№ 1886
гр. Варна, 01.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101727 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Ищецът „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД , редовно уведомен от предходно
съдебно заседание. Представлява се от адв. Д. Д., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомен от предходно съдебно
заседание. Представлява се от юрисконсулт Ж.Х., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Адв. Д.: Не са налице пречки по даване ход на делото в днешното съдебно заседание.
Получихме препис от определението, с което ни е отказано конституиране на трето лице –
помагач. Срокът за обжалване е изтекъл преди два дни. Заявявам, че не сме депозирали
частна касационна жалба, нито такава ще депозираме.
Юрисконсулт Х.: Да се даде ход на делото. Представям актуално пълномощно.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, доколкото
страните са редовно уведомени, а определението по чл. 219, ал. 1 от ГПК е влязло в законна
сила към датата на днешното съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Поддържам исковата молба и уточняващата такава. Оспорваме отговора на
насрещната страна. Оспорваме всички изложени в отговора възражения относно
неоснователността на предявения иск, които считаме, че са неоснователни и недоказани.
Банковата гаранция е формализирана едностранна сделка, като закона поставя
1
изискване за писмена форма за действителност на гаранционния документ. Единственото
условие за плащане на банковата гаранция е нейното предявяване в срока, за който същата е
издадена. В конкретния случай, видно от всички, представени по делото писмени
доказателства, издадената в полза на Община Варна от представляваното от мен дружество
банкова гаранция е била със срок на валидност към датата на образуване на изпълнителното
дело.
Моля да вземете предвид, че условията за плащане на банковата гаранция са
визирани в самата банкова гаранция, като искането за плащане следва да съдържа точни
инструкции за заплащане на дължимите суми и ще се счита за редовно предявено, ако е
постъпило в баката в срока за валидност и е оформено съгласно условията на гаранцията.
Никъде в издадената в полза на Общината банкова гаранция, не е обвързано и няма
условие за плащане спиране на изпълнението на издадения ревизионен акт. Спирането на
изпълнението на издадения ревизионен акт има отношение само и единствено относно
обстоятелството, дали издадения ревизионен акт подлежи или не подлежи на принудително
изпълнение. След влизането в сила на ревизионния акт е настъпило условието за
предявяване на банковата гаранция и ответната страна е следвало единствено и само да
направи искане за плащане по процедурата, която е уредена и изрично визирана в
предоставената й банкова гаранция.
Оспорваме, че поканата за доброволно изпълнение е връчена надлежно на
представляваното от мен дружество, като моля да вземете предвид, че и към датата на
изпращане на поканата, която не е редовно връчена, Община Варна е имала възможността да
предяви за плащане, издадената в нейна полза банкова гаранция.
По отношение на доклада на съда, имам възражения във връзка с разпределението на
доказателствената тежест.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 26356/31.10.2023 г., депозирана от
адв. Д. Д., пълномощник на ищеца „Варна Асет Мениджмънт“ ООД във връзка с дадени от
съда указания в определението за насрочване на делото.
В молбата се посочва подробно как е формирана сумата от 60 775.06 лева, а именно:
24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело; 60.00 лева –
такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ; 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 24.00 лева – такса по т. 5 от
ТТРЗЧСИ; 234.00 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ; 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ;
0.90 лева – държавна такса към БНБ; 3.00 лева – държавна такса към Община Варна; 349.00
лева – държавни такси към АГКК; 3.50 лева – държавна такса към КАТ – Варна; 3.00 лева –
държавна такса към Агенция по вписвания; 197.03 лева – разноски за пощенски разходи;
156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 48.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18.00 лева –
такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 20.15 лева –
разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 121.00 лева –
други разноски по изпълнителното дело.
2
В молбата се посочва, че с исковата молба е претендирана законна лихва за забава,
считано от 05.08.2019 г., или от датата на образуване на изпълнителното дело, от който
момент ищецът счита, че е претърпял вреди с оглед задължението му да погаси всички
разноски в изпълнителното производство.
Юрисконсулт Х.: Поддържам депозирания отговор. Така докладваните разноски по
пера, доколкото успях да сверя с представеното от наша страна удостоверение на ЧСИ
съвпаднаха, може би без една последната позиция. Така, както ги изброихте по пера
съвпадат с удостоверението, издадено от 22.08.2019 г. пред ЧСИ по изпълнителното дело.
