болка и страдание, както и
установеното от назначената съдебно – медицинска експертиза, че и към
момента на изготвяне на заключението В.Т. изпитва болка при движение в
дясната гривнена и повече в дясната лакътна става, с невъзможност за пълна
екстензия (разгъване) в лакътната става, а така също и обясненията на вещото
лице, че счупването на горната част е вътреставно счупването в рамките на
една сложна става, където болките, страданията и продължителността на
оздравителния процес са много по – продължителни във времето и
хронифицират дори и след доста дълъг период след нараняването при
физически усилия и неблагоприятни атмосферни условия, и съобразявайки
показанията на свидетелката Н. Т. за изпитвана от ищцата болка и страдание,
въззивният съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди,
причинени на ищцата, следва да бъде определено в размер на 15 000 лева, в
какъвто размер правилно е било определено от първоинстанционния съд.
Неоснователен е довода във въззивната жалба, че размера на
обезщетението за неимуществени вреди не съответства на социално –
икономическите условия в страната и на практиката на съдилищата. Тук
следва да се отбележи, че размер на обезщетението за неимуществени вреди
зависи от конкретните обстоятелства, установени по делото, като в случая
същият съответства на установеният в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливостта.
Във връзка с гореизложеното и с оглед направения в жалбата довод,
следва да се посочи също, че обстоятелството, че разпитаната по делото
свидетелка Н. Т., която е дъщеря на ищцата, е единствен свидетел по делото,
6
не обуславя извод, различен от горния. Свидетелката е очевидец, показанията
й са последователни и логични и кореспондират както с писмените
доказателства по делото, така и с назначените по делото съдебни експертизи,
като същите не се опровергават от други доказателства по делото.
Впрочем, въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд и
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Поради изложеното, жалбата е неоснователна, а решението на районния
съд – правилно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на
делото следва да се осъди о. К. да заплати на въззиваемата направените по
делото разноски за адвокат за въззивната инстанция в размер на 1 000 лева.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260200 от 22.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 316/2021 година по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА о. К. с адрес: гр. К., бул. „Б.“ № *, Булстат *, да заплати на В.
З. Т. от гр. К., бул. „Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, направените
за въззивното производство разноски за адвокат в размер на 1 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7