РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Дряново, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100038 по описа за 2022 година
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото дружество *** посочва, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника И.Д.И. било образувано ч. гр. дело № 455/ 2021г. по описа на Районен
съд Дряново. В рамките на предвидения от законодателя срок постъпило възражение
от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. В законоустановения
срок и на основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК предявяват настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане против ответника в настоящото
производство. Заявяват, че за дружеството не представлява интерес признаването за
установено по отношение на длъжника на вземането за мораторна лихва в размер на
37,04 лв., поради което се отказват от посочената претенция по ч. гр. дело № 455/
2021г. по описа на Районен съд Дряново.
Ищецът основава исковата си претенция на обстоятелството, че вземането в
размер на 153,70 лв. било придобито на 10.03.2020г. съгласно Анекс към Договор за
цесия от 01.10.2019г., сключен със сключен със "С. Г. Груп" ЕАД (законен
правоприемник на "С. Г. Груп" ООД) , което дружество от своя страна било придобило
вземането от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД на 24.02.2020г. съгласно
Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Мобилният оператор
с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
1
Твърдят, че въз основа на договора с мобилния оператор ответникът бил ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № 15402046001. Между кредитора
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника И.Д.И. валидно били
действали два договора, заведени под общ клиентски номер 15402046001 – договор от
30.01.2017г., с който била уговорена за ползване мобилен услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Smart М, с месечна абонаментна такса 23,99
лева, като срокът на споразумението бил 24 месеца. Договорът бил с подновявани
условия чрез допълнителни споразумения на дати 01.02.2017г. и 07.12.2017г., като с
последното споразумение бил добавен мобилен номер ********** при условията на
тарифен план i-Traffic XL+, с месечна абонаментна такса 26,99 лева, а срокът на
споразумението бил 24 месеца. Последният договор бил от дата 07.12.2017 г., като бил
сключен за ползване на телевизионна услуга TV GO пакет Старт при промоционални
условия, описани в раздел „ПРОМОЦИОНАЛНИ УСЛОВИЯ" от стр. 2 на договора. С
оглед на изложеното претендираната в заявлението сума в размер на 153,79 лв.
представляваля дължими суми за незаплатени електронни съобщителни услуги по
договор от дата 30.01.2017г. с клиентски номер 15402046001, предоставени на
длъжника от мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за
които били издадени фактури № **********/ 16.02.2019г., **********/ 15.04.2019г.,
**********/ 15.05.2019г. и **********/ 15.06.2019 г. за периода от 16.01.2019г. до
14.06.2019г. Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за четири отчетни
месеца 02/2019, 04/2019, 05/2019 и 06/2019 на стойност 181,54 лева, от които ищецът
претендирал сумата, за която била издадена заповедта за изпълнение, в размер на
153,79 лв. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение – детайлизирана
справка от потреблението на абоната.
Заявяват, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК по чл. 50 от ОУ,
във връзка с чл. 43, т. 1 да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор издал по клиентски номер № 15402046001 на дата 15.07.2019г.
крайна фактура № **********. Датата на деактивация на процесния абонамент била
21.06.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система
на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Цената на иска
2
представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга/и цедент по първия договор за цесия, начислена била мораторна лихва за забава
и бил посочен периодът й (иск по чл. 86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в
процеса бил кредиторът – ищец в производството – цесионер по втория договор
(заявител по чл. 410 от ГПК).
В конкретният случай ответникът И.Д.И. подписал договор за
далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не изпълнил задължението
си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в
забава. Издадена му е фактура и в срок не я бил заплатил. Изпълнен бил фактическият
състав на договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да
понесе отговорността си.
На основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И.Д.И., че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца *** в размер на 153,79 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължими по повод на валидно действал договор с
клиентски номер 15402046001, сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за което били издадени фактури №
**********/ 16.02.2019г., **********/ 15.04.2019г., **********/ 15.05.2019г.,
**********/ 15.06.2019г. за периода от 16.01.2019г. до 14.06.2019г. Молят ответникът
да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски.
Ответникът И.Д.И. в дадения от съда срок не е депозирал отговор. Същият,
редовно призован, не се явява и не взема становище по делото.
В молба, депозирана преди съдебно заседание на 11.10.2021г. ищецът е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Предявените искове са процесуално допустими. Ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и редовно призован, не се явява в първото заседание по
делото. Не е направено искане производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на
18.02.2022г. лично на ответника, са указани последиците от неподаване на отговор на
исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно
основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал.2 от ГПК решението не
3
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество
направените разноски в размер на 205 лв. за исковото производство. За заповедното
производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 165,21 лв. съразмерно
на частта от вземането по заповедта за изпълнение, призната за установена в
настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И., ЕГН **********, гр. *** дължи на
***, ЕИК *********, със седалище и адрес управление ***, представлявано от
пълномощника Адвокатско дружество “***”, БУЛСТАТ *********, представлявано от
адв. В.Г. от САК СУМАТА 153,79 лв. (сто петдесет и три лева и седемдесет и девет ст.)
- главница, представляваща незаплатени суми по договори за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер *** от дата 30.01.2017г. с подновявани условия чрез
допълнителни споразумения от , 01.02.2017г. и 07.12.2017г. и от дата 07.12.2017г.,
сключени между длъжника и «Българска телекомуникационна компания» ЕАД, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 455/ 2021г. по описа на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес управление гр. ***, представлявано от пълномощника
Адвокатско дружество “***”, БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. В.Г.
СУМАТА 205 (двеста и пет) лв. – разноски за исковото производство, както и
СУМАТА 165,21 лв. (сто шестдесет и пет лв. и двадесет и една ст.) – разноски за
заповедното производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на
обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4