Адв. Д.: Във връзка с отговора на ответната страна, образуването на изпълнителното
дело и налагането на запори и възбрани по същото нямат отношение към плащането по
издадената в полза на Община Варна банкова гаранция. Както вече посочих, единственото
условие е било същата да бъде предявена за плащане.
Във връзка с доклада на съда, правя възражение във връзка с разпределението на
доказателствената тежест и с оглед на обстоятелството, че не се оспорва обстоятелството от
страна на ответника, че има издадена в полза на Община Варна банкова гаранция. Моля
този факт да бъде отделен за безспорен по делото и ненуждаещ се от доказване.
Считаме, че неправилно съдът ни е указал, че следва да докажем, че е било налице
спиране в производството по обжалване на издадения ревизионен акт. Това обстоятелство
не следва да ни бъде разпределяно в доказателствена тежест, доколкото, както посочих вече,
не е относимо към предмета на делото, доколкото дали има или няма спиране по
административното производство няма отношение към плащането по издадената в полза на
Община Варна банкова гаранция, ако са настъпили предвидените в нея условия за плащане.
Във връзка с направените възражения в днешното съдебно заседание, моля да
измените доклада и в тази си част, тъй като считам, че не е относимо към предмета на
делото.
Юрисконсулт Х.: Четейки доклада, навсякъде в него, където е посочено, че
банковата гаранция е послужила за спиране на изпълнението, моля да се посочи и периода, в
който е било – 10.08.2018 г. На няколко места се споменава, но никъде не е посочено.
Предвид представените доказателства е видно, че само до тази дата банковата гаранция е
послужила за спиране на изпълнението.
На стр. 2, по предварителните въпроси, моля да се поправи написаното, като се
посочи, че иска е за заплащане на имуществени вреди.
Относно изложеното, съобразно исковата претенция на дружеството, считам, че
неправилно съда е възприел, че ЧСИ е отправил искане до банката за плащане на
дължимите суми, включително и претендираните 60 775 лв., уточнен в молба от 04.11.2019
3
г. Такава молба няма приложена по делото, не знам съда откъде я е възприел, може и аз да
не съм я забелязал. Съдът е отразил така твърденията на ищеца. Предвид, че е изискано
делото на ЧСИ, оттам ще стане ясно на тази дата, какъв документ и от коя страна е
отправен. Възражението ни е, че не ЧСИ е отправил искане до банката за плащане на
дължимите суми, включая и претендираните приблизително 61 000 лв. и както не е
уточнено в молба от 04.11.2019 г.
Представени са от ищеца „Искане за плащане с рег. № от 05- ти септември и
Декларация – искане за плащане от 20.09.2019 г.“. Това са доказателства, представени от
ищеца и не фигурират в доклада. Моля да бъде допълнен доклада с тези две доказателства.
При изложението на ищеца, да бъде допълнено „Въз основа на декларация – искане от
Община Варна на 20.09.2019 г. всички дължими суми, посочени в ревизионния акт, както и
таксите и разноските към ЧСИ са погасени, а изпълнителното производство е прекратено“.
Просто тук да бъдат поместени двата номера на искането. Тезата ми е, че ако действително
се твърди, както е безусловно и неотменима банкова гаранция, защо и самото дружество
представя два документа, представляващи искане за плащане на процесната сума, заедно с
ревизионния доклад.
Имам възражения по отношение на изложеното от наша страна, в частта на доклада,
в абзац „Едва след влизане в сила на РА, дружеството е било поканено“. В предоставения
със съобщението срок задълженията не са погасени, като на 24.07.2019 г. ищецът е подал
искане до ВАС за отмяна на влязло в сила съдебно решение и ги цитирам номерата. С
искането е отправена молба до ВАС за спиране на изпълнението по ревизионния акт, до
приключване на производството по отмяна на решението на Административен съд – Варна.
Адв. Д.: По отношение на първото възражение за срока на гаранцията, както вече
посочих, спирането на принудителното изпълнение няма отношение към условията за
плащане по гаранцията. Към договорът за банкова гаранция са издадени три анекса. В анекс
2, срокът за банковата гаранция е 31.10.2019 г., а в анекс № 3 с дата 19.11.2018 г. е увеличен
размера на предоставената гаранция. Във връзка с двете искания за плащане, тъй като е
изложено, че в срока за първото плащане не е погасено, плащането не е направено
единствено и само с оглед на обстоятелството, че не са представени всички изискуеми за
плащане по банковата гаранция документи. След второто искане, където са приложени
изискуемите документи е извършено плащане на Община Варна по издадената банкова
гаранция.
