№ 420
гр. Велико Търново , 01.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500349 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК.
С Определение № 556/ 17.08.2021 г. по Гр. дело № 507/ 2021 г. по описа на ОС –
Русе е повдигнат спор за подсъдност между ОС – Русе и РС – Русе относно
компетентния да разгледа предявения от С. Д. Ст. против КР. Р. К. иск.
Ищецът С. Д. Ст. е предявила пред РС – Русе иск с правно основание чл.87 ал.1
ЗЗД – за разваляне поради неизпълнение на сключения между нея като прехвърлител и
ответника К. като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в сочения от нея нотариален акт. По
образуваното Гр. д. № 2663/ 2021 г. с Определение от 25.06.2021 г. районният съд е
приел, че цената на иска, с който е сезиран, съгласно представеното удостоверение за
данъчна оценка на процесния имот, е в размер на 25 316 лв., при което искът е родово
подсъден на ОС – Русе. По тези съображения е постановил прекратяване на
производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на ОС – Русе. За да
обоснове извода си, че спорът не му е родово подсъден и да повдигне препирня пред
настоящата инстанция, окръжният съд е приел, че съгласно приложения към исковата
молба договор, чието разваляне е предмет на иска, ищцата не е прехвърлила целия
недвижим имот, а само 4/6 ид. части от него. Това определяло цена на иска в размер на
16 877.86 лв. и компетентен да го разгледа е именно районния съд.
При така изложената фактическа обстановка, Великотърновският апелативен
1
съд намира следното:
Спорът за подсъдност е между ОС – Русе и РС – Русе, като това са съответно
съдът, който последен е приел делото и съдът, който е отказал да го приеме.
Настоящата инстанция не споделя съображенията на окръжния съд относно предмета
на спора, с който съдът е сезиран, и оттам – цената на предявения иск, обуславяща
родовата подсъдност. При извършване на преценка за цената на иска, съответно
подсъдността му и дължимата за производството държавна такса, съдът е обвързан от
изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, които при липса на
противоречие между тях правят исковата молба редовна в това отношение. Съдът не
може да изхожда от приложени към исковата молба доказателства и въз основа на тях
да тълкува или изменя волята на ищеца, която, ако не е ясно и непротиворечиво
изразена, следва да бъде изяснена чрез оставяне на исковата молба без движение с
даване на конкретни указания. Доказателствата, приложени към исковата молба и
отговора и ангажирани в хода на процеса, подлежат на преценка само по същество на
правния спор. В настоящия казус в обстоятелствената част на депозираната от С.
искова молба е изложено, че тя е прехвърлила на ответника своя подробно
индивидуализиран недвижим имот с НА от 29.09.2014 г., като видно от описанието,
твърденията й са за прехвърляне на целия имот, а не на идеални части от него. В
заявеното искане за правна защита и съдействие волята на ищеца е за разваляне на
сключения договор, обективиран в сочения НА. При това положение, независимо, че от
приложеното към исковата молба писмено доказателство – НА от 29.09.2014 г. – се
установява, че прехвърлителна сделка има за предмет само идеална част от имота,
предмет на предявения от С. иск е целият недвижим имот и цената на иска е в размер
на данъчната оценка на същия – 25 316 лв. Самият ищец е заплатил държавна такса за
иска си при съобразяване на данъчната оценка на целия имот. С оглед изложеното,
искът с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД е родово подсъден на ОС – Русе и този съд
следва да го приеме за разглеждане. В случай, че ищецът измени исковата си
претенция по начин, обуславящ промяна на подсъдността, съдът разполага с
процесуалната възможност да изпрати делото на районния съд, тъй като забраната на
чл.120 ГПК не касае родовата подсъдност.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
РАЗРЕШАВА спор за подсъдност между ОС – Русе и РС – Русе, повдигнат от
ОС – Русе с Определение № 556/ 17.08.2021 г. по Гр. дело № 507/ 2021 г. по описа на
съда относно предявения на пред РС – Русе от С. Д. Ст. против КР. Р. К. иск с правно
основание чл.87 ал.3 ЗЗД, като ПОСТАНОВЯВА, че по правилата на родовата
2
подсъдност – на основание чл.104 т.4 ГПК вр. чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК – компетентен
да се произнесе по този иск е ОС – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати по компетентност на ОС – Русе.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3