Съдът намира, че следва да допълни изготвения проект за доклад, като посочи
отделните суми така, както са заявени в молба от 31.10.2023 г., които формират общата
претенция от 60 775.06 лева.
Съдът намира, че основание за изменение или допълване на доклада в частите, в
които страните желаят това да бъде направено, не е налице по следните съображения:
4
Изготвения проект за доклад отразява съществените твърдения и възражения на
страните, доказателствената тежест е разпределена съобразно изложеното в исковата молба
и в отговора на исковата молба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА изготвения проект за доклад със сумите, заявени в молба от 31.10.2023 г.,
от процесуалния представител на ищеца, които формират общата претенция от 60 775.06
лева.
СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по предявен от „ВАРНА АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” ООД срещу Община Варна, иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 60 775, 06 лв., формирана, както следва: 24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за
образуване на изпълнително дело; 60.00 лева – такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ за цялостно
проучване на имуществено състояние на длъжник, набавяне на данни, документи, книжа и
други, както и за определяне на начина на изпълнение на ЧСИ; 12.00 лева по т. 4 от
ТТРЗЧСИ – изпращане съобщение до длъжник; 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ –
такса за връчване на покана за доброволно изпълнение; 234.00 лева – такса по т. 9 от
ТТРЗЧСИ – такса за изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица; 18.00 лева
– такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ – такса за изпращане на искане до съдия по вписванията за
вписване на възбрана; 0.90 лева – държавна такса към БНБ; 3.00 лева – държавна такса към
Община Варна; 349.00 лева – държавни такси към АГКК; 3.50 лева – държавна такса към
КАТ – Варна; 3.00 лева – държавна такса към Агенция по вписвания; 197.03 лева – разноски
за пощенски разходи; 156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ – за изпращане по пощата на
съобщения до третите задължени лица за вдигане на наложени запори; 48.00 лева – такса по
т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане до страните на съобщения за прекратяване на изпълнително
дело; 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за изпращане на искане по съдията до
вписванията за вдигане на наложена възбрана; 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, изчислена върху вземането на
взискателя; 20.15 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи за изпращане
на съобщения за вдигане на наложени запори; 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ за
банкови такси и 121.00 лева – други разноски по изпълнителното дело, претендирана като
имуществени вреди в размер на платените такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в
изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Д.,
причинени в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо в
провеждане на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, произтичащо от
ревизионен акт № МР-РА[1]002/10.10.2016г. по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ
С.К. – Д., вместо от представената безусловна и неотменима банкова гаранция №
5
040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, послужила за спиране на
изпълнението, ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД твърди, че с
ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г. са установени задължения за данък върху
придобито по дарение и по възмезден начин имущество от Община Варна, Дирекция
„Местни данъци”, който е обжалван по реда, установен в ДОПК.
В хода на обжалване, по искане на жалбоподателя, е спряно изпълнението на
обжалвания акт, въз основа на представена безусловна и неотменима банкова гаранция №
040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД до размера на сумата от 2 429 030, 57
лв. за срок от 31.10.2016г. до 31.07.2017г., а по-късно въз основа на анекси към нея за срок
до 31.10.2019г. до сумата от 2 826 461, 63 лв., на осн. чл. 153, ал. 4 ДОПК.
След влизане в сила на ревизионния акт, вместо да предяви за плащане сумата по
банковата гаранция, Община Варна е депозирала молба за образуване на изпълнително
производство за събиране на задължението по РА № МР-РА-002/10.10.2016г. В хода на
образуваното изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Д., съдебният изпълнител е
отправил искане до банката за плащане на дължимите суми, вкл. и такси и разноски по ТТР
към ЗЧСИ в размер на 60 775, 06 лв., уточнен в молба от 04.11.2019г.
Въз основа на декларация – искане от Община Варна от 20.09.2019г. до банката,
всички дължими суми, посочени в РА, както и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, са
погасени, а изпълнително производство е прекратено.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна
загуба от заплащане на такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 60 775, 06 лв., в
резултат на противоправното поведение на органа, издал акта, изразяващо се в образуване
на изпълнително производство по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Д. за
принудително събиране на задължението по ревизионен акт № МР-РА[1]002/10.10.2016г.,
вместо да се удовлетвори от безусловната и неотменима банковата гаранция, послужила за
спиране изпълнението.
Изложеното е обусловило и интереса от предявяване на осъдителна претенция за
заплащане на обезщетение за вреди.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор, с
който се признават следните факти: издаване на ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г.,
с който са установени задължения за данък върху придобито по дарение и по възмезден
начин имущество, чиито размер е обезпечен с издадената банкова гаранция № 040354/09693,
както и, че ответникът е образувал изпълнително производство.
Оспорват се твърденията, че банковата гаранция е можела да послужи за
удовлетворяване вземанията на ответника, произтичащи от ревизионния акт по следните
съображения:
6
Учредената банкова гаранция е можела да обезпечи ефективно последващото
принудително изпълнение по удовлетворяване на публичното вземане в РА само в срок до
31.10.2018г., така, както е посочено в постановеното по адм.д. № 140/2017г. на
Административен съд – Варна определение.
Ден преди изтичане на посочения срок, жалбоподателят е поискал спиране на
изпълнението за срок до 31.10.2019г., което искане е отхвърлено, тъй като размерът на
обезпечението не е могъл да обезпечи принудително изпълнение. Последващо подадената
молба с идентично искане също е отхвърлена.
Следователно след 31.10.2018г. изпълнението не е било спряно и административният
орган е могъл да проведе принудително изпълнение още от преди влизане в сила на
съдебното решение, с което е установен конкретния размер на дължимия данък и лихви за
забава, което ответникът не е сторил.
Едва след влизане в сила на РА на 26.06.2019г., дружеството е било поканено със
съобщение, връчено на 11.07.2019г. да плати в 14 – дневен срок установеното по основание
и размер задължение, ведно с предупреждение, че при отсъствие на доброволно изпълнение,
ще се пристъпи към принудително. В указания срок, задълженията не са погасени.
Едва след образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 497/2019г. по
описа на ЧСИ, длъжникът по изпълнението е уведомил взискателя и съдебния изпълнител,
че погасяването на задълженията, вкл. таксите и разноските, следва да се извърши със
сумата по банковата гаранция.
В съответствие с постъпилото искане, Община Варна е предявила за плащане
издадената в нейна полза банкова гаранция, но в предвидения 5-дневен срок, такова не е
постъпило. Задълженията по изпълнителното дело са погасени със сумата по банковата
гаранция едва на 03.10.2019г. след налагане на запори и възбрани.
Въз основа на изложено, ответникът настоява за отхвърляне на осъдителната
претенция, поради отсъствие на противоправни действия от страна на административния
орган, който не е бил длъжен да се удовлетвори от банковата гаранция, пристъпвайки към
принудително изпълнение с допустимите от закона средства, след като длъжникът не е
погасил изискуемите и ликвидни задължения.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните кумулативно дадени предпоставки по иска по чл. 49 ЗЗД: спиране на изпълнението
на издадения ревизионен акт по надлежния ред, въз основа на издадена безусловна и
неотменима банкова гаранция, противоправното поведение на Община Варна, изразяващо се
в провеждане на принудително изпълнение на вземането си по ревизионния акт в
изпълнително дело № 497/2019г., в което са начислени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в
претендирания размер, вместо да се удовлетвори от предоставената банкова гаранция, в
резултат на което са настъпили вреди, техния вид и размер, намиращи се в причинно –
7
следствена връзка с противоправното поведение на ответника.
В тежест на ответника е да установи твърденията си, че банковата гаранция е
послужила за спиране на изпълнението в срок до 31.10.2018г., получаването на покана за
доброволно изпълнение от длъжника по изпълнението след влизане в сила на ревизионния
акт, предявяване за плащане на банковата гаранция в 5-дневен срок, удовлетворяване на
вземането в проведеното изпълнително производство.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо от Административен съд – Варна с вх. №
25877/25.10.2023 г., към което е приложено адм. д. № 140/2017г. по описа на
Административен съд – Варна, ведно с адм. д. № 457/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, адм. д. № 3328/2019 г. по описа на Върховен административен съд и
адм. д. № 9605/2019 г. по описа на Върховен административен съд.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № 25617/23.10.2023 г., депозирано от
ЧСИ С.К. – Д., към което е приложено изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Д.,
рег. № 718 -2 тома.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба копия на писмени документи, както следва: Ревизионен акт № МД-РА-002/10.10.2016
г.-34л.; Банкова гаранция № 043054/09693/31.10.2016 г.; Анекс № 1/28.08.2017 г.; Анекс №
2/26.10.2018 г.; Анекс № 3/19.11.2018 г.; Молба вх. № 10321/05.08.2019 г.-2л.; Искане за
плащане рег. № РД19016698ВН/05.09.2019 г.-3л.; Декларация – искане за плащане рег. №
РД19017591ВН/20.09.2019 г.-2л.; писмо рег. № Т19006679ВН/04.11.2019 г.-2л.; Уточнително
съобщение изх. № 21798/05.11.2019 г.; Молба рег. № МД-Т19006679ВН/04.11.2019 г.;
Платежно нареждане от 17.08.2023 г.; известие за доставяне от 18.08.2023 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба копия на писмени документи, а именно: Извлечение по бюджетна
сметка:222-222-2л.; Платежно нареждане от 01.12.2019 г.; Определение № 2458/14.09.2017 г.
по адм. д. № 140/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна; Определение от 05.11.2018 г. по адм.
д. № 140/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна; Определение № 11559/22.11.2018 г. по адм.
д. № 140/2017 г. по описа на Адм. съд – Варна-2л.; Определение № 2041/13.02.2019 г. по
адм. д. № 457/2019 г. по описа на Върховен административен съд -2л.; Съобщение за
доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 2, т. , от ДОПК рег. № МД-
Т19003930ВН/09.07.2019 г.; Известие за доставяне от 11.07.2019 г.; Решение №
8
2495/21.12.2018 г. по адм. д. № 140/2017 г. по описа на Административен съд – Варна-16л.;
Решение № 9825/26.06.2019 г. по адм. д. № 3328/2019 г. по описа на Върховен
административен съд-5л.; Решение № 15185/11.11.2019 г. по адм. д. № 9605/2019 г. по описа
на Върховен административен съд-2л.; Искане за отмяна на Решение №2495/21.12.2018 г.
рег. № МД-Т19004524ВН/06.08.2019 г.-6л.; адвокатско Пълномощно; Удостоверение за
размера на дълга изх. № 15968/22.08.2019 г. по описа на ЧСИ С.К. – Д.; Молба рег. №
РД16026891ВН/13.08.2019 г.; адвокатско Пълномощно; Банкова гаранция №
043054/09693/31.10.2016 г.; Анекс № 2/26.10.2018 г. към банкова гаранция№ 043054/09693;
Анекс № 1/28.08.2017 г. към банкова гаранция№ 043054/09693; Анекс № 3/19.11.2018 г. към
банкова гаранция№ 043054/09693; известие за доставяне от 13.08.2019 г.; писмо рег. №
РД19016698ВН/31.10.2019 г.-2л.; известие за доставяне № **********; пълномощно рег. №
РД21021069ВН/13.10.2021 г.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото изисканото и постъпило изп. дело № 497/2019г.
по описа на ЧСИ С.К. – Д., рег. № 718 -2тома
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото изисканото и постъпило адм.д. № 140/2017г. на
Административен съд – Варна, ведно с адм. д. № 457/2019 г. по описа на Върховен
административен съд, адм. д. № 3328/2019 г. по описа на Върховен административен съд и
адм. д. № 9605/2019 г. по описа на Върховен административен съд.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. № 26301/30.10.2023 г., депозирано от
„Юробанк България“ АД, в което се посочва, че при извършена проверка в банката, е
установено, че поискания от съда Договор за банкова гаранция № 040354/09693 и анексите
към него не са били открити в придобитите документи от „Банка Пиреос България“ АД в
резултат на преобразуване чрез вливане на „Банка Пиреос България“ АД в „Юробанк
България“ АД.
Адв. Д.: Във връзка с писмото, което е отговор от „Пощенска банка“, моля да бъде
задължена „Юробанк България“ АД да предостави Договор за издаване на банкова гаранция
и кредит под условие № 059/2015 г. от 12.08.2015 г. и всички анекси към него,
трансформиран в кредит с № 0242-00000001655.
Моля да ми бъдат издадени два броя съдебни удостоверения, по силата на които да се
снабдя от „Централна кооперативна банка“ АД с всички, приложени, депозирани до
„Централна кооперативна банка“ АД документи за предявяване на банкова гаранция във
връзка с искане, отправено от Община Варна. Със същото удостоверение, моля да ми бъде
издадено удостоверение, което да ми послужи и пред „Юробанк България“ АД за
снабдяване с всички документи по образуваните производства, свързани с предявяването на
банковата гаранция и плащането по нея.
9
Договорът за издаване на банкова гаранция от 12.08.2015 г., по принцип това трябва
да бъде договора за банковата гаранция. Ще докажем, че когато Община Варна си е
предявила всички документи и съобразно условията на гаранцията, е направено плащане.
Ние твърдим, че ако се предявят документите за плащане, са налице всички условия за
плащане и не е било необходимо да се образува изпълнително дело. Банковата гаранция,
която посочваме е с друг номер, а това е договора. Това е договор, защото той е бил кредит.
Договорът е за издаване на банкова гаранция под условие, който после е трансформиран в
кредит. Освен, че е обезпечавал изпълнението на задълженията по издадения ревизионен
акт, впоследствие доверителя ми по този кредит след като е платено, е бил задължен да
плати и лихви. Банковата гаранция е издадена въз основана на условията по кредита.
Моля да ми бъде издадено удостоверение, за да е снабдя с документите от „Юробанк
България“ АД. Договорът за кредит са го искали ответниците, но казват, че не могат да го
намерят. Просто са посочили грешен номер. Ако те не държат на представянето на този
договор за кредит, защото от отговора на „Юробанк“ излиза, че нещо не е наред. Те не
отричат, че няма такъв. Банковата гаранция е с номер и банковата гаранция с трите анекса са
приложени по делото. Намират се и в административното дело, но те са издадени въз основа
на друг сключен договор.
Искането ми за издаване на удостоверение, което да ми послужи пред „ЦКБ“ АД е,
тъй като Община Варна са направили искането през „ЦКБ“. Там са депозирали искането и
„ЦКБ“ след това е отправило искането към „Банка Пиреос България“. Община Варна е
отправила искане до „ЦКБ“ АД за плащане по гаранцията. С това доказателствено искане
ще установим, че не е било необходимо нищо свързано с изпълнителното дело да бъде
представяно. Не е необходимо да е имало запор, възбрана, образувано изпълнително дело. В
отговора на исковата молба е посочено, че банката не е платила в предвидения 5- дневен
срок, а то няма плащане, извършено в предвидения първоначално, по първото искане, само
и единствено, защото не са представени необходимите документи. Искането, което Община
Варна е отправила до „Юробанк“ АД чрез „ЦКБ“ АД не е довело до плащане, защото
Община Варна не е приложила необходимите документи, а не защото не са били налице
условията за плащане на гаранцията. Не е имало друга пречка за заплащане на банковата
гаранция. Не е било необходимо да има налагани запори, възбрани, образувано
изпълнително дело, за да има плащане по банковата гаранция.
Юрисконсулт Х.: Аз също предвид полученото писмо от банката, щях да направя
доказателствено искане, а именно: да бъде предоставена банковата гаранция и кредит под
условие № 059/2015 г., с който номер е по делото и анексите към него, сключени между него
и „Банка Пиреос“.
Договорът за издаване на банкова гаранция и кредит под условие е № 059/2015 г. и
анексите към него, сключени между дружеството и „Банка Пиреос България“ ЕАД.
Доказателственото искане, щях да го направя да ги задължите те да ги представят,
10
доколкото са страна и трябва да имат екземпляр от тях. На договорът за банкова гаранция е
изписано № 059/2015 г. не е посочена дата, месец и ден. С това искане ще установим какъв е
точно ангажимента на банката, какво точно гарантира. Твърдя, че банката е следвало да
заплати сумата по ревизионния акт, респективно лихвите.
Адв. Д.: Условията са посочени в банковата гаранция. Тя се предявява в оригинал.
Юрисконсулт Х.: Не, не са посочени. Самата страна в момента посочи, че
документите не са били представени на „ЦКБ“, съответно вътре в банковата гаранция не
пише никакви документи. Начинът е Община Варна да отправи искане до „ЦКБ“ за
плащане по банковата гаранция. Друг начин няма. Обслужващата банка на Общината
представя искането на банката, издател на банковата гаранция. На мен не ми е известен друг
начин за предявяване на банкова гаранция.
Не е спорно, че сме отправили такова искане два пъти. На мен това ми е известно, тъй
като съм работил с банкови гаранции. В това производство не съм достигнал до документ,
от който да е видно как е предявена. Към него момент не е била „Юробанк България“, а
„Банка Пиреос България“. Твърде е вероятно при първото отправено искане за плащане
„Банка Пиреос“ АД да е отказала, поради нередовност на документите. Най- малкото, от
представения документ от ищеца, повторния, нещо е наложило подаването на втори
документ, с изписване на искането по начин, по който не е упоменато в банковата гаранция.
Никъде в банковата гаранция не пише „Декларация – искане за плащане“. Много
внимателно я четох. Първият документ съдържа необходимата информация, дори считам, че
е много по- подробен отколкото повторния.
Адв. Д.: Ние казваме, че няма отказано плащане от „Банка Пиреос България“. Ако
няма плащане, то е само, защото не са изпълнени условията, визирани в банковата гаранция
за плащане и изисканите документи от банката. Това е наложило подаването на второто
искане, видно от което искане са приложени самата банкова гаранция, която е издадена и
която се издава в оригинал и се предоставя на Общината. Тя трябва да я предостави в
банката, към която е отправено искане. Въз основа на тази предоставена гаранция, да бъде
платено.
Съдът намира, че следва да издаде на процесуалния представител на ищцовото
дружество, поисканите съдебни удостоверения, след представяне на доказателства за
постъпила по сметка на ВОС такса от 5 лева за всяко едно от тях, в едноседмичен срок от
датата на днешното съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
11
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на процесуалния представител на ищеца, по
силата, на което да се снабди от „Централна кооперативна банка“ АД с всички, приложени,
депозирани до „Централна кооперативна банка“ АД документи за предявяване на банкова
гаранция и всички анекси към него, трансформиран в кредит с № 0242-00000001655 във
връзка с искане, отправено от Община Варна, след представяне на доказателство за
заплатена такса в размер на 5 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на процесуалния представител на ищеца, по
силата, на което да се снабди от „Юробанк България“ АД с всички документи по
образуваните производства, във връзка с Договор за издаване на банкова гаранция и кредит
под условие № 059/2015 г. от 12.08.2015 г. и всички анекси към него, трансформиран в
кредит с № 0242-00000001655, след представяне на доказателство за заплатена такса в
размер на 5 лева.
Адв. Д.: По отношение на цитирания договор, единственото ни искане е свързано с
направените възражения от ответната страна. Условията за плащане са посочени в
предоставената банкова гаранция. Условията по договора касаят представляваното от мен
дружество и банката, издала гаранцията при настъпването на условията, по която ще плати.
Не знам защо колегата иска това.
Юрисконсулт Х.: Аз посочих, че щях да направя същото искане, но ищецът ме
изпревари. Аз просто щях да помоля съда да задължи ищеца, тъй като е страна по този
договор и екземпляр от договора трябва да има и той. Искането ми щеше да е в този смисъл,
предвид изложеното от банката. Считам, че е относимо към предмета на делото и затова щях
да направя доказателствено искане.
Адв. Д.: Аз моля да задължите „Юробанк България“ АД да представи този договор.
Юрисконсулт Х.: Моля, когато ищецът се снабди с документите по
удостоверенията, да представи същите преди датата на следващото съдебно заседание, за да
мога да се запозная с тях.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител на ищцовата страна, след
снабдяване с поисканите документи да депозира същите по делото своевременно, за да се
даде възможност на процесуалния представител на ответната страна да се запознае с тяхното
съдържание.
12
Адв. Д.: Тъй като за следващото съдебно заседание следва да се снабдим с
доказателства от банка, а сега предстоят и много празнични и почивни дни, моля да
насрочите делото поне за след 2-3 седмици.
За събиране на допуснатите в днешното съдебно заседание писмени доказателства,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 19.01.2024 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните са уведомени от датата на днешното съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:17 